Бернардо Бертолучи: 1968-а беше мечта. Още изпитвам носталгия...
Бертолучи е единственият италиански режисьор с "Оскар " за най-хубава постановка ( "Последният император ", който общо взима 9 статуетки). Автор е на 17 кино лентата. Започва кариерата си на 23 години със "Сухата кумица ". "Мислех си, че това чувство за сигурност, което изпитвам при снимане, вечно свърши. От няколко седмици обаче имам нова концепция, към този момент е в ембрионално положение, само че стартира да придобива форма. "
78-годишният режисьор се движи гъвкаво с инвалидната си количка. Неотдавна на кинофестивала в Бари показа реставрирано копие на кино лентата - някогашен скандал - "Последно танго в Париж ". Получи и премията "Федерико Фелини ", връчена му от Джузепе Торнаторе. В неговата биография събитията от 1968 година са непрекъснато наличие - от "Партньор " до "Мечтатели ". "През 1968-а бях на 27 години и с взор, към този момент друг от този на 18 или 20-годишните. "
- Какво беше и какво остава от това придвижване?
- Днес към момента има огромно предпочитание да се припише на 1968-а цялата виновност за всичко най-лошо, случило се по-късно. Може да се спори, само че казусът е, че отричането на оня лъх на независимост върви паралелно с приспиването на мозъците на тези, които прекарват цялото си време пред електронните екрани. Навремето ми харесваше най-много да следя в профил и към този момент усещах във въздуха това, което би се случило. През 1964 година в "Преди революцията " героят ми е комунист-буржоа в спор в неподвижна и затворена за новото партия.
- За 1968-а говорите като за фантазия?
- Мисля, че концепцията за революцията е единствено фантазия, в никакъв случай не съм вярвал, че тя ще се реализира. Мнението, че това придвижване е единствено проваляне, което с течение на времето довежда до Червените бригади, ми наподобява комплицирано и незаслужено. Остава фантазията и към нея може да се изпитва носталгия. "Мечтатели " показва моята персонална носталгия.
- Тази дума проехтява обидно.
- Носталгия, както и идеология се използват като негативни понятия. Но "Одисея " и "В търсене на изгубеното време " са издигнати върху носталгията.
- Защо след 40 години изпитахте нуждата да се върнете посредством "Мечтатели " към оня интервал?
- Романът на Гилбърт Адеър, по който е изработен филмът, приказва за първи път за май 1968-а от интимна позиция и оставя трагичните събития като декор за прочувствено узряване.
- Вие персонално по какъв начин изживявахте тези години?
- Между Рим и Париж. В прочут смисъл "битката Valle Giulia " (стълкновения сред полиция и студенти на 1 март 1968 година - бел. прев.) в Рим предшества Парижкия май. Когато бях в Париж, разказвах на другари за ставащото в Рим и назад. В тези месеци снимах в Рим "Партньор " и Пиер Клементи, основният реализатор, сновеше сред двата града и ме информираше за парижките настроения. После аз отивах в "моя " университет - вечерите с Елза Моранте, Пиер Паоло Пазолини и Алберто Моравия, и с тях обсъждахме събитията.
- Променихте ли с времето някоя своя концепция?
- През 1968-а, повлиян от отхвърли на Жан-Пол Сартр да вземе "Нобел ", си споделих, че в случай че получа "Оскар ", няма да го приема. След години получих девет и го открих за разумно.
- Какво е смисъла на май 1968-а за образуването и изкуството на Бернардо Бертолучи?
- Харесваше ми да си мисля, че светът може да се промени. Днес ми се коства, че това придвижване ме отдалечи от едно мое кино, което до тогава беше нещо като персонално признание, с цел да върша друго - по-отворено към публиката, по-диалогизиращо. Както и стана с "Последно танго в Париж ". Смятам, че 1968-а хвърли семето на придвижването Me Too, с което съм изцяло склонен.
- Me Too породи и крайности.
- Да, да вземем за пример на Ридли Скот беше наложено и той одобри да отстрани сцените от "Всички пари на света " с Кевин Спейси. Когато научих това, писах на монтажиста Пиетро Скалия да съобщи на Скот, че би трябвало да се срами. И незабавно у мен се появи предпочитание да направя филм с Кевин Спейси.
- Какво усещане ви прави през днешния ден да видите още веднъж "Последно танго в Париж "?
- Много се развълнувах. Струва ми се, че реставрираното копие е доста по-хубаво от оригинала, с лека патина на времето, което го облагородява. Като го гледах, забравих за всичките си неприятности - присъдата, лишаването за шест месеца от гражданските ми права. Всъщност е сантиментален филм. Стигнах до Брандо единствено тъй като Белмондо и Трентинян ми отхвърлиха.
От италианския щемпел
Превод Соня Александрова
Бернардо Бертолучи, Марлон Брандо и Мария Шнайдер на фотосите на "Последно танго в Париж "
Брандо и Бертолучи
2103 - Бертолучи пред препълнения спектакъл в Бари
Бертолучи получава премията "Федерико Фелини "
"Мечтатели "
Снимки Архив
Романът и филмът "Мечтатели "
Гилбърт Адеър споделя, че подтикът да смени заглавието на своя разказ пристигнал от самия Бертолучи. Ето по какъв начин "Блажени почтените " се трансформира в "Мечтателите "... Романът, появил се през 1998 година, получава своето звездно време пет години по-късно. Един огромен режисьор вижда в тази история материала, от който се раждат положителните филми... Не за първи път киното поглежда любовно към една книга и справедливо й отрежда по-добра орис.
Мястото е Париж, годината е 1968 - мечтателите са трима и са свързани от общата си пристрастеност - киното... Френските младежи Тео и Изабел одобряват американеца Матю, тъй като разпознават в него отдадения, родственика по дух, болния от същата болест. Романът на Гилбърт Адеър не е за барикадите и стачките, а за магическото прикосновение сред трима младежи на фона на събитията от 1968 година, споделя Бертолучи.
Невинната игра на филми в парижкия апартамент (освободен от родителско присъствие) прераства в еротично взривяване на страхове, сънища и копнежи... Този химеричен остров на любовта е мястото, в което тримата киномани прекрачват границите, разсънват сетивата си, ревизират силата на въображението си... И в случай че мнозина видят само скандалното в тази книга, може би те просто са остарели и са се отдалечили от неистовото търсене на благополучие от времето на младостта си.
Гилбърт Адеър написа: "Вярно, че колкото повече остаряваме, аргументите да се надяваме на благополучие стават все по-малко... " Авторът е съумял да показа историята без носталгии и заблуди, в същото време е основал книга, в която почитта към киното е изразена безнадеждно и безапелационно. Бертолучи мъчно би подминал тази провокация. Тази книга се е трансформирала в същинско ентусиазъм за него и резултатът е налице.
Романът "Мечтателите " от Гилбърт Адеър е публикуван на български през 2004 година от изд. "Intense "
78-годишният режисьор се движи гъвкаво с инвалидната си количка. Неотдавна на кинофестивала в Бари показа реставрирано копие на кино лентата - някогашен скандал - "Последно танго в Париж ". Получи и премията "Федерико Фелини ", връчена му от Джузепе Торнаторе. В неговата биография събитията от 1968 година са непрекъснато наличие - от "Партньор " до "Мечтатели ". "През 1968-а бях на 27 години и с взор, към този момент друг от този на 18 или 20-годишните. "
- Какво беше и какво остава от това придвижване?
- Днес към момента има огромно предпочитание да се припише на 1968-а цялата виновност за всичко най-лошо, случило се по-късно. Може да се спори, само че казусът е, че отричането на оня лъх на независимост върви паралелно с приспиването на мозъците на тези, които прекарват цялото си време пред електронните екрани. Навремето ми харесваше най-много да следя в профил и към този момент усещах във въздуха това, което би се случило. През 1964 година в "Преди революцията " героят ми е комунист-буржоа в спор в неподвижна и затворена за новото партия.
- За 1968-а говорите като за фантазия?
- Мисля, че концепцията за революцията е единствено фантазия, в никакъв случай не съм вярвал, че тя ще се реализира. Мнението, че това придвижване е единствено проваляне, което с течение на времето довежда до Червените бригади, ми наподобява комплицирано и незаслужено. Остава фантазията и към нея може да се изпитва носталгия. "Мечтатели " показва моята персонална носталгия.
- Тази дума проехтява обидно.
- Носталгия, както и идеология се използват като негативни понятия. Но "Одисея " и "В търсене на изгубеното време " са издигнати върху носталгията.
- Защо след 40 години изпитахте нуждата да се върнете посредством "Мечтатели " към оня интервал?
- Романът на Гилбърт Адеър, по който е изработен филмът, приказва за първи път за май 1968-а от интимна позиция и оставя трагичните събития като декор за прочувствено узряване.
- Вие персонално по какъв начин изживявахте тези години?
- Между Рим и Париж. В прочут смисъл "битката Valle Giulia " (стълкновения сред полиция и студенти на 1 март 1968 година - бел. прев.) в Рим предшества Парижкия май. Когато бях в Париж, разказвах на другари за ставащото в Рим и назад. В тези месеци снимах в Рим "Партньор " и Пиер Клементи, основният реализатор, сновеше сред двата града и ме информираше за парижките настроения. После аз отивах в "моя " университет - вечерите с Елза Моранте, Пиер Паоло Пазолини и Алберто Моравия, и с тях обсъждахме събитията.
- Променихте ли с времето някоя своя концепция?
- През 1968-а, повлиян от отхвърли на Жан-Пол Сартр да вземе "Нобел ", си споделих, че в случай че получа "Оскар ", няма да го приема. След години получих девет и го открих за разумно.
- Какво е смисъла на май 1968-а за образуването и изкуството на Бернардо Бертолучи?
- Харесваше ми да си мисля, че светът може да се промени. Днес ми се коства, че това придвижване ме отдалечи от едно мое кино, което до тогава беше нещо като персонално признание, с цел да върша друго - по-отворено към публиката, по-диалогизиращо. Както и стана с "Последно танго в Париж ". Смятам, че 1968-а хвърли семето на придвижването Me Too, с което съм изцяло склонен.
- Me Too породи и крайности.
- Да, да вземем за пример на Ридли Скот беше наложено и той одобри да отстрани сцените от "Всички пари на света " с Кевин Спейси. Когато научих това, писах на монтажиста Пиетро Скалия да съобщи на Скот, че би трябвало да се срами. И незабавно у мен се появи предпочитание да направя филм с Кевин Спейси.
- Какво усещане ви прави през днешния ден да видите още веднъж "Последно танго в Париж "?
- Много се развълнувах. Струва ми се, че реставрираното копие е доста по-хубаво от оригинала, с лека патина на времето, което го облагородява. Като го гледах, забравих за всичките си неприятности - присъдата, лишаването за шест месеца от гражданските ми права. Всъщност е сантиментален филм. Стигнах до Брандо единствено тъй като Белмондо и Трентинян ми отхвърлиха.
От италианския щемпел
Превод Соня Александрова
Бернардо Бертолучи, Марлон Брандо и Мария Шнайдер на фотосите на "Последно танго в Париж "
Брандо и Бертолучи
2103 - Бертолучи пред препълнения спектакъл в Бари
Бертолучи получава премията "Федерико Фелини "
"Мечтатели "
Снимки Архив
Романът и филмът "Мечтатели "
Гилбърт Адеър споделя, че подтикът да смени заглавието на своя разказ пристигнал от самия Бертолучи. Ето по какъв начин "Блажени почтените " се трансформира в "Мечтателите "... Романът, появил се през 1998 година, получава своето звездно време пет години по-късно. Един огромен режисьор вижда в тази история материала, от който се раждат положителните филми... Не за първи път киното поглежда любовно към една книга и справедливо й отрежда по-добра орис.
Мястото е Париж, годината е 1968 - мечтателите са трима и са свързани от общата си пристрастеност - киното... Френските младежи Тео и Изабел одобряват американеца Матю, тъй като разпознават в него отдадения, родственика по дух, болния от същата болест. Романът на Гилбърт Адеър не е за барикадите и стачките, а за магическото прикосновение сред трима младежи на фона на събитията от 1968 година, споделя Бертолучи.
Невинната игра на филми в парижкия апартамент (освободен от родителско присъствие) прераства в еротично взривяване на страхове, сънища и копнежи... Този химеричен остров на любовта е мястото, в което тримата киномани прекрачват границите, разсънват сетивата си, ревизират силата на въображението си... И в случай че мнозина видят само скандалното в тази книга, може би те просто са остарели и са се отдалечили от неистовото търсене на благополучие от времето на младостта си.
Гилбърт Адеър написа: "Вярно, че колкото повече остаряваме, аргументите да се надяваме на благополучие стават все по-малко... " Авторът е съумял да показа историята без носталгии и заблуди, в същото време е основал книга, в която почитта към киното е изразена безнадеждно и безапелационно. Бертолучи мъчно би подминал тази провокация. Тази книга се е трансформирала в същинско ентусиазъм за него и резултатът е налице.
Романът "Мечтателите " от Гилбърт Адеър е публикуван на български през 2004 година от изд. "Intense "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ