Демографската криза тихо убива Балканите
Бившите комунистически страни в Югоизточна Европа са изправени пред пагубно обезлюдяване с дълготрайни обществени и политически последици. Младите хора напущат родните си страни. Сриват се равнищата на раждаемост. Обществата застаряват. Въпреки че стотици хиляди бежанци и мигранти минават през района, малко желаят да останат. Границите, етническите спорове, присъединението към Европейски Съюз, участието в НАТО и нерешени проблеми от войните от 90-те години – има истории, които вършат новините на Балканите. Трудно е да бъде открит сериозен разбор на демографския срив, обезлюдяването и напускането на работната мощ. Вероятно тъй като държавните управления нито имат достоверни отговори, нито пък източници, с които да трансформират обстановката.
Ако демографията е орис, то бъдещето на Балканите е тъмно. От Гърция до Полша, съвсем всички източно-, централно- и югоизточноевропейски страни се борят със същите проблеми. Според сегашните прогнози до 2050 година в България ще има с 38.6% по-малко, в сравнение с през 1990 година Сърбия ще намалее с 23.8%, Хърватия – с 22.4% и Румъния – с 30.1%. Молдова към този момент е изгубила 33.95% от популацията си. Босна и Херцеговина има 1.26% приръст, който е измежду най-ниските в света. Косово, където междинната възраст е 29 година, е най-младата страна в района, само че и тя не може да избяга от демографския срив. Данните и процентите може да варират, само че трендовете са идентични на всички места, въпреки и някои страни да са много по-напреднали от други. Средната възраст в Сърбия е 43 година и тя е по-висока от междинната за Европейски Съюз – 42.6 г. Драматично е демографското бъдеще на Балканите.
Различни от предишното
Исторически всички страни в района, а и в по-голяма част от Европа, имат период на сериозна емиграция. В случая с някогашна Югославия стотици хиляди хора отпътуват зад граница от 60-те години като гастарбайтери, което не значи наложително да останат там, само че доста от тях го направиха - евентуално тъй като имат деца в чужбина или поради войните, може би и поради двете. Хората от далматинските острови и елементи от Черна гора отиват в Съединени американски щати. Гърция, Турция и България си разменят жители.
Това, което се случва през днешния ден, е доста по-различно от предишното. Тогава балканските страни посочваха типичен демографски и емигрантски характерности на бедните страни. Днес демонстрират признаци както на богати, по този начин и на небогати страни по едно и също време. Това е невиждано. Хората на Балканите имат дълъг живот – не толкоз дълъг колкото в по-богатите страни в Европа, само че по-дълъг от този в по-бедните страни. В същото време тъкмо както в богатите страни равнищата на раждаемост се срутват. Западните страни компенсират намаляващата раждаемост и емиграцията с имиграция, само че относително малко хора имигрират към Балканите. В Централна и Източна Европа единствено Полша съумява относително да компенсира огромната емиграция и ниската раждаемост с изненадваща имиграция на над 1 млн. украинци, които дружно с това решиха острия дефицит на работна ръка, който другояче щеше да възникне. Всички държавни управления са напълно наясно със обстановката, само че се борят да схванат какво да създадат или липсват благоприятни условия, с цел да създадат освен това.
Трудова рецесия
Демографията и емиграцията са водещи аргументи за дефицита на работна мощ на всички места. Правителствата имат същински проблем. Миграцията доста смекчава проблемите и разноските за безработицата, а и носи парични преводи. Но тя също по този начин обезсилва работната мощ, което значи, че задграничните вложения не се предизвикват, а в някои случаи даже си потеглят. Логично отговорът на дефицита на работна ръка е да се усилят заплатите, само че това не се случва или най-малко не е отвън рамките на страната. В някогашна Югославия автобусните компании нямат пари в брой, с цел да конкурират заплатите на немските компании, които се нуждаят от водачи. Ситуацията е същата в Белград или в Риека, Хърватия, където работата е относително лесна и се опира на ниски заплати, като да вземем за пример в производството на автомобилни елементи в Молдова за фирмите е по-евтино да се местят другаде, в сравнение с да заплащат повече. Това не се случва на всички места, несъмнено, а някои компании покачват заплатите и задържат служащи, изключително в най-високо квалифицираните браншове като осведомителните технологии. По-високите им заплати може да не се конкурират с тези в Лондон или Калифорния, само че разноските за живот са доста по-ниски и за мнозина, в случай че не и за всички, си коства да останат там.
И въпреки всичко това не се случва на всички места или икономическите структури затрудняват конкуренцията.
В Хърватия например доминацията на сезонния туризъм е мощно изкривена. В предишното постоянно е било допустимо да се намерят задоволително хора от по-бедните елементи на Хърватия или от по-широкия район, които да бъдат ангажирани за три месеца по крайбрежието, само че в този момент те все по-често отхвърлят, в случай че могат да си намерят целогодишна работа или даже за 6 месеца, само че за доста повече пари и с много по-добри условия в Германия.
През юли хърватското държавно управление клекна под натиска на обезверени работодатели да дават повече разрешителни за работа на чужденци. Румъния направи същото.
Един от методите за решение на казуса с намаляващата работна ръка е имиграцията. Полша пое по този път, като отвори вратите си за украинците и повече за хората от други места. Други държави ще би трябвало да я последват, в случай че желаят стопанската система да им расте, само че в страни, които нямат традиция в имиграцията, това ще бъде мъчно. Правителството на Полша твърди, че е срещу имиграцията, и отхвърли да одобри няколко хиляди бежанци, когато Европейски Съюз изиска от нея в разгара на миграционната и бежанската рецесия през 2015 година В същото време страната безшумно пуска огромен брой украинци. Този тип политика може да бъде първообраз, който другите да следват, само че също по този начин може да е мъчно да се възпроизведе, най-малко за Балканите.
Селските региони може да се обезлюдяват на всички места, само че има и места, където популацията се усилва. Кметът на Тирана Ерион Веляй споделя, че градът нараства с 25 000 годишно, макар че страната като цяло губи хора.
Град Клуж в Трансилвания също бурно се разраства и там идват хора от други елементи на Румъния и чужбина. Успехът се основава на стопанската система на знанията и ИТ бранша. В Румъния има образци, където задграничните вложения, водещи до построяването на съвременни заводи, са спрели обезлюдяването, и даже са довели до лимитирана възвръщаемост. Ако градове като Клуж могат да бъдат възпроизведени хиляди пъти и се работи на всички места за възстановяване на виталния стандарт, както в Тирана, обстановката би била доста друга.
Подразнени от Европейски Съюз
Въпреки че е неловко да се признае, участието в Европейски Съюз утежнява нещата, най-малко първоначално. Разликата сред страните членки и тези, които не са част от Европейски Съюз, като че ли понижава. За Полша, Румъния, Хърватия и други отварянето на пазара на труда докара до овакантяване на милиони. Сега Германия и други също се отварят за квалифицирана работна ръка от страни отвън Европейски Съюз. Преди няколко години казусът беше незаконната миграция и хората, опитващи шанса си, като се представяха за търсещи леговище. Тази история обаче остава в предишното. Сега пред консулствата от Белград до Баня Лука и Прищина има опашки от хора, които желаят разрешителни за работа, постоянно финансирани от компании в Европейски Съюз, от Хърватия и Словения.
Миграцията докара и до политически последици. В района демографският проблем става политически въпрос и освен че държавното управление е дало обещание да направи нещо. В Сърбия президентът опълчва настоящия брой сърби и албанци с бъдещите, които демонстрират, че сърбите фрапантно понижават съразмерно на албанците. Той прави това в устрема си за консенсус преди всяка непопулярна договорка, която може да подписа с Косово.
Избирателните описи на всички места остават цялостни с хора, които към този момент са емигрирали. Политиците имат интерес да вършат това и е по-лесно да печелят избори, в случай че имат списъци. Референдумът през 2018 година в Северна Македония по отношение на смяната на името се провали освен поради протест на опозицията, само че и тъй като прагът не можеше да бъде доближат елементарно, защото доста гласоподаватели бяха в чужбина.
През юни 2019 година, откакто едно държавно управление беше свалено, а друго взе властта в Молдова, измежду първите решения беше да се анулира предписание, влезнало в действие на последните избори, че диаспората не може да гласоподава с изтекли молдовски паспорти или персонални документи. Защо това беше значимо? Защото огромен брой последователи на премиерката Мая Санду са в диаспората на Запад, пътуват и работят там с румънски паспорти и имат по-голям %, в сравнение с такива с изтекли молдовски документи. В Албания опозицията нападна държавното управление, като твърди, че до половин милион души са напуснали страната в последните години. Това е фентъзи политика, тъй като стотици хиляди също са се върнали или са мигранти, които се връщат и отново отпътуват.
Миграцията също по този начин има резултат в страните, където чужденците отиват, като подпомага за усилването на възхода на национално-популистките партии. Няма метод да се реши доколко идването на огромен брой поляци, румънци, българи и други прекатурна салдото на английския референдум за Брекзит през 2016 година, само че без подозрение те са изиграли роля.
Изгубена идея?
Как страните могат да решат тези проблеми? Или е изгубена идея? Това са огромните въпроси на нашето време и от време на време държавните управления могат да се усещат като хора, които се пробват да вървят нагоре по ескалатор, който се спуска надолу.
Защо хората мигрират? Не е единствено за пари. Става въпрос също за обучение, опазване на здравето и услуги - и от ден на ден, тъй като хората губят вяра, че в миналото ще живеят в естествени, демократични и допустимо най-некорумпирани общества. Когато страните забогатяват, огромни прослойки от популацията към този момент са се открили в чужбина и желаят същите стандарти на живот, в това число обществени услуги, каквито са имали на Запад. „ За поколението на татко ми нещата се трансформират доста бързо, само че не толкоз бързо за мен “, споделя Майлинда, която е 25-годишна албанска студентка, учеща в Холандия. Така че пропастта сред упованията се усилва, което не се е случвало при друго потомство в предишното.
Логично, може да си мислите, че в случай че тези страни са днешните села, тогава фискалните прехвърляния в по-федерална Европа може да са отговорът, само че ние знаем, че в този момент това няма да се случи. Всъщност страните от Западните Балкани не са в Европейски Съюз и някои даже започнаха да се съмняват, че в миналото ще бъдат. Но какви са доказателствата от тази част на някогашния комунистически свят, която реши казуса с фискалните прехвърляния? Не е обнадеждаващо. Източна Германия продължава да се обезлюдява съвсем три десетилетия след обединяването.
За да забавят и с вяра да извърнат наклонността на крах, държавните управления би трябвало да създадат страни, в които хората желаят да живеят. Това не е нуклеарна физика, само че може и да е прекомерно късно към този момент. Държавите не могат да намалеят до нула, само че просто могат да застареят и това значи да останат по-бедни от западните страни, а това от своя страна значи повече емиграция.
Ако те бяха доста богати първоначално като Япония, щеше да има повече благоприятни условия да се направи нещо, само че защото не са и трендовете са извънредно мрачни, това е тематика, която незабавно се нуждае от внимание.
Необходими са дейности и хрумвания освен от държавните управления и специалистите в страните, чието население понижава, само че и в цяла Европа, преди несъответствието на протичащото се да стане още един проблем, грозящ нашите демократични демократични основи.
Ако демографията е орис, то бъдещето на Балканите е тъмно. От Гърция до Полша, съвсем всички източно-, централно- и югоизточноевропейски страни се борят със същите проблеми. Според сегашните прогнози до 2050 година в България ще има с 38.6% по-малко, в сравнение с през 1990 година Сърбия ще намалее с 23.8%, Хърватия – с 22.4% и Румъния – с 30.1%. Молдова към този момент е изгубила 33.95% от популацията си. Босна и Херцеговина има 1.26% приръст, който е измежду най-ниските в света. Косово, където междинната възраст е 29 година, е най-младата страна в района, само че и тя не може да избяга от демографския срив. Данните и процентите може да варират, само че трендовете са идентични на всички места, въпреки и някои страни да са много по-напреднали от други. Средната възраст в Сърбия е 43 година и тя е по-висока от междинната за Европейски Съюз – 42.6 г. Драматично е демографското бъдеще на Балканите.
Различни от предишното
Исторически всички страни в района, а и в по-голяма част от Европа, имат период на сериозна емиграция. В случая с някогашна Югославия стотици хиляди хора отпътуват зад граница от 60-те години като гастарбайтери, което не значи наложително да останат там, само че доста от тях го направиха - евентуално тъй като имат деца в чужбина или поради войните, може би и поради двете. Хората от далматинските острови и елементи от Черна гора отиват в Съединени американски щати. Гърция, Турция и България си разменят жители.
Това, което се случва през днешния ден, е доста по-различно от предишното. Тогава балканските страни посочваха типичен демографски и емигрантски характерности на бедните страни. Днес демонстрират признаци както на богати, по този начин и на небогати страни по едно и също време. Това е невиждано. Хората на Балканите имат дълъг живот – не толкоз дълъг колкото в по-богатите страни в Европа, само че по-дълъг от този в по-бедните страни. В същото време тъкмо както в богатите страни равнищата на раждаемост се срутват. Западните страни компенсират намаляващата раждаемост и емиграцията с имиграция, само че относително малко хора имигрират към Балканите. В Централна и Източна Европа единствено Полша съумява относително да компенсира огромната емиграция и ниската раждаемост с изненадваща имиграция на над 1 млн. украинци, които дружно с това решиха острия дефицит на работна ръка, който другояче щеше да възникне. Всички държавни управления са напълно наясно със обстановката, само че се борят да схванат какво да създадат или липсват благоприятни условия, с цел да създадат освен това.
Трудова рецесия
Демографията и емиграцията са водещи аргументи за дефицита на работна мощ на всички места. Правителствата имат същински проблем. Миграцията доста смекчава проблемите и разноските за безработицата, а и носи парични преводи. Но тя също по този начин обезсилва работната мощ, което значи, че задграничните вложения не се предизвикват, а в някои случаи даже си потеглят. Логично отговорът на дефицита на работна ръка е да се усилят заплатите, само че това не се случва или най-малко не е отвън рамките на страната. В някогашна Югославия автобусните компании нямат пари в брой, с цел да конкурират заплатите на немските компании, които се нуждаят от водачи. Ситуацията е същата в Белград или в Риека, Хърватия, където работата е относително лесна и се опира на ниски заплати, като да вземем за пример в производството на автомобилни елементи в Молдова за фирмите е по-евтино да се местят другаде, в сравнение с да заплащат повече. Това не се случва на всички места, несъмнено, а някои компании покачват заплатите и задържат служащи, изключително в най-високо квалифицираните браншове като осведомителните технологии. По-високите им заплати може да не се конкурират с тези в Лондон или Калифорния, само че разноските за живот са доста по-ниски и за мнозина, в случай че не и за всички, си коства да останат там.
И въпреки всичко това не се случва на всички места или икономическите структури затрудняват конкуренцията.
В Хърватия например доминацията на сезонния туризъм е мощно изкривена. В предишното постоянно е било допустимо да се намерят задоволително хора от по-бедните елементи на Хърватия или от по-широкия район, които да бъдат ангажирани за три месеца по крайбрежието, само че в този момент те все по-често отхвърлят, в случай че могат да си намерят целогодишна работа или даже за 6 месеца, само че за доста повече пари и с много по-добри условия в Германия.
През юли хърватското държавно управление клекна под натиска на обезверени работодатели да дават повече разрешителни за работа на чужденци. Румъния направи същото.
Един от методите за решение на казуса с намаляващата работна ръка е имиграцията. Полша пое по този път, като отвори вратите си за украинците и повече за хората от други места. Други държави ще би трябвало да я последват, в случай че желаят стопанската система да им расте, само че в страни, които нямат традиция в имиграцията, това ще бъде мъчно. Правителството на Полша твърди, че е срещу имиграцията, и отхвърли да одобри няколко хиляди бежанци, когато Европейски Съюз изиска от нея в разгара на миграционната и бежанската рецесия през 2015 година В същото време страната безшумно пуска огромен брой украинци. Този тип политика може да бъде първообраз, който другите да следват, само че също по този начин може да е мъчно да се възпроизведе, най-малко за Балканите.
Селските региони може да се обезлюдяват на всички места, само че има и места, където популацията се усилва. Кметът на Тирана Ерион Веляй споделя, че градът нараства с 25 000 годишно, макар че страната като цяло губи хора.
Град Клуж в Трансилвания също бурно се разраства и там идват хора от други елементи на Румъния и чужбина. Успехът се основава на стопанската система на знанията и ИТ бранша. В Румъния има образци, където задграничните вложения, водещи до построяването на съвременни заводи, са спрели обезлюдяването, и даже са довели до лимитирана възвръщаемост. Ако градове като Клуж могат да бъдат възпроизведени хиляди пъти и се работи на всички места за възстановяване на виталния стандарт, както в Тирана, обстановката би била доста друга.
Подразнени от Европейски Съюз
Въпреки че е неловко да се признае, участието в Европейски Съюз утежнява нещата, най-малко първоначално. Разликата сред страните членки и тези, които не са част от Европейски Съюз, като че ли понижава. За Полша, Румъния, Хърватия и други отварянето на пазара на труда докара до овакантяване на милиони. Сега Германия и други също се отварят за квалифицирана работна ръка от страни отвън Европейски Съюз. Преди няколко години казусът беше незаконната миграция и хората, опитващи шанса си, като се представяха за търсещи леговище. Тази история обаче остава в предишното. Сега пред консулствата от Белград до Баня Лука и Прищина има опашки от хора, които желаят разрешителни за работа, постоянно финансирани от компании в Европейски Съюз, от Хърватия и Словения.
Миграцията докара и до политически последици. В района демографският проблем става политически въпрос и освен че държавното управление е дало обещание да направи нещо. В Сърбия президентът опълчва настоящия брой сърби и албанци с бъдещите, които демонстрират, че сърбите фрапантно понижават съразмерно на албанците. Той прави това в устрема си за консенсус преди всяка непопулярна договорка, която може да подписа с Косово.
Избирателните описи на всички места остават цялостни с хора, които към този момент са емигрирали. Политиците имат интерес да вършат това и е по-лесно да печелят избори, в случай че имат списъци. Референдумът през 2018 година в Северна Македония по отношение на смяната на името се провали освен поради протест на опозицията, само че и тъй като прагът не можеше да бъде доближат елементарно, защото доста гласоподаватели бяха в чужбина.
През юни 2019 година, откакто едно държавно управление беше свалено, а друго взе властта в Молдова, измежду първите решения беше да се анулира предписание, влезнало в действие на последните избори, че диаспората не може да гласоподава с изтекли молдовски паспорти или персонални документи. Защо това беше значимо? Защото огромен брой последователи на премиерката Мая Санду са в диаспората на Запад, пътуват и работят там с румънски паспорти и имат по-голям %, в сравнение с такива с изтекли молдовски документи. В Албания опозицията нападна държавното управление, като твърди, че до половин милион души са напуснали страната в последните години. Това е фентъзи политика, тъй като стотици хиляди също са се върнали или са мигранти, които се връщат и отново отпътуват.
Миграцията също по този начин има резултат в страните, където чужденците отиват, като подпомага за усилването на възхода на национално-популистките партии. Няма метод да се реши доколко идването на огромен брой поляци, румънци, българи и други прекатурна салдото на английския референдум за Брекзит през 2016 година, само че без подозрение те са изиграли роля.
Изгубена идея?
Как страните могат да решат тези проблеми? Или е изгубена идея? Това са огромните въпроси на нашето време и от време на време държавните управления могат да се усещат като хора, които се пробват да вървят нагоре по ескалатор, който се спуска надолу.
Защо хората мигрират? Не е единствено за пари. Става въпрос също за обучение, опазване на здравето и услуги - и от ден на ден, тъй като хората губят вяра, че в миналото ще живеят в естествени, демократични и допустимо най-некорумпирани общества. Когато страните забогатяват, огромни прослойки от популацията към този момент са се открили в чужбина и желаят същите стандарти на живот, в това число обществени услуги, каквито са имали на Запад. „ За поколението на татко ми нещата се трансформират доста бързо, само че не толкоз бързо за мен “, споделя Майлинда, която е 25-годишна албанска студентка, учеща в Холандия. Така че пропастта сред упованията се усилва, което не се е случвало при друго потомство в предишното.
Логично, може да си мислите, че в случай че тези страни са днешните села, тогава фискалните прехвърляния в по-федерална Европа може да са отговорът, само че ние знаем, че в този момент това няма да се случи. Всъщност страните от Западните Балкани не са в Европейски Съюз и някои даже започнаха да се съмняват, че в миналото ще бъдат. Но какви са доказателствата от тази част на някогашния комунистически свят, която реши казуса с фискалните прехвърляния? Не е обнадеждаващо. Източна Германия продължава да се обезлюдява съвсем три десетилетия след обединяването.
За да забавят и с вяра да извърнат наклонността на крах, държавните управления би трябвало да създадат страни, в които хората желаят да живеят. Това не е нуклеарна физика, само че може и да е прекомерно късно към този момент. Държавите не могат да намалеят до нула, само че просто могат да застареят и това значи да останат по-бедни от западните страни, а това от своя страна значи повече емиграция.
Ако те бяха доста богати първоначално като Япония, щеше да има повече благоприятни условия да се направи нещо, само че защото не са и трендовете са извънредно мрачни, това е тематика, която незабавно се нуждае от внимание.
Необходими са дейности и хрумвания освен от държавните управления и специалистите в страните, чието население понижава, само че и в цяла Европа, преди несъответствието на протичащото се да стане още един проблем, грозящ нашите демократични демократични основи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ