Какво представлява турбуленцията?
Един пасажер почина, а повече от 30 други бяха ранени по време на полет на Singapore Airlines от Лондон до Сингапур, обиден от мощна турбуленция. Всеки, който е летял със аероплан, познава това чувство, въпреки всякога да е друго.
Пилотите споделят, че има два съществени типа турбуленция.
Първият се предизвиква от мощни ветрове покрай земята и стихии в ниски облаци, тъй че има наклонност да удря през първите и последните 30 минути от полета.
Докато второто е турбуленция на „ чист въздух “ над облаците, когато мощните ветрове трансформират скоростта си без предизвестие. Въпреки че може да се случи когато и да е, най-често се среща в планински вериги и океани като Атлантическия и Тихия океан.
Изследване от университета в Рединг сподели, че количеството турбуленция в небето се е нараснало фрапантно вследствие на повишение на температурите и промени в струйния поток.
Инцидентите с тежка турбуленция са се нараснали с 55% сред 1979 година и 2020 година и се чака да станат по-интензивни, по-чести и да продължат по-дълго в бъдеще.
Това са неприятните вести, само че за благополучие водачите и кабинният екипаж споделят, че сме по-безопасни, в сравнение с си мислим - колкото и плевел да е животът на 10 000 метра височина.
Затегнете защитния колан — тъй като ни чака турбуленция.
„ Съвременните самолети са необикновено здрави и водачите са подготвени и подготвени за турбуленция “, споделя капитанът на British Airways Стив Олрайт, който управлява курса на самолетната компания Flying with Confidence за пътни, страдащи от боязън от хвърчене.
Той споделя, че множеството турбуленции се провокират от промени в скоростта или посоката на ветровете към самолета и наподобяват малко на кола, която минава през неравности по пътя.
„ Може да е неловко, само че е изцяло безвредно. “
Членът на кабинния екипаж на Virgin Atlantic Джени Джордан споделя, че макар че пасажерите могат да бъдат ужасени от турбуленцията, тя в никакъв случай не е виждала някой да е засегнат от нея за съвсем две десетилетия на полет.
„ Важното е да се закопчаете и да останете седнали, когато знаците „ затегнете защитния колан “ светнат по средата на полета “, споделя тя.
„ Пътниците на различен екипаж са се спъвали и падали по пътеката по време на неравномерен сектор. Всичко по-сериозно е необикновено рядко ".
Най-турбулентните направления
Небето над Атлантическия океан става все " по-диво " с придвижването на реактивния поток, евентуално заради изменението на климата. Така че основните ваканционни направления до Америка, Канада и Карибите може да станат по-турбулентни.
В Европа полетите над Алпите могат да бъдат нестабилни, като по маршрутите до Швейцария и Австрия има най-голяма турбуленция.
Маршрутите на дълги дистанции, в това число Лондон до Йоханесбург и Дърбан, могат да бъдат турбулентни, до момента в който небето над Япония е известно с " бучки ".
Полетете до Австралия и може да сте без турбуленция по целия път надолу подземен, само че очаквайте да срещнете неравности на последните стадии до Сидни, Бризбън или Мелбърн.
Главните направления
Рядко се случва полети на къси дистанции до Европа да страдат дълго от лека турбуленция. Метеоролозите осведомят водачите авансово за неприятно време, което разрешава на самолетите да трансформират маршрута си и да избегнат най-лошото.
Пътниците могат да получат свои лични прогнози на уеб страници като turbli.com. Той сканира небето до 36 часа преди полета, търси прогнози за гръмотевични стихии, предвижда дали излитанията и кацанията ще бъдат гладки и дали турбуленцията ще бъде лека, умерена или мощна.
Трудни летища
Пилотите споделят, че кацането някъде покрай екватора може да бъде мъчно, защото скоростта напразно се трансформира бързо и бурите избухват ненадейно.
Ваканционните летища, в това число Маями, Орландо и Канкун, могат да бъдат свързани с турбуленция дружно с Банкок, Хонконг и Сингапур. Силните ветрове значат, че летището в Мадейра е мъчно за водачите, като самолетите постоянно се отклоняват към близкия остров Порто Санто, до момента в който времето се усъвършенства.
Летището на Гибралтар може да ви форсира пулса, до момента в който мощните ветрове могат да раздрусат самолети покрай Канарските острови.
Последният метод към летището в Атина също е прочут с " неравното небе ".
Най-доброто място за кацане
Често пътуващите споделят, че седалките покрай центъра на самолета дават обещание най-плавния полет, а тези откъм гърба са най-неравните. Но специалистите споделят, че разликата е толкоз дребна, че няма да се забележи, изключително на огромни самолети като Dreamliner на Boeing или двуетажния Airbus A380.
Някои споделят, че седалките до прозореца (и даже страховитата междинна седалка) могат да бъдат по-безопасни при турбулентни полети. Това е по този начин, тъй като предметите в горните шкафчета могат да се движат по време на полет и да изпаднат, причинявайки пострадване - постоянно на тези на седалките до пътеката изпод.
Кабинният екипаж споделя, че железни бутилки с вода, падащи от шкафчета, са една от най-големите аргументи за произшествия по време на полет.
Най-доброто време за хвърчене
Турбуленцията може да настъпи когато и да е, само че метеорологичните специалисти споделят, че полетите през нощта и рано сутринта могат да бъдат най-плавни.
Метеоролозите споделят, че измененията в температурата на въздуха са по-малко рискови, откакто слънцето залезе, а гръмотевичните стихии са склонни да избухват в края, а не при започване на деня.
Избягване на турбуленцията
Пилотите се пробват да я избегнат. Прогнозите за времето преди тръгване и актуализациите по средата на полета демонстрират къде се крие бурното небе със надлежно определени направления и височини. Самолетите по-напред по същия маршрут предават информация назад на контрола на въздушното придвижване за идващите.
Времето за прехвръкване през неравности също може да бъде понижено, защото турбуленцията има наклонност да се появява в дълги, плитки пластове въздух с дълбочина едвам 100 метра. Преместването над или под пластовете може да върне самолетите назад в по-гладък въздух.
Въздушните джобове са рискови?
Не, тъй като те в действителност не съществуват. Терминът е фиктивен, с цел да опише чувството на самолети, които ненадейно се клатят по време на турбулентен полет. В реалност водачите споделят, че няма " джобове " въздух, през които да пропаднат и колкото и трагични да се усещат трусовете, самолетите рядко губят повече от няколко метра височина в турбулентно небе.
Страхове от удар от гръмотевица
Гръмотевичните стихии във въздуха могат да бъдат ужасяващи, изключително в случай че мълнии проблясват отвън прозорците на кабината. Но самолетите са проектирани да заобикалят стихии.
При удар електричеството минава през външността на самолета, без да визира вътрешността. Повечето самолети се удрят най-малко един път годишно без нездравословни последствия.
Единственият път, когато гръмотевичните стихии предизвикват огромни проблеми, е, когато се струпват към летища. Тогава контролът на въздушното придвижване може да ограничи кацанията и излитанията, предизвиквайки закъснения и анулации.
Код на кабинния екипаж
Когато знаците за защитните колани светнат по време на полет, кабинният екипаж би трябвало да прекъсне други отговорности, с цел да ревизира дали всички са закопчани. Това включва пробуждане на спящи пасажери, в случай че екипажът не може да види коланите им и инспекция дали бебетата са отвън кошарите и са завързани за родителите.
Ако знаците „ затегнете защитния колан “ останат включени дълго време, екипажът може да продължи да сервира храна, само че не би трябвало да налива горещи питиета.
Но в случай че чуете известието „ Кабинен екипаж, заемете местата си “ по средата на полета, тогава стюардесите също би трябвало да се закопчаят. Това е рядко, само че значи, че следва неприятна турбуленция.
Пилотите споделят, че има два съществени типа турбуленция.
Първият се предизвиква от мощни ветрове покрай земята и стихии в ниски облаци, тъй че има наклонност да удря през първите и последните 30 минути от полета.
Докато второто е турбуленция на „ чист въздух “ над облаците, когато мощните ветрове трансформират скоростта си без предизвестие. Въпреки че може да се случи когато и да е, най-често се среща в планински вериги и океани като Атлантическия и Тихия океан.
Изследване от университета в Рединг сподели, че количеството турбуленция в небето се е нараснало фрапантно вследствие на повишение на температурите и промени в струйния поток.
Инцидентите с тежка турбуленция са се нараснали с 55% сред 1979 година и 2020 година и се чака да станат по-интензивни, по-чести и да продължат по-дълго в бъдеще.
Това са неприятните вести, само че за благополучие водачите и кабинният екипаж споделят, че сме по-безопасни, в сравнение с си мислим - колкото и плевел да е животът на 10 000 метра височина.
Затегнете защитния колан — тъй като ни чака турбуленция.
„ Съвременните самолети са необикновено здрави и водачите са подготвени и подготвени за турбуленция “, споделя капитанът на British Airways Стив Олрайт, който управлява курса на самолетната компания Flying with Confidence за пътни, страдащи от боязън от хвърчене.
Той споделя, че множеството турбуленции се провокират от промени в скоростта или посоката на ветровете към самолета и наподобяват малко на кола, която минава през неравности по пътя.
„ Може да е неловко, само че е изцяло безвредно. “
Членът на кабинния екипаж на Virgin Atlantic Джени Джордан споделя, че макар че пасажерите могат да бъдат ужасени от турбуленцията, тя в никакъв случай не е виждала някой да е засегнат от нея за съвсем две десетилетия на полет.
„ Важното е да се закопчаете и да останете седнали, когато знаците „ затегнете защитния колан “ светнат по средата на полета “, споделя тя.
„ Пътниците на различен екипаж са се спъвали и падали по пътеката по време на неравномерен сектор. Всичко по-сериозно е необикновено рядко ".
Най-турбулентните направления
Небето над Атлантическия океан става все " по-диво " с придвижването на реактивния поток, евентуално заради изменението на климата. Така че основните ваканционни направления до Америка, Канада и Карибите може да станат по-турбулентни.
В Европа полетите над Алпите могат да бъдат нестабилни, като по маршрутите до Швейцария и Австрия има най-голяма турбуленция.
Маршрутите на дълги дистанции, в това число Лондон до Йоханесбург и Дърбан, могат да бъдат турбулентни, до момента в който небето над Япония е известно с " бучки ".
Полетете до Австралия и може да сте без турбуленция по целия път надолу подземен, само че очаквайте да срещнете неравности на последните стадии до Сидни, Бризбън или Мелбърн.
Главните направления
Рядко се случва полети на къси дистанции до Европа да страдат дълго от лека турбуленция. Метеоролозите осведомят водачите авансово за неприятно време, което разрешава на самолетите да трансформират маршрута си и да избегнат най-лошото.
Пътниците могат да получат свои лични прогнози на уеб страници като turbli.com. Той сканира небето до 36 часа преди полета, търси прогнози за гръмотевични стихии, предвижда дали излитанията и кацанията ще бъдат гладки и дали турбуленцията ще бъде лека, умерена или мощна.
Трудни летища
Пилотите споделят, че кацането някъде покрай екватора може да бъде мъчно, защото скоростта напразно се трансформира бързо и бурите избухват ненадейно.
Ваканционните летища, в това число Маями, Орландо и Канкун, могат да бъдат свързани с турбуленция дружно с Банкок, Хонконг и Сингапур. Силните ветрове значат, че летището в Мадейра е мъчно за водачите, като самолетите постоянно се отклоняват към близкия остров Порто Санто, до момента в който времето се усъвършенства.
Летището на Гибралтар може да ви форсира пулса, до момента в който мощните ветрове могат да раздрусат самолети покрай Канарските острови.
Последният метод към летището в Атина също е прочут с " неравното небе ".
Най-доброто място за кацане
Често пътуващите споделят, че седалките покрай центъра на самолета дават обещание най-плавния полет, а тези откъм гърба са най-неравните. Но специалистите споделят, че разликата е толкоз дребна, че няма да се забележи, изключително на огромни самолети като Dreamliner на Boeing или двуетажния Airbus A380.
Някои споделят, че седалките до прозореца (и даже страховитата междинна седалка) могат да бъдат по-безопасни при турбулентни полети. Това е по този начин, тъй като предметите в горните шкафчета могат да се движат по време на полет и да изпаднат, причинявайки пострадване - постоянно на тези на седалките до пътеката изпод.
Кабинният екипаж споделя, че железни бутилки с вода, падащи от шкафчета, са една от най-големите аргументи за произшествия по време на полет.
Най-доброто време за хвърчене
Турбуленцията може да настъпи когато и да е, само че метеорологичните специалисти споделят, че полетите през нощта и рано сутринта могат да бъдат най-плавни.
Метеоролозите споделят, че измененията в температурата на въздуха са по-малко рискови, откакто слънцето залезе, а гръмотевичните стихии са склонни да избухват в края, а не при започване на деня.
Избягване на турбуленцията
Пилотите се пробват да я избегнат. Прогнозите за времето преди тръгване и актуализациите по средата на полета демонстрират къде се крие бурното небе със надлежно определени направления и височини. Самолетите по-напред по същия маршрут предават информация назад на контрола на въздушното придвижване за идващите.
Времето за прехвръкване през неравности също може да бъде понижено, защото турбуленцията има наклонност да се появява в дълги, плитки пластове въздух с дълбочина едвам 100 метра. Преместването над или под пластовете може да върне самолетите назад в по-гладък въздух.
Въздушните джобове са рискови?
Не, тъй като те в действителност не съществуват. Терминът е фиктивен, с цел да опише чувството на самолети, които ненадейно се клатят по време на турбулентен полет. В реалност водачите споделят, че няма " джобове " въздух, през които да пропаднат и колкото и трагични да се усещат трусовете, самолетите рядко губят повече от няколко метра височина в турбулентно небе.
Страхове от удар от гръмотевица
Гръмотевичните стихии във въздуха могат да бъдат ужасяващи, изключително в случай че мълнии проблясват отвън прозорците на кабината. Но самолетите са проектирани да заобикалят стихии.
При удар електричеството минава през външността на самолета, без да визира вътрешността. Повечето самолети се удрят най-малко един път годишно без нездравословни последствия.
Единственият път, когато гръмотевичните стихии предизвикват огромни проблеми, е, когато се струпват към летища. Тогава контролът на въздушното придвижване може да ограничи кацанията и излитанията, предизвиквайки закъснения и анулации.
Код на кабинния екипаж
Когато знаците за защитните колани светнат по време на полет, кабинният екипаж би трябвало да прекъсне други отговорности, с цел да ревизира дали всички са закопчани. Това включва пробуждане на спящи пасажери, в случай че екипажът не може да види коланите им и инспекция дали бебетата са отвън кошарите и са завързани за родителите.
Ако знаците „ затегнете защитния колан “ останат включени дълго време, екипажът може да продължи да сервира храна, само че не би трябвало да налива горещи питиета.
Но в случай че чуете известието „ Кабинен екипаж, заемете местата си “ по средата на полета, тогава стюардесите също би трябвало да се закопчаят. Това е рядко, само че значи, че следва неприятна турбуленция.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ