Едуард Лукас: Обърканият Шолц е заплаха за бъдещето на Европа
Безотговорният и себелюбив метод на Германия към сигурността докара до спора в Украйна. Колебливата позиция на водачите на огромните европейски страни по отношение на Русия е рискова и опонира на здравия разсъдък.
Украйна печели борбата с Русия. Но някои съдружници се двоумят. Миналата седмица немският канцлер Олаф Шолц обществено прикани за връщане към по този начин наречения от него европейски „ международен ред “. По-късно той прекара един час в телефонен диалог с Владимир Путин. В речта си в събота президентът Макрон повтори думите на Кремъл за разширението на НАТО до границите на Русия, като съобщи, че Западът би трябвало да се приготви „ да даде гаранции на Русия в деня, в който тя се върне на масата за договаряния “.
Олаф Шолц
Този метод на мислене прилича плаващи пясъци. Най-добрият излаз от спора сигурно е военно проваляне за Москва, съпроводено от (принудително) отдръпване на Путин от властта. Справянето с победена Русия няма да е елементарно и неуспехът на Запада да се приготви за сходен процес на събитията е презрян. Дори отчасти победена Русия обаче съставлява доста по-сериозна опасност. Възнаграждаването на военна акция с териториални придобивки подсигурява нови войни в бъдеще.
Опитите на Макрон да разсее опасенията на Русия по отношение на НАТО опонират както на справедливостта, по този начин и на здравия разсъдък. Всякакви следвоенни гаранции за сигурност би трябвало да бъдат образувани не за усмиряване на Русия, която никой не е нападнал, а за отбрана на Украйна, в идеалния случай посредством неотложно присъединение към НАТО. Това няма да се хареса на Москва. Но тя ще може да упреква само себе си. Ако Кремъл се откаже от неоколониалното си мислене и се отнася с достолепие към съседите си, връзките ще се подобрят. Но до момента в който ги заплашва, те ще търсят отбрана.
Дипломатическите хитрости на френския президент, който се пробва да притегли вниманието към себе си, постоянно остават без резултат. Необмислените думи на Шолц са още по-тревожни, тъй като отразяват главното разделяне сред Германия и огромна част от Източна Европа. В продължение на три десетилетия Берлин е прочут като разхитител на средства за защита, което подкопава доверието и единството на НАТО. Германия подценява снизходително загрижеността за сигурността на източните си съседи и техните оракулски предизвестия за опасността от Русия и блокира и „ размива “ опитите им да се причислят към НАТО.
Вместо това Германия предизвиква вложенията и търговията с Русия. Това включва и двата газопровода „ Северен поток “, които усилиха въздействието на Кремъл. Небрежността на Берлин също по този начин разрешава на съветските шпиони да обикалят света, до момента в който политическата класа се любува на антиамериканизма. Далеч от „ международния ред “, безотговорният и себелюбив метод на Германия към сигурността докара директно до спора, който в този момент бушува в Украйна.
Настъплението на Русия през февруари накара Шолц да разгласи „ Zeitenwend “ - безусловно „ повратна точка “. Най-влиятелният политик в Европа разгласи, че бюджетът за защита на страната ще бъде повишен с 85 милиарда паунда, с което се поставя завършек на дългогодишното безучастие. Но за източните съседи на Германия разликата в доверието към момента е голяма. Латвийският министър на защитата Артис Пабрикс заключи опасенията на съдружниците, като попита на конференция в Берлин: „ Готови сме да умрем за свободата. Дали сте? “
И това се отнася освен за Германия. Разкаянието за алчността и светотатството през последните 30 години към момента поразително отсъства в богатите и заможни страни от Европейски Съюз. Сред водачите на „ Западна “ Европа само финландският министър-председател Сана Марин се извини, като се оплака, че нейните прародители не са се вслушали в балтийските си съседи. И въпреки всичко обърканото мислене на Германия – най-могъщата страна на континента – е от най-голямо значение. Шолц, сходно на други немски политици, с подготвеност оплаква закононарушенията на нацистката ера в личната си страна, а наскоро осъди самодоволното равнодушие на Западна Германия към ориста на Източна Европа под властта на комунизма. По-скорошните неточности съвсем не се загатват.
Това е изключително мощно изразено в главната партия в ръководещата коалиция – ГСДП на Шолц. Министрите от в миналото пацифистките Зелени в Германия са похвално войнствени. Миналата седмица министърът на правораздаването Марко Бушман от демократичната партия на Свободните демократи, другия участник в обединението, намерено съобщи, че поддръжката на Германия за „ Северен поток “ я прави виновна за спора в Украйна, и прикани страната си да „ огледа истината в очите “. В последната си тирада за положението на Съюза президентът Щайнмайер, който като външен министър от ГСДП въплъщаваше самодоволството на Западна Европа след 1991 година, употребява единствено кодираните думи „ няма място за остарели фантазии “ - евентуално неговите лични.
Този скучен, затворен звук е дразнещо самоцелен, когато се огледа извън. Украинците се борят и умират освен за личната си сигурност, само че и за сигурността на цяла Европа, в това число Германия. Десетки хиляди са мъртви. Стотици хиляди са осакатени. Милиони хора са разселени. Крайната сметка за възобновяване на Украйна може да доближи трилион лири. Това не се дължи на естествено злополучие. Тя е директен резултат от наивността и алчността, които накараха немските и други виновни лица да подценен многократните предизвестия за възраждащия се съветски империализъм.
Германската историческа амнезия визира както бъдещето, по този начин и сегашното. Конфликтът в Украйна разкри стратегическата голота на Европа, за което Макрон нееднократно е предупреждавал. Непосредствената опасност идва от Русия, само че през идващите години Китай ще се трансформира в доста по-голям проблем. Освен това съществува неустановеност във връзка с Съединените щати. Прекомерното натоварване, разпиляването и рискът от политически безпорядък във Вашингтон значат завършек на епохата след 1945 година, през която американските гаранции поддържаха европейската сигурност. Решаването на зародилия хаос изисква Европа да сътвори действително икономическо, политическо и военно въздействие, в което Германия, индустриалният колос на континента и скоро негов водач в разноските за военни поръчки, ще играе централна роля.
Предложението на Макрон за европейска политическа общественост основава предпоставки за това, както и стълбът на Европа - НАТО. И двете страни ще се ангажират с Англия след Брекзит. Но небрежните диалози в Париж и Берлин накърняват доверието и рискуват да провалят напъните още преди да са почнали. /БГНЕС
------------
Едуард Лукас, „ Таймс “.
Украйна печели борбата с Русия. Но някои съдружници се двоумят. Миналата седмица немският канцлер Олаф Шолц обществено прикани за връщане към по този начин наречения от него европейски „ международен ред “. По-късно той прекара един час в телефонен диалог с Владимир Путин. В речта си в събота президентът Макрон повтори думите на Кремъл за разширението на НАТО до границите на Русия, като съобщи, че Западът би трябвало да се приготви „ да даде гаранции на Русия в деня, в който тя се върне на масата за договаряния “.
Олаф Шолц
Този метод на мислене прилича плаващи пясъци. Най-добрият излаз от спора сигурно е военно проваляне за Москва, съпроводено от (принудително) отдръпване на Путин от властта. Справянето с победена Русия няма да е елементарно и неуспехът на Запада да се приготви за сходен процес на събитията е презрян. Дори отчасти победена Русия обаче съставлява доста по-сериозна опасност. Възнаграждаването на военна акция с териториални придобивки подсигурява нови войни в бъдеще.
Опитите на Макрон да разсее опасенията на Русия по отношение на НАТО опонират както на справедливостта, по този начин и на здравия разсъдък. Всякакви следвоенни гаранции за сигурност би трябвало да бъдат образувани не за усмиряване на Русия, която никой не е нападнал, а за отбрана на Украйна, в идеалния случай посредством неотложно присъединение към НАТО. Това няма да се хареса на Москва. Но тя ще може да упреква само себе си. Ако Кремъл се откаже от неоколониалното си мислене и се отнася с достолепие към съседите си, връзките ще се подобрят. Но до момента в който ги заплашва, те ще търсят отбрана.
Дипломатическите хитрости на френския президент, който се пробва да притегли вниманието към себе си, постоянно остават без резултат. Необмислените думи на Шолц са още по-тревожни, тъй като отразяват главното разделяне сред Германия и огромна част от Източна Европа. В продължение на три десетилетия Берлин е прочут като разхитител на средства за защита, което подкопава доверието и единството на НАТО. Германия подценява снизходително загрижеността за сигурността на източните си съседи и техните оракулски предизвестия за опасността от Русия и блокира и „ размива “ опитите им да се причислят към НАТО.
Вместо това Германия предизвиква вложенията и търговията с Русия. Това включва и двата газопровода „ Северен поток “, които усилиха въздействието на Кремъл. Небрежността на Берлин също по този начин разрешава на съветските шпиони да обикалят света, до момента в който политическата класа се любува на антиамериканизма. Далеч от „ международния ред “, безотговорният и себелюбив метод на Германия към сигурността докара директно до спора, който в този момент бушува в Украйна.
Настъплението на Русия през февруари накара Шолц да разгласи „ Zeitenwend “ - безусловно „ повратна точка “. Най-влиятелният политик в Европа разгласи, че бюджетът за защита на страната ще бъде повишен с 85 милиарда паунда, с което се поставя завършек на дългогодишното безучастие. Но за източните съседи на Германия разликата в доверието към момента е голяма. Латвийският министър на защитата Артис Пабрикс заключи опасенията на съдружниците, като попита на конференция в Берлин: „ Готови сме да умрем за свободата. Дали сте? “
И това се отнася освен за Германия. Разкаянието за алчността и светотатството през последните 30 години към момента поразително отсъства в богатите и заможни страни от Европейски Съюз. Сред водачите на „ Западна “ Европа само финландският министър-председател Сана Марин се извини, като се оплака, че нейните прародители не са се вслушали в балтийските си съседи. И въпреки всичко обърканото мислене на Германия – най-могъщата страна на континента – е от най-голямо значение. Шолц, сходно на други немски политици, с подготвеност оплаква закононарушенията на нацистката ера в личната си страна, а наскоро осъди самодоволното равнодушие на Западна Германия към ориста на Източна Европа под властта на комунизма. По-скорошните неточности съвсем не се загатват.
Това е изключително мощно изразено в главната партия в ръководещата коалиция – ГСДП на Шолц. Министрите от в миналото пацифистките Зелени в Германия са похвално войнствени. Миналата седмица министърът на правораздаването Марко Бушман от демократичната партия на Свободните демократи, другия участник в обединението, намерено съобщи, че поддръжката на Германия за „ Северен поток “ я прави виновна за спора в Украйна, и прикани страната си да „ огледа истината в очите “. В последната си тирада за положението на Съюза президентът Щайнмайер, който като външен министър от ГСДП въплъщаваше самодоволството на Западна Европа след 1991 година, употребява единствено кодираните думи „ няма място за остарели фантазии “ - евентуално неговите лични.
Този скучен, затворен звук е дразнещо самоцелен, когато се огледа извън. Украинците се борят и умират освен за личната си сигурност, само че и за сигурността на цяла Европа, в това число Германия. Десетки хиляди са мъртви. Стотици хиляди са осакатени. Милиони хора са разселени. Крайната сметка за възобновяване на Украйна може да доближи трилион лири. Това не се дължи на естествено злополучие. Тя е директен резултат от наивността и алчността, които накараха немските и други виновни лица да подценен многократните предизвестия за възраждащия се съветски империализъм.
Германската историческа амнезия визира както бъдещето, по този начин и сегашното. Конфликтът в Украйна разкри стратегическата голота на Европа, за което Макрон нееднократно е предупреждавал. Непосредствената опасност идва от Русия, само че през идващите години Китай ще се трансформира в доста по-голям проблем. Освен това съществува неустановеност във връзка с Съединените щати. Прекомерното натоварване, разпиляването и рискът от политически безпорядък във Вашингтон значат завършек на епохата след 1945 година, през която американските гаранции поддържаха европейската сигурност. Решаването на зародилия хаос изисква Европа да сътвори действително икономическо, политическо и военно въздействие, в което Германия, индустриалният колос на континента и скоро негов водач в разноските за военни поръчки, ще играе централна роля.
Предложението на Макрон за европейска политическа общественост основава предпоставки за това, както и стълбът на Европа - НАТО. И двете страни ще се ангажират с Англия след Брекзит. Но небрежните диалози в Париж и Берлин накърняват доверието и рискуват да провалят напъните още преди да са почнали. /БГНЕС
------------
Едуард Лукас, „ Таймс “.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ