Странните коледни обичаи: Баба Бефана, италианската Дядо Коледа
Бефана в италианския фолклор е стара жена, която носи дарове на децата в цяла Италия на Богоявление (нощта на 5 януари) както Дядо Коледа. Смята се, че името й произлиза от празника на Богоявление, който на италиански е Festa dell’Epifania. Епифания е латинска дума с гръцки генезис, която значи „ проявяване (на духовното) “. Други пък допускат, че Бефана произлиза от сабинската/римската богиня на Стрения.
Според фолклора на Италия Бефана посещава всички деца в страната в навечерието на Празника на Богоявление, с цел да изпълни чорапите им с бонбони и дарове, в случай че са положителни, или въглища и черни бонбони, в случай че са неприятни. В доста от по-бедни региони на Италия и в частност селска Сицилия, в чорапите се поставя вместо въглища пръчка. Тя е и доста добра стопанка и по тази причина мнозина споделят, че преди да си тръгне ще опустоши пода. За някои това измитане значи измитане на проблемите от годината. Семейството на детето нормално оставя за Бефана дребна чаша вино и паница с малко храна, постоянно районна или локална.
Обикновено е изобразена като парцалеса, която лети с метла във въздуха, облечена в черен шал и е покрита със сажди, тъй като влиза в къщите на децата през комина. Често се усмихва и носи торба или чувал, цялостен с бонбони, дарове или и двете.
Християнската легенда твърди, че Бефана е била посетена от библейските влъхви, известни също като Тримата мъдреци (или трите царе) няколко дни преди раждането на Младенеца Исус. Те желаят от нея инструкции къде е Божият Син, защото са видели звезда му на небето, само че тя не знае. За сметка на това им дава заслон за една нощ, така е считана за най-хубавата къщовница и стопанка в селото и с най-приятния дом. Мъдреците тогава я канят да се причисли към тях в пътуването им, с цел да намерят новородения Исус, само че тя отхвърли, заявявайки, че е прекомерно заета с домакинската си работа. По-късно обаче Бефана трансформира решението си и се опита да намери царете и Исус. През тази нощ тя не съумява да ги откри и по тази причина и до през днешния ден Бефана търси дребното бебе Исус. Тя оставя на всички положителни деца играчки и бонбони или плодове, до момента в който неприятните деца с изключение на въглища, получават и лук или чесън.
Има и друга християнска легенда, която обаче е малко по-тъмна. В нея Бефана е елементарна жена с дете, което мощно обича. Детето й обаче умира, а тъгата по гибелта му я побърка. Когато чува новината за раждането на Исус, тя взема решение да го види, заблудена, че той е неин наследник. Накрая го среща и му сервира дарове, с цел да го направи благополучен. Невръстният Исус е очарован и в подмяна дава подарък на Бефана – той е тя да бъде майка на всяко дете в Италия.
Традицията на положителната магьосница в никакъв случай не е била необятно публикувана измежду целия италиански народ. Тя произлиза от Рим и става известна и практикувана от популацията през 20 век.
Една доктрина свързва традицията да се разменят дарове с антично римско тържество в чест на Янус и Стрения (на италиански коледния подарък се е наричал strenna), празнуван при започване на годината, когато римляните си давали един различен дарове.
С книгата „ Vestiges of Ancient Manners and Customs, Discoverable in Modern Italy and Sicily “ от 1823 Джон Блънт написа:
Традицията на Бефана наподобява включва и други предхристиянски известни детайли, приспособени към християнската просвета и свързани с празнуването на Нова година. Историкът Карло Гинзбург свързва вещицата с Никевен – затова обликът на остарялата жена би трябвало да изобразява преди малко миналата „ остаряла година “, подготвена да бъде изгорена, с цел да даде място на новата.
В доста европейски страни към момента съществува традицията да изгарят кукла на остаряла дама при започване на Нова година. В Северна Италия тя се назовава Джубиана и има явен келтски генезис. Италианските антрополози Клавдия и Луиджи Манчоко в своята книга „ Una casa senza porte “ („ Къща без порти “) наблюдават произхода на Бефана до неолитните вярвания и обичаи. Екипът от антрополози също написа за Бефана като фигура, която еволюира в богиня, обвързвана с плодородието и селското стопанство.
