Сръбски епископ: Трябва да се продължи диалога между СПЦ и МПЦ-ОА за разрешаване на църковния въпрос
Белград. Бачкият свещеник Ириней (Булович) съобщи, че би трябвало да се продължи разговора сред Сръбската православна черква (СПЦ) и Македоснката православна черква - Охридска архиепископия (МПЦ-ОА) за разрешаване на отворения църковен въпрос, написа скопското издание „ Независен “ .
В изявление за сръбския седмичник „ Печат “, оповестено на уеб страницата на Бачката епархия, свещеник Ириней, който е нравствен татко и един от най-близките съратници на Сръбския патриарх Порфирий, сподели, че актуалната обща обстановка в Република Северна Македония и духовната потребност на вярващите предизвиква разговора като единствения верен метод за решение на казуса.
Той показва, че към този момент няма, както декларира, съдебно-полицейско принуждение против Йован Вранишковски, първойерарх на свързаната със СПЦ - ПОА, нейните свещеници, монаси и вярващи. Той обаче отбелязва, че решението на съда в Страсбург за вписване на ПОА към момента не е изпълнено.
„ Вярвам, че без значение от тези отрицателни странични резултати, общата атмосфера при южните ни съседи и на първо място нужната духовна нужда разрешава продължаването на разговора сред нашата Църква и Църквата, която е в ерес. И освен го прави допустимо, само че ни предизвиква и приканва за разговор като единствения верен и ефикасен метод за превъзмогване на този десетилетен проблем. Единството на Църквата и нейният каноничен ред е най-големият Божи подарък за нас и в това време най-важната задача и героизъм “, споделя епископът на СПЦ Ириней Бачки.
Призивът за обновяване на разговора сред Сръбската и Македонската църкви идва след неотдавнашния банкет на Антанийския свещеник и свещеник на Бигорския манастир Партений съпроводен от монаси и монахини до Константинополския патриарх Вартоломей, което беше оценено от представителите на Фанар като значима стъпка на Вселенската патриаршия за разрешаване на църковния въпрос и признание на МПЦ-ОА.
Приемът на свещеник Партений при Вселенския патриарх Вартоломей последва визитата в Атина, където той участва на вечерна работа и Божествена литургия в църквата „ Св. Пантелеймон ”, най-големият храм в гръцката столица, както и на Международния фестивал на православната църковна музика, с благословията на архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним.
Сръбската православна черква, преди този момент посредством викария на патриарх Порфирий, свещеник Антоний Моравски, заплаши, че е допустимо разединение със Вселенската патриаршия, в случай че бъде приета автокефалията на МПЦ-ОА.
СПЦ е в десетилетен спор с МПЦ-ОА, оспорвайки нейната автокефалия. Периодичните диалози не доведоха до позитивен резултат, заради което последно МПЦ-ОА се обърна към Фанар и патриарх Вартоломей за решение на статута си.
Агенция „ Фокус “ напомня:
Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под типа на поместна Македонска православна черква поражда през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната войска на Югославия, който образува религиозно посланичество отпред със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се организира църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възобновяване на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ афишира тези дейности за неканонични.
След интервал на битки и краткотрайно признание на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се афишира за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е оповестена за разколническа организация и се прекъсват връзките с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е признато решение „ Македонската черква “ да одобри историческото наименование „ Охридска Архиепископия “, като главно самоназвание. Оттогава в формалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ разгласи, че признава Българския Патриархат за своя „ Майка-Църква “. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ одобри разпореждане, според което БПЦ, при положение, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „ се задължава да оказва цялостно подпомагане, посредничество и покровителство пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е належащо за установяването на каноничния статут на МПЦ “. На 14 декември Синодът на ГПЦ съобщи, че е неприемливо вмешателството на Българската черква в работите на Сръбската черква. На 21 декември се организира среща сред комисиите за разговор сред БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна черква съобщи, че преглежда като антиканонични дейностите БПЦ по въпроса за непризнатата Православна черква в „ Бившата югославска република Македония “.
През юни 2002 година при договарянията сред Сръбската православна черква и самопровъзгласилата се през 1967 година за автокефална Македонска православна черква е подписано по този начин нареченото Нишко съглашение, подписано от всички епископи от двете делегации. Петимата подписали епископи (от общо седем) на МПЦ обаче са подложени на мощна рецензия за съглашението и то в последна счете е отхвърлено от Синода на МПЦ. Тогава патриарх Павел Сръбски приканва епископите, клира и вярващите към канонично единение и митрополит Йован Повардарски е единственият свещеник, който дава отговор положително и дружно с целия клир на Велешката епархия подписва документ за единение със Сръбската православна черква. Впоследствие е подложен на гонене в РСМ и е осъждан.
Съдбата му е обвързвана и с България. На 16 ноември 2010 година българските управляващи задържат архиепископ Йоан на Калотина по издадена за него заповед за арест от Интерпол поради присъдата в Република Македония за „ втълпяване на етническа ненавист и заграбване на църковни пари. “ На 4 януари 2011 година Софийският апелативен съд отхвърля желаната от управляващите в Република Македония екстрадиция, анулира мярката за неотклонение „ домакински арест “ на Вранишковски и възбраната да напуща България, защото присъдите са с политически темперамент.
Превод и редакция: Иван Христов
В изявление за сръбския седмичник „ Печат “, оповестено на уеб страницата на Бачката епархия, свещеник Ириней, който е нравствен татко и един от най-близките съратници на Сръбския патриарх Порфирий, сподели, че актуалната обща обстановка в Република Северна Македония и духовната потребност на вярващите предизвиква разговора като единствения верен метод за решение на казуса.
Той показва, че към този момент няма, както декларира, съдебно-полицейско принуждение против Йован Вранишковски, първойерарх на свързаната със СПЦ - ПОА, нейните свещеници, монаси и вярващи. Той обаче отбелязва, че решението на съда в Страсбург за вписване на ПОА към момента не е изпълнено.
„ Вярвам, че без значение от тези отрицателни странични резултати, общата атмосфера при южните ни съседи и на първо място нужната духовна нужда разрешава продължаването на разговора сред нашата Църква и Църквата, която е в ерес. И освен го прави допустимо, само че ни предизвиква и приканва за разговор като единствения верен и ефикасен метод за превъзмогване на този десетилетен проблем. Единството на Църквата и нейният каноничен ред е най-големият Божи подарък за нас и в това време най-важната задача и героизъм “, споделя епископът на СПЦ Ириней Бачки.
Призивът за обновяване на разговора сред Сръбската и Македонската църкви идва след неотдавнашния банкет на Антанийския свещеник и свещеник на Бигорския манастир Партений съпроводен от монаси и монахини до Константинополския патриарх Вартоломей, което беше оценено от представителите на Фанар като значима стъпка на Вселенската патриаршия за разрешаване на църковния въпрос и признание на МПЦ-ОА.
Приемът на свещеник Партений при Вселенския патриарх Вартоломей последва визитата в Атина, където той участва на вечерна работа и Божествена литургия в църквата „ Св. Пантелеймон ”, най-големият храм в гръцката столица, както и на Международния фестивал на православната църковна музика, с благословията на архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним.
Сръбската православна черква, преди този момент посредством викария на патриарх Порфирий, свещеник Антоний Моравски, заплаши, че е допустимо разединение със Вселенската патриаршия, в случай че бъде приета автокефалията на МПЦ-ОА.
СПЦ е в десетилетен спор с МПЦ-ОА, оспорвайки нейната автокефалия. Периодичните диалози не доведоха до позитивен резултат, заради което последно МПЦ-ОА се обърна към Фанар и патриарх Вартоломей за решение на статута си.
Агенция „ Фокус “ напомня:
Идеята за възраждането на автокефалната Охридска Архиепископия под типа на поместна Македонска православна черква поражда през 1943 година в Генералния щаб на Народно-освободителната войска на Югославия, който образува религиозно посланичество отпред със свещеника Вельо Манчевски. На 4-5 март 1945 година се организира църковно-народен събор, на който е провъзгласено учредяването на МПЦ и възобновяване на Охридската архиепископия. Синодът на СПЦ афишира тези дейности за неканонични.
След интервал на битки и краткотрайно признание на юрисдикцията на СПЦ над ОА, през 1967 година МПЦ-ОА се афишира за автокефална, което довежда до решение на Синода на СПЦ, с което тя е оповестена за разколническа организация и се прекъсват връзките с нея. През 2005 година СПЦ отлъчва от църковно общение вярващите, принадлежащи към МПЦ.
През 2009 година е признато решение „ Македонската черква “ да одобри историческото наименование „ Охридска Архиепископия “, като главно самоназвание. Оттогава в формалните документи тя се именува МПЦ-ОА.
На 23 ноември 2017 година Свещения Синод на МПЦ разгласи, че признава Българския Патриархат за своя „ Майка-Църква “. 4 дни по-късно, на 27 ноември 2017 година Синодът на БПЦ одобри разпореждане, според което БПЦ, при положение, че МПЦ я признае за своя Църква Майка, „ се задължава да оказва цялостно подпомагане, посредничество и покровителство пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко, което е належащо за установяването на каноничния статут на МПЦ “. На 14 декември Синодът на ГПЦ съобщи, че е неприемливо вмешателството на Българската черква в работите на Сръбската черква. На 21 декември се организира среща сред комисиите за разговор сред БПЦ и МПЦ.
На 9 февруари 2018 година Свещеният Синод на Констатинополската православна черква съобщи, че преглежда като антиканонични дейностите БПЦ по въпроса за непризнатата Православна черква в „ Бившата югославска република Македония “.
През юни 2002 година при договарянията сред Сръбската православна черква и самопровъзгласилата се през 1967 година за автокефална Македонска православна черква е подписано по този начин нареченото Нишко съглашение, подписано от всички епископи от двете делегации. Петимата подписали епископи (от общо седем) на МПЦ обаче са подложени на мощна рецензия за съглашението и то в последна счете е отхвърлено от Синода на МПЦ. Тогава патриарх Павел Сръбски приканва епископите, клира и вярващите към канонично единение и митрополит Йован Повардарски е единственият свещеник, който дава отговор положително и дружно с целия клир на Велешката епархия подписва документ за единение със Сръбската православна черква. Впоследствие е подложен на гонене в РСМ и е осъждан.
Съдбата му е обвързвана и с България. На 16 ноември 2010 година българските управляващи задържат архиепископ Йоан на Калотина по издадена за него заповед за арест от Интерпол поради присъдата в Република Македония за „ втълпяване на етническа ненавист и заграбване на църковни пари. “ На 4 януари 2011 година Софийският апелативен съд отхвърля желаната от управляващите в Република Македония екстрадиция, анулира мярката за неотклонение „ домакински арест “ на Вранишковски и възбраната да напуща България, защото присъдите са с политически темперамент.
Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ