Как през 2019 г. е отпуснат корпоративен ипотечен кредит от 2.6 милиона на фирмата СТВ Консълтинг, която очевидно не е в цветущо финансово състояние?
Още въпроси пораждат към Чаталджа и Винеткагейт:
Как през 2019 година е провиснал корпоративен ипотечен заем от 2.6 милиона на компанията СТВ Консълтинг, която явно не е в цветущо финансово положение? Припомняме, че заемът е за покупката на парцела – 1,8 милиона лева и ремонт за 0,8 милиона лева Какви обезпечения е дала компанията по този заем, по който взаимен дебитор е Асен Василев? Самият той не е ипотекирал личен парцел. Имало ли е спомагателни обезпечения под формата на депозит от трето лице?
Сградата е общо 891 кв. м. и за ремонт се падат по 897 лева на кв.м. От тези 891 кв. м. частта на Лорер е 234 кв.м. Само тя би трябвало да коства най-малко 400 000 /сделката включва и поземления имот/, а за нейния ремонт да са дадени още най-малко 200 000. Каква е икономическата логичност един актив, който излиза на компанията 600 000 лева да се продаде за 350 000 лева с Данък добавена стойност? Кое му е пазарното?
През 2021 година е подписан нов заем за 2,9 млн. лева, с цел да се върне първия заем и Асен Василев да бъде отписан като взаимен дебитор. Обезпечение още веднъж е парцелът на Чаталджа 3. Как по този начин при подобен дълг продаваш една четвърт от този парцел на министър Даниел Лорер единствено за 350 000 лева с Данък добавена стойност? Тук може да се подозира вероятно закононарушение срещу кредиторите – член 227 и занемареност член 219 от Наказателен кодекс, както и данъчно закононарушение.
Графиката е от Апис.
Нов правосъден документ по делото на Бретшнайдер за Чаталджа разкрива, че той е отпуснал заем на „ третото лице “ през 2019 година, когато СТВКонсълтинг е взела първия си банков заем от 2,8 млн. лева Към този миг СТВ още е благосъстоятелност на АсенВасилев. Но дали той е третото лице не е ясно. Не е ясно и по кое време СТВ става поръчител по заема с парцела на Чаталджа. което е завършено с в допълнение съглашение.
