Топ 3 на съдебната реформа: първите неща, които парламентът трябва да свърши
Биляна Гяурова- Вегертседер,директор на Български институт за правни начинания (БИПИ), в разбор на уеб страницата на фондацията
В момента вървят договарянията за вероятно доближаване на позициите по обособени основни въпроси сред парламентарно показаните партии. Не е изцяло преодоляна и заплахата от разформироване на Народното събрание и нови предварителни избори. Няколко аргументи, заради които по-правилното решение е този парламент да продължи да работи най-малко няколко месеца, а не няколко дни, както беше с 45-ото Народно събрание.
Причина # 1 ИВСС
В началото на предходната година изтече мандатът както на инспекторите, по този начин и на основния контрольор в Инспектората при Висшия правосъден съвет. Още тогава от БИПИ алармирахме, че продължаването на мандата оттатък законоустановения период е в внезапен контрастност с главния либерален принцип какъвто е мандатността. Малко по-късно призовахме обществено основният контрольор госпожа Точкова да подаде оставка, с цел да принуди по този метод Народно събрание да започва процедура за избор. Уви, тя избра да остане " в смирение ", както направиха и останалите инспектори. Инспекторатът при Висш съдебен съвет е извънредно значим орган, тъй като ревизира активността на всички органи в правосъдната власт. Наред с това, след измененията в Конституцията от декември 2015 година ИВСС към този момент може да прави инспекции, свързани с спор на ползи и честност на всички магистрати, а също и да ревизира имуществените им заявления, в това число и да открива дейности, с които нарушават престижа на правосъдната власт. Разширените пълномощия на инспектората са директно свързани с нарасналата му отговорност освен пред магистратите, само че и пред обществеността. Част от тази отговорност е и съобразяването с приключването на мандата и осъществяването на нужните дейности за задвижване на процедура за нов избор. За страдание ИВСС за следващ път не се оказва на висотата на условията, които слага пред него Конституцията на Република България и Закона за правосъдната власт.
По силата на закона, процедурата за избор на нови инспектори и основен контрольор стартира най-рано 6 и не по-късно от 2 месеца преди приключване на мандата им. При сегашната ситуаци обаче Народното събрание на процедура може да стартира процедурата незабавно, тъй като законовите периоди от дълго време са изтекли. Конфигурацията в актуалното 46-то Народно заседание навежда на извода, че има предпочитание за действителна работа по въпросите на безкрайната правосъдна промяна, заради което едно от първите неща, които депутатите могат да създадат, е да стартират процедура за избор на инспектори и основен контрольор. Изборът им също така, ще бъде и самобитен тест за самите депутати - до каква степен е налице достоверно предпочитание за смяна и отваряне на нова страница в ръководството на страната. Тест, тъй като инспекторите и основния контрольор се избират с болшинство от две трети от народните представители.
Причина # 2 Конституционен съд
Тази и началото на идната година изтичат мандатите на четиримма съдии от Конституционния съд - Анастас Анастасов, определен от парламента; Гроздан Илиев, определен също от Народното събрание, само че с няколко месеца забавяне (причината за това е провалилото се предопределение на арбитър Венета Марковска); Георги Ангелов, определен от общото заседание на съдиите на Върховен касационен съд и ВАС; и Борис Велчев, който е и ръководител на Конституционен съд, назначен от квотата на президента. 46-ото Народно събрание ще би трябвало да попълни своята квота в Конституционен съд с двама съдии и процедурата за тяхното избиране през есента. Пред Народно събрание има няколко вероятни разновидността - организира обща процедура за двама адвокати, които да попълнят неговата квота в Конституционен съд, само че този, който, ще замести арбитър Гроздан Илиев, ще встъпи при започване на 2022 година, когато действително изтичат 9-те му години. Това е и по-икономичния вид от позиция на процедурата. Няма спънка и Народно събрание да организира две обособени процедури и да попълни квотата си поредно надлежно на приключването на мандатите на арбитър Анастасов и Илиев. Това, което не може да се случи, е обстановката с ИВСС, разказана нагоре, а точно осъществяване на функционалностите при изминал мандат. В закона за Конституционния съд (ЗКС) имаше подобен текст, само че с Решение № 1 на Конституционен съд от 2006 година този текст беше разгласен за противоконституционен.
Последицата от описаните разновидности ще бъде, че изборът на нов ръководител на Конституционния съд ще се реализира още веднъж при започване на идната година, когато дефинитивно ще бъдат актуализирани всички квоти. Така ще има един къс интервал от време, в който Конституционен съд ще бъде без ръководител, само че законът планува, че при неявяване на ръководителя, то той се замества от най-възрастния арбитър. По прилика може да се одобри, че при неизбран ръководител, най-възрастният арбитър извършва неговите функционалности до избора на ръководител. Още повече, че аналогично на Народното събрание първото съвещание на Конституционен съд, на което се избира ръководител, се управлява от най-възрастния арбитър. В сегашната обстановка това ще бъде арбитър Гроздан Илиев, а откакто неговият заместител встъпи в служба, съвещанието на избор на ръководител ще се управлява от арбитър Мариана Карагьозова-Финкова.
В момента вървят договарянията за вероятно доближаване на позициите по обособени основни въпроси сред парламентарно показаните партии. Не е изцяло преодоляна и заплахата от разформироване на Народното събрание и нови предварителни избори. Няколко аргументи, заради които по-правилното решение е този парламент да продължи да работи най-малко няколко месеца, а не няколко дни, както беше с 45-ото Народно събрание.
Причина # 1 ИВСС
В началото на предходната година изтече мандатът както на инспекторите, по този начин и на основния контрольор в Инспектората при Висшия правосъден съвет. Още тогава от БИПИ алармирахме, че продължаването на мандата оттатък законоустановения период е в внезапен контрастност с главния либерален принцип какъвто е мандатността. Малко по-късно призовахме обществено основният контрольор госпожа Точкова да подаде оставка, с цел да принуди по този метод Народно събрание да започва процедура за избор. Уви, тя избра да остане " в смирение ", както направиха и останалите инспектори. Инспекторатът при Висш съдебен съвет е извънредно значим орган, тъй като ревизира активността на всички органи в правосъдната власт. Наред с това, след измененията в Конституцията от декември 2015 година ИВСС към този момент може да прави инспекции, свързани с спор на ползи и честност на всички магистрати, а също и да ревизира имуществените им заявления, в това число и да открива дейности, с които нарушават престижа на правосъдната власт. Разширените пълномощия на инспектората са директно свързани с нарасналата му отговорност освен пред магистратите, само че и пред обществеността. Част от тази отговорност е и съобразяването с приключването на мандата и осъществяването на нужните дейности за задвижване на процедура за нов избор. За страдание ИВСС за следващ път не се оказва на висотата на условията, които слага пред него Конституцията на Република България и Закона за правосъдната власт.
По силата на закона, процедурата за избор на нови инспектори и основен контрольор стартира най-рано 6 и не по-късно от 2 месеца преди приключване на мандата им. При сегашната ситуаци обаче Народното събрание на процедура може да стартира процедурата незабавно, тъй като законовите периоди от дълго време са изтекли. Конфигурацията в актуалното 46-то Народно заседание навежда на извода, че има предпочитание за действителна работа по въпросите на безкрайната правосъдна промяна, заради което едно от първите неща, които депутатите могат да създадат, е да стартират процедура за избор на инспектори и основен контрольор. Изборът им също така, ще бъде и самобитен тест за самите депутати - до каква степен е налице достоверно предпочитание за смяна и отваряне на нова страница в ръководството на страната. Тест, тъй като инспекторите и основния контрольор се избират с болшинство от две трети от народните представители.
Причина # 2 Конституционен съд
Тази и началото на идната година изтичат мандатите на четиримма съдии от Конституционния съд - Анастас Анастасов, определен от парламента; Гроздан Илиев, определен също от Народното събрание, само че с няколко месеца забавяне (причината за това е провалилото се предопределение на арбитър Венета Марковска); Георги Ангелов, определен от общото заседание на съдиите на Върховен касационен съд и ВАС; и Борис Велчев, който е и ръководител на Конституционен съд, назначен от квотата на президента. 46-ото Народно събрание ще би трябвало да попълни своята квота в Конституционен съд с двама съдии и процедурата за тяхното избиране през есента. Пред Народно събрание има няколко вероятни разновидността - организира обща процедура за двама адвокати, които да попълнят неговата квота в Конституционен съд, само че този, който, ще замести арбитър Гроздан Илиев, ще встъпи при започване на 2022 година, когато действително изтичат 9-те му години. Това е и по-икономичния вид от позиция на процедурата. Няма спънка и Народно събрание да организира две обособени процедури и да попълни квотата си поредно надлежно на приключването на мандатите на арбитър Анастасов и Илиев. Това, което не може да се случи, е обстановката с ИВСС, разказана нагоре, а точно осъществяване на функционалностите при изминал мандат. В закона за Конституционния съд (ЗКС) имаше подобен текст, само че с Решение № 1 на Конституционен съд от 2006 година този текст беше разгласен за противоконституционен.
Последицата от описаните разновидности ще бъде, че изборът на нов ръководител на Конституционния съд ще се реализира още веднъж при започване на идната година, когато дефинитивно ще бъдат актуализирани всички квоти. Така ще има един къс интервал от време, в който Конституционен съд ще бъде без ръководител, само че законът планува, че при неявяване на ръководителя, то той се замества от най-възрастния арбитър. По прилика може да се одобри, че при неизбран ръководител, най-възрастният арбитър извършва неговите функционалности до избора на ръководител. Още повече, че аналогично на Народното събрание първото съвещание на Конституционен съд, на което се избира ръководител, се управлява от най-възрастния арбитър. В сегашната обстановка това ще бъде арбитър Гроздан Илиев, а откакто неговият заместител встъпи в служба, съвещанието на избор на ръководител ще се управлява от арбитър Мариана Карагьозова-Финкова.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ