Има решение на ядрената криза
Беатрис ФИН*, " Политико "
Краят на Студената война докара до необикновен миг в нуклеарното разоръжаване.
С разпадането на Съветския съюз непрекъснатите дипломатически маневри доведоха до премахването на руските стратегически нуклеарни оръжия, ситуирани в Беларус, Украйна и Казахстан, както и тактическите нуклеарни оръжия от всички руски републики. Но 30 години по-късно тези триумфи в този момент са застрашени да бъдат изгубени, повишавайки нуклеарната опасност до най-голямото й равнище след кубинската ракетна рецесия през 1962 година
Откакто съветският президент Владимир Путин призна районите Донецк и Луганск в Донбас за самостоятелни страни, в нарушаване на Устава на Организация на обединените нации и интернационалното право, назряващият нуклеарен декор на спора си пробива път на напред във времето - осигурявайки навременно, и плашещо, увещание за значимостта на бързото придвижване за ограничение на риска от необратими произшествия.
Това, че президентът на Беларус Александър Лукашенко се причисли към Путин, с цел да следи по какъв начин съветските военни организират учения по нуклеарно оръжие, не беше инцидентно. Двамата мъже се движат към съглашение, което може да преначертае нуклеарната карта на Европа.
Путин става все по-войнствен на фронта на нуклеарните оръжия, показвайки неуважение към интернационалното право и насърчавайки рискова ескалация. Междувременно Лукашенко трансформира думите в деяние с референдум, който може да промени конституцията на Беларус, с цел да позволи нуклеарни оръжия на територията на Беларус.
Лукашенко сподели също по този начин, че Беларус ще бъде отворена за разполагане на съветски нуклеарни оръжия, а съветските публични лица заявиха желанието си да създадат тъкмо това, в случай че НАТО разположи оръжия по на изток или в случай че Украйна се причисли към алианса.
Русия и Беларус не са сами в своята нападателна и безотговорна позиция. Съединените щати не престават да употребяват съмнителния прочит на Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия (ДНЯО), който не разрешава на страните да " имат " нуклеарни оръжия, само че им разрешава да разполагат с тези оръжия. Пет европейски страни понастоящем разполагат с почти 100 нуклеарни оръжия на Съединени американски щати: Белгия, Холандия, Германия, Италия и Турция - макар че публичното мнение изрично се опълчва на това разполагане.
Изведнъж пред очите ни се разпростира " немислимото ". Така районният спор се трансформира в световен призрачен сън.
Добро резюме на стандартната мъдрост на нуклеарните оръжия в продължение на десетилетия е: имаме вяра, че по-хладните глави ще надделеят. В предишното водачите на европейските страни свиваха плещи, до момента в който организации, носителки на Нобелова премия, като Международната акция за унищожаване на нуклеарните оръжия, Международния комитет на Червения кръст и Организация на обединените нации, предупреждаваха за пагубните филантропични последствия и възходящите опасности от използването на нуклеарни оръжия.
Сега виждаме, че това е риск за ориста на света, който не би трябвало да поемаме. За да сложим всичко това в подтекст, новото разполагане на нуклеарни оръжия в Източна Европа може да сложи нуклеарните оръжия на Съединени американски щати и Русия по-близо, в сравнение с когато и да било в историята. Това няма да е втора кубинска ракетна рецесия, а надалеч по-нестабилна обстановка.
За благополучие, има явен път към деескалация и разоръжаване.
Първо, интернационалната общественост би трябвало изрично да осъди нарушаванията на интернационалното право от страна на Русия и да застане твърдо зад правото на Украйна на суверенитет.
Но единствено това не е задоволително. Всички страни в Европа, от съветски съдружници като Беларус до съдружници на Съединени американски щати в НАТО, би трябвало да подпишат обвързващия контракт на Организация на обединените нации, наименуван Договор за възбрана на нуклеарните оръжия (TPNW), който влезе в действие предходната година, и да се ангажират в никакъв случай да не бъдат част от приложимост, владение или запазване на оръжия за всеобщо заличаване.
Настоящата рецесия ни припомня, че страните, които създават нуклеарни оръжия, не са единствените, наранени от актуалната опасност. Няма такова нещо като " лимитирана нуклеарна война " и всяка приложимост на нуклеарно оръжие в Европа би въвлякла десетки народи. Няма здравни грижи или потенциал за реагиране при изключителни обстановки, които да се оправят с сходни последици - нито в някоя от нуклеарните въоръжени страни, нито в която и да е интернационална организация.
Новият контракт обаче затваря малките врати в ДНЯО и дава опция на страните без нуклеарно оръжие да подхващат съответни дейности за поощряване на разоръжаването и да подсигуряват, че техните народи в никакъв случай няма да бъдат хазаин на тези неразрешени оръжия.
Надеждата и доверието в шепа войнстващи водачи не са съответна тактика за попречване на превръщането на тази рецесия в нуклеарна злополука - само че този контракт може да бъде. Спешно се нуждаем от дипломатически дейности, учредени на интернационалното право, което се придържа към достиженията в региона на разоръжаването от края на Студената война, и ги уголемява. Нуждаем се от тях в този момент.
* Авторът е ръководител на Международната акция за унищожаване на нуклеарните оръжия (ICAN), удостоена с Нобелова премия за мир през 2017 г.
Краят на Студената война докара до необикновен миг в нуклеарното разоръжаване.
С разпадането на Съветския съюз непрекъснатите дипломатически маневри доведоха до премахването на руските стратегически нуклеарни оръжия, ситуирани в Беларус, Украйна и Казахстан, както и тактическите нуклеарни оръжия от всички руски републики. Но 30 години по-късно тези триумфи в този момент са застрашени да бъдат изгубени, повишавайки нуклеарната опасност до най-голямото й равнище след кубинската ракетна рецесия през 1962 година
Откакто съветският президент Владимир Путин призна районите Донецк и Луганск в Донбас за самостоятелни страни, в нарушаване на Устава на Организация на обединените нации и интернационалното право, назряващият нуклеарен декор на спора си пробива път на напред във времето - осигурявайки навременно, и плашещо, увещание за значимостта на бързото придвижване за ограничение на риска от необратими произшествия.
Това, че президентът на Беларус Александър Лукашенко се причисли към Путин, с цел да следи по какъв начин съветските военни организират учения по нуклеарно оръжие, не беше инцидентно. Двамата мъже се движат към съглашение, което може да преначертае нуклеарната карта на Европа.
Путин става все по-войнствен на фронта на нуклеарните оръжия, показвайки неуважение към интернационалното право и насърчавайки рискова ескалация. Междувременно Лукашенко трансформира думите в деяние с референдум, който може да промени конституцията на Беларус, с цел да позволи нуклеарни оръжия на територията на Беларус.
Лукашенко сподели също по този начин, че Беларус ще бъде отворена за разполагане на съветски нуклеарни оръжия, а съветските публични лица заявиха желанието си да създадат тъкмо това, в случай че НАТО разположи оръжия по на изток или в случай че Украйна се причисли към алианса.
Русия и Беларус не са сами в своята нападателна и безотговорна позиция. Съединените щати не престават да употребяват съмнителния прочит на Договора за неразпространение на нуклеарни оръжия (ДНЯО), който не разрешава на страните да " имат " нуклеарни оръжия, само че им разрешава да разполагат с тези оръжия. Пет европейски страни понастоящем разполагат с почти 100 нуклеарни оръжия на Съединени американски щати: Белгия, Холандия, Германия, Италия и Турция - макар че публичното мнение изрично се опълчва на това разполагане.
Изведнъж пред очите ни се разпростира " немислимото ". Така районният спор се трансформира в световен призрачен сън.
Добро резюме на стандартната мъдрост на нуклеарните оръжия в продължение на десетилетия е: имаме вяра, че по-хладните глави ще надделеят. В предишното водачите на европейските страни свиваха плещи, до момента в който организации, носителки на Нобелова премия, като Международната акция за унищожаване на нуклеарните оръжия, Международния комитет на Червения кръст и Организация на обединените нации, предупреждаваха за пагубните филантропични последствия и възходящите опасности от използването на нуклеарни оръжия.
Сега виждаме, че това е риск за ориста на света, който не би трябвало да поемаме. За да сложим всичко това в подтекст, новото разполагане на нуклеарни оръжия в Източна Европа може да сложи нуклеарните оръжия на Съединени американски щати и Русия по-близо, в сравнение с когато и да било в историята. Това няма да е втора кубинска ракетна рецесия, а надалеч по-нестабилна обстановка.
За благополучие, има явен път към деескалация и разоръжаване.
Първо, интернационалната общественост би трябвало изрично да осъди нарушаванията на интернационалното право от страна на Русия и да застане твърдо зад правото на Украйна на суверенитет.
Но единствено това не е задоволително. Всички страни в Европа, от съветски съдружници като Беларус до съдружници на Съединени американски щати в НАТО, би трябвало да подпишат обвързващия контракт на Организация на обединените нации, наименуван Договор за възбрана на нуклеарните оръжия (TPNW), който влезе в действие предходната година, и да се ангажират в никакъв случай да не бъдат част от приложимост, владение или запазване на оръжия за всеобщо заличаване.
Настоящата рецесия ни припомня, че страните, които създават нуклеарни оръжия, не са единствените, наранени от актуалната опасност. Няма такова нещо като " лимитирана нуклеарна война " и всяка приложимост на нуклеарно оръжие в Европа би въвлякла десетки народи. Няма здравни грижи или потенциал за реагиране при изключителни обстановки, които да се оправят с сходни последици - нито в някоя от нуклеарните въоръжени страни, нито в която и да е интернационална организация.
Новият контракт обаче затваря малките врати в ДНЯО и дава опция на страните без нуклеарно оръжие да подхващат съответни дейности за поощряване на разоръжаването и да подсигуряват, че техните народи в никакъв случай няма да бъдат хазаин на тези неразрешени оръжия.
Надеждата и доверието в шепа войнстващи водачи не са съответна тактика за попречване на превръщането на тази рецесия в нуклеарна злополука - само че този контракт може да бъде. Спешно се нуждаем от дипломатически дейности, учредени на интернационалното право, което се придържа към достиженията в региона на разоръжаването от края на Студената война, и ги уголемява. Нуждаем се от тях в този момент.
* Авторът е ръководител на Международната акция за унищожаване на нуклеарните оръжия (ICAN), удостоена с Нобелова премия за мир през 2017 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ