Събуди ме, когато септември си отиде
Беше последният ден на септември. Никакво време, необичайно време, смълчан ден. Ден, чакащ своята присъда. А присъдата бе септември да се трансформира в октомври. И то още на зазоряване, с първите пурпурни лъчи на новия ден…
Но почакай, дотогава имаме още един през целия ден. Още няколко часа септември, в които с теб можем да си позволим да бъдем леко безразсъдни, по детски почтени и все по този начин наивни, че имаме силата да задържим един момент повече, в сравнение с му е отредила ориста.
Все още е септември, само че сме в последните му дни, в последните му часове, в които всичко става някак по-тъжно и то без причина. Началото на есента има способността да прави тъкмо това с хората - да ги натъжава. Понякога чакаме това време от годината с неспокойствие, само че не осъзнаваме, че хората не са дъжд, сняг или есенни листа. Ние не сме красиви, когато падаме.
iStock
Есента обича да идва и да ни споделя:
" Ей, донесох ти малко слънчеви мемоари, сещаш ли се какъв брой ослепителен ти изглеждаше светът едно време? Тук съм, с цел да потопя сърцето ти в захаросана носталгия и да оставяш сладко-горчиви капчици след себе си, където и да отидеш. Ще разроша косите ти с ледения си бриз и въпреки всичко ще това ще бъде на-милото допиране, което си усещал. Ще почувстваш, че си част от нещо огромно. Аз съм топлата ръка, която ще държиш, преди да се предадеш на мразовитата зима. ”
iStock
Есента в никакъв случай не идва бавно. Тя постоянно идва внезапно, хваща ни за ръка и ни води към уютните си дни, ухаещи на чай, канела и ябълков къс. Чакаме я и тази година, с заричане за повече топлота, наслада и споделени моменти. Но дано не избързваме… Преди това имаме още един септемврийски ден. Очертава се безоблачен и уханен като узряла дюля, а на нас не ни остава нищо друго, с изключение на да му се насладим.
Последният ден на септември е за смелите. За хората, които не се опасяват да бъдат единствено спомен в нечий разум. За хората, които не се опасяват да обичат, макар че ще изгубят. За хората, които желаят да задържат още малко лятото, въпреки да знаят, че то към този момент е затворило вратата след себе си.
Довиждане, Септември! Хвани ме за ръка, приюти ме в постелята си от златни листа и ме дай на Есента.
Но почакай, дотогава имаме още един през целия ден. Още няколко часа септември, в които с теб можем да си позволим да бъдем леко безразсъдни, по детски почтени и все по този начин наивни, че имаме силата да задържим един момент повече, в сравнение с му е отредила ориста.
Все още е септември, само че сме в последните му дни, в последните му часове, в които всичко става някак по-тъжно и то без причина. Началото на есента има способността да прави тъкмо това с хората - да ги натъжава. Понякога чакаме това време от годината с неспокойствие, само че не осъзнаваме, че хората не са дъжд, сняг или есенни листа. Ние не сме красиви, когато падаме.
iStock Есента обича да идва и да ни споделя:
" Ей, донесох ти малко слънчеви мемоари, сещаш ли се какъв брой ослепителен ти изглеждаше светът едно време? Тук съм, с цел да потопя сърцето ти в захаросана носталгия и да оставяш сладко-горчиви капчици след себе си, където и да отидеш. Ще разроша косите ти с ледения си бриз и въпреки всичко ще това ще бъде на-милото допиране, което си усещал. Ще почувстваш, че си част от нещо огромно. Аз съм топлата ръка, която ще държиш, преди да се предадеш на мразовитата зима. ”
iStock Есента в никакъв случай не идва бавно. Тя постоянно идва внезапно, хваща ни за ръка и ни води към уютните си дни, ухаещи на чай, канела и ябълков къс. Чакаме я и тази година, с заричане за повече топлота, наслада и споделени моменти. Но дано не избързваме… Преди това имаме още един септемврийски ден. Очертава се безоблачен и уханен като узряла дюля, а на нас не ни остава нищо друго, с изключение на да му се насладим.
Последният ден на септември е за смелите. За хората, които не се опасяват да бъдат единствено спомен в нечий разум. За хората, които не се опасяват да обичат, макар че ще изгубят. За хората, които желаят да задържат още малко лятото, въпреки да знаят, че то към този момент е затворило вратата след себе си.
Довиждане, Септември! Хвани ме за ръка, приюти ме в постелята си от златни листа и ме дай на Есента.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ