На опашката сме по конкурентност в Европа
Бизнесът в България се възвръща след пандемията от Covid-19, само че оставаме на опашката в Европа по конкурентоспособност. Това сочи Годишникът на международната конкурентоспособност за 2022 година на Института за развиване на ръководството (IMD, Швейцария), чиито данни са представени от Центъра за проучване на демокрацията.
През 2022 година България заема 53 място от общо 64 страни, което демонстрира липса на прогрес от 2021 година насам. Отчита се утежняване с пет позиции спрямо 2020 година и с петнадесет позиции спрямо 2009 година, началото на 12-годишното властване на ГЕРБ. Силно притеснителен е фактът, че дълготрайните фактори за конкурентоспособност не престават да са в застой. Вероятността за позитивни промени или прогрес в обозримо бъдеще остава ниска, като това може да се промени единствено посредством подобаващи корективни ограничения при образуването на политиките, държавното ръководство и бизнес водачеството, показва се в отчета, регистрират от IMD.
В годишника написа още, че на този декор българската конкурентоспособност е изложена на геополитически разтърсвания и възходяща инфлация, провокирана от разноските за сила. Съществен проблем са непоследователните политики в региона на енергетиката и климата. Риск носят още борбата сред изпълнителната и правосъдната власт, неналичието на надеждно антикорупционно правоприлагане и лимитираните вложения в научно-изследователска и развойна активност.
Към 2022 година българската стопанска система съвсем изцяло се е възстановила от икономическите последствия от пандемията, макар че в този момент както предприятията, по този начин и семействата изпитват отрицателните последствия от повишението на цените на силата. След нашествието в Украйна енергийно интензивната стопанска система беше отрицателно наранена от енергийната си взаимозависимост от Русия.
Скоковете на цените на силата и продължаващите разстройства в международната верига на доставките доведоха до най-високите равнища на инфлация, следени в последното десетилетие. По този метод уязвимостта на обществото, засилена от продължаващата рецесия, съставлява евентуална опасност за показателя на бедността и виталния стандарт, показва се в разбора.
В годишника се регистрира, че страната остава на същото място, само че бележи усъвършенствания в множеството от икономическите й индикатори (14 от 20). Понижава се обаче доста класирането на България във връзка с пазара на труда (от 23 на 46 място) и във връзка с обществените финанси (от 21 на 38 място).
Годишникът акцентира, че България продължава да усъвършенства конкурентоспособността си в региона на интернационалната търговия, като страната заема 19 място от общо 63. Макар че главният й сътрудник при износа остава Европейски Съюз, България е постигнала доста нарастване на експорта си и за трети страни.
По отношение на интернационалните вложения обаче страната е паднала до 60 място. В това отношение е извънредно значимо България да постави повече старания за привличане на директни задгранични вложения посредством възстановяване на регулаторната си рамка и даване на подобаващи финансови тласъци на заинтригуваните компании, предлага отчетът.
През 2022 година България заема 53 място от общо 64 страни, което демонстрира липса на прогрес от 2021 година насам. Отчита се утежняване с пет позиции спрямо 2020 година и с петнадесет позиции спрямо 2009 година, началото на 12-годишното властване на ГЕРБ. Силно притеснителен е фактът, че дълготрайните фактори за конкурентоспособност не престават да са в застой. Вероятността за позитивни промени или прогрес в обозримо бъдеще остава ниска, като това може да се промени единствено посредством подобаващи корективни ограничения при образуването на политиките, държавното ръководство и бизнес водачеството, показва се в отчета, регистрират от IMD.
В годишника написа още, че на този декор българската конкурентоспособност е изложена на геополитически разтърсвания и възходяща инфлация, провокирана от разноските за сила. Съществен проблем са непоследователните политики в региона на енергетиката и климата. Риск носят още борбата сред изпълнителната и правосъдната власт, неналичието на надеждно антикорупционно правоприлагане и лимитираните вложения в научно-изследователска и развойна активност.
Към 2022 година българската стопанска система съвсем изцяло се е възстановила от икономическите последствия от пандемията, макар че в този момент както предприятията, по този начин и семействата изпитват отрицателните последствия от повишението на цените на силата. След нашествието в Украйна енергийно интензивната стопанска система беше отрицателно наранена от енергийната си взаимозависимост от Русия.
Скоковете на цените на силата и продължаващите разстройства в международната верига на доставките доведоха до най-високите равнища на инфлация, следени в последното десетилетие. По този метод уязвимостта на обществото, засилена от продължаващата рецесия, съставлява евентуална опасност за показателя на бедността и виталния стандарт, показва се в разбора.
В годишника се регистрира, че страната остава на същото място, само че бележи усъвършенствания в множеството от икономическите й индикатори (14 от 20). Понижава се обаче доста класирането на България във връзка с пазара на труда (от 23 на 46 място) и във връзка с обществените финанси (от 21 на 38 място).
Годишникът акцентира, че България продължава да усъвършенства конкурентоспособността си в региона на интернационалната търговия, като страната заема 19 място от общо 63. Макар че главният й сътрудник при износа остава Европейски Съюз, България е постигнала доста нарастване на експорта си и за трети страни.
По отношение на интернационалните вложения обаче страната е паднала до 60 място. В това отношение е извънредно значимо България да постави повече старания за привличане на директни задгранични вложения посредством възстановяване на регулаторната си рамка и даване на подобаващи финансови тласъци на заинтригуваните компании, предлага отчетът.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ