Би могло да се каже, че за мен посещаването на

Би могло да се каже, че за мен посещаването на Панаира на книгата в Народния замък на културата е традиция. Различното тази година бе, че отидох сама, освен това единствено един път, освен това за малко в съботния ден, и то с тъкмо избрани цели. Не знам дали това са сигнали, че най-накрая съм станала освен " огромно ", само че и напълно независимо и отговорно момиче, загърбило импровизациите в харченето, или просто бе миг от коледната потиснатост.

Хубавото на това събитие е, че към този момент няколко години щандовете с книги на издателства и вериги книжарници не са разпръснати из други базари и сергии, както беше преди. Освен това отоплението е обикновено, ярко и празнично е, има пейки тук и там за по-възрастни гости или за тези, които просто би трябвало да провеждат багажа си в по-удобен за носене тип. Разбира се, значимо е да се знае за съпътстващите събития. Докато аз бях там, Георги Бърдаров и Радко Пенев представяха " Ритуалът " - разказ, за който прочетох и чух положителни думи, само че към момента не съм чела.

Дошла за Дюи, вниманието ми беше ориентирано към схемите с разположението на щандовете - бях озадачена, че не намирах този на издателство " Еднорог ". Разгледах две от огромните книжарници, където книгата " Дюи - котето от дребната провинциална библиотека, което трогна света " я нямаше. С концепцията да видоизменявам желанието си, връщайки се обратно към по-горните етажи, с мен се случи малко предколедно знамение. Озовах се тъкмо пред търсения щанд, където " книжното коте " бе на респект и се радваше на огромен брой гости.

По същия " вълшебен " метод застанах и пред щанда, от който се снабдих с втората стихосбирка на Манол Глишев - " Проект за прелестен живот " . Това е книга, която пожелах поради прелестното ирландско стихотворение, споделено от създателя. Към тези две покупки подарък от мен за мен прибавих и книга за оцветяване с героите на Хари Потър - отлично издание с твърди корици, което се надявам да предизвика предпочитание за прочитане на поредицата.

Макар и прекомерно небрежно, надали не прелитайки през заредените с книги пространства, не мога да не отбележа нещо, което ми направи усещане. Присъствието на много нови, евентуално по-малки и неотдавна разположени на пазара издателства е радостна вест за хората, обичащи по-различното. Вероятно и различен път съм промърморвала във връзка на зимното издание на Панаира на книгата - че е извънредно неловко да няма дрешник , само че ще измърморя отново! Ами да, неловко е! Ако сте за по-дълго, имате предпочитание да обикаляте, да търсите, да се срещате с другари, какъв брой ръце би трябвало да имате?!...

Все отново в края на това предколедно книжно извършване на покупки се случи още едно дребно, само че зареждащо знамение. Една от хартиените торби се скъса и покупките, всякакви брошурки и прочие наличие се разпиляха. Докато се пробвах да събера всичко, без да сътворявам " тапи ", общителна млада дама освен ми оказа помощ, само че и ги подреди в нов и здрав плик. А това съгласно мен е доказателство, че естествените и свестни хора не са на изгубване и, в случай че ми позволите едно мигане в жанр Холивуд, към момента имаме късмет да отложим Апокалипсиса!