Бера си аз тази сутрин реколтата и си я слагам

Бера си аз тази заран реколтата и си я поставям в кошницата.И си мисля, какъв брой доста другари имам, които и тази година ще отидат я в Бали, я в Индия, я някъде другаде, с цел да търсят покой. И никакъв коронавирус няма да ги стресне!
И ми се желае да мога да сторя онази огромна магия, че да може всеки от тях, най-малко седмица да може да се събува необут, да заравя пръсти в пръстта, да плеви по малко, да стане вир вода, по-късно да се изкъпе с маркуча на двора, да се тръшне на тревата, пък най-после да откъсне един домат, пък да отхапе от домата и да му потече по брадичката. Пък към седем и половина да чуе хлопките на овцете, дето се прибират.Ама пусто не мога да я сторя тая магия!И си крещя, Розмари, нали се разбрахме, че с магия зорлем не се оправя света!За туй ще си запазя и магията, и доматите и босилека, и маркуча и тревата, с плевелите заедно.И ще ви пратя единствено фотографията. Може и да не съм издържала напълно и в фотографията да съм поставила нещичко... Ама съм му заръчала да влезе единствено там, дето е извикано.Изпращам ви кошница наслада неподвижен!И малко увещание - животът е тъкмо подобен, какъвто си го отгледаш!
Поздрави на Бали!
Розмари Де Мео

Източник