Контрера: Без финансиране от държавата не е изключено общественият транспорт да бъде орязан
Без финансиране от страната не е изключено публичният превоз да бъде орязан. На кръгла маса, проведена от КТ „ Подкрепа “ по тематика „ Ролята на националния публичен превоз в изискванията на пандемия, икономическа, енергийна и финансова рецесия и последствията от тях “, ръководителят на комисията по превоз в СОС Карлос Контрера прикани общините и страната да изработят механизъм за дофинансиране на публичния превоз.
Участие в кръглата маса взеха и кметът на Столична община, зам.-председателят на транспортна комисия в СОС, изпълнителни шефове на общински транспортни оператори от София и страната. Народни представители, министерство на финансите и министерството на превоза не се появиха, макар че са били поканени.
Според Карлос Контрера централната власт живее в паралелна действителност и не схваща сериозността на казуса с публичния превоз в цялата страна - това е кръвоносната система на всеки един град, община или агломерация. Общественият превоз не съществува самичък за себе си, той е за хората. Тоест главният фокус, който би трябвало да бъде, е улеснение за пасажера - успеваемост, експедитивност на напредване. Което има директно отношение към съвсем целия ни стопански, в случай че щете и обществен, живот, счита общинският консултант от.
„ Времето и форматът бяха подобаващи за една необятна полемика, от която явно, без да ми се наскърбяват представителите на Министерство на превоза, страната липсва. Което значи, че има диаметрално разминаване сред това какви са потребностите на хората и какви са моментните политически визии. Тази полемика щеше да бъде забавна и с присъединяване освен на представители на министерствата на политическо равнище, както сподели кметът Фандъкова, само че и на народни представители. Защото съгласно мен ние живеем в две паралелни действителности. Това, което показа Ваня Григорова, от една страна като разбор и това, което чуваме от удобните студиа на малките екрани. В конкретика за публичния превоз – явно е, че в тази икономическа обстановка и рецесия по стичане на събитията той ще става все по-голям за хората. С оглед трудови пътувания, с оглед достъпа до обучение - приказваме за възпитаници и студенти, с оглед обществените функционалности, които той извършва във връзка с по-бедната част от обществото и най-много на хората, които са пенсионери. В този смисъл не можем да си позволим да създадем превоза и да допуснем той да се трансформира в по-малко работещ, тъй като разреждането на линии, увеличението на интервалите на придвижване води тъкмо до това. По-лошо качество на услугата, по-труден достъп за хората до работните им места, до местата където учат и до културния и обществения живот. “, показва Карлос Контрера.
Позицията на е, че проблемите с финансирането на публичния транспорт на пасажери би трябвало да се решат в някаква форма на диалог сред локална власт – тези, които извършват транспортната задача по общини, и страната. Има обединение на три рецесии, които ескалираха при започване на тази година дружно и с войната в Украйна. Всичко това индиректно или директно се отразява по някакъв метод на транспортния бранш.
Ето какво съобщи по време на срещата Карлос Контрера:
„ Нужно е градският превоз като тематика да влезе във фокуса на Народното събрание преди всичко, тъй като ние продължаваме да бъдем парламентарна република. Да бъде обезпечено нужното финансиране и в случай че има благосклонност, да вървим и към нормативни промени, които да разрешат по-голяма еластичност в бранша. Сигурен съм, че тук и ръководителите, в тази ситуация на софийските транспортни сдружения, само че и служащите, чиновниците, представлявани от синдикалните лидери , има какво да предложат. Това сме го чували и на терен по депата и гаражите, където с изключение на въпросите, свързани с възнагражденията, се слагат и доста други основни въпроси, касаещи организация на придвижване, отбрана на тези хора на работните им места предвид на това, че работят с пасажери и са от заран до вечер на терен и по този начин нататък. За мен тази полемика би трябвало да приключи с един апел в сходен формат с присъединяване на страната да търсим решенията. Очевидно е, че финансовият въпрос би трябвало да бъде решен и то бързо. В противоположен случай просто съществува действителния риск в един миг превозът или да бъде толкоз орязан, че да стане неправилен, или просто да спре. Тъй като от една страна понесохме всички отрицателни резултати от пандемията и от енергийната рецесия, въпреки това не получихме, тогава когато имахме потребност, нужната помощ. Това са дефицити, които се натрупват във времето и основават риск за стабилността на цялата система. Факт е, че София в невижданите времена, когато имахме изключително състояние, нещо което не сме вярвали, че в миналото ще има, тези текстове от Конституцията и законите, се оправи добре. Транспортът не спря даже тогава, когато беше най-тежко - хората имаха опция да се придвижват от една точка до друга. Нещо повече – когато приказваме за по този начин наречените оптимизации и промени, които са доста известни, аз не ги виждам в държавните сдружения, само че да кажем, че мантрата е такава. В последната година и половина направихме, може би, над 60-70 основни промени. Само преди няколко дни бяха пуснати две нови линии безусловно. Една трамвайна, една автобусна. Това са същински промени, тъй като основават улеснение за хората и им дават опция да се придвижват в града. Давам го като образец, с цел да илюстрирам това, че и аз - като ръководител на комисията по превоз, и несъмнено господин Зарков, и кметът на общината не сме се отказали да подобряваме превоза, с цел да стане той по-привлекателен за хората. Но тези старания би трябвало да бъдат подкрепени. И първото изискване за това е да забележим благосклонност.
Ще завърша със следното: Веруюто на всеки човек, който се занимава с социална активност, би следвало да бъде, както в актуалната обстановка, да оказва помощ, а не да пречи. И това е моят апел, с който си мисля, че можем да създадем следващ опит да си помогнем взаимно - и общини, и страна, а не да си пречим и да водиме война. Теми, по които да се разделя обществото, и сега има задоволително.
Благодаря! “
Участие в кръглата маса взеха и кметът на Столична община, зам.-председателят на транспортна комисия в СОС, изпълнителни шефове на общински транспортни оператори от София и страната. Народни представители, министерство на финансите и министерството на превоза не се появиха, макар че са били поканени.
Според Карлос Контрера централната власт живее в паралелна действителност и не схваща сериозността на казуса с публичния превоз в цялата страна - това е кръвоносната система на всеки един град, община или агломерация. Общественият превоз не съществува самичък за себе си, той е за хората. Тоест главният фокус, който би трябвало да бъде, е улеснение за пасажера - успеваемост, експедитивност на напредване. Което има директно отношение към съвсем целия ни стопански, в случай че щете и обществен, живот, счита общинският консултант от.
„ Времето и форматът бяха подобаващи за една необятна полемика, от която явно, без да ми се наскърбяват представителите на Министерство на превоза, страната липсва. Което значи, че има диаметрално разминаване сред това какви са потребностите на хората и какви са моментните политически визии. Тази полемика щеше да бъде забавна и с присъединяване освен на представители на министерствата на политическо равнище, както сподели кметът Фандъкова, само че и на народни представители. Защото съгласно мен ние живеем в две паралелни действителности. Това, което показа Ваня Григорова, от една страна като разбор и това, което чуваме от удобните студиа на малките екрани. В конкретика за публичния превоз – явно е, че в тази икономическа обстановка и рецесия по стичане на събитията той ще става все по-голям за хората. С оглед трудови пътувания, с оглед достъпа до обучение - приказваме за възпитаници и студенти, с оглед обществените функционалности, които той извършва във връзка с по-бедната част от обществото и най-много на хората, които са пенсионери. В този смисъл не можем да си позволим да създадем превоза и да допуснем той да се трансформира в по-малко работещ, тъй като разреждането на линии, увеличението на интервалите на придвижване води тъкмо до това. По-лошо качество на услугата, по-труден достъп за хората до работните им места, до местата където учат и до културния и обществения живот. “, показва Карлос Контрера.
Позицията на е, че проблемите с финансирането на публичния транспорт на пасажери би трябвало да се решат в някаква форма на диалог сред локална власт – тези, които извършват транспортната задача по общини, и страната. Има обединение на три рецесии, които ескалираха при започване на тази година дружно и с войната в Украйна. Всичко това индиректно или директно се отразява по някакъв метод на транспортния бранш.
Ето какво съобщи по време на срещата Карлос Контрера:
„ Нужно е градският превоз като тематика да влезе във фокуса на Народното събрание преди всичко, тъй като ние продължаваме да бъдем парламентарна република. Да бъде обезпечено нужното финансиране и в случай че има благосклонност, да вървим и към нормативни промени, които да разрешат по-голяма еластичност в бранша. Сигурен съм, че тук и ръководителите, в тази ситуация на софийските транспортни сдружения, само че и служащите, чиновниците, представлявани от синдикалните лидери , има какво да предложат. Това сме го чували и на терен по депата и гаражите, където с изключение на въпросите, свързани с възнагражденията, се слагат и доста други основни въпроси, касаещи организация на придвижване, отбрана на тези хора на работните им места предвид на това, че работят с пасажери и са от заран до вечер на терен и по този начин нататък. За мен тази полемика би трябвало да приключи с един апел в сходен формат с присъединяване на страната да търсим решенията. Очевидно е, че финансовият въпрос би трябвало да бъде решен и то бързо. В противоположен случай просто съществува действителния риск в един миг превозът или да бъде толкоз орязан, че да стане неправилен, или просто да спре. Тъй като от една страна понесохме всички отрицателни резултати от пандемията и от енергийната рецесия, въпреки това не получихме, тогава когато имахме потребност, нужната помощ. Това са дефицити, които се натрупват във времето и основават риск за стабилността на цялата система. Факт е, че София в невижданите времена, когато имахме изключително състояние, нещо което не сме вярвали, че в миналото ще има, тези текстове от Конституцията и законите, се оправи добре. Транспортът не спря даже тогава, когато беше най-тежко - хората имаха опция да се придвижват от една точка до друга. Нещо повече – когато приказваме за по този начин наречените оптимизации и промени, които са доста известни, аз не ги виждам в държавните сдружения, само че да кажем, че мантрата е такава. В последната година и половина направихме, може би, над 60-70 основни промени. Само преди няколко дни бяха пуснати две нови линии безусловно. Една трамвайна, една автобусна. Това са същински промени, тъй като основават улеснение за хората и им дават опция да се придвижват в града. Давам го като образец, с цел да илюстрирам това, че и аз - като ръководител на комисията по превоз, и несъмнено господин Зарков, и кметът на общината не сме се отказали да подобряваме превоза, с цел да стане той по-привлекателен за хората. Но тези старания би трябвало да бъдат подкрепени. И първото изискване за това е да забележим благосклонност.
Ще завърша със следното: Веруюто на всеки човек, който се занимава с социална активност, би следвало да бъде, както в актуалната обстановка, да оказва помощ, а не да пречи. И това е моят апел, с който си мисля, че можем да създадем следващ опит да си помогнем взаимно - и общини, и страна, а не да си пречим и да водиме война. Теми, по които да се разделя обществото, и сега има задоволително.
Благодаря! “
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ