Достъп до знание. Защо библиотеките искат да участват в реформата на авторското право
Библиотеките желаеха да вземат участие в промяната на Закона за авторското право. Целта им е да създадат по този начин, че хората да имат по-широк достъп до информация, обучение и познания. Какво тъкмо оферират? Надежда Московска споделя.
Обществени и научни библиотеки се обърнаха с към Комисиите по просвета и медии, правните въпроси и по образованието в 49-ото Народното събрание. Искането им е да бъдат припознати като заинтригувана страна и да бъдат дейни участници в идната промяна на Закона за авторското право.
Реформата следва да се организира, защото е към този момент закъсняла. Към 2021 година е трябвало две европейски наставления, свързани с авторското право и отворените данни, да бъдат транспонирани в българското законодателство. Тъй като към днешна дата ограничения в тази посока не са взети, Европейската комисия е предявила иск пред Съда на Европейския съюз.
Авторското право и пиратските нападения
Когато стане дума за авторско право, постоянно първата асоциация е “Пиратството е кражба ”. И това изказване не е погрешно. Само че би трябвало да се има поради, първо, че не всеки свободен достъп е пиратство, и второ, че въпросите на авторското право надалеч не се изчерпват с връзките сред съответната промишленост и нейните консуматори.
Как се разпределят правата, отговорностите и респективните им разноски и облаги сред създатели и продуценти или издатели, постоянно се оказва доста по-съществена конфликтна точка. Нагледна илюстрация на сходни напрежения са, т.е. създатели на превод, и издатели.
Само че някъде там, измежду всички тези участници, се намират и публичните институции, на които е поверена грижата за достъпа на жителите до обучение, просвета и информация.
Науката е слънце. Но кой държи правата върху слънцето
Научната литература е изключително добър образец за това какъв брой комплицирани могат да бъдат връзките в полето на авторското право и правото на достъп.
Ученият, член на институт или част от университетска гилдия, получава публични средства във тип на заплата или стипендия. Срещу тях той развива научна активност, реализира избрани резултати посредством проучванията си и създава научна литература. В интерес на кариерата си, а и на оценката или рейтинга на съответната научно-образователна институция, ученият следва да разгласява проучването си в реномирано издание. Срещу точките и възможните цитирания в дадените авторитетни издания, ученият постоянно отдава всичките права на списанието, разгласило работата му.
Накратко, плодът на обезпечените с публични средства труд и работна среда отива в частни ръце. За да има университетът или институтът достъп до създаденото от своя кадър и с цел да го даде на актуалните и идващите си питомци, би трябвало да заплати абонамент или различен тип достъп.
Какво оферират българските библиотекари?
Ако вземем образеца с учения, едно от вероятните решения, посочени в отвореното писмо на библиотеките е следното: в случай че е бил подсилен с публични средства, създателят на научна литература да има право да разгласява публикацията си в вместилище с нестопанска цел. Така е организиран въпросът в Германия и Нидерландия.
Всъщност по закон това право съществува и в България, в случай че няма други договорености. Но реномираните издателства по изискване не пропущат да защитят изявленията си.
В сходна посока са и другите настоявания на библиотекарите – използването, достъпът или друго, от което имат потребност, с цел да извършват функционалностите си, не следва им се разрешава, а да им а да им се подсигурява.
Накратко, според закона библиотеките към този момент имат значително пълномощия, въпросът е доколко същият този закон разрешава тези пълномощия действително да се лишават от спомагателни договорености и издателски практики. Европейските наставления оферират благоприятни условия, само че актуалният план за изменение и допълнение на Закона за авторското право не се възползва изцяло от тях.
Културното завещание, информацията и пазарът
В обстановка, сходна на тази на библиотеките, са и другите институции, работещи с културно завещание като да вземем за пример музеи и галерии. Тоест въпросът е много по-широк, в сравнение с би могло да наподобява на пръв взор. Там е работата, че е и по-политически, и то в най-дълбокия смисъл на думата.
Достъпът до информация, обучение, познания и просвета са човешки права, свързани със самото протичане на демократични развой и упражняването на свободен избор. Гарантирането на тези права постоянно се оказва неприоритетно на фона на редица по-видими и непосредствени закани в сферите на сигурността, финансовата и политическа непоклатимост.
Но белким чакаме всички членове на обществото да могат да вземат участие пълноценно във взимането на решения, в случай че разчитаме само и единствено на опциите, предоставяни на пазарен принцип?
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Обществени и научни библиотеки се обърнаха с към Комисиите по просвета и медии, правните въпроси и по образованието в 49-ото Народното събрание. Искането им е да бъдат припознати като заинтригувана страна и да бъдат дейни участници в идната промяна на Закона за авторското право.
Реформата следва да се организира, защото е към този момент закъсняла. Към 2021 година е трябвало две европейски наставления, свързани с авторското право и отворените данни, да бъдат транспонирани в българското законодателство. Тъй като към днешна дата ограничения в тази посока не са взети, Европейската комисия е предявила иск пред Съда на Европейския съюз.
Авторското право и пиратските нападения
Когато стане дума за авторско право, постоянно първата асоциация е “Пиратството е кражба ”. И това изказване не е погрешно. Само че би трябвало да се има поради, първо, че не всеки свободен достъп е пиратство, и второ, че въпросите на авторското право надалеч не се изчерпват с връзките сред съответната промишленост и нейните консуматори.
Как се разпределят правата, отговорностите и респективните им разноски и облаги сред създатели и продуценти или издатели, постоянно се оказва доста по-съществена конфликтна точка. Нагледна илюстрация на сходни напрежения са, т.е. създатели на превод, и издатели.
Само че някъде там, измежду всички тези участници, се намират и публичните институции, на които е поверена грижата за достъпа на жителите до обучение, просвета и информация.
Науката е слънце. Но кой държи правата върху слънцето
Научната литература е изключително добър образец за това какъв брой комплицирани могат да бъдат връзките в полето на авторското право и правото на достъп.
Ученият, член на институт или част от университетска гилдия, получава публични средства във тип на заплата или стипендия. Срещу тях той развива научна активност, реализира избрани резултати посредством проучванията си и създава научна литература. В интерес на кариерата си, а и на оценката или рейтинга на съответната научно-образователна институция, ученият следва да разгласява проучването си в реномирано издание. Срещу точките и възможните цитирания в дадените авторитетни издания, ученият постоянно отдава всичките права на списанието, разгласило работата му.
Накратко, плодът на обезпечените с публични средства труд и работна среда отива в частни ръце. За да има университетът или институтът достъп до създаденото от своя кадър и с цел да го даде на актуалните и идващите си питомци, би трябвало да заплати абонамент или различен тип достъп.
Какво оферират българските библиотекари?
Ако вземем образеца с учения, едно от вероятните решения, посочени в отвореното писмо на библиотеките е следното: в случай че е бил подсилен с публични средства, създателят на научна литература да има право да разгласява публикацията си в вместилище с нестопанска цел. Така е организиран въпросът в Германия и Нидерландия.
Всъщност по закон това право съществува и в България, в случай че няма други договорености. Но реномираните издателства по изискване не пропущат да защитят изявленията си.
В сходна посока са и другите настоявания на библиотекарите – използването, достъпът или друго, от което имат потребност, с цел да извършват функционалностите си, не следва им се разрешава, а да им а да им се подсигурява.
Накратко, според закона библиотеките към този момент имат значително пълномощия, въпросът е доколко същият този закон разрешава тези пълномощия действително да се лишават от спомагателни договорености и издателски практики. Европейските наставления оферират благоприятни условия, само че актуалният план за изменение и допълнение на Закона за авторското право не се възползва изцяло от тях.
Културното завещание, информацията и пазарът
В обстановка, сходна на тази на библиотеките, са и другите институции, работещи с културно завещание като да вземем за пример музеи и галерии. Тоест въпросът е много по-широк, в сравнение с би могло да наподобява на пръв взор. Там е работата, че е и по-политически, и то в най-дълбокия смисъл на думата.
Достъпът до информация, обучение, познания и просвета са човешки права, свързани със самото протичане на демократични развой и упражняването на свободен избор. Гарантирането на тези права постоянно се оказва неприоритетно на фона на редица по-видими и непосредствени закани в сферите на сигурността, финансовата и политическа непоклатимост.
Но белким чакаме всички членове на обществото да могат да вземат участие пълноценно във взимането на решения, в случай че разчитаме само и единствено на опциите, предоставяни на пазарен принцип?
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ