Гешев иска съдът да задължи ВСС да го върне на работа и после да гласува оставката му
Бившият основен прокурор Иван Гешев апелира двата отхвърли на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ПК на ВСС) категорично да гласоподава подадената от него оставка, съобщи.
В две тъжби до Върховния административен съд (ВАС) Гешев възразява против мнението на кадровици, че с издаването на указа на президента за освобождението му като основен прокурор, той е освободен напълно от правосъдната система и поради това няма потребност от преднамерено решение по заявката му за овакантяване.
Иван Гешев твърди, че колегията на първо време е трябвало да го възвърне като обвинител във Върховната касационна прокуратура (ВКП), каквото беше първичното му предпочитание, а след това да гласоподава оставката му. Затова той желае Върховен административен съд да разгласи решенията за незаконосъобразни или оскъдни и да върне преписката на ПК на Висш съдебен съвет за ново изговаряне.
Фактите
На 12 юни Висш съдебен съвет гласоподава за отстраняването на Иван Гешев като основен прокурор за нарушавания на етичния кодекс (подробности виж тук).
Три дни по-късно, на 15 юни, президентът Румен Радев подписа указа за освобождението на Гешев (виж още тук).
На идващия ден (16 юни, петък) той подаде молба до Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да бъде възобновен като прокурор във Върховната касационна прокуратура.
На 19 юни преди обяд Иван Гешев подава ново заявление във Висш съдебен съвет, в което сподели, че не желае към този момент да работи като прокурор. „ Предвид това не искам да бъда назначаван като прокурор във ВКП и въобще да продължа да работя в прокуратурата и може да приемете горното като оставка “, беше написал Гешев.
Същия ден Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет одобри за сведение заявката, с което Гешев отхвърля да се върне на работа в прокуратурата (подробности виж тук).
Десетина дни по-късно някогашният основен прокурор изпрати ново писмо в съвета, в което упорства колегията да гласоподава категорично подадената от него оставка (виж още тук).
На 5 юли обаче ПК на Висш съдебен съвет още веднъж не излезе с преднамерено решение и остави без разглеждане писмото на Иван Гешев. Тогава ръководителят на Комисията за атестирането и състезанията Огнян Дамянов подсети, че съгласно член 169, алинея 5 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ) след освобождение от длъжността административен началник лицата, по тяхно искане, се връщат на заеманата преди избора служба на арбитър, прокурор или следовател или остават на служба арбитър, прокурор или следовател в органа на правосъдната власт, в който са заемали длъжността административен началник.
Огнян Дамянов подчертава върху израза „ по тяхно искане “. Той съобщи, че в съответния проблем няма ясно дефинира воля на Гешев, че желае да бъде възобновен, в противен случай, някогашният основен прокурор е отдръпнал едно такова свое искане като категорично споделя, че не желае да работи в прокуратурата и той не е възобновен като обвинител.
„ На съображение член 165, алинея 1, т. 2 от Закон за съдебната власт може да бъде освободен като арбитър, прокурор и следовател, каквото качество Иван Гешев няма след 15 юни и няма по какъв начин той да бъде освободен посредством оставка от длъжността прокурор, тъй като не заема такава служба. Не може да съществува нереална служба „ прокурор “, тя може да бъде в избран орган на правосъдната власт “, сподели още Дамянов. Единодушно кадровиците поддържаха предлагането молбата на Гешев да бъде оставена без разглеждане (виж повече тук).
На същото това съвещание членовете на ПК показаха, че той е имал опция да апелира първото решение по заявката му за овакантяване, само че не е сторил това и срокът към този момент е изминал.
Аргументите на Гешев в жалбите до Върховен административен съд
Както към този момент стана ясно, жалбите на някогашния основен прокурор до съда са две – против решенията на ПК на Висш съдебен съвет от 19 юни и от 5 юли.
Те са направени от юриста му Радостина Константинова-Томова, която желае те да бъдат оповестени за незаконосъобразни или оскъдни.
Тя на първо време се стопира на това дали е пропуснат срокът за обжалване на решението от 19 юни.
Адвокатката показва, че едвам на 7 юли Гешев е бил публично известен за решението и поради това е безапелационна, че жалбата е подадена в 14-дневния законов период по член 36, алинея 1 от Закон за съдебната власт. Нещо повече, добавя Томова, изказвания за незначителност може да се навеждат без ограничаване в периода.
След това показва, че в случай че съдът не одобри, че става дума за самостоятелен административен акт, то в изискванията на вероятност да одобри, че жалбата е против безмълвен отвод на ПК на Висш съдебен съвет да възвърне Гешев като прокурор, а по-късно да гласоподава оставката му.
Що се отнася до решението на колегията от 5 юли, то тя желае съдът да го разгласи за незаконосъобразно като прибавя, че доверителят ѝ е известен за това изговаряне също на 7 юли.
Вече всъщност адвокатката показва, че решението на ПК за приемане на сведение на заявката на Гешев за овакантяване на правосъдната система е взето без да се изложат каквито и да е претекстове. „ Предвид събитието, че актът съдържа само възпроизвеждане на текста на заявките от 16 юни 2023 година и от 19 юни 2023 година на господин Гешев, без да съдържа каквито и да е разсъждения на взелите решението членове на Прокурорската гилдия, а точно: „ приема за сведение заявление от 19 юни 2023 година от Иван Стоименов Гешев, с което се декларира, че не желае да бъде преназначен на служба „ прокурор ” във Върховна касационна прокуратура ”, то следва да се одобри това решение за незначително, защото в него липсва образуване на воля, която може да породи мечтаните от органа правни последствия на изискваното от закона изговаряне по реда на член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт “, акцентира адвокатката.
Тя добавя, че в случай че се одобри, че става дума за решение, с което се оставя без разглеждане настояването на Гешев да бъде възобновен като обвинител във ВКП по реда на член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт, то това решение е постановено при значително нарушаване на административнопроизводствените правила.
Трябва ли Гешев първо да бъде възобновен като прокурор
Според въпросната наредба след освобождение от длъжността административен началник и заместител на административен началник лицата, по тяхно искане, се връщат на заеманата преди избора служба на арбитър, прокурор или следовател или остават на служба арбитър, прокурор или следовател в органа на правосъдната власт, в който са заемали длъжността началник, надлежно заместител.
В съответния случай Гешев е изискал да бъде възобновен като прокурор във ВКП, т.е. съгласно адвокатката това е началото на производството.
Тя акцентира, че неподаването на заявление за възобновяване на служба не може автоматизирано да докара до преустановяване на правното отношение като магистрат. Томова прибавя, че преустановяване на служебното правно отношение на магистрат, който е станал закрепостен, са изчерпателно изброени в закона и не могат да се поясняват разширително или да се дописват от Висш съдебен съвет.
„ Следователно, даже и да не е упражнено правото на избор от страна на освободения административен началник, способената гилдия на Висш съдебен съвет дължи изговаряне по реда на член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт, откакто събере данни за избора на съответния магистрат на една от плануваните в закона други възможности “, акцентира Томова. Ако пък съответната гилдия не може да разбере волята на магистрата къде тъкмо желае да бъде възобновен, е длъжна да му даде опция да посочи желанието си, споделя още тя.
Нататък адвокатката акцентира, че член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт дава опция на магистратите да избират – или да станат редови съдии, прокурори или следователи в органа, който са управлявали, или да бъдат възобновени на длъжността, която са заемали преди избора.
„ В случая, явно Прокурорската гилдия има проблем с тълкуването на нормата на алинея 5 от член 169 на Закон за съдебната власт в две насоки:
Първо, органът счита, че връщането на магистрата на длъжността, която е заемал преди да заеме служба на административен началник, или оставането на служба, в тази ситуация прокурор във ВКП, може да се реализира единствено в случай че освободеният от служба административен началник подаде искане за това;
Второ, органът погрешно приема, че правното отношение като магистрат в правосъдната власт на освободения от служба административен началник може да бъде прекъснато единствено на съображение отвод на същия да остане в структурата, в която е бил административен началник, или въз основа на неподадено искане по член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт “, разсъждава юрист Томова.
После акцентира, че нормата на член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт изисква от способената гилдия на Висш съдебен съвет наложително изговаряне по искане за преназначаване на освободения от служба началник, защото с акта на освобождението му като началник, същият не се освобождава и като магистрат от правосъдната система.
В тази връзка отбелязва, че решението на ПК на Висш съдебен съвет от 19 юни опонира на задачата на закона, тъй като основава „ висящност и неизясненост в статута на магистрата “.
„ Предвид изложеното смятам, че след постановяване на Указ № 95 от 15 юни 2023 година на президента на Република България, с който доверителят ми е освободен от служба основен прокурор на Република България на съображение член 129, алинея З, т. 5 от Конституцията и подаване на заявление от 16 юни 2023г., са изпълнени всички планувани в нормата на член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт предпоставки за преназначаването на Иван Гешев на служба прокурор във ВКП или връщането му на длъжността, която е заемал преди заемането на длъжността на административен началник “, показва юрист Томова.
За оставката и неналичието на решение на ПК на Висш съдебен съвет
Във втората тъжба тя в детайли разяснява изявленията на членове на ПК на Висш съдебен съвет на съвещанието на 5 юли за качеството на Иван Гешев. Тогава някои кадровици обявиха, че след издаването на указа на президента Гешев към този момент не е магистрат и няма по какъв начин да се гласоподава оставката му. Други допълниха, че възобновяване на служба „ прокурор във ВКП “ може да стане единствено по искане на съответния магистрат, само че Гешев категорично е декларирал, че не желае да се връща в правосъдната система, т.е. той към този момент е изгубил качеството си на прокурор.
В тази връзка юрист Томова споделя: „ На базата на посоченото следва да се отговори на въпроса може ли арбитър, прокурор и следовател, със статут на закрепостен, да приключи правното отношение си на магистрат посредством безучастие да подаде искане по член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт или посредством категорично изказване по член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт, че не желае да се възползва от една от плануваните в този текст хипотези за преназначаване. Отговорът на по този начин поставения въпрос е негативен, защото основанията за освобождение на магистрати със статут на несменяемост са категорично и изчерпателно изброени в член 165, алинея 3 от Закон за съдебната власт “.
Тя добавя, че решението от 5 юли е признато в несъгласие на Конституцията. Адвокат Томова припомня, че съгласно трайната процедура на Конституционния съд подаването на оставка е конституционно открито субективно преобразуващо право на арбитър, прокурор или следовател с едностранно категорично волеизявление да приключи правното отношение си, като упражняването му зависи само от неговата свободна воля и не е належащо да се стимулира. „ Оставката е едностранно волеизявление, чиито претекстове са без значение и по тази причина не са наложителен детайл, отправена е до съответния получател и би трябвало да бъде призната, като значителното е проявеното по своя воля ясно предпочитание на подалия оставка. Основният закон не планува каквото и да е краткотрайно или непрекъснато, отчасти или цялостно ограничение на правото на подаване на оставка и не го слага според от никакви условия или от практикуване на други пълномощия от Висш съдебен съвет отвън пълномощието да одобри оставката “, акцентира юрист Томова.
И сочи: „ Правните последствия от упражняването на преобразуващото право на оставка от арбитър, прокурор или следовател не настъпват автоматизирано с едностранното им волеизявление, защото оставката следва да бъде призната от съответната гилдия на Висш съдебен съвет с издаването на преднамерено решение за освобождение (чл. 129, алинея 1 от КРБ). Последната е правно обвързана като насрещна страна да понесе правната смяна и с решение да приключи правното отношение на подалия оставка арбитър, прокурор или следовател, без да разисква претекстовете за подаването ѝ, а единствено да откри до каква степен волеизявлението е свободно образувано “.
Постановявайки решение, с което ПК на Висш съдебен съвет оставя без разглеждане подадената от Гешев оставка, тя го лишава от обезпеченото му от Конституцията право да приключи правното отношение си по осъществяване на обществена активност в правосъдната власт, безапелационна е адвокатката. Според нея решението на колегията води до реализиране на нелегитимна цел, а точно освобождението на магистрат от заеманата от него служба на прокурор с обстоятелството на освобождението му като началник. Подобен юридически резултат от използването на закона е неприемлив, защото Конституцията и Закон за съдебната власт ясно показват правните учредения за преустановяване пълномощията на магистрати в правосъдната система, припомня Радостина Томова.
Освен това в член 175, ал.2 от Закон за съдебната власт категорично е планувана догадка, при която е допустимо освобождението на началник, в случай че същият е освободен от служба като арбитър, прокурор или следовател на съображение член 129, алинея 3, т. 2- 5 от Конституция на Република България. „ Това е обикновено и следва от условията на закона за заемането на служба на административен началник, главното от които е, лицето да има качеството магистрат. Обратната догадка, а точно възприетата от Прокурорската гилдия е неприемлива “, заключава Радостина Томова.
В две тъжби до Върховния административен съд (ВАС) Гешев възразява против мнението на кадровици, че с издаването на указа на президента за освобождението му като основен прокурор, той е освободен напълно от правосъдната система и поради това няма потребност от преднамерено решение по заявката му за овакантяване.
Иван Гешев твърди, че колегията на първо време е трябвало да го възвърне като обвинител във Върховната касационна прокуратура (ВКП), каквото беше първичното му предпочитание, а след това да гласоподава оставката му. Затова той желае Върховен административен съд да разгласи решенията за незаконосъобразни или оскъдни и да върне преписката на ПК на Висш съдебен съвет за ново изговаряне.
Фактите
На 12 юни Висш съдебен съвет гласоподава за отстраняването на Иван Гешев като основен прокурор за нарушавания на етичния кодекс (подробности виж тук).
Три дни по-късно, на 15 юни, президентът Румен Радев подписа указа за освобождението на Гешев (виж още тук).
На идващия ден (16 юни, петък) той подаде молба до Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да бъде възобновен като прокурор във Върховната касационна прокуратура.
На 19 юни преди обяд Иван Гешев подава ново заявление във Висш съдебен съвет, в което сподели, че не желае към този момент да работи като прокурор. „ Предвид това не искам да бъда назначаван като прокурор във ВКП и въобще да продължа да работя в прокуратурата и може да приемете горното като оставка “, беше написал Гешев.
Същия ден Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет одобри за сведение заявката, с което Гешев отхвърля да се върне на работа в прокуратурата (подробности виж тук).
Десетина дни по-късно някогашният основен прокурор изпрати ново писмо в съвета, в което упорства колегията да гласоподава категорично подадената от него оставка (виж още тук).
На 5 юли обаче ПК на Висш съдебен съвет още веднъж не излезе с преднамерено решение и остави без разглеждане писмото на Иван Гешев. Тогава ръководителят на Комисията за атестирането и състезанията Огнян Дамянов подсети, че съгласно член 169, алинея 5 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ) след освобождение от длъжността административен началник лицата, по тяхно искане, се връщат на заеманата преди избора служба на арбитър, прокурор или следовател или остават на служба арбитър, прокурор или следовател в органа на правосъдната власт, в който са заемали длъжността административен началник.
Огнян Дамянов подчертава върху израза „ по тяхно искане “. Той съобщи, че в съответния проблем няма ясно дефинира воля на Гешев, че желае да бъде възобновен, в противен случай, някогашният основен прокурор е отдръпнал едно такова свое искане като категорично споделя, че не желае да работи в прокуратурата и той не е възобновен като обвинител.
„ На съображение член 165, алинея 1, т. 2 от Закон за съдебната власт може да бъде освободен като арбитър, прокурор и следовател, каквото качество Иван Гешев няма след 15 юни и няма по какъв начин той да бъде освободен посредством оставка от длъжността прокурор, тъй като не заема такава служба. Не може да съществува нереална служба „ прокурор “, тя може да бъде в избран орган на правосъдната власт “, сподели още Дамянов. Единодушно кадровиците поддържаха предлагането молбата на Гешев да бъде оставена без разглеждане (виж повече тук).
На същото това съвещание членовете на ПК показаха, че той е имал опция да апелира първото решение по заявката му за овакантяване, само че не е сторил това и срокът към този момент е изминал.
Аргументите на Гешев в жалбите до Върховен административен съд
Както към този момент стана ясно, жалбите на някогашния основен прокурор до съда са две – против решенията на ПК на Висш съдебен съвет от 19 юни и от 5 юли.
Те са направени от юриста му Радостина Константинова-Томова, която желае те да бъдат оповестени за незаконосъобразни или оскъдни.
Тя на първо време се стопира на това дали е пропуснат срокът за обжалване на решението от 19 юни.
Адвокатката показва, че едвам на 7 юли Гешев е бил публично известен за решението и поради това е безапелационна, че жалбата е подадена в 14-дневния законов период по член 36, алинея 1 от Закон за съдебната власт. Нещо повече, добавя Томова, изказвания за незначителност може да се навеждат без ограничаване в периода.
След това показва, че в случай че съдът не одобри, че става дума за самостоятелен административен акт, то в изискванията на вероятност да одобри, че жалбата е против безмълвен отвод на ПК на Висш съдебен съвет да възвърне Гешев като прокурор, а по-късно да гласоподава оставката му.
Що се отнася до решението на колегията от 5 юли, то тя желае съдът да го разгласи за незаконосъобразно като прибавя, че доверителят ѝ е известен за това изговаряне също на 7 юли.
Вече всъщност адвокатката показва, че решението на ПК за приемане на сведение на заявката на Гешев за овакантяване на правосъдната система е взето без да се изложат каквито и да е претекстове. „ Предвид събитието, че актът съдържа само възпроизвеждане на текста на заявките от 16 юни 2023 година и от 19 юни 2023 година на господин Гешев, без да съдържа каквито и да е разсъждения на взелите решението членове на Прокурорската гилдия, а точно: „ приема за сведение заявление от 19 юни 2023 година от Иван Стоименов Гешев, с което се декларира, че не желае да бъде преназначен на служба „ прокурор ” във Върховна касационна прокуратура ”, то следва да се одобри това решение за незначително, защото в него липсва образуване на воля, която може да породи мечтаните от органа правни последствия на изискваното от закона изговаряне по реда на член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт “, акцентира адвокатката.
Тя добавя, че в случай че се одобри, че става дума за решение, с което се оставя без разглеждане настояването на Гешев да бъде възобновен като обвинител във ВКП по реда на член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт, то това решение е постановено при значително нарушаване на административнопроизводствените правила.
Трябва ли Гешев първо да бъде възобновен като прокурор
Според въпросната наредба след освобождение от длъжността административен началник и заместител на административен началник лицата, по тяхно искане, се връщат на заеманата преди избора служба на арбитър, прокурор или следовател или остават на служба арбитър, прокурор или следовател в органа на правосъдната власт, в който са заемали длъжността началник, надлежно заместител.
В съответния случай Гешев е изискал да бъде възобновен като прокурор във ВКП, т.е. съгласно адвокатката това е началото на производството.
Тя акцентира, че неподаването на заявление за възобновяване на служба не може автоматизирано да докара до преустановяване на правното отношение като магистрат. Томова прибавя, че преустановяване на служебното правно отношение на магистрат, който е станал закрепостен, са изчерпателно изброени в закона и не могат да се поясняват разширително или да се дописват от Висш съдебен съвет.
„ Следователно, даже и да не е упражнено правото на избор от страна на освободения административен началник, способената гилдия на Висш съдебен съвет дължи изговаряне по реда на член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт, откакто събере данни за избора на съответния магистрат на една от плануваните в закона други възможности “, акцентира Томова. Ако пък съответната гилдия не може да разбере волята на магистрата къде тъкмо желае да бъде възобновен, е длъжна да му даде опция да посочи желанието си, споделя още тя.
Нататък адвокатката акцентира, че член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт дава опция на магистратите да избират – или да станат редови съдии, прокурори или следователи в органа, който са управлявали, или да бъдат възобновени на длъжността, която са заемали преди избора.
„ В случая, явно Прокурорската гилдия има проблем с тълкуването на нормата на алинея 5 от член 169 на Закон за съдебната власт в две насоки:
Първо, органът счита, че връщането на магистрата на длъжността, която е заемал преди да заеме служба на административен началник, или оставането на служба, в тази ситуация прокурор във ВКП, може да се реализира единствено в случай че освободеният от служба административен началник подаде искане за това;
Второ, органът погрешно приема, че правното отношение като магистрат в правосъдната власт на освободения от служба административен началник може да бъде прекъснато единствено на съображение отвод на същия да остане в структурата, в която е бил административен началник, или въз основа на неподадено искане по член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт “, разсъждава юрист Томова.
После акцентира, че нормата на член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт изисква от способената гилдия на Висш съдебен съвет наложително изговаряне по искане за преназначаване на освободения от служба началник, защото с акта на освобождението му като началник, същият не се освобождава и като магистрат от правосъдната система.
В тази връзка отбелязва, че решението на ПК на Висш съдебен съвет от 19 юни опонира на задачата на закона, тъй като основава „ висящност и неизясненост в статута на магистрата “.
„ Предвид изложеното смятам, че след постановяване на Указ № 95 от 15 юни 2023 година на президента на Република България, с който доверителят ми е освободен от служба основен прокурор на Република България на съображение член 129, алинея З, т. 5 от Конституцията и подаване на заявление от 16 юни 2023г., са изпълнени всички планувани в нормата на член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт предпоставки за преназначаването на Иван Гешев на служба прокурор във ВКП или връщането му на длъжността, която е заемал преди заемането на длъжността на административен началник “, показва юрист Томова.
За оставката и неналичието на решение на ПК на Висш съдебен съвет
Във втората тъжба тя в детайли разяснява изявленията на членове на ПК на Висш съдебен съвет на съвещанието на 5 юли за качеството на Иван Гешев. Тогава някои кадровици обявиха, че след издаването на указа на президента Гешев към този момент не е магистрат и няма по какъв начин да се гласоподава оставката му. Други допълниха, че възобновяване на служба „ прокурор във ВКП “ може да стане единствено по искане на съответния магистрат, само че Гешев категорично е декларирал, че не желае да се връща в правосъдната система, т.е. той към този момент е изгубил качеството си на прокурор.
В тази връзка юрист Томова споделя: „ На базата на посоченото следва да се отговори на въпроса може ли арбитър, прокурор и следовател, със статут на закрепостен, да приключи правното отношение си на магистрат посредством безучастие да подаде искане по член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт или посредством категорично изказване по член 169, алинея 5 от Закон за съдебната власт, че не желае да се възползва от една от плануваните в този текст хипотези за преназначаване. Отговорът на по този начин поставения въпрос е негативен, защото основанията за освобождение на магистрати със статут на несменяемост са категорично и изчерпателно изброени в член 165, алинея 3 от Закон за съдебната власт “.
Тя добавя, че решението от 5 юли е признато в несъгласие на Конституцията. Адвокат Томова припомня, че съгласно трайната процедура на Конституционния съд подаването на оставка е конституционно открито субективно преобразуващо право на арбитър, прокурор или следовател с едностранно категорично волеизявление да приключи правното отношение си, като упражняването му зависи само от неговата свободна воля и не е належащо да се стимулира. „ Оставката е едностранно волеизявление, чиито претекстове са без значение и по тази причина не са наложителен детайл, отправена е до съответния получател и би трябвало да бъде призната, като значителното е проявеното по своя воля ясно предпочитание на подалия оставка. Основният закон не планува каквото и да е краткотрайно или непрекъснато, отчасти или цялостно ограничение на правото на подаване на оставка и не го слага според от никакви условия или от практикуване на други пълномощия от Висш съдебен съвет отвън пълномощието да одобри оставката “, акцентира юрист Томова.
И сочи: „ Правните последствия от упражняването на преобразуващото право на оставка от арбитър, прокурор или следовател не настъпват автоматизирано с едностранното им волеизявление, защото оставката следва да бъде призната от съответната гилдия на Висш съдебен съвет с издаването на преднамерено решение за освобождение (чл. 129, алинея 1 от КРБ). Последната е правно обвързана като насрещна страна да понесе правната смяна и с решение да приключи правното отношение на подалия оставка арбитър, прокурор или следовател, без да разисква претекстовете за подаването ѝ, а единствено да откри до каква степен волеизявлението е свободно образувано “.
Постановявайки решение, с което ПК на Висш съдебен съвет оставя без разглеждане подадената от Гешев оставка, тя го лишава от обезпеченото му от Конституцията право да приключи правното отношение си по осъществяване на обществена активност в правосъдната власт, безапелационна е адвокатката. Според нея решението на колегията води до реализиране на нелегитимна цел, а точно освобождението на магистрат от заеманата от него служба на прокурор с обстоятелството на освобождението му като началник. Подобен юридически резултат от използването на закона е неприемлив, защото Конституцията и Закон за съдебната власт ясно показват правните учредения за преустановяване пълномощията на магистрати в правосъдната система, припомня Радостина Томова.
Освен това в член 175, ал.2 от Закон за съдебната власт категорично е планувана догадка, при която е допустимо освобождението на началник, в случай че същият е освободен от служба като арбитър, прокурор или следовател на съображение член 129, алинея 3, т. 2- 5 от Конституция на Република България. „ Това е обикновено и следва от условията на закона за заемането на служба на административен началник, главното от които е, лицето да има качеството магистрат. Обратната догадка, а точно възприетата от Прокурорската гилдия е неприемлива “, заключава Радостина Томова.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ