Александър Симов в ПИК и Ретро: И Умберто Еко да бяха издигнали, ГЕРБ не могат да спечелят изборите
Без доста пресилване към този момент умерено можем да обявим Румен Радев за победител на президентските избори. Не, не ме разбирайте неправилно. Нямам провидчески качества. Не съм ефирен октопод, който познава резултатите от футболни мачове. Нито пък се пробвам да укротявам нечии гласоподаватели или да наритвам претенденти, които са се явили на избор. Става дума за нещо напълно друго. В мига, в който всички чакаха трагичен конфликт сред Румен Радев и ГЕРБ, сред Бойко Борисов и „ кървавия деспот “, досегашната ръководеща партия се изплаши от борбата. Страхът от загубата беше толкоз огромен, че ГЕРБ излязоха с кандидатура, която безусловно повтаря модела „ Румен Радев “ от 2016 година
Нека да напомним – преди пет години Българска социалистическа партия издигна за президент човек, който стоеше вън от политиката, само че на задоволително влиятелно място. В оня миг това се оказа брилянтна формула, която опустоши като торнадо Цецка Цачева, а България се снабди с един от своите морални водачи. Днес ГЕРБ се пробват да изплагиатстват тъкмо тази скица, безусловно се пробват да повторят магията отпреди една петилетка и по този начин се оказа, че поддържат кандидатурата на проф. Анастас Герджиков, издигната от предприемчив комитет. Тоест – Бойко Борисов, в случай че желае, до на следващия ден може да се пени с поетично ръмжене против Радев, само че в мига на огромната стихия той не просто не се появи на терена, не просто дезертира от борбата, а потърси претендент, който оптимално да повтаря неговия конкурент. С други думи, в партиен смисъл ГЕРБ към този момент са победени.
Както във всяка добра комедия обаче и в тази има един миг на безусловно недоумение на нещо. Борисов и компания по този начин и не схванаха остарялата марксистка режисура, че историята може да се повтори само като фарс. Защото разликите сред 2016 и 2021 година са потресаващи и явни. Преди пет години Българска социалистическа партия беше опозиционна партия, единствената опция на ГЕРБ, откакто всички останали обединения се бяха опънали като държанки в съдружната спалня на Бойко Борисов и беше минало задоволително време от ръководството на Орешарски плюс буреносната харизма на Корнелия Нинова, които направиха чудото допустимо. Уви, през днешния ден ГЕРБ е напълно друга панорама. Това е една охранена, преяла и самодоволна партия, която не е направила даже половинчато изпитание за смяна. При това са минали едвам пет месеца, откогато Борисов не е министър председател. Само пет месеца. Независимо от свободното рухване на така наречен „ партиите на митинга “ хората надали са не запомнили кой тъкмо сътвори корупционните схеми, феодалните паяжини, алчното източване и тлъстите олигарси. Да твърдиш, че ГЕРБ са партията, която търси единство и цивилен мир, е все едно да дадеш Нобелова премия за мир на Адолф Хитлер. Заради това са ми смешни тирадите на „ интелектуалците “ в инициативния комитет на Герджиков. На фона на пачките в чекмеджетата и кюлчетата злато не е вероятен никакъв публичен мир. Всъщност дезертирането на ГЕРБ от президентските избори е най-голямата вест, която медиите проспаха. След като пет месеца не стопираха да приказват за едноличния режим на Радев, когато вотът пристигна, партията на Бойко Борисов се скри зад самостоятелен претендент.
Струва си да кажем и няколко думи за профила на проф. Герджиков.
Няма да разясня неговите научни достижения, тъй като не ги познавам, само че това е кандидатура, която несъмнено буди почит. Не може да си ректор на СУ „ Св. Климент Охридски “ и да не си заслужен за почитание. Само че този нов интелектуален профил е оригиналност в репертоара на ГЕРБ. Досега те в никакъв случай не са залагали на такава фигура, а имаха напълно противопоставен разказ за живота: „ аз съм елементарен и вие сте елементарни и поради това се разбираме “. Днес виждаме по какъв начин Шофьора на джипа се пробва да се прави на ангел на публичното успокоение и да борави с лексика, безусловно нетипична за персонажа му. Той не се кандидатирал, тъй като не желал да разделя народа. Честно, няма друга страна, в която на някой политик да му се размине след толкоз опашата неистина. Защото тежкото разделяне през днешния ден е артикул на 12-годишното безвремие на ГЕРБ, то е директно разследване от токсичното ръководство на Борисов и неговите политически миазми, които не престават да се носят из пространството. Заради това е доста мъчно тъкмо той и неговите клонинги да вдигнат интелектуална маска пред лицето си и да се измъкнат от мястото на престъплението. Точно президентските избори ще се окажат кървавото поле за ГЕРБ. Независимо от успокояващите песни на знайни и незнайни попполитоложки и журналистически нимфи ГЕРБ нямат на практика никаква опция да ги завоюват. Дори Умберто Еко да бяха издигнали, отново щяха да претърпят неуспех. Защото даже и духовитият италианец не може да заличи следите от всички мрачни неща, които тази партия извърши.
И още един доста подигравателен миг. След като с години пропагандата на троловете на ГЕРБ се въртеше към „ зелените чорапи “ на Радев и неговото военно минало, внезапно като вице на Герджиков видяхме отново боен – полковник Невяна Митева. Заради това ви споделям, че Румен Радев би трябвало да почерпи – като фигура той е влезнал трайно в главите на своите съперници. А това към този момент е половината път към успеха.
С други думи – кандидатурата на проф. Герджиков и всички закичени край нея като брошки интелектуалци не е избавителен път за никого с изключение на за Борисов, който ще има своите оправдания след предизвестения завършек на изборите. Виждаме, че през днешния ден обстановката е доста забавна. Имаме петмесечно служебно държавно управление, върху което гербаджийските медии и присъдружни анализатори се пробват да стоварят цялата мътилка на миналите години и всички проблеми. Това е огромният роман на ГЕРБ – че в мига, в който Борисов е освободил държавното кормило, всичко е тръгнало по нанадолнището и води към пропастта. Същевременно към момента е жив оня митинг яд, който най-сетне видя похитената страна и изиска своето парченце нормалност. Това, че този яд беше приватизиран от шепа градски мошеници и телевизионни сценаристи, по никакъв метод не го анулира. Борисов и Герджиков, в случай че желаят, до на следващия ден могат да ми приказват за национално единство, само че това е фраза, лишена от политически смисъл. С какво тъкмо могат да бъдат единни корумпираните видове на ГЕРБ и хората, които се чудят по какъв начин да си платят сметките? Въобще тази мантра за разделянето на нацията е прелестна, само че в случай че идва от устата на почтени и честни хора. А е доста мъчно да ме убедиш в почтеност, откакто си седнал да защитаваш Господаря на чекмеджетата. Много е мъчно да си претендент на смяната, когато си се оставил да бъдеш примамка на ГЕРБ, с която те се пробват да примамят десницата. Всъщност това е една от огромните рискове пред Герджиков – с изключение на към ГЕРБ не е ясно към кого ще може да приказва той. Патетичните апели за обединяване не работят, когато зад теб стоят дриймтиймовете, жилищата, суджуците и какво ли още не.
Нека отново да се върнем към Еко. Убеден съм, че човек с неговото възприятие за комизъм доста би се забявлявал на слогана на Герджиков и Митева – „ Да върнем нормалността “. Чудно ми е кое ли тъкмо би трябвало да връщаме? Безкрайните обиколки с джипката и раздаването на пари от прозореца? Раздаването на милиарди на близки компании? Безкрайните брифинги и нескончаемото дрънчене? Снимките на заспалия министър председател? Луксозните жилища? Къщите за посетители? Дриймтимовете? Това е огромната нормалност, която би трябвало да сънуваме и да мечтаем. И един интелектуалец като Герджиков би трябвало да даде отговор на този въпрос. Това ли е митичната Аркадия, в която би трябвало да се върнем? Епохата на ГЕРБ ли дефинираме като нормалност? Времето, в което паднахме до 112 място на свободата на словото? Заради това слушах апелите на Герджиков за естествен и спокоен спор като някакъв кафкиански призрачен сън. Ние се намираме в обстановка, в която ненормалните приказват за нормалност. И това е убийственото на целия медиен цирк, в който съществуваме. Въпреки това обаче, макар опита за събиране на всички царедворци в един предприемчив комитет истината е, че ГЕРБ нямат никакъв късмет за победа. Защото, когато медийната пушилка се слегне, когато призракът на Еко успокои своя смях, нещата въпреки всичко идват по местата им. България мина през венерическото заболяване ГЕРБ и към този момент е в цялостна ремисия. Победата на Румен Радев изцяло ще го потвърди.
Нека да напомним – преди пет години Българска социалистическа партия издигна за президент човек, който стоеше вън от политиката, само че на задоволително влиятелно място. В оня миг това се оказа брилянтна формула, която опустоши като торнадо Цецка Цачева, а България се снабди с един от своите морални водачи. Днес ГЕРБ се пробват да изплагиатстват тъкмо тази скица, безусловно се пробват да повторят магията отпреди една петилетка и по този начин се оказа, че поддържат кандидатурата на проф. Анастас Герджиков, издигната от предприемчив комитет. Тоест – Бойко Борисов, в случай че желае, до на следващия ден може да се пени с поетично ръмжене против Радев, само че в мига на огромната стихия той не просто не се появи на терена, не просто дезертира от борбата, а потърси претендент, който оптимално да повтаря неговия конкурент. С други думи, в партиен смисъл ГЕРБ към този момент са победени.
Както във всяка добра комедия обаче и в тази има един миг на безусловно недоумение на нещо. Борисов и компания по този начин и не схванаха остарялата марксистка режисура, че историята може да се повтори само като фарс. Защото разликите сред 2016 и 2021 година са потресаващи и явни. Преди пет години Българска социалистическа партия беше опозиционна партия, единствената опция на ГЕРБ, откакто всички останали обединения се бяха опънали като държанки в съдружната спалня на Бойко Борисов и беше минало задоволително време от ръководството на Орешарски плюс буреносната харизма на Корнелия Нинова, които направиха чудото допустимо. Уви, през днешния ден ГЕРБ е напълно друга панорама. Това е една охранена, преяла и самодоволна партия, която не е направила даже половинчато изпитание за смяна. При това са минали едвам пет месеца, откогато Борисов не е министър председател. Само пет месеца. Независимо от свободното рухване на така наречен „ партиите на митинга “ хората надали са не запомнили кой тъкмо сътвори корупционните схеми, феодалните паяжини, алчното източване и тлъстите олигарси. Да твърдиш, че ГЕРБ са партията, която търси единство и цивилен мир, е все едно да дадеш Нобелова премия за мир на Адолф Хитлер. Заради това са ми смешни тирадите на „ интелектуалците “ в инициативния комитет на Герджиков. На фона на пачките в чекмеджетата и кюлчетата злато не е вероятен никакъв публичен мир. Всъщност дезертирането на ГЕРБ от президентските избори е най-голямата вест, която медиите проспаха. След като пет месеца не стопираха да приказват за едноличния режим на Радев, когато вотът пристигна, партията на Бойко Борисов се скри зад самостоятелен претендент.
Струва си да кажем и няколко думи за профила на проф. Герджиков.
Няма да разясня неговите научни достижения, тъй като не ги познавам, само че това е кандидатура, която несъмнено буди почит. Не може да си ректор на СУ „ Св. Климент Охридски “ и да не си заслужен за почитание. Само че този нов интелектуален профил е оригиналност в репертоара на ГЕРБ. Досега те в никакъв случай не са залагали на такава фигура, а имаха напълно противопоставен разказ за живота: „ аз съм елементарен и вие сте елементарни и поради това се разбираме “. Днес виждаме по какъв начин Шофьора на джипа се пробва да се прави на ангел на публичното успокоение и да борави с лексика, безусловно нетипична за персонажа му. Той не се кандидатирал, тъй като не желал да разделя народа. Честно, няма друга страна, в която на някой политик да му се размине след толкоз опашата неистина. Защото тежкото разделяне през днешния ден е артикул на 12-годишното безвремие на ГЕРБ, то е директно разследване от токсичното ръководство на Борисов и неговите политически миазми, които не престават да се носят из пространството. Заради това е доста мъчно тъкмо той и неговите клонинги да вдигнат интелектуална маска пред лицето си и да се измъкнат от мястото на престъплението. Точно президентските избори ще се окажат кървавото поле за ГЕРБ. Независимо от успокояващите песни на знайни и незнайни попполитоложки и журналистически нимфи ГЕРБ нямат на практика никаква опция да ги завоюват. Дори Умберто Еко да бяха издигнали, отново щяха да претърпят неуспех. Защото даже и духовитият италианец не може да заличи следите от всички мрачни неща, които тази партия извърши.
И още един доста подигравателен миг. След като с години пропагандата на троловете на ГЕРБ се въртеше към „ зелените чорапи “ на Радев и неговото военно минало, внезапно като вице на Герджиков видяхме отново боен – полковник Невяна Митева. Заради това ви споделям, че Румен Радев би трябвало да почерпи – като фигура той е влезнал трайно в главите на своите съперници. А това към този момент е половината път към успеха.
С други думи – кандидатурата на проф. Герджиков и всички закичени край нея като брошки интелектуалци не е избавителен път за никого с изключение на за Борисов, който ще има своите оправдания след предизвестения завършек на изборите. Виждаме, че през днешния ден обстановката е доста забавна. Имаме петмесечно служебно държавно управление, върху което гербаджийските медии и присъдружни анализатори се пробват да стоварят цялата мътилка на миналите години и всички проблеми. Това е огромният роман на ГЕРБ – че в мига, в който Борисов е освободил държавното кормило, всичко е тръгнало по нанадолнището и води към пропастта. Същевременно към момента е жив оня митинг яд, който най-сетне видя похитената страна и изиска своето парченце нормалност. Това, че този яд беше приватизиран от шепа градски мошеници и телевизионни сценаристи, по никакъв метод не го анулира. Борисов и Герджиков, в случай че желаят, до на следващия ден могат да ми приказват за национално единство, само че това е фраза, лишена от политически смисъл. С какво тъкмо могат да бъдат единни корумпираните видове на ГЕРБ и хората, които се чудят по какъв начин да си платят сметките? Въобще тази мантра за разделянето на нацията е прелестна, само че в случай че идва от устата на почтени и честни хора. А е доста мъчно да ме убедиш в почтеност, откакто си седнал да защитаваш Господаря на чекмеджетата. Много е мъчно да си претендент на смяната, когато си се оставил да бъдеш примамка на ГЕРБ, с която те се пробват да примамят десницата. Всъщност това е една от огромните рискове пред Герджиков – с изключение на към ГЕРБ не е ясно към кого ще може да приказва той. Патетичните апели за обединяване не работят, когато зад теб стоят дриймтиймовете, жилищата, суджуците и какво ли още не.
Нека отново да се върнем към Еко. Убеден съм, че човек с неговото възприятие за комизъм доста би се забявлявал на слогана на Герджиков и Митева – „ Да върнем нормалността “. Чудно ми е кое ли тъкмо би трябвало да връщаме? Безкрайните обиколки с джипката и раздаването на пари от прозореца? Раздаването на милиарди на близки компании? Безкрайните брифинги и нескончаемото дрънчене? Снимките на заспалия министър председател? Луксозните жилища? Къщите за посетители? Дриймтимовете? Това е огромната нормалност, която би трябвало да сънуваме и да мечтаем. И един интелектуалец като Герджиков би трябвало да даде отговор на този въпрос. Това ли е митичната Аркадия, в която би трябвало да се върнем? Епохата на ГЕРБ ли дефинираме като нормалност? Времето, в което паднахме до 112 място на свободата на словото? Заради това слушах апелите на Герджиков за естествен и спокоен спор като някакъв кафкиански призрачен сън. Ние се намираме в обстановка, в която ненормалните приказват за нормалност. И това е убийственото на целия медиен цирк, в който съществуваме. Въпреки това обаче, макар опита за събиране на всички царедворци в един предприемчив комитет истината е, че ГЕРБ нямат никакъв късмет за победа. Защото, когато медийната пушилка се слегне, когато призракът на Еко успокои своя смях, нещата въпреки всичко идват по местата им. България мина през венерическото заболяване ГЕРБ и към този момент е в цялостна ремисия. Победата на Румен Радев изцяло ще го потвърди.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ