Близо 34 години след промените на 10 ноември 1989 г.

Близо 34 години след измененията на 10 ноември 1989 година близкото минало наподобява все по-смътно и нереално. Затова при започване на плана " 100 истории за тоталитарната страна " заложихме на историческите текстове, откакто синтезирахме въпросите, заложени ни от младежи, чиито учебници по история общо взето не са им дали особени познания за този интервал. Днес продължаваме със идната история...

Терминът " национална злополука " е извънредно известен в българското обществено говорене. Това говорене, както е известно, има извънредно мощна податливост към унищожително угодничество, достигащо до самоотрицание.

Какво обаче се крие за този термин?
Първата национална злополука
Първата националната злополука е през 1913 година след Втората Балканска война, известна още като Междусъюзническа. България е била задоволително глупава, с цел да влезе във война с всичките си съседи и разумно най-после е победена. Каузата е била обективна - отбрана на българите, останали в границите нa прилежащи страни, от издевателствата на тези страни, най-много Сърбия и Гърция. Но справедливите дела, сами по себе си, не печелят войни.
Втората национална злополука
Втората национална злополука е в края на Първата международна война през 1919 година Тогава България също е постъпила неуместно, като е влезнала във войната на страната на Германия, търсейки реванш за първата национална злополука.

Подобен реванш тя е можела да получи и в случай че води война на страната на Англия и Франция. Те са предложили по-малко, само че то е било по-сигурно, тъй като е било ясно, че тези две страни са с доста по-голям стопански запас и Германия, без значение какъв брой мощна войска има, няма по какъв начин да победи в тази война

В последна сметка ние още веднъж сме измежду губещите и се стига до злокобния Ньойски контракт, с който са ни отнети територии, наложени са ни големи репарации, лишени сме от войска и други
Трета национална злополука?
Много постоянно избрани събития от нашата история се отбелязват като трета национална злополука. Със сигурност обаче най-логично е по този начин да бъде избран интервалът 1944-1989 година Този интервал е прочут като интервала на комунизма.

Вярно е, че България, въпреки и победена, излиза от Втората международна война с териториални придобивки  - връща си Южна Добруджа.

Комунизмът обаче действително даже е по-голяма злополука от първите две. Защото тогава страната ни, въпреки и победена и унизена, въпреки всичко се резервира като страна и може да води лична политика. Да прави печеливши ходове, да позволява неточности, само че да е независима.

Докато в горепосочения интервал България действително не е самостоятелна страна, а колония на Русия. Всеки тогавашен държавен началник е ставал подобен с утвърждението на Кремъл. Всичко се е решавало в Москва и всеки, който ѝ е бил неуместен, е бил премахнат, в това число физически.

Приказките за икономическото и общественото благополучие, на което са се радвали българите по това време, са агитация, нямаща нищо общо с действителността. През този интервал България даже минава през няколко банкрута.

В последна сметка Студената война се водеше главно навръх икономическия фронт. И комунистическият лагер - т.е. Съюз на съветските социалистически републики и неговите колонии, в това число България - не просто я изгубиха. Те напряко рухнаха под тежестта на действителностите, които доста се различаваха от формалната агитация, която говореше за ярко настояще и още по-свето бъдеще.

Кога злополуката е по-голяма? Когато загубиш територии и плащаш репарации или когато цялата ти страна стане нечия непозната колония? Отговорът не е сложен.

---

Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.

Още по темата