Какво следва от решението на Конституционния съд за Кирил Петков
Бил ли е Кирил Петков министър на стопанската система в служебното държавно управление, какво ще стане с актовете му, какъв ще е резултатът за президента Румен Радев и би трябвало ли някой да понесе отговорност и каква. Това са част от въпросите, които провокира на Конституционния съд (КС), с което указът на президента в частта за назначението на Петков за длъжностен министър беше разгласен за противоконституционен. " Дневник " се обърна с съответни въпроси за коментар към адвокати и обобщава мненията на експерти за последствията от решението, като по част от тях тълкуванията са разнообразни.
Подлежи ли и на какво наказване Кирил Петков след решението на Конституционен съд?
От решението на Конституционния съд директно не следва нищо за Кирил Петков.
Отговорност може да му се търси в друго произвеждане, а Специализираната прокуратура преди две седмици разгласи, че е почнала инспекция още през август за декларацията, която е подал пред президента. Ако прокуратурата повдигне обвиняване за обявление на погрешни условия пред орган на властта, той може да бъде изправен пред съд. Ако съдът го признае за отговорен, законът планува разнообразни санкции според от квалификацията на обвиняването. Според адвокати, в случай че се стигне до такова дело и бъде потвърдена виновност пред съда, по-вероятно е да му бъде наложена санкция, тъй като той има чисто правосъдно минало.
Ружа Смилова, политолог: Може да се чака покачване на обвиняване от страна на прокуратурата, само че не мисля, че би издържало в съда. Просто мъчно ще потвърдят предумисъл в попълването на декларацията с погрешно наличие - още повече че преди решението на съда не е имало по какъв начин да се знае дали е, или не е погрешно попълненото наличие. Т.е. съдът евентуално би отсъдил, че Петков добросъвестно е попълнил декларацията.
Доц. доктор. Наталия Киселова, учител по конституционно право и една от поканените да дадат мнение до Конституционен съд преди произнасянето: Последиците преди всичко са политически, тъй като делото е станало част от акцията. Тя разяснява, че " това може би е била и задачата на тези, които са внасяли настояването " до съда. " На второ място, в някаква степен, това повдига и морални въпроси, а във връзка с господин Петков може да има и съответни юридически измерения - и наказателна, и административна отговорност, в случай че се стигне до оборване на актове. " (коментар пред БТА).
Всичко най-важно за решението на Конституционен съд за двойното поданство -
Кой е нарушил Конституцията?
Този въпрос няма еднопосочен отговор. Указът за назначението се подписва от президента, само че условията за министър се удостоверяват от претендентите в декларация, за която подписалият носи отговорност. За верността на заявеното в нея не е планувана законова инспекция от президентската институция. В решението на Конституционния съд това също е коментирано, което се пояснява като категорично изтъкване, че отговорност носи единствено подписалият декларацията.
Доц. доктор. Атанас Славов, правист конституционалист, учител в Софийския университет и претендент за народен представител от " Демократична България ": Формално, указът, доколкото е публикуван от президента, е противоконституционен. Това значи, че президентът е нарушил Конституцията, само че това бих определил като без отговорна отговорност, защото президентът стъпва върху обстоятелства и условия, които са му подадени в заявления. Да, има противоконституционен акт, само че не бих употребявал непосредствено формулировката, че президентът е нарушил Конституцията. Имаме противоконституционен акт и Конституционен съд стопира до тук. Конституционен съд не споделя, че президентът е нарушил Конституцията. Вмени ли се непосредствено виновност на президента, значи тази виновност да се изследва, а в случай че тя се изследва, ще забележим, че той няма виновност, защото той няма обвързване да ревизира декларациите, които се подават пред него.
Според ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов , който сега е претендент за президент и като конкурент нееднократно нападна Радев в акцията, има нарушаване на Конституцията и той вижда в това " съображение за преустановяване на пълномощията му ".
Бил ли е Кирил Петков министър?
Според множеството адвокати отговорът е, че не е бил министър, само че има и други тълкувания.
Доц. доктор. Атанас Славов: " Кирил Петков за мен е бил министър. Ако имаш орган, който е напълно незапознат и който в действителност го е нямало, значи, че 3-4 месеца министерството на стопанската система не е имало началник, надлежно не са издадени актове. Не бих стигнал до там да настоявам, че не е бил министър. Бил е министър, само че в нарушаване на Конституцията, което влече своите последствия. "
Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет и един от поканените от Конституционен съд за мнения по проблема : " Ако бъде разгласен за противоконституционен указът на президента, въпреки и отчасти - в частта за назначението на това лице, това значи, че той в никакъв случай не е бил министър ", съобщи проф. Даниел Вълчев по Би Ти Ви преди дни.
Проф. Пламен Киров, учител, началник на катедрата по конституционно право и някогашен парламентарен арбитър : " Оттук насетне за Петков не следва нищо. Следва това, че откакто е бил назначен в нарушаване на Конституцията, той в никакъв случай не е бил министър. Петков би трябвало да си върне заплатите като министър и командировъчните му. "
Какво следва за актовете на Кирил Петков като длъжностен министър?
Обобщеното мнение на юристите по този въпрос е, че актовете на Кирил Петков като длъжностен министър на стопанската система могат да бъдат оспорвани пред Върховния административен съд (ВАС) или Административен съд София-град, само че единствено от тези, които имат юридически интерес. Те не стават невалидни автоматизирано от решението. И не могат да бъдат атакувани вкупом, а един по един или избрани от тях. Тъй като това е първи сходен случай, е доста мъчно да се предвижда каква ще е правосъдната процедура и следствията от сходни каузи.
Доц. доктор. Атанас Славов: " Ако в актовете му има пороци, те могат да бъдат атакувани и надлежно анулирани от Върховния административен съд. Всеки акт може да бъде оспорван. "
Доц. Христо Христев, учител : " Въпросът дали тези актове, могат или не, да запазят своите правни последствия, при положение, че министър е бил лице, което не дава отговор на плануваните в Конституцията условия за това, в действителност не е еднопосочно решен в границите на досегашната процедура на Конституционен съд. Възможни са две тълкувания, едното от които се поддържа от доста съществени сътрудници. А то е, че актовете, които са признати от министъра на стопанската система, през този интервал, в действителност могат да бъдат атакувани в съда и да произтекат основни последствия, свързани с анулирането им " (коментар пред " България он еър " ).
Проф. Даниел Вълчев: " При състояние, че в никакъв случай не е бил министър, това значи, че разнообразни лица може да желаят да нападат неговите актове. " В изявление пред Би Ти Ви преди дни той позволи още, че тези актове ще бъдат " санирани " от настоящия министър, само че не стана ясно по каква процедура.
Проф. Пламен Киров: " Всички негови актове биха били оскъдни, в случай че някой изиска тази незначителност да бъде прогласена, от което ще следва, че те не пораждат никакви прави последствия. Това е процедура към този момент пред Върховен административен съд ", съобщи Киров пред " Дарик ". " Настоящият министър може да издаде нови актове с идентично наличие като тези, подписани от Петков, само че те ще работят отсега нататък, тъй като административните актове нямат назад деяние ", разяснява той пред Българска телеграфна агенция.
Ружа Смилова: " Предвид скорошното решение на Конституционен съд, съгласно което решенията му имат ретроактивно деяние, може да се нападат дейности на Петков като министър. Но мисля, че съдът може още веднъж да ги отхвърли, цитирайки различен, постоянно привеждан от Конституционен съд мотив: за правната сигурност - главен принцип на правовата страна. "
Кой може да нападна актовете му като министър?
Юристите формулират отговора като - " всички, които имат юридически интерес ", което за другите актове на Петков като длъжностен министър значи разнообразни лица. Експертите, които разясниха незабавно след решението, не дадоха образци с съответни проблеми, които са обществено известни.
Доц. доктор. Атанас Славов: " За да се нападат актовете има две хипотези. Едната е, в случай че твърдим, че има незабележим акт - тогава може да нападна всеки. Ако не твърдим, че има оскъдни актове, тогава, с цел да се апелират съответните актове, би трябвало първо обжалващият освен да има, само че и да потвърди юридически интерес - засегнатите от актовете лица би трябвало да го потвърдят и да апелират с съответен юридически интерес и да посочат съответен недостатък на актовете на Петков. "
Могат ли да бъдат атакувани решения на служебното държавно управление?
Решенията на първото служебно държавно управление на Стефан Янев, в което беше министър Кирил Петков (неговият мандат беше сред 12 май и 16 септември), не могат да бъдат атакувани.
Доц. доктор. Атанас Славов: " Само на това съображение, не могат да бъдат атакувани решенията на служебното държавно управление. Има принцип на правната сигурност и на актовете. Освен това по Административнопроцесуален кодекс са изтекли периодите, актовете не са били обжалвани, периодите за това са изтекли и те са станали постоянни - породили са правни последствия. Тази идея, че след решението на Конституционен съд може да се нападат актовете на служебното държавно управление, мъчно може да се схване. Санкцията е по-скоро морална. "
" Мащабът на правната неустановеност, безпорядък и нездравословните последствия от оповестяването на президентския декрет за отчасти изначално незабележим заради противоконституционност биха били дълготрайни и мъчно измерими. Дори конституционната пълномощия да почете настояването, стабилността на държавните актове не може да бъде подлагана на подозрение при всяко нарушаване на Конституцията, без значение на неговата тежест, значение и последствия. Разумният, уравновесен и нюансиран метод би претендирал конституционната пълномощия да изостави позицията, заета в миналата си процедура по дело № 5/2019 година, и да постанови, че прекратяването на пълномощията при нарушение на условията за заеманата служба има по предписание деяние отсега нататък, т.е. преустановяване на пълномощията, а не невъзникване на пълномощията ", се разяснява в публикация за решението на Конституционния съд в блога
Какво значи решението на Конституционен съд за инспекцията на Специализираната прокуратура?
Липсва задоволително информация за инспекцията на Специализираната прокуратура. За нея, от институцията оповестиха в известие до медиите на 13 октомври, като от него се разбра, че и че е обвързвана с проблема с двойното поданство на Кирил Петков. От спецпрокуратурата прецизираха, че ревизират " закононарушение от общ темперамент " и че към инспекцията ще бъдат включени и документи от Конституционния съд. Затова в този момент се чака, че прокуратурата ще се засилва, като употребява от решението на Конституционен съд, че все още на назначението му Петков е имал и канадско поданство, а е подписал декларация, в която твърди, че е единствено с българско.
Според адвокати обаче с изключение на доказване на погрешно събитие в декларацията, ще би трябвало да се потвърждава и предумисъл в дейностите.
Доц. доктор. Атанас Славов: " Конституционен съд дава причини в посока, че е била подадена декларация с погрешно наличие. Наказателният състав изисква предумисъл, би трябвало да са изпълнени всички детайли на този углавен състав. Кирил Петков от самото начало твърди, че правните последствия са настъпили все още на отхвърли му. Има ясна и съответна конституционна норма - изисква се това събитие (да има единствено българско гражданство) да не е налично все още на назначението му. Смятам, че тази норма би трябвало да се ревизира най-малко за жителите на страни на Европейски Съюз и НАТО - не намирам за основателно да има такова ограничаване. "
Може ли да бъде желано отстраняването на президента?
Юридически въпросът за така наречен импийчмънт на Румен Радев получава по-скоро негативни мнения.
Политически обаче се разяснява като мотив за искане на отстраняването му, още повече че решението идва в средата на предизборната акция. Мандатът на Радев изтича на 22 януари 2022 година
Доц. доктор. Атанас Славов: " През годините са обявявани и други укази за противоконституционни, въпреки че е необичайност. Не мисля, че това е задоволително съображение за начало на процедура по импийчмънт. Импийчмънт може да се желае, когато става дума за някаква форма на тежки нарушавания, за които има предумисъл. Нужно е да има отговорно, персонално държание, а не за заблуждение, както е в тази ситуация. Ако президентът издаде декрет за разформироване на Народното събрание, без да има съображение за това, би могло да докара до процедура по импийчмънт. "
Проф. Пламен Киров: " За президента на страната от едно такова решение на Конституционен съд няма последствия, само че не директно - когато е публикуван едни противоконституционен декрет нарушена ли е Конституцията - да. Може да се търси отговорност по член 103 от Конституцията. Всъщност, президентът се е предоверил на честността в подадената декларация на Кирил Петков, само че това не е било съзнателно от страна на президента ", споделя Киров пред " Дарик ".
Доц. Наталия Киселова: " До 30 юни предходната година, когато излезе едно тълкувателно решение на Конституционния съд, по искане на основния прокурор, в теорията се поддържаше тезата, че указите, в случай че бъде открита противоконституционност, не са съображение за задвижване на процедурата за премахване. След 30 юни, когато беше постановено решението, съдът споделя, че единствено Народното събрание може да реши, когато бъде отправено искане към него ". (коментар пред БТА)
Лозан Панов: " Нарушаването на конституцията е съображение за преустановяване на пълномощията на президента ".
Какво сподели Кирил Петков за решението на съда -
Още реакции след решението на съда - четете
Всичко по проблема с поданството на Кирил Петков -
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Подлежи ли и на какво наказване Кирил Петков след решението на Конституционен съд?
От решението на Конституционния съд директно не следва нищо за Кирил Петков.
Отговорност може да му се търси в друго произвеждане, а Специализираната прокуратура преди две седмици разгласи, че е почнала инспекция още през август за декларацията, която е подал пред президента. Ако прокуратурата повдигне обвиняване за обявление на погрешни условия пред орган на властта, той може да бъде изправен пред съд. Ако съдът го признае за отговорен, законът планува разнообразни санкции според от квалификацията на обвиняването. Според адвокати, в случай че се стигне до такова дело и бъде потвърдена виновност пред съда, по-вероятно е да му бъде наложена санкция, тъй като той има чисто правосъдно минало.
Ружа Смилова, политолог: Може да се чака покачване на обвиняване от страна на прокуратурата, само че не мисля, че би издържало в съда. Просто мъчно ще потвърдят предумисъл в попълването на декларацията с погрешно наличие - още повече че преди решението на съда не е имало по какъв начин да се знае дали е, или не е погрешно попълненото наличие. Т.е. съдът евентуално би отсъдил, че Петков добросъвестно е попълнил декларацията.
Доц. доктор. Наталия Киселова, учител по конституционно право и една от поканените да дадат мнение до Конституционен съд преди произнасянето: Последиците преди всичко са политически, тъй като делото е станало част от акцията. Тя разяснява, че " това може би е била и задачата на тези, които са внасяли настояването " до съда. " На второ място, в някаква степен, това повдига и морални въпроси, а във връзка с господин Петков може да има и съответни юридически измерения - и наказателна, и административна отговорност, в случай че се стигне до оборване на актове. " (коментар пред БТА).
Всичко най-важно за решението на Конституционен съд за двойното поданство -
Кой е нарушил Конституцията?
Този въпрос няма еднопосочен отговор. Указът за назначението се подписва от президента, само че условията за министър се удостоверяват от претендентите в декларация, за която подписалият носи отговорност. За верността на заявеното в нея не е планувана законова инспекция от президентската институция. В решението на Конституционния съд това също е коментирано, което се пояснява като категорично изтъкване, че отговорност носи единствено подписалият декларацията.
Доц. доктор. Атанас Славов, правист конституционалист, учител в Софийския университет и претендент за народен представител от " Демократична България ": Формално, указът, доколкото е публикуван от президента, е противоконституционен. Това значи, че президентът е нарушил Конституцията, само че това бих определил като без отговорна отговорност, защото президентът стъпва върху обстоятелства и условия, които са му подадени в заявления. Да, има противоконституционен акт, само че не бих употребявал непосредствено формулировката, че президентът е нарушил Конституцията. Имаме противоконституционен акт и Конституционен съд стопира до тук. Конституционен съд не споделя, че президентът е нарушил Конституцията. Вмени ли се непосредствено виновност на президента, значи тази виновност да се изследва, а в случай че тя се изследва, ще забележим, че той няма виновност, защото той няма обвързване да ревизира декларациите, които се подават пред него.
Според ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов , който сега е претендент за президент и като конкурент нееднократно нападна Радев в акцията, има нарушаване на Конституцията и той вижда в това " съображение за преустановяване на пълномощията му ".
Бил ли е Кирил Петков министър?
Според множеството адвокати отговорът е, че не е бил министър, само че има и други тълкувания.
Доц. доктор. Атанас Славов: " Кирил Петков за мен е бил министър. Ако имаш орган, който е напълно незапознат и който в действителност го е нямало, значи, че 3-4 месеца министерството на стопанската система не е имало началник, надлежно не са издадени актове. Не бих стигнал до там да настоявам, че не е бил министър. Бил е министър, само че в нарушаване на Конституцията, което влече своите последствия. "
Проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет и един от поканените от Конституционен съд за мнения по проблема : " Ако бъде разгласен за противоконституционен указът на президента, въпреки и отчасти - в частта за назначението на това лице, това значи, че той в никакъв случай не е бил министър ", съобщи проф. Даниел Вълчев по Би Ти Ви преди дни.
Проф. Пламен Киров, учител, началник на катедрата по конституционно право и някогашен парламентарен арбитър : " Оттук насетне за Петков не следва нищо. Следва това, че откакто е бил назначен в нарушаване на Конституцията, той в никакъв случай не е бил министър. Петков би трябвало да си върне заплатите като министър и командировъчните му. "
Какво следва за актовете на Кирил Петков като длъжностен министър?
Обобщеното мнение на юристите по този въпрос е, че актовете на Кирил Петков като длъжностен министър на стопанската система могат да бъдат оспорвани пред Върховния административен съд (ВАС) или Административен съд София-град, само че единствено от тези, които имат юридически интерес. Те не стават невалидни автоматизирано от решението. И не могат да бъдат атакувани вкупом, а един по един или избрани от тях. Тъй като това е първи сходен случай, е доста мъчно да се предвижда каква ще е правосъдната процедура и следствията от сходни каузи.
Доц. доктор. Атанас Славов: " Ако в актовете му има пороци, те могат да бъдат атакувани и надлежно анулирани от Върховния административен съд. Всеки акт може да бъде оспорван. "
Доц. Христо Христев, учител : " Въпросът дали тези актове, могат или не, да запазят своите правни последствия, при положение, че министър е бил лице, което не дава отговор на плануваните в Конституцията условия за това, в действителност не е еднопосочно решен в границите на досегашната процедура на Конституционен съд. Възможни са две тълкувания, едното от които се поддържа от доста съществени сътрудници. А то е, че актовете, които са признати от министъра на стопанската система, през този интервал, в действителност могат да бъдат атакувани в съда и да произтекат основни последствия, свързани с анулирането им " (коментар пред " България он еър " ).
Проф. Даниел Вълчев: " При състояние, че в никакъв случай не е бил министър, това значи, че разнообразни лица може да желаят да нападат неговите актове. " В изявление пред Би Ти Ви преди дни той позволи още, че тези актове ще бъдат " санирани " от настоящия министър, само че не стана ясно по каква процедура.
Проф. Пламен Киров: " Всички негови актове биха били оскъдни, в случай че някой изиска тази незначителност да бъде прогласена, от което ще следва, че те не пораждат никакви прави последствия. Това е процедура към този момент пред Върховен административен съд ", съобщи Киров пред " Дарик ". " Настоящият министър може да издаде нови актове с идентично наличие като тези, подписани от Петков, само че те ще работят отсега нататък, тъй като административните актове нямат назад деяние ", разяснява той пред Българска телеграфна агенция.
Ружа Смилова: " Предвид скорошното решение на Конституционен съд, съгласно което решенията му имат ретроактивно деяние, може да се нападат дейности на Петков като министър. Но мисля, че съдът може още веднъж да ги отхвърли, цитирайки различен, постоянно привеждан от Конституционен съд мотив: за правната сигурност - главен принцип на правовата страна. "
Кой може да нападна актовете му като министър?
Юристите формулират отговора като - " всички, които имат юридически интерес ", което за другите актове на Петков като длъжностен министър значи разнообразни лица. Експертите, които разясниха незабавно след решението, не дадоха образци с съответни проблеми, които са обществено известни.
Доц. доктор. Атанас Славов: " За да се нападат актовете има две хипотези. Едната е, в случай че твърдим, че има незабележим акт - тогава може да нападна всеки. Ако не твърдим, че има оскъдни актове, тогава, с цел да се апелират съответните актове, би трябвало първо обжалващият освен да има, само че и да потвърди юридически интерес - засегнатите от актовете лица би трябвало да го потвърдят и да апелират с съответен юридически интерес и да посочат съответен недостатък на актовете на Петков. "
Могат ли да бъдат атакувани решения на служебното държавно управление?
Решенията на първото служебно държавно управление на Стефан Янев, в което беше министър Кирил Петков (неговият мандат беше сред 12 май и 16 септември), не могат да бъдат атакувани.
Доц. доктор. Атанас Славов: " Само на това съображение, не могат да бъдат атакувани решенията на служебното държавно управление. Има принцип на правната сигурност и на актовете. Освен това по Административнопроцесуален кодекс са изтекли периодите, актовете не са били обжалвани, периодите за това са изтекли и те са станали постоянни - породили са правни последствия. Тази идея, че след решението на Конституционен съд може да се нападат актовете на служебното държавно управление, мъчно може да се схване. Санкцията е по-скоро морална. "
" Мащабът на правната неустановеност, безпорядък и нездравословните последствия от оповестяването на президентския декрет за отчасти изначално незабележим заради противоконституционност биха били дълготрайни и мъчно измерими. Дори конституционната пълномощия да почете настояването, стабилността на държавните актове не може да бъде подлагана на подозрение при всяко нарушаване на Конституцията, без значение на неговата тежест, значение и последствия. Разумният, уравновесен и нюансиран метод би претендирал конституционната пълномощия да изостави позицията, заета в миналата си процедура по дело № 5/2019 година, и да постанови, че прекратяването на пълномощията при нарушение на условията за заеманата служба има по предписание деяние отсега нататък, т.е. преустановяване на пълномощията, а не невъзникване на пълномощията ", се разяснява в публикация за решението на Конституционния съд в блога
Какво значи решението на Конституционен съд за инспекцията на Специализираната прокуратура?
Липсва задоволително информация за инспекцията на Специализираната прокуратура. За нея, от институцията оповестиха в известие до медиите на 13 октомври, като от него се разбра, че и че е обвързвана с проблема с двойното поданство на Кирил Петков. От спецпрокуратурата прецизираха, че ревизират " закононарушение от общ темперамент " и че към инспекцията ще бъдат включени и документи от Конституционния съд. Затова в този момент се чака, че прокуратурата ще се засилва, като употребява от решението на Конституционен съд, че все още на назначението му Петков е имал и канадско поданство, а е подписал декларация, в която твърди, че е единствено с българско.
Според адвокати обаче с изключение на доказване на погрешно събитие в декларацията, ще би трябвало да се потвърждава и предумисъл в дейностите.
Доц. доктор. Атанас Славов: " Конституционен съд дава причини в посока, че е била подадена декларация с погрешно наличие. Наказателният състав изисква предумисъл, би трябвало да са изпълнени всички детайли на този углавен състав. Кирил Петков от самото начало твърди, че правните последствия са настъпили все още на отхвърли му. Има ясна и съответна конституционна норма - изисква се това събитие (да има единствено българско гражданство) да не е налично все още на назначението му. Смятам, че тази норма би трябвало да се ревизира най-малко за жителите на страни на Европейски Съюз и НАТО - не намирам за основателно да има такова ограничаване. "
Може ли да бъде желано отстраняването на президента?
Юридически въпросът за така наречен импийчмънт на Румен Радев получава по-скоро негативни мнения.
Политически обаче се разяснява като мотив за искане на отстраняването му, още повече че решението идва в средата на предизборната акция. Мандатът на Радев изтича на 22 януари 2022 година
Доц. доктор. Атанас Славов: " През годините са обявявани и други укази за противоконституционни, въпреки че е необичайност. Не мисля, че това е задоволително съображение за начало на процедура по импийчмънт. Импийчмънт може да се желае, когато става дума за някаква форма на тежки нарушавания, за които има предумисъл. Нужно е да има отговорно, персонално държание, а не за заблуждение, както е в тази ситуация. Ако президентът издаде декрет за разформироване на Народното събрание, без да има съображение за това, би могло да докара до процедура по импийчмънт. "
Проф. Пламен Киров: " За президента на страната от едно такова решение на Конституционен съд няма последствия, само че не директно - когато е публикуван едни противоконституционен декрет нарушена ли е Конституцията - да. Може да се търси отговорност по член 103 от Конституцията. Всъщност, президентът се е предоверил на честността в подадената декларация на Кирил Петков, само че това не е било съзнателно от страна на президента ", споделя Киров пред " Дарик ".
Доц. Наталия Киселова: " До 30 юни предходната година, когато излезе едно тълкувателно решение на Конституционния съд, по искане на основния прокурор, в теорията се поддържаше тезата, че указите, в случай че бъде открита противоконституционност, не са съображение за задвижване на процедурата за премахване. След 30 юни, когато беше постановено решението, съдът споделя, че единствено Народното събрание може да реши, когато бъде отправено искане към него ". (коментар пред БТА)
Лозан Панов: " Нарушаването на конституцията е съображение за преустановяване на пълномощията на президента ".
Какво сподели Кирил Петков за решението на съда -
Още реакции след решението на съда - четете
Всичко по проблема с поданството на Кирил Петков -
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ