Битката за Дак То може да се смята за една

Битката за Дак То може да се счита за една от най-големите в целия Виетнамски спор. В нея са призовани 503 пехотна дивизия, 173 въздушна бригада, 4-и пехотен батальон и тяхната специфична задача е да се оправят с вражеските сили, освен това за малко време. Единственият проблем е, че в този миг Северен Виетнам няма никакви планове да се съобщи толкоз елементарно. Командването на 4-а дивизия е обещано в ръцете на майор-генерал Уилям Пиърс, в него участват 2 механизирани батальона, 8 пехотен полк, 1 и 3 батальон, 12 пехотен полк и на помощ са изпратени още към 15 артилерии и една дивизия. Сражението стартира на 3 ноември и завършва на 23 ноември, когато най-близките възвишения покрай град Дак То в провинция Контум, стартират да граничат с Лаос, Камбоджа и Южен Виетнам. С други думи, това е точката, в която трите страни се преплитат.

Битката на 173-та въздушна бригада е да вземе контрола над връх 875. За страдание опитите стартират доста горчиво през цялото време, първата среща е на 4-та пехотна дивизия с бойците на Северен Виетнам покрай връх 1338 – нормално цифрите се дават на база на височината. Регионът към Дак То е най-вече джунгла и няколко планински върхове, които се трансформират в скъпо парче земя, изключително в случай че сте решили да водите сражението до победа. За да може сражението да е по-интересно, тук количеството змии, пиявици и противников бойци е повече от голямо. В тази лудница, Северен Виетнам е съумял да сътвори лагери покрай 609 зона, с цел да задържи пътеката на Хо Чи Мин – същата е известна с това, че е единствената снабдителна артерия и в случай че тя бъде прекратена, Северен Виетнам няма да издържи още доста дълго. За да се спре наличието на вражеските сили, съдружниците са изпратили зелени барети, които да образоват локалните партизани и да ги приготвят за една друга война, която няма нищо общо с формалната.

Цивилните групи, които би трябвало да се отбраняват, към този момент са съумели да отбият редица противников набези, само че всичко това става с много люти жертви. 4-та дивизия разполага с териториите на провинция Контум, Плейку и дребна част от Дарлак, само че за задържането на тези позиции отделя единствено един механизиран батальон, който би трябвало да стигне за отбраната, най-малко на този стадий. За да стигнат до прага на Дак То, американците би трябвало да преминат през Плейку. Избран е маршрут 14, който минава на север от град Контум и по-късно се свързва с маршрут 512 на запад. На север от Дак То се намира маршрут 14, само че той е толкоз изхабен от борбите, че ще спре всяка заблуда за безпроблемно прекосяване, а и стратегическото му позициониране разрешава лесна защита, с цел да може даже и най-опитните бойци да попаднат под пресечен огън. Нареждането за бойците на Северен Виетнам е едно само – да унищожават американски сили и всички представители на Южен Виетнам и да се пробват да ги изтласкат по-далече от централните височини.

При триумф на Северен Виетнам, пътят към Южен Виетнам ще е отворен и подготвен за нахлуване, като в това отношение ударът ще реши изхода на войната. Следователно тази борба може да реши всичко, освен това през цялото време. Назначението е обещано на военачалник Нгуен Чи Танх. Неговото предложение е армията да изолира дребни бригади и американски отряди покрай Дак То. Тези маневри ще изтощят съперника и ще принудят американското командване да изпрати нови подкрепления. Оставените свободни защитни линии ще дадат по-голямо поле на виетнамците да разпрострат силите си и да ударят навръх местата, които са отслабени, продължавайки по-нататъшното си нахлуване. Назначени за задачата са батальони 24, 32, 66 и 174 от 1-ва дивизия с сбор от близо 6000 мъже.

Тактиката е да атакуват и по-късно да се крият в джунглата. Генералният проект е да бъдат нападани посредством прекосяването на границите на Лаос и Камбоджа, а по-късно да се връщат назад, където да останат предпазени от гонене. Силите на Северен Виетнам са под командването на майор-генерал Хоанг Мин Тао и неговия политически офицер полковник Тран Мон. Към края на октомври 1967 година информацията на шпиони, както и разследващи полети в района, стартират да изпращат една и съща притеснителна информация – явно е, че Северен Виетнам се приготвя за съществено нахлуване – множеството лагери са изпразнени и се насочват към границите на Камбоджа. Дестинацията е провинция Контум. Огромното придвижване на човешки капитал стимулира американското командване също да отговори с такова пренасочване и по този начин стартира една от най-смъртоносните игри на шах. На 28 октомври 4-та пехотна дивизия сменя 3-ти механизиран батальон с 3-ти пехотен батальон и 12-ти пехотен полк. Използването на пехота е доста по-ефективно в търсенето на врага.

Дългите разследващи полети не престават да наблюдават придвижването към Дак То от югозапад. 1-ва бригада и 4-та пехотна дивизия под командването на полковник Ричард Джонсън ще открият своите квартири в Дак То, покрай сраженията, като с тях водят 3-ти батальон, и 8-ми пехотен полк, с цел да подсилят редиците. Разузнавателните отряди не престават своите разходки благодарение на разследващи самолети Чесна, които би трябвало да извърнат внимание на всички типове евентуални набези. Това дава някакъв резултат. открити са лагери, като наличието там е цялостно с алуминиеви сандъци. Лейтенант-генерал Уилям Росон, пълководец на американските сили в Южен Виетнам, незабавно провежда още повече бойци от 4-ти батальон 503-и пехотен полк и ги изпраща със самолети в Дак То.

Засилените сили демонстрират, че общо трите батальона са към 4500 боеца до 1 ноември. Разместването на дъската идва и с някои позитиви като появяването на 704-ти батальон по поддръжката, 4-ти медицински батальон и други. Общо взето в дребният град са изпратени пехота, инженери, лекари, военна полиция, специфични сили и единственото, което би трябвало за деяние е откриването на врага – разузнаването в този миг работи на най-високи обороти. Първият лъх на добър шанс е предалият се сержант от 66-ти полк Ву Хонг, който съумява да стигне до село Бак Ри покрай път 512 на север от Дак То. Там декларира, че неговият отряд от 50 души е оглеждал евентуални позиции за слагането на огнехвъргачки и РПГ-та. Потвърждава терзанията, че цели 5 полка сега се спускат над Дак То и имат лагер в Бен Хет – на запад от Дак То.

Хонг декларира, че офанзива се приготвя от югозапад и от североизток. 32 и 36-и батальон са към този момент пуснати в деяние и ще имат поддръжката на 40-ти артилерийски батальон. Това ще е първата вълна на офанзивата, като той самият не знае по какъв начин ще се развие във времето. Виетнамски батальони са преместени на югозапад от Дак То, с цел да посрещнат възможната контра офанзива, която може да се случи. 24-ти северовиетнамски батальон е изпратен на северозапад в Тан Кан и би трябвало да блокира всички опити на американците за бягство. Лейтенант-полковник Джеймс Джонсън бързо подрежда на своите хора да открият база в Бен Хет и виетнамците също се отдръпват в своите защитни позиции и стартират да чакат. 66-ти северновиетнамски батальон се придвижва на високите позиции на югозапад от Бен Хет. За да се спрат повече маневри 503 пехота е изпратена да посрещне врага.

Позиционирани на висотите, виетнамците просто чакт началото на сражението. По това време Белнап – пълководец на 3-ти батальон и 8-ма пехота, е изпратен с въздушен превоз до планините на юг от Дак То. 12-ти пехотен батальон би трябвало да откри база, до момента в който 8-ми би трябвало да се нарежда на пътя покрай долината на река Дак Ходрайн, по този начин ще се спре притока на хора в тази зона. Американците имат задачата да атакуват доста преди да се задейства съперника и преди да има цялостна окупация. елементи от 4-та дивизия са изпратени, с цел да открият първи контакт.

Благодарение на артилерия и въздушни набези, жертвите от американска страна са малко 3-ти батальон и 8-ма пехота се нареждат на основния път без никаква опозиция. Създават патрулна база и стартират задачата си за търсене и заличаване на съперника в на връх 785. На сутринта на 4 ноември, те се движат към връх 882, американците са посрещнати със пукотевица от картечно оръжие. Заемайки защитни позиции, те също съумяват да отвърнат на огъня, като по това време артилерия и въздушни удари са призовани, с цел да редуцират вражеското наличие. 8-ма дивизия се насочва към връх 843, попада в клопката на огнехвъргачки и ракети Б-40.

При завършването на маневрата, американските бойци стартират да се окопават и в ранното утро на 7 ноември стартират да валят още ракети. На идната заран взвод А е изпратен на връх 724, взвод Д е оставен да пази сегашното нагорнище. Взвод А няма доста триумфи и е посрещнат с картечен огън, надалеч от другари, обстановката им става още по-тежка, когато се изстрелват ракети и още огнехвъргачки стартират да стоварват гнева си върху тях. Пристига взвод Д, който би трябвало да мине на север и да удари по фланга, преди да съумеят да завършат маневрата, рецептата за прекъсване на врага е приложена и върху тях. Вместо да се стигне до сполучлив удар по фланга, взвод Д е заставен да спре и в този момент той да има потребност от избавяне.

На 8 ноември вечерта съумяват да стигнат подслон и да стартират окопаване. В 8 часа вечерта стартира идната стъпка за връщане на позицията. Виетнамските бойци не престават тежката офанзива и пробиват периметъра, само че с общи старания са отблъснати. През цялото време артилерията не стопира да работи. Американските Военновъздушни сили са принудени да хвърлят бомбите си все по-близо и най-често на метри от другарските позиции. Настъплението е прекъснато, само че през цялата вечер се разменя огън. До сутринта са открити 21 убити и още 81 ранени. Въпреки желанието да продължи борбата, взвод А се изтегля на 10 ноември и се сменя със свежи сили. На 11 ноември взвод Б прави нова зона за кацане и евакуиране на ранения личен състав. Взвод Ц и Д са ориентирани към връх 724. Там се оказва, че липсват каквито и да било сили, които да спрат придвижването. Извиканият взвод Б също потегля, с цел да бъде част от сражението, но попада на засада.

Виетнамците са чакали в прикритието си и са желали да изведат врага навън. Отново се употребяват ракети и минохвъргачки, нахлуване от всички страни, като множеството виетнамци даже не се стремят да запазят живота си. Останалите два взвода нямат никакъв късмет да открият каквито и да било способи за противопоставяне. За следващ път артилерията би трябвало да икономисва ситуацията. В продължение на два часа се нанасят масирани удари. С прекратяването на огъня към 18 са убити и още 118 боеца са ранени. 8-ма пехота води борбите си покрай Дак Ходрайн, а 12-та би трябвало да се оправя с настъпленията в Нгок Ринг Руа – там са налични още на 3 ноември. Техните сражения стартират още същия ден в борба с батальон съумял да заварди всички позиции и да приготви бункери и окопи. Опитите за пробив се оказват много сложни, затова се слага огнева линия и се стартира подготовка.

След малко разузнаване, артилерията стартира да работи още веднъж, употребявайки 105 милиметрови снаряди. Ситуацията става още по-сложна, тъй като с придвижването на артилерията стартират да се движат и бойците, само че незабавно са посрещнати от противников огън. Пехотата отстъпва и стартира идващото нахлуване по въздух. Изпратени са 40 самолета и към момента няма резултат. На 4 ноември ще открием, че обстановката не се трансформира, взводът се пробва да извади от строя бункер, само че доверието, че авиацията си е свършила работата, бързо се изпарява, американците са посрещнати от безразсъден огън и след тежки сражения два отряда от 1-ви взвод се борят обезверено да стигнат до другарската линия. Към 2 часа следобяд 3-ти батальон съумява да помогне на взвод Б. Отново идват артилерия и авиация на помощ.

Бомбардировките унищожават бункера и на 5 ноември взвод Б съумява да се придвижи напред и да подсигури позицията си. От 6 до 14 ноември 3-ти батальон и 12-та пехота съумяват да водят пердах навън против вражеските позиции покрай възвишението Нког Кон Кринг. Именно то се намира над базата Дак То. Следва нахлуване над върховете 1124, 1089 и 1021. Там се крият доста бункери и индикацията на врага е, че счита да остане и да не напуща позициите си. Нападателите са посрещнати неведнъж от противников огън. Сражението продължава съвсем седмица, преди да се стига до изтеглянето. На 16 ноември взвод А и Ц от 3-и батальон и 12-та пехота не престават напред към връх 1338. Отново борбата се води благодарение на авиация и артилерия.

Цяла вечер въздушни набези не престават самоуверено напред, поддържайки напрежението, като проектите не престават и на идната заран. Докато взвод Ц съумява да напредва постепенно, взвод А се намира на югозападната огнева линия. Връх 1338 най-сетне пада в дребните часове на нощта. На идната заран излиза наяве, че бойците са минали през сериозна отбранителна линия с комплекс от бункери и разнообразни огневи позиции. 3-ти батальон към този момент е ориентиран към връх 1262 и 1245. Битките се водят сред 19 и 21 ноември. По това време виетнамците стартират да се изтеглят, само че въпреки всичко не престават да основават главоболия и да забавят придвижването.

Висотата на Нгок Кон Кринг е предпазена. По това време армията съумява да открие и съществуването на щаб квартирите на Северен Виетнам, позиционирани покрай камбоджанската граница. Това е мястото, откъдето огнехвъргачките работят без никакви проблеми. Така наречената Кокалова планина е сложена в листа за заличаване. 1-ви батальон и 8-ма пехота са изпратени да атакуват, като ще получат помощ от взвод А, Ц и Д. Изпратен и инженерен взвод, който да оказва помощ. Артилерията изравнява всичко със земята, до момента в който 1-ви батальон се спуска над върха благодарение на хеликоптери. Северен Виетнам се насочва на поход на запад към Камбоджа. 4-та пехота ги посреща и отрязва пътя на бягство.

На 14 ноември взвод Б и Ц от 3-ти батальон и 8-ма пехота ще се нареждат в долината Дак Сир на юг от Дак То. В продължение на 10 дни те също прекарват своето време в подчинение на върхове. Последната борба, която се води е точно Кокаловата планина, която обаче разкрива и тайната – с изключение на голям брой оръжия, виетнамците са доставили над 2 тона ориз, който може да им разреши да водят сражения доста дълго време. Всички задачи са изпълнени, само че какво се заплаща.

Официално американците настояват, че 376 са убити и още 1441 са ранените. От 3200 пехотинеца, към 27% от тях са убити (208 души) и още 645 са ранени. Пехотата претърпява към 90% загуби по време на сраженията. Жертвите не престават с 4-ти пехотен полк, който включва лекари и други помощни екипи, там ранените са към 1200. Лекарите не пазят броя на оживелите, само че цялото стълкновение демонстрира, че Северен Виетнам не е бил подготвен да се предава, по-доброто въоръжение на съперника е било и повода да се стигне до толкоз по-лесна победа.  

Снимки: Wikipedia