Бейрут, Ливан – Яра Адада, 28, седи на прозореца на

...
Бейрут, Ливан – Яра Адада, 28, седи на прозореца на
Коментари Харесай

„Страшно е“: Страховете от войната в Израел удрят затруднената икономика на Ливан

Бейрут, Ливан – Яра Адада, 28, седи на прозореца на своята пекарна и кафене в Геммайзе, многолюден център Квартал на Бейрут, прочут със своите питейни заведения и заведения за хранене.

Адада е единственият там. „ Разбиваме мухи “, споделя тя.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла Снимки: Стотици хиляди маршируват по целия свят с искане за преустановяване на огъня в Газа ' Няма работа “: Окупираният Западен бряг неподвижен, защото стопанската система стопира Тайван взима уроци по сигурността от Хамас, Украйна изненадващи офанзиви Интернет, телефонните услуги се връщат в Газа след спиране на връзките завършек на списъка

Зад нея щандът е цялостен със сладкиши, кафе машината мълчи, а столовете и столовете, нормално цялостни, са празни. От началото на спора сред Хамас и Израел това е сцената в кафенето на Адада и доста други предприятия, защото страховете нарастват, че страната може да бъде въвлечена във война с Израел.

„ Видяхме доста забележителен спад в клиентите, повече от 50 % “, сподели Адада. Обикновено оживеното кафене би имало сред 30 и 35 клиенти дневно. „ Сега, в добър ден, имам от 10 до 15. Днес към този момент е обяд и имах единствено едно. “

„ Вчера направих единствено $4. Страшно е “, сподели тя.

Икономическа „ мъка “

От 7 октомври и началото на продължаващата замяна на огън сред Хизбула и Израел в Южен Ливан ресторантьорският бранш означи спад от до 80 % в бизнеса, съгласно Ливанския профсъюз за заведения за хранене, нощни клубове и кафенета. < /p>

Туризмът, виновен за 20 % от брутния вътрешен артикул (БВП) на Ливан, беше мощно обиден. Поради нестабилната обстановка на границата Австралия, Франция, Германия, Обединеното кралство, Съединените щати и доста други народи освен приканиха жителите си да не посещават Ливан, само че и посъветваха тези в страната да изоставен, до момента в който към момента има търговски налични полети.

Предупрежденията пристигнаха, откакто самолетни компании като Lufthansa, SWISS и Saudia анулираха своите полети. На 20 октомври ливанският транспортьор Middle East Airlines разгласи, че понижава полетите си „ заради продължаващите условия в района и пониженото застрахователно покритие за авиационни опасности по време на война “.

Решението, подложено на критика от държавното управление, докара до спад от 80 % в полетите на ливанската самолетна компания. На летището в Бейрут  – единственото в страната – в този момент има малко самолети на пистата, няма опашки и съвсем няма пасажери.

„ Ресторантът [сектор] е изцяло унищожен “, сподели Наги Моркос от Hodema, основана в Ливан консултантска компания, пред Al Jazeera. Моркос, който работи с заведения за хранене, хотели, курорти и молове, сподели, че операторите са „ разтревожени “.

„ Най-голямата паника не е войната, а статуквото, което ще поддържа обстановката такава с месеци. Така че това е повече мъка, в сравнение с гибел “, сподели Моркос. „ Война, да, ужасна е, само че войната има време. Тук не знаем, това е обстановка на изчакване. “

„ Чувстваме се в капан и това е доста неприятно за бизнеса, доста неприятно за туризма, доста неприятно за бранша на хотелиерството и доста неприятно за вложенията. “

Вече не е 2006

На 22 октомври ливанското държавно управление разгласи, че създава спешен проект при положение, че избухне война. Мерките включват обезпечаване на основни инфраструктури, като летището в Бейрут, пристанища и основни пътища, всички от които бяха бомбардирани от Израел по време на спора му с Хизбула през 2006 година

Но Ливан и районът са в друга, по-предизвикателна обстановка, в сравнение с през 2006 година: тогава банковата система на Ливан беше относително естествена, което разреши на централната банка да даде на банките ликвидност, в случай че е належащо по време на войната; по същия метод към момента имаше доверие във финансовите системи и милиони ливански експати към момента изпращаха задгранична валута в страната.

През 2006 година, макар че летището в Бейрут беше бомбардирано, Middle East Airlines продължи да оперира от Дамаск по време на траялия месец спор и стоките и хората към момента съумяха да преминат границата от и към Сирия. Но войната в Сирия и честите израелски въздушни набези на летището в Дамаск значат, че тази алтернатива отпада.

Ливан също е съвсем изцяло подвластен от вноса на храни, горива и медикаменти, 70 до 80 % от които идват по море.

През 2006 година пристанищата на страната бяха неизползваеми заради опасността от израелски военни кораби, само че Ливан можеше да се върне към здрави запаси, като да вземем за пример зърно, които се съхраняваха в силозите на пристанището в Бейрут, които от този момент бяха унищожени от гърмежа в пристанището през 2020 година.

Все още полуразрушеното пристанище може да се види от кабинета на ливанския министър на стопанската система Амин Салам.

Той сподели на Al Jazeera, че Ливан е в по-лошо състояние от всеки път и че продоволствената сигурност е една от главните грижи за държавното управление, до момента в който създава своя проект за изключителни обстановки за възможна война.


Ливан е изложен на риск от „ злополучие “ в продоволствената сигурност

Настоящите запаси на Ливан от храна, гориво и медикаменти са задоволителни единствено за тревожните два до три месеца, сподели министърът, добавяйки, че запасите нормално би трябвало да са задоволителни, с цел да стигнат за „ към година “.

„ [B]поради неналичието на визия на предишните държавни управления, никой не се сети да построи няколко места за национални резервати. Всичко беше сложено в пристанището на Бейрут и когато се случи детонацията, загубихме единствения народен запас, който имахме “, сподели Салам. „ Така че, в случай че не бъде доставено на пристанището, нямаме жито, нямаме зърнени храни, нямаме самун. “

Салам сподели, че държавното управление работи с частни сътрудници за увеличение на доставките на съществени артикули през идващите седмици. Доставчиците обаче желаят заплащания авансово, „ тъй като знаят, че банковата система [на Ливан] е парализирана... тъй че това основава още един пласт спънки “, изясни той.

Хани Бохсали, президент на Синдиката на вносителите на храни в Ливан (IFBC), беше един от представителите, които се срещнаха със Салам.

Той сподели пред Al Jazeera, че тъкмо както в авиацията, застрахователните компании за промишлеността на морското мореплаване са почнали да начисляват награди или изцяло да отстранен военното си покритие, което води до инфлация на цените на потребителските артикули с до 3 %.

„ Ако донеса пратките си без военна застраховка и по-късно пристанището бъде ударено и изгубя товара си, кой ще ме компенсира? Никой… хората [може да намалят] вложените средства, с цел да понижат риска си “, сподели той.

Бохсали е убеден, че актуалните колета, които към този момент са на път за Ливан, няма да бъдат наранени. Но макар че бъдещите поръчки не са анулирани до момента, обстановката би трябвало да се прави оценка „ всекидневно “.

„ Нека го кажем по доста безсрамен метод: реалистично видяно, не знаем. Никой не знае “, сподели Бохсали. „ Ако войната избухне, какви сюжети можете да извършите, в случай че сирийската граница е затворена и има ембарго в моретата? Дори и да извършите 100 проекта за деяние при изключителни обстановки, е загуба на време, в случай че не знаете какво ще се случи.

„ Така че това, към което ние, частният бранш, призоваваме, е да помолим държавното управление просто да направи всичко допустимо, с цел да спре войната, тъй като това е единственият вид. “

„ Забравете за на следващия ден, договорка за през днешния ден “

Салам признава, че Ливан е изложен на риск от „ злополучие “, в случай че избухне война. Но той признава, че финансовите проблеми на страната не са почнали на 7 октомври.

Когато той встъпи в служба през 2021 година, Ливан към този момент беше изправен пред една от най-лошите финансови рецесии в съвремието, със загуби, надхвърлящи 72 милиарда $, 98 % обезценка на националната валута, 80 % от популацията, живеещо под линията на бедността и централната банка в руини, откакто нейният шеф беше упрекнат в машинация на обществените финанси в размер на 330 милиона $.

Договореният заем от 3 милиарда $ от Международния валутен фонд се преглежда като светлина в края на тунела, само че използването на промените, за които той зависи, е постепенно.

„ Всичко, което се случва в този момент, прибавя … още един пласт безпорядък и липса на внимание към промените, нужни за възобновяване на ливанската стопанска система, тъй като … когато нещо сходно ескалира, то ни връща 10 стъпки обратно “, сподели Салам пред Ал Джазира. „ Когато работите в режим на рецесия, забравяте за утрешния ден, би трябвало да се занимавате с днешния ден.

„ [О]нашата инфраструктура е доста, доста, доста неприятна. И стопанската система ни е на доста предизвикателство “, сподели министърът. „ Не можем да си позволим даже... дребна ескалация. “

Висока цена за заплащане

Адада, притежателят на кафене, знае добре тежестта на „ цикъла на рецесията “ в Ливан: 28-годишният юноша остана незает след финансовия колапс през 2019 година и остана без работа по време на пандемията и гърмежа на пристанището в Бейрут. Нейният беше един от първите магазини, отворени в квартал Gemmayze против пристанището след детонацията.

Почти всички, които познава, са я предизвестили да не отваря бизнес в Ливан, сподели тя. Но нейната фантазия беше да остане и да помогне на стопанската система. „ Вкъщи е “, сподели тя.

Тя към момента не се отхвърля. Въпреки високите разноски за комунални услуги и възходящите цени на съставките, Adada има задоволително спестявания, с цел да поддържа магазина на повърхността най-малко шест месеца.

„ Ако избухне война, мога да затворя магазина за известно време, само че се безпокоя за моите чиновници и други магазини, които нямат подобен шанс “, сподели тя.

Адада симпатизира на палестинския народ и неговата битка, само че тя добре знае цената, която Ливан може да би трябвало да заплати.

Това е комплицирано мнение, споделяно от мнозина в Ливан. „ Не можем да бъдем егоисти, само че би трябвало “, споделя Адада, гледайки през прозореца.

Отвън минават няколко коли. Още по-малко пешеходци се разхождат из нормално оживения квартал.

„ Ливан не заслужава това, преживяхме задоволително “, споделя тя. „ Просто ни оставете да дишаме. “

Източник: Ал Джазира
Източник: aljazeera.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР