Бившата медицинска сестра Брони Уеър от Австралия разказва за първите

Бившата здравна сестра Брони Уеър от Австралия споделя за първите пет неща, за които най-често съжаляват хората на смъртния си одър. Брони Уеър е създател на бестселъра „ Петте неща, за които най-вече съжаляваме преди гибелта ", преведен на 27 езика. Освен здравна сестра е била и плажен барман, управител в банка, преподавател на тематика духовно израстване. Има издадени авторски песни и стихове. 
Дълги години работех в системата за палиативни грижи. Пациентите ми бяха на прага на гибелта. Те споделяха с мен съкровени мисли. Бях с тях през последните три до дванадесет седмици от живота им. Хората израстват доста, когато са изправени пред чувството за приближаващата гибел.Научих се в никакъв случай да не недооценявам ничия дарба за напредък. Някои промени бяха феноменални. Всеки от тези хора изпитва разнообразни страсти – отказване, боязън, яд, разкайване и в последна сметка приемане. Всеки един пациент откри своя мир преди да си тръгне, всеки от тях.
Когато разговаряхме за това, какви съжаления изпитват за нещо от живота си, което са пропуснали, или не са му обърнали задоволително внимание, или биха създали по-друг метод, споделянията на умиращите постоянно се повтаряха.

Ето най-често срещаните пет съжаления:

1. Иска ми се да имах смелостта да пребивавам живот, в който съм правилен на себе си, а не живота, който другите чакаха от мен.Това беше най-честото страдание, изказвано от съвсем всички. Когато хората осъзнаят, че животът им е съвсем приключил и погледнат ясно обратно към него, е елементарно да се види какъв брой фантазии са останали неосъществени. Повечето хора не бяха отдали дължимото даже на половината от фантазиите си и трябваше да умрат, знаейки, че това се дължи на избора, който са създали или не са създали.
Много е значимо да опитате да отдадете респект на фантазиите си по пътя. От момента, в който загубите здравето си, към този момент е прекомерно късно. Здравето носи независимост, която доста малко осъзнават, до момента в който не я изгубят.
2. Иска ми се да не работех толкоз интензивно.Това чувах от всеки пациент от мъжки пол, до момента в който ги хранех. Липсваха им пропуснатите часове с децата, до момента в който са били дребни и съкровените мигове с колегата. Жените също говореха за това със страдание. Но защото множеството бяха от по-старото потомство, доста от пациентите дами бяха прекарали живота си вкъщи като домакини. 
Чрез опростяване на метода си на живот и взимане на съзнателни решения по пътя е допустимо да не се нуждаете от приходите, които мислите, че са ви нужни за пълностоен живот. И създавайки повече пространство в живота си, вие ставате по-щастливи и по-отворени за нови благоприятни условия.
3. Иска ми се да имах смелостта да изразя възприятията си.Много хора потискат възприятията си, с цел да запазят мира в общуването с другите. В резултат на това те се задоволяват с криво-ляво битие и в никакъв случай не стават това, което биха могли да са. Много от човешките заболявания са свързани с неизказаността, горчивината и недоволството, които водят до разрушено здраве.
Не можем да направляваме реакциите на другите. Въпреки че в началото хората може би ще реагират остро, когато измененията метода, по който говорите и заявявате почтено позициите си, в последна сметка това издига връзката на напълно ново и по-здравословно равнище. Или пък ви освобождава от нездравословни връзки в живота ви. Така или другояче, вие печелите.
4. Иска ми се да имах по-близък контакт с моите другари.Умиращите ми пациенти до този миг не бяха осъзнали изцяло всички преимущества на старите другарства и чак в този момент, на прага на гибелта, разбираха какво са пропуснали.  Мнозина бяха толкоз увлечени в личния си живот, че през годините бяха оставили златни другарства да се изплъзнат. Те надълбоко съжаляваха, че не са отделили на дружбата задоволително време и старания. Всеки липсва на приятелите си, когато умира. И те му липсват, когато е на прага на гибелта.
В забързания темп на живота хората се пробват да оправят финансовите си каузи, в случай че е допустимо. Но не парите или статутът имат същинското значение за тях. Те желаят да подредят нещата повече в интерес на тези, които обичат. Обикновено обаче в своята есен те са прекомерно заболели и изтощени, с цел да се оправят в миналото с тази задача изцяло. Всичко се свежда до любовта и връзките в последна сметка. Това е всичко, което остава в последните седмици - любовта и връзките.
5. Иска ми се да бях по-щастлив.Това изказване е изненадващо постоянно срещано. Мнозина не осъзнават чак до края, че щастието е избор. Те бяха останали затънали в остарели модели и привички. Така нареченият „ комфорт “ на фамилиарността и пренебрежението преливаше в техните страсти, както и във физическия им живот. Страхът от смяна ги беше карал да се преструват пред другите и пред себе си, че са удовлетворени. Когато навлизаха надълбоко в същинското си аз, те копнееха да се смеят бурно и доброволно и още веднъж да правят нелепости. Когато сте на смъртно легло, това, което другите мислят за вас, е надалеч от мозъка ви. Колко прелестно е да можеш да се отпуснеш и да се усмихваш от душа доста преди да умреш.
Животът е избор. Това е ВАШИЯТ живот. Изберете умишлено, изберете рационално, изберете почтено. Изберете щастието.