Без пари: Лошата зърнена реколта спря ръста на рентите. Пшеница,

Без пари: Лошата зърнена годишна продукция спря растежа на рентите. Пшеница, царевица и слънчоглед залежават в складовете, жалват се земеделците.
Рентите за използването на земеделска земя
тази година са без внезапни придвижвания, като тук-там има спадове, а на други – повишаване. Това демонстрира почналите към този момент заплащания от страна на земеделските кооперации, които обработват земите, към техните притежатели.
Основен фактор е слабата годишна продукция на
зърнените култури и слънчоглед заради трайното засушаване. Влияе оказва по-високата себестойност на продукцията поради по-скъпи семена и торове.
В  Добруджа  рентите тази година
са надалеч под упованието на притежателите на земи, предизвестиха локалните земеделци. В момента се дават ренти към 50-60 лева на декар, само че част от арендаторите изчакват. „ Има региони, където добивите
бяха извънредно ниски –
Генерал Тошево, Шабла. На места ще има и 30 лева лихва “, уточни Радостина Жекова, ръководител на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Само в някои райони с добри добиви може да се видят миналогодишните рекордни стойности от над 100-120 лева даже 150 лева за декар.
От  Видинския  съюз на
зърнопроизводителите показват, че рентите в региона варират от 40 до 70 лева на декар, като в някои землища стигат до 120 лева./дка. Но като цяло заплащанията на декар са паднали надолу с 10 лева
След като предната година в  Плевенско
имаше 70% скок на заплащанията за наета земеделска земя, то тази година междинната лихва остава без смяна – към 60 лева за декар.

Известен растеж в размера на рентата тук-там въпреки всичко има.
В  Русенско  например се следи нарастване с 10 лева
на декар. „ Миналата година давахме по 70 лв., тази – по 80 лева В прилежащите на нас райони рентите остават по-ниски – сред 50 и 70 лева на декар ”, споделят локалните зърнопроизводители.

В последните четири години цените на рентите у нас скачат приблизително с 15%, като през 2022 година растежът бе 21%. По данни на Национален статистически институт от 2018 година до 2022 година междинната стойност на рентата се е повишила от 49 лева. на 72 лева за декар. Така междинният размер на поземлените ренти у нас се оказа сред най-високите в Европа, изпреварвайки страни като Франция, Испания, Унгария и надалеч пред рентите в прилежаща Румъния, посочват агроекспертите.
Земеделските стопани даже
заговориха за балон на рентите и от доста страни се чуха апели страната да се намеси и да урегулира този пазар.

„ Рентите стигнаха, докъдето са сега, с помощта на пазарната обстановка. Това не значи, че е вярно. Понякога нещата се изкривяват в устрема непременно да обработваш земята “, разяснява пред БНР Радостина Жекова, която представлява Добруджанския съюз
на зърнопроизводителите.
Тя твърди, че секторът на зърнопроизводството е изплатил ренти за 2,5 милиарда лева през 2022 година

„ Една от най-големите компликации е, че множеството ренти се заплащат предплатено на 100% “, счита Георги Милев, председател на Националната асоциация на земеделските арендатори.
„ Ако имаше 50-процентови предплатени
заплащания, несъмнено за идващите 50% щеше да има редукция надолу. Поради едногодишните договори повечето хора си желаят парите авансово. Тази процедура е останала от конкурентните интервали, в които, с цел да подпише някой контракт за прилагане на земя, трябваше да заплати рентата авансово “, разяснява пред Агри.бг Георги Милев.
Според него тази година ще бъде последната,
в която се прави предплатено заплащане.

„ Догодина ще е нужно да се пишат анекси към договорите и заплащанията да бъдат обвързани с % от добива “, каза Милев.

Костадин Костадинов, ръководител на Българската земеделска камара, също намира, че е най-правилно рентата да се дефинира според добитата продукция и пазарните цени. Той припомня, че преди години рентата е била 30% от производството,
като се е изплащала и в натура – пшеница, брашно, олио.
„ С идването на фондовете, които изкупиха земята, стартира искането  на пари. Търгове за ниви и сега стартират от 130 лева./дка “, разяснява той в предаването „ Агросвят “ по Дарик радио. Костадинов посочи, че в Добруджа се обрисува тенденцията по-малките аграрни стопани да гледат от следващата година единствено личната си земя или непосредствено да се отхвърлят, защото
към този момент втора година са на съществени загуби.
Наред с това земеделците се оплакват, че сега не могат да продадат продукцията си. „ Прибраните тази година пшеница, царевица и слънчоглед стоят на склад, не е продадено съвсем нищо. Ще продаваме, когато има преференциални цени “, споделя Кирил Комитов, ръководител на регионалния
съюз на кооперациите „ Добруджа “.
За някои култури няма никакво търсене, както е при слънчогледа заради вноса от Румъния, откъдето в действителност влизал украински слъчоглед, жалват се фермерите. От началото на декември падна забраната да се внася украински слънчоглед. От друга страна цената на пшеницата продължава да пада – първоначално на жътвата е била около 630 лева за звук, а в този момент офертите са за 300 лева за звук, показват зърнопроизводители.

Според депутата от ПП-ДБ и някогашен шеф на БАБХ Христо Даскалов земеделските стопани преувеличават като хвърлят в пространството числа за изплатени ренти от порядъка на 100-120-150 лева за декар. Пред БНР той разяснява, че
има разминаване сред обществено оповестявани
данни за рентите и техните действителни стойности. Даскалов даде образци със свои земи и сподели, че най-високата лихва, която е получавал през последните години, е 40 лв. на декар. „ С доста хора съм приказвал, никой не е получавал ренти от 100-120 лева “, сподели Даскалов.

Според него някои земеделци имат полза от високите стойности на рентите. „ Много от земеделците изкупиха земята, която обработват. И на процедура заплащат лихва на себе си. А тези ренти, от една страна, са необлагаем приход, а от друга, земеделците си ги изписват като разход. Затова им е комфортно да споделят, че рентите са доста високи “, уточни Даскалов.
От Добруджанския съюз на зърнопроизводителите опонираха,
че се насажда погрешна информация. „ В Добруджа за предходната година междинната лихва 2022 година е 124 лв. на декар, в Лудогорието е към 80-90 лв.. Подобно е ситуацията в Централна България, в Северозападна България рентите също са извънредно високи “, увери Радостина Жекова.  „ В средностатистическо стопанство с 5000 декара земя има земеделци, които нямат нито един декар персонална земя, други имат 10% от земята, трети – 30%. Дори една част от сътрудниците да обработват огромно количества лична земя – това не е нарушаване на закона “, сподели Жекова.

Секторът на зърнопроизводството е изплатил ренти за 2,5 милиарда лева през 2022 година твърди Жекова.