Как егото използва духовното израстване, за да ни препъва - част първа
Без значение каква духовна процедура или обучение следвате, егото обича да чака в засада, с цел да си присвои сякаш нематериалност за сметка на личното си оцеляване и облага. Духовното израстване е опит, през който всички ние прекосяваме откакто сме изпитали процеса на духовно събуждане. Когато стартираме да се пробуждаме за истината кои сме, ние развиваме връзка с нашата достоверна същина, висша природа или душа. Докато напредваме по нашите пътища, духовната ни същина стартира да цъфти като светещо цвете надълбоко в сърцето ни. И колкото повече почистваме мъртвите възли и обрасли вярвания, вероятности и прочувствен багаж в нас, толкоз по-ясно усещаме нашата божествена същина. Когато поддържаме вътрешната си градина, ние усещаме от ден на ден обич, мъдрост, мир и целокупност, до момента в който същинската ни природа ни се разкрива постепенно.И въпреки всичко, като във всяка градина, нашите метафорични вътрешни пейзажи могат да бъдат погълнати от бурени, язви и форми на замърсяване, които задушават всичко красиво, което сме подхранвали. Понякога даже саботираме растежа, възникващ в нас самите, без да знаем...
Проблемът с духовното пътешестване е, че то постоянно крие разнообразни клопки. Тези капани не са физически, а душевен. Докато проучваме живота най-вече посредством мозъка, ние сме склонни да подхождаме и към духовността с мозъка си вместо със сърцето. Духовността не може да бъде стопирана от рестриктивните мерки на мисълта. След като духовността бъде уловена в една мисъл, тя престава да поддържа същинската си същина и вместо това се трансформира в ограничаваща религия или доктрина. С други думи, духовността губи своята жива, непрестанно течаща същина.
1. Капанът на духовното заобикалянеДуховното заобикаляне значи да се употребява духовността за отбягване, угнетяване или бягство от избрани страсти или обстановки в живота. Често срещаните типове духовно заобикаляне включват:- омаловажаване на нечии страсти посредством „ одухотворена “ принуда и избягване;- нездравословна фикс идея и обвързаност към позитивното (напр. положително мислене ) и приемане на пасивно-агресивна маска на " положителния човек " ;- инвалидизираща преценка за отрицателните процеси и феномени или към себе си в сянката на гняв-фобия;- слаби персонални граници;- сляпо или прекалено толерантно съчувствие (в ущърб на себе си и другия);- принудителен опит да се „ убие ” егото и да бъде наказано то като „ лошо/зло ”;- пресилена отделеност;- затъване в теоретичната нематериалност и догматичните вярвания за „ истината “;- отказване на персоналната отговорност и стоварването й върху друго висше създание (напр. нравствен лидер, ангел);- заблуди за постигане на по-високо равнище на битие;- потребление на духовни практики за отбягване на неприятни емоции; да вземем за пример, потребление на медитация, с цел да се разграничим от страстите, вместо да ги трансформираме.
2. Капанът на превъзходството
Увличаме се в личната си " издигнатост " и гледаме отвисоко към другите, които още не са „ духовно напреднали “ или „ събудени “. Капанът на превъзходството може да се преглежда като тънко егоусещане - " аз съм по-добър от другите “, които не са просветлени. В по-екстремни случаи този капан може да се прояви като податливост да се хвърля тиня върху хората, които към момента са „ заспали “, „ слепи “ или „ овце “ на обществото. Този тип реактивно държание постоянно може да се следи при хора, които преди малко са се „ събудили “ за положението на света, само че са претърпели най-малък нравствен напредък. Трябва да помним, че всеки прави най-хубавото, на което е кадърен, на своето равнище на схващане.
3. Капанът на насилствения опит да пробудиш другитеСлед като се събудим от „ матрицата “, за нас е всекидневно обезверено да желаяме нашите близки, другари и сътрудници също да стигнат просветлението. Виждаме какъв брой доста болежка и заблуди изпитват другите хора и това разпалва у нас мощното предпочитание да им „ покажем правия път и да им разкрием истината “. Често опитът ни да пробудим хората наложително се проваля с гръм и тропот. Въпреки че имаме положителни планове, нашето предпочитание да „ спасим “ другите ги кара да реагират по способи, които вбесяват и тях, и нас. Колкото по-неотзивчиви са те към настойчивите ни опити да ги „ събудим “ и " просветлим ", толкоз по-разочаровани и отчуждени ставаме. В последна сметка опитът да принудим другите да се разсънят вреди както на нас, по този начин и на тях. Не единствено това, само че този капан поражда доста яд и недоумение, което води до по-нататъшно избуяване на егото, саботиращо духовния ни напредък. Нека хората се разсънят, когато са подготвени.
4. Капанът на желанието да окажеш помощ на другитеТози капан е тясно преплетен като предпоставки с предходната клопка, само че е по-насочен към предоставяне на препоръки на другите. Няма нищо неприятно в това да желаете да помогнете на другите, стига да зачитате техните граници. Но от време на време егото ни кара да се усещаме илюзорно по-„ знаещи “ от другите. Когато непоискани препоръки се дават на други, резултатите могат да бъдат пагубни. В нравствен проект това, което за вас е било положително и потребно, за различен може да е смъртоносно или най-малкото - неработещо. И противоположното. Желанието да помогнем на другите без да са ни молили, може да се употребява и като метод да избегнем потребността от самопомощ. Под прикритието на „ нематериалност “ и съчувствие, помагането на другите може да бъде просто друга форма на духовно заобикаляне.
(Следва продължение)
Проблемът с духовното пътешестване е, че то постоянно крие разнообразни клопки. Тези капани не са физически, а душевен. Докато проучваме живота най-вече посредством мозъка, ние сме склонни да подхождаме и към духовността с мозъка си вместо със сърцето. Духовността не може да бъде стопирана от рестриктивните мерки на мисълта. След като духовността бъде уловена в една мисъл, тя престава да поддържа същинската си същина и вместо това се трансформира в ограничаваща религия или доктрина. С други думи, духовността губи своята жива, непрестанно течаща същина.
11 клопката, които саботират духовния ви напредък
1. Капанът на духовното заобикалянеДуховното заобикаляне значи да се употребява духовността за отбягване, угнетяване или бягство от избрани страсти или обстановки в живота. Често срещаните типове духовно заобикаляне включват:- омаловажаване на нечии страсти посредством „ одухотворена “ принуда и избягване;- нездравословна фикс идея и обвързаност към позитивното (напр. положително мислене ) и приемане на пасивно-агресивна маска на " положителния човек " ;- инвалидизираща преценка за отрицателните процеси и феномени или към себе си в сянката на гняв-фобия;- слаби персонални граници;- сляпо или прекалено толерантно съчувствие (в ущърб на себе си и другия);- принудителен опит да се „ убие ” егото и да бъде наказано то като „ лошо/зло ”;- пресилена отделеност;- затъване в теоретичната нематериалност и догматичните вярвания за „ истината “;- отказване на персоналната отговорност и стоварването й върху друго висше създание (напр. нравствен лидер, ангел);- заблуди за постигане на по-високо равнище на битие;- потребление на духовни практики за отбягване на неприятни емоции; да вземем за пример, потребление на медитация, с цел да се разграничим от страстите, вместо да ги трансформираме.
2. Капанът на превъзходството
Увличаме се в личната си " издигнатост " и гледаме отвисоко към другите, които още не са „ духовно напреднали “ или „ събудени “. Капанът на превъзходството може да се преглежда като тънко егоусещане - " аз съм по-добър от другите “, които не са просветлени. В по-екстремни случаи този капан може да се прояви като податливост да се хвърля тиня върху хората, които към момента са „ заспали “, „ слепи “ или „ овце “ на обществото. Този тип реактивно държание постоянно може да се следи при хора, които преди малко са се „ събудили “ за положението на света, само че са претърпели най-малък нравствен напредък. Трябва да помним, че всеки прави най-хубавото, на което е кадърен, на своето равнище на схващане.
3. Капанът на насилствения опит да пробудиш другитеСлед като се събудим от „ матрицата “, за нас е всекидневно обезверено да желаяме нашите близки, другари и сътрудници също да стигнат просветлението. Виждаме какъв брой доста болежка и заблуди изпитват другите хора и това разпалва у нас мощното предпочитание да им „ покажем правия път и да им разкрием истината “. Често опитът ни да пробудим хората наложително се проваля с гръм и тропот. Въпреки че имаме положителни планове, нашето предпочитание да „ спасим “ другите ги кара да реагират по способи, които вбесяват и тях, и нас. Колкото по-неотзивчиви са те към настойчивите ни опити да ги „ събудим “ и " просветлим ", толкоз по-разочаровани и отчуждени ставаме. В последна сметка опитът да принудим другите да се разсънят вреди както на нас, по този начин и на тях. Не единствено това, само че този капан поражда доста яд и недоумение, което води до по-нататъшно избуяване на егото, саботиращо духовния ни напредък. Нека хората се разсънят, когато са подготвени.
4. Капанът на желанието да окажеш помощ на другитеТози капан е тясно преплетен като предпоставки с предходната клопка, само че е по-насочен към предоставяне на препоръки на другите. Няма нищо неприятно в това да желаете да помогнете на другите, стига да зачитате техните граници. Но от време на време егото ни кара да се усещаме илюзорно по-„ знаещи “ от другите. Когато непоискани препоръки се дават на други, резултатите могат да бъдат пагубни. В нравствен проект това, което за вас е било положително и потребно, за различен може да е смъртоносно или най-малкото - неработещо. И противоположното. Желанието да помогнем на другите без да са ни молили, може да се употребява и като метод да избегнем потребността от самопомощ. Под прикритието на „ нематериалност “ и съчувствие, помагането на другите може да бъде просто друга форма на духовно заобикаляне.
(Следва продължение)
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ