С хазарта богатите стават по-богати, а сиромасите обедняват
Библейската алегория „ Който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме “ е годна и през днешния ден. Оказва се, че вместо да внимават по какъв начин харчат оскъдните си средства и да извличат оптималната изгода от всеки лев, по-бедните хора са релативно по-склонни да пръскат парите си напразно.
Това демонстрират резултатите от огромна онлайн анкета, проведена през август 2019 година, в която участваха 1400 българи. Проучването* имаше за цел да разкрие
отрицателните въздействия на маркетинга,
само че съдържаше и въпроси за потребителския опит с някои характерни артикули и услуги. Така изненадващо научихме, че билети за игри на шанса се купуват в семействата на над 1/3 от интервюираните - 35.5% признават, че персонално те или някой от семейството им „ търкат талончета “ най-малко понякога.
Резултатът е обезпокоителен, защото този табиет вреди по доста способи. От една страна, се пилеят средства, които семействата биха могли да употребяват по-пълноценно. От друга страна, затвърждава се житейската настройка, че триумфът не идва вследствие на добросъвестни старания, а е плод на чист шанс. Лотарийните игри вредят на трудовия морал и на общия бизнес климат. Разрастването на хазартния бизнес води до усилване на сенчестите структури в стопанската система и властта.
Скромният юноша от дребния град търка талони
Най-често „ търкат талони “ точно хората, на които това им коства най-вече. Анкетата демонстрира, че опит с игрите на шанса имат 44% от семействата с месечни приходи сред 500 и 1000 лева, до момента в който в домовете с приходи над 5000 лева този табиет е три пъти по-рядко срещан.
Стряскащите 54% от младежите на възраст до 24 години оповестяват, че най-малко някой в семейството им купува билети от лотария - двойно повече, в сравнение с във възрастовия период 35-44 година (използването на фразата „ някой от семейството “ е проучвателен трик: младежите по-лесно ще си признаят, че търкат талони, в случай че имат опция да „ натопят “ различен за това).
Анализът по критерия местоживеене удостоверява извода, че на
подправените обещания на хазарта
най-често се поддават уязвими хора. В София, където приходите са по-високи, опит с лотарии имат общо 26% от интервюираните. В други регионални центрове процентът се повишава до 45, с цел да доближи внушителните 52.7% в дребния град, където житейските вероятности са надалеч по-ограничени.
Сблъскваме се с доказателство, че тези, които имат дребни материални благоприятни условия и следва да се стремят да извличат оптималната изгода от всеки собствен лев, най-често си прахосват парите. А тези, за които 20 или 50 лева месечно за билети за лотарии не съставляват проблем, си икономисват неразумния разход. Как да разбираем това?
... а страната печели от нездравословния навик
Според сериозния труд „ Оскъдност “ на Сендил Муланатан и Елдар Шафир бедният човек живее като че ли в тунел. Той се концентрира само върху обстоятелството, че е безпаричен. Парадоксално, бедният цени приходите си надалеч по-малко, в сравнение с богатият - потребностите на бедния са огромни и не могат да се решат с дребните суми, с които той разполага. Спестяването е неперспективно поради актуалната оскъдност.
Хазартът е друго нещо: той дава късмет, пък въпреки и незабележим, за прекосяване в качествено ново положение. Рационалният глас в главата на потребителя е заглъхнал от цялостен хор страсти, вариращи от засегнатост към несправедливия свят до вяра за нов живот. Така се оказва, че фундаментът на икономическата доктрина - рационалният консуматор, който претегля изгодите от всички артикули и деликатно разпределя сред тях прихода си, е единствено частен случай. Резултатите от извършената анкета са още едно доказателство в поддръжка на това.
Работата е там, че ентусиазмът на бедните българи по хазарта надалеч не е единствено доктрина.
„ Търкането на талони “ краде от домакинските бюджети
и понижава разноските на фамилиите за обучение на децата, за опазване на здравето, облекла, храни. Микрохазартът с талоните заразява тези, които са минимум рационални - бедните и младежите.
По тази причина органите на страната следва да погледнат на игрите на шанса по този начин, както на тютюнопушенето, като забранят или най-малко лимитират медийните им реклами и ги създадат по-малко забележими в местата за продажба. Но дали държавното управление ще види смисъл в ограничението на активност, от която в хазната влизат 220-240 млн. лева годишно? Този затлъстял бонус по-скоро ще затвори очите на властта за обстоятелството, че над 1% от Брутният вътрешен продукт изтича в дълбоките джобове на хазартните босове. На кого му пука, че тези пари са събрани най-вече от небогати хора в дребни обитаеми места?
*Изследването „ Потреблението в нашето всекидневие “ е осъществено от създателя взаимно с катедра „ Маркетинг и стратегическо обмисляне “ на Университета за национално и международно стопанство. Статията във в. „ Сега “ е въведения към публикуването на резултатите в научно издание.
Това демонстрират резултатите от огромна онлайн анкета, проведена през август 2019 година, в която участваха 1400 българи. Проучването* имаше за цел да разкрие
отрицателните въздействия на маркетинга,
само че съдържаше и въпроси за потребителския опит с някои характерни артикули и услуги. Така изненадващо научихме, че билети за игри на шанса се купуват в семействата на над 1/3 от интервюираните - 35.5% признават, че персонално те или някой от семейството им „ търкат талончета “ най-малко понякога.
Резултатът е обезпокоителен, защото този табиет вреди по доста способи. От една страна, се пилеят средства, които семействата биха могли да употребяват по-пълноценно. От друга страна, затвърждава се житейската настройка, че триумфът не идва вследствие на добросъвестни старания, а е плод на чист шанс. Лотарийните игри вредят на трудовия морал и на общия бизнес климат. Разрастването на хазартния бизнес води до усилване на сенчестите структури в стопанската система и властта.
Скромният юноша от дребния град търка талони
Най-често „ търкат талони “ точно хората, на които това им коства най-вече. Анкетата демонстрира, че опит с игрите на шанса имат 44% от семействата с месечни приходи сред 500 и 1000 лева, до момента в който в домовете с приходи над 5000 лева този табиет е три пъти по-рядко срещан.
Стряскащите 54% от младежите на възраст до 24 години оповестяват, че най-малко някой в семейството им купува билети от лотария - двойно повече, в сравнение с във възрастовия период 35-44 година (използването на фразата „ някой от семейството “ е проучвателен трик: младежите по-лесно ще си признаят, че търкат талони, в случай че имат опция да „ натопят “ различен за това).
Анализът по критерия местоживеене удостоверява извода, че на
подправените обещания на хазарта
най-често се поддават уязвими хора. В София, където приходите са по-високи, опит с лотарии имат общо 26% от интервюираните. В други регионални центрове процентът се повишава до 45, с цел да доближи внушителните 52.7% в дребния град, където житейските вероятности са надалеч по-ограничени.
Сблъскваме се с доказателство, че тези, които имат дребни материални благоприятни условия и следва да се стремят да извличат оптималната изгода от всеки собствен лев, най-често си прахосват парите. А тези, за които 20 или 50 лева месечно за билети за лотарии не съставляват проблем, си икономисват неразумния разход. Как да разбираем това?
... а страната печели от нездравословния навик
Според сериозния труд „ Оскъдност “ на Сендил Муланатан и Елдар Шафир бедният човек живее като че ли в тунел. Той се концентрира само върху обстоятелството, че е безпаричен. Парадоксално, бедният цени приходите си надалеч по-малко, в сравнение с богатият - потребностите на бедния са огромни и не могат да се решат с дребните суми, с които той разполага. Спестяването е неперспективно поради актуалната оскъдност.
Хазартът е друго нещо: той дава късмет, пък въпреки и незабележим, за прекосяване в качествено ново положение. Рационалният глас в главата на потребителя е заглъхнал от цялостен хор страсти, вариращи от засегнатост към несправедливия свят до вяра за нов живот. Така се оказва, че фундаментът на икономическата доктрина - рационалният консуматор, който претегля изгодите от всички артикули и деликатно разпределя сред тях прихода си, е единствено частен случай. Резултатите от извършената анкета са още едно доказателство в поддръжка на това.
Работата е там, че ентусиазмът на бедните българи по хазарта надалеч не е единствено доктрина.
„ Търкането на талони “ краде от домакинските бюджети
и понижава разноските на фамилиите за обучение на децата, за опазване на здравето, облекла, храни. Микрохазартът с талоните заразява тези, които са минимум рационални - бедните и младежите.
По тази причина органите на страната следва да погледнат на игрите на шанса по този начин, както на тютюнопушенето, като забранят или най-малко лимитират медийните им реклами и ги създадат по-малко забележими в местата за продажба. Но дали държавното управление ще види смисъл в ограничението на активност, от която в хазната влизат 220-240 млн. лева годишно? Този затлъстял бонус по-скоро ще затвори очите на властта за обстоятелството, че над 1% от Брутният вътрешен продукт изтича в дълбоките джобове на хазартните босове. На кого му пука, че тези пари са събрани най-вече от небогати хора в дребни обитаеми места?
*Изследването „ Потреблението в нашето всекидневие “ е осъществено от създателя взаимно с катедра „ Маркетинг и стратегическо обмисляне “ на Университета за национално и международно стопанство. Статията във в. „ Сега “ е въведения към публикуването на резултатите в научно издание.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ