Ядрото на Земята ту ускорява, ту забавя въртенето си
Бихте си помислили, че от всички планети във Вселената, тази която познаваме най-добре, е тази, на която живеем. Но това в действителност е част от казуса. Земята има 500 милиона квадратни километра повърхнина, само че размер от трилион кубически километра. Обемът е голям и освен това, всички тези неща в него са надълбоко в планетата, където не можем да ги достигнем, с цел да ги учим.
Все отново знаем много неща за това, което се случва под краката ни. И доста от това, което се случва, е просто необичайно. Например, знаем, че твърдото вътрешно ядро на Земята се върти с малко по-различна скорост от останалата част от планетата.
Изследвания от преди към 20 години демонстрират, че се върти малко по-бързо, изпреварвайки останалата част от планетата с към градус на година, което значи, че ще обикаля външната част на въртенето на планетата на всеки 360 години или нещо сходно. Това се назовава суперротация.
Но преди малко оповестена нова публикация демонстрира, че това не е напълно по този начин. Участващите учени откриват, че ядрото се е забързало от 1971 до 1974 година, с по-малко от по-ранните оценки. И става по-лошо: откриват, че ядрото в действителност е задоволително забавено сред 1969 и 1971 година, с цел да се върти по-бавно от останалата част от планетата над него. Излиза, че ядрото може да форсира и да забавя скоростта с която се върти!
В прессъобщението за новото проучване се споделя, че ядрото „ трансформира посоката “, което е подвеждащо. Ядрото не стопира и по-късно не стартира да се върти в другата посока! Това, което се случва е, че във връзка с мантията и кората, то трансформира посоката си, преминавайки от постепенно пред нас към постепенно придвижване откъм гърба. Ако бяхте в космоса, гледайки надолу към Земята и можехте по някакъв метод да измерите въртенето на ядрото, щяхте да видите, че то щеше да се завърти от запад на изток, тъкмо както останалата част от планетата. Просто скоростта на това въртене се трансформира. Това е като да подминеш кола по магистралата; за вас наподобява, че се движи обратно, само че тя просто се движи по-бавно от вас. Тук вероятността има значение.
И по този начин, по какъв начин са разбрали това? Чрез нуклеарните бомби. Когато страните взривят мощни оръжия, като нуклеарните, на повърхността на Земята, те генерират сеизмични талази, сходни на земетресенията, които се движат през Земята. Когато ударят твърдото вътрешно ядро, вълните се разсейват, отразяват и пречупват (огъват), а въртенето на вътрешното ядро влияе на това разпръскване по способи, които могат да бъдат измерени, когато вълните минават през планетата и още веднъж доближават повърхността й.
През 60-те и 70-те години на предишния век Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики тестват много нуклеарни бомби. Тестът на Milrow през 1969 година и пробата Cannikan през 1971 година са в Аляска и бяха с мощ почти 1 и 4 мегатона, надлежно. Използвайки сеизмични данни от това време, в новата работа учените демонстрират, че вътрешното ядро се е завъртало по постепенно през интервала, общо с 0,1°.
По-рано учените са употребявали проби на Съюз на съветските социалистически републики, с цел да покажат, че вътрешното ядро се е завъртяло с 0,3° по-бързо от 1971 до 1974 година Събирайки всичките си данни дружно, в този момент учените откриват, че скоростта на въртене на вътрешното ядро се колебае, като от време на време се забавя или форсира.
Защо? Вътрешното ядро е твърдо, формирано най-вече от желязо и никел. Желязото образува големи шестоъгълни кристали, които не са гладко разпределени в ядрото, с дихотомия сред западното и източното полукълбо. Това значи, че гравитацията от вътрешното ядро също не е равномерна и другите полукълба дърпат мантията на Земята по разнообразни способи. Това може да промени метода, по който ядрото се върти, като го забавя и форсира с течение на времето. Това в действителност е много комплицирано, както може да очаквате, и не е изцяло разбрано. Говорим за структурата на желязна топка, по-гореща от Слънцето, под голям напън, с диаметър 2500 км и заровена под обвивка от разтопено желязо с дебелина 2200 км, която сама по себе си е под повече от 5000 км гореща (макар и не течна!) мантийна канара. Фактът, че въобще знаем нещо за това, е много необикновен.
Тези промени в скоростта на въртене на ядрото имат автентичен резултат върху хората – продължителността на деня, времето, належащо на твърдата кора да се завърти един път, се съкратява и удължава от време на време, като се усилва и понижава с няколко десети от милисекундата на всеки шест години. Учените откриват, че това може да се изясни с периодическата смяна във въртенето на вътрешното ядро! Вероятно не сте забелязали, като се има поради, че смяната е 0,002 секунди, само че за учените изследващи Земята, това е голяма смяна.
Все още знаем прекомерно малко за вътрешността на Земята, в това число и за нейното ядро и това което знаем за нея, я прави мистериозна. Но това визира жизненоважни неща, като продължителността на деня, магнитното поле защитаващо ни от смъртоносните галактически лъчи и доста други основни за живота неща. Ако желаеме да разберем нашата планета по-добре, би трябвало да научим повече.
