В нечовешки условия: живот в найлонови палатки насред зима
Без ток, печки и вода: някои от бежанците в босненския лагер " Липа " живеят в найлонови палатки посред снега. Не единствено там изискванията са отчайващи. Други бежанци зимуват в гората, тъй като лагерите в Босна са претъпкани.
" Вие сте наши посетители ", споделя Кафил Кашар и ни предлага чай на входа на бежанския лагер " Липа ", близо до град Бихач. 49-годишният мъж е от хималайския район Кашмир. От 17 месеца е в Босна и се пробва да стигне до някоя страна от Шенген. Вече 15 пъти е успявал да прекоси хърватската граница, един път даже е бил в Словения. Но всякога е бил връщан назад в Босна.
Кафир Кашар е увил главата си с шал, с цел да се защищити от студа и по този начин наподобява малко на изпаднал корабокрушенец. " Както виждаш, палатките са от полиетилен ", споделя той и сочи към една огромна бяла палатка. В нея той живее дружно с други 500 мъже. " А полиетиленът не устоя на тежестта от снега. Затова не си представям по какъв начин ще живеем тук, когато падне повече сняг ", прибавя той.
Тук няма нито ток, нито вода
Бежанският лагер " Липа " е открит едвам тази година - напролет. Намира се на 25 километра от Бихач - посред пустошта. В него в този момент са настанени 1400 души - много повече хора, в сравнение с лагерът може да одобри. Това се дължи на обстоятелството, че районното държавно управление в северозападната част на Босна не желае да настанява бежанци в градовете.
В и към лагера " Липа " няма никаква инфраструктура - той не е обвързван нито с тръбопровод, нито с електрическата мрежа, а до него се стига единствено по черен път, който в това време е глинест от дъжда и снега. " В най-хубавия случай " Липа " е подобаващ като заслон за хора през лятото, само че в този момент при този мраз той стана на практика негоден ", споделя сътрудничката на Международната организация за миграция (МОМ) Наташа Омерович.
На 60 километра северно от лагера " Липа " се намира град Велика Кладуша. В една гора в неговите околности живеят към 40 души от Бангладеш - в заслони от найлони. Те се греят на дребни огнища и се мият на близкото ручейче, откъдето взимат и вода за пиянство. В гората смърди на боклуци и екскременти. Един от мъжете от Бангладеш споделя, че преди два месеца съумял да стигне чак до Австрия, само че австрийската полиция му споделила, че няма късмет да получи леговище. Тя го върнала в Словения, а оттова - в Хърватия и най-после назад в Босна.
В началото на декември в тази гора имало близо 400 бежанци, само че множеството от тях пробвали да стигнат до европейската членка Хърватия. Други се върнали в Сараево, а някои - даже в Сърбия, с цел да намерят заслон за зимата. В гората край Велика Кладуша са останали единствено тези, които не са имали никакъв различен късмет, тъй като към този момент не разполагат с пари. В формалния бежански лагер " Мирал " не позволяват повече бежанци, тъй като е претъпкан.
За хората в гората се грижат най-вече доброволци - в това число от австрийската неправителствена организация " SOS Балкански маршрут ". Нейните млади деятели разнасят храна, разпределят облекла и обувки. 23-годишният деятел Симон споделя, че видял по какъв начин десетина души ходели в студа с чехли - при нула градуса. Симон не желае да назове фамилното си име, а и активността на неговата организация протича съвсем подмолно, тъй като локалните управляващи не гледат с положително око на частната помощ за мигранти и бежанци.
Ултиматум за Сараево
В бежанския лагер " Липа " край град Бихач сега има единствено една тематика - тя е обвързвана с ултиматума, който Международната организация по миграцията (МОМ) сложи на босненското държавно управление в Сараево. На 16 декември в Сараево се организира съвещание на Министерския съвет и тематиката за бежанците в " Липа " е включена в дневния ред. Ако не се откри хуманно решение за лагера, МОМ заплашва, че ще спре помощта си за него. " И това въобще не е блъф ", споделя сътрудничката на МОМ Наташа Омерович пред вратите на лагера. " На 16 декември ние просто няма да се явим тук на работа. Хората тогава ще останат без заслон и без всевъзможни помощи. "
Кафил Кашар от Кашмир е наясно какво може да се случи. Той е подготвен да отиде и на друго място, даже и по-далеч от границата с Европейски Съюз, въпреки че желае да се трансферира точно оттатък нея. Важното е да се откри някой топъл и сигурен заслон. " Ако оцелеем, можем някой ден още веднъж да опитаме да стигнем до Европейски Съюз. Но в случай че загинем тук в снега, няма по какъв начин да стане. "
" Вие сте наши посетители ", споделя Кафил Кашар и ни предлага чай на входа на бежанския лагер " Липа ", близо до град Бихач. 49-годишният мъж е от хималайския район Кашмир. От 17 месеца е в Босна и се пробва да стигне до някоя страна от Шенген. Вече 15 пъти е успявал да прекоси хърватската граница, един път даже е бил в Словения. Но всякога е бил връщан назад в Босна.
Кафир Кашар е увил главата си с шал, с цел да се защищити от студа и по този начин наподобява малко на изпаднал корабокрушенец. " Както виждаш, палатките са от полиетилен ", споделя той и сочи към една огромна бяла палатка. В нея той живее дружно с други 500 мъже. " А полиетиленът не устоя на тежестта от снега. Затова не си представям по какъв начин ще живеем тук, когато падне повече сняг ", прибавя той.
Тук няма нито ток, нито вода
Бежанският лагер " Липа " е открит едвам тази година - напролет. Намира се на 25 километра от Бихач - посред пустошта. В него в този момент са настанени 1400 души - много повече хора, в сравнение с лагерът може да одобри. Това се дължи на обстоятелството, че районното държавно управление в северозападната част на Босна не желае да настанява бежанци в градовете.
В и към лагера " Липа " няма никаква инфраструктура - той не е обвързван нито с тръбопровод, нито с електрическата мрежа, а до него се стига единствено по черен път, който в това време е глинест от дъжда и снега. " В най-хубавия случай " Липа " е подобаващ като заслон за хора през лятото, само че в този момент при този мраз той стана на практика негоден ", споделя сътрудничката на Международната организация за миграция (МОМ) Наташа Омерович.
На 60 километра северно от лагера " Липа " се намира град Велика Кладуша. В една гора в неговите околности живеят към 40 души от Бангладеш - в заслони от найлони. Те се греят на дребни огнища и се мият на близкото ручейче, откъдето взимат и вода за пиянство. В гората смърди на боклуци и екскременти. Един от мъжете от Бангладеш споделя, че преди два месеца съумял да стигне чак до Австрия, само че австрийската полиция му споделила, че няма късмет да получи леговище. Тя го върнала в Словения, а оттова - в Хърватия и най-после назад в Босна.
В началото на декември в тази гора имало близо 400 бежанци, само че множеството от тях пробвали да стигнат до европейската членка Хърватия. Други се върнали в Сараево, а някои - даже в Сърбия, с цел да намерят заслон за зимата. В гората край Велика Кладуша са останали единствено тези, които не са имали никакъв различен късмет, тъй като към този момент не разполагат с пари. В формалния бежански лагер " Мирал " не позволяват повече бежанци, тъй като е претъпкан.
За хората в гората се грижат най-вече доброволци - в това число от австрийската неправителствена организация " SOS Балкански маршрут ". Нейните млади деятели разнасят храна, разпределят облекла и обувки. 23-годишният деятел Симон споделя, че видял по какъв начин десетина души ходели в студа с чехли - при нула градуса. Симон не желае да назове фамилното си име, а и активността на неговата организация протича съвсем подмолно, тъй като локалните управляващи не гледат с положително око на частната помощ за мигранти и бежанци.
Ултиматум за Сараево
В бежанския лагер " Липа " край град Бихач сега има единствено една тематика - тя е обвързвана с ултиматума, който Международната организация по миграцията (МОМ) сложи на босненското държавно управление в Сараево. На 16 декември в Сараево се организира съвещание на Министерския съвет и тематиката за бежанците в " Липа " е включена в дневния ред. Ако не се откри хуманно решение за лагера, МОМ заплашва, че ще спре помощта си за него. " И това въобще не е блъф ", споделя сътрудничката на МОМ Наташа Омерович пред вратите на лагера. " На 16 декември ние просто няма да се явим тук на работа. Хората тогава ще останат без заслон и без всевъзможни помощи. "
Кафил Кашар от Кашмир е наясно какво може да се случи. Той е подготвен да отиде и на друго място, даже и по-далеч от границата с Европейски Съюз, въпреки че желае да се трансферира точно оттатък нея. Важното е да се откри някой топъл и сигурен заслон. " Ако оцелеем, можем някой ден още веднъж да опитаме да стигнем до Европейски Съюз. Но в случай че загинем тук в снега, няма по какъв начин да стане. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ