Благоевград. Една от залите в постоянната експозиция на Националния военноисторически

Благоевград. Една от залите в непрекъснатата експозиция на Националния военноисторически музей е отдадена напълно на Илинденско-Преображенското въстание. Това сподели за Радио „ Фокус “ - Пирин доктор Стоян Николов, организатор в Националния военноисторически музей. Той означи, че съществена част от ръководителите на въстанието в действителност са дейци на локалната българска интелигенция – учители и офицери от Българската войска, които със своя капацитет, със своите военни познания, способстват за множеството победи в боевете, които водят въстаническите чети. По думите му в експозицията е експонирано едно доста знаково знаме – това на въстаниците от Охрид, което като всеки един документ от тази ера е на книжовен български език и демонстрира безспорно българския темперамент на Илинденско-Преображенското въстание. Д-р Николов акцентира, че знамето е с надпис „ С нами Бог, напред момчета, успеха е наша, Охрид 1903 година “, като има и Ботев стих. „ Трябва да отбележим, че дейците на националноосвободителното придвижване от Македония и Тракия, необятно употребяват достиженията на дейците от предосвобожденския интервал. В своите мемоари те разказват по какъв начин са употребили записките на Захари Стоянов при построяването на революционната организация. Масово употребяват стихотворенията на Ботев и на Стамболов, които са на националноосвободителна тема. Именно един Ботев стих е бродиран на знамето: „ Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира! Него жалеят земя и небо, звяр и природа, и артисти песни за него пеят “, добави доктор Николов. Той сподели още, че това знаме е направено от охридски учителки – Поликсена Мошинова, Василка Рамзова, Клия Самарджиева и Костадинка Бояджиева. По думите му при освещаването му участват към 600 четници и селяни. „ Трябва да отбележим и едни други знакови движимости на основния челник на Одринския революционен окръг – Георги Кондулов, който, за жалост, умира в първия пердах, който води неговата чета, която би трябвало да освободи село Паспалово на 19 август 1903 година. Неговата пушка Маузер, карабина, четническата му мантия, чантата, калъфът за манерка и възпоменателният му орден за присъединяване в Сръбско-българската война, са при нас “, добави доктор Стоян Николов.
Натали СТЕФАНОВА