Династията Рокфелер – Срамно богати
Бащата на бъдещия магнат е шарлатанин на дребно, изкарвал прехраната си с продажба на мехлеми от змийско масло и лечебни еликсири
В извънредно изявление за вестник „ Труд ” от 2 октомври, рапърът Кулио твърди, че силите които ръководят света са осем огромни фамилии. В изявлението Кулио декларира буквално: „ Осемте най-богати фамилии в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Уорбърг, Кун-Леб, Лазард, Голдман Сакс и Леман. Те управляват всичко. Те имат всичко … ” Музикантът въпреки всичко упорства, че гледната му точка може да се преглежда като една от многото теории на конспирацията. В серия изявления всяка събота, „ Труд ” ще опише на читателите си кои са тези фамилии.
Не напълно по реда на номерата заложен от Кулио, след Ротшилд предходната седмица, тази ще продължим с Рокфелер. Макар че основателно с това име трябваше да стартираме. В последна сметка – кой не знае Рокфелер, кой не е чувал за него, нали?! Името се е трансформирало в нарицателно за голямо положение по целия свят. Даже може да се спори в международното схващане кой е по-митично богат, Рокфелер или цар Крез. Но за последния държател на античното царство Лидия някой различен път.
Да обърнем внимание на индивида, притежател на купите „ най-богатият американец на всички времена ” и „ най-заможният човек в актуалната история на човечеството ”, основал едноименната могъща петролно-банкова династия – Джон Дейвисън Рокфелер. Роден на 8 юли 1839 година в Ричфорд, щата Ню Йорк, Джон е най-големият наследник и второто от шестте деца на Уилям („ Големият Бил ” или „ Адския Бил ”) Ейвъри Рокфелер и Елайза Дейвидсън. Пътуващ търговец и шарлатанин на дребно, бащата на бъдещия магнат е изкарвал прехраната си с продажба на мехлеми от змийско масло, лечебни еликсири или с други думи напълно достоверен персонаж от разказите на О`Хенри за този интервал от историята на „ Земята на неограничените благоприятни условия ”. „ Адският Бил ” не се задържал доста вкъщи, а фамилията се местело постоянно след него. За възпитанието си в ранните години Джон Рокфелер благодари най-много на майка си, Елайза, предан баптист, която „ през цялото време ме научи да работя, да икономисвам и да давам ”. През 1853 година „ Адският Бил ” реалокира фамилията от Ню Йорк в Охайо и Джон се записва да учи в гимназията в Кливлънд – първото образователно заведение от подобен сан в града и изобщо първото публично школо западно от Апалачите в тези години.
Успоредно на гимназията Рокфелер изкарва десет-седмичен курс по счетоводство и през 1855 година, към този момент на 16-годишна възраст, стартира първата си работа „ по специалността ” като асистент в адвокатска фирма. По думите на самият Джон, в тези си години, на млади години, мечтаел само за две неща – един ден да има 100 000 $ и да живее до 100-годишна възраст. Скромно, ще кажете! Стойността на мечтаната преди време от Рокфелер сума възлиза на над 2,6 млн. настоящи долари – напълно почтена цел. А за възрастта, на която си отива магнатът от света … да не избързваме, само че да кажем просто че не му излиза сметката с три години. Така или другояче още на ранна възраст Джон Рокфелер е имал доста съответен проект какво желае да прави в живота си – да печели пари! И се отдава на това начинание с цялото си сърце. Джон основава първата си компания с сътрудник през 1859 година и стартира търговия с хранителни артикули с начален капитал от 4 000 $ (108 000 днес). По време на Американската Гражданска война (1861-1865 г.) Рокфелер симпатизира на Севера и гласоподава за избирането на Ейбръхам Линкълн за президент на Съюза. Подобно на доста богати северноамериканци, които не взели участие в сраженията, подарява постоянно пари за военните старания.
По пътя нагоре
В този интервал федералното държавно управление субсидирало цените на петрола, което на фона войната основало доста положителни условия за далавера. През 1862 година цената на черното злато скача от 35 цента за барел на 13,75 $ и хиляди кандидат-милионери се юрват да копаят. Малцина имали триумф, само че тези които стигали до нефт, употребявали най-примитивни средства за събиране и най-редовно оставяли след себе си цели реки нечисти с течаща суровина. Гледайки в профил всичко това, на Джон Рокфелер и съдружниците му хрумнала концепцията да се откажат от бизнеса с хранителни артикули и да влагат насъбраните средства в нещо по-печелившо. Така през 1863 година в Кливлънд разкрила порти чисто нова петролна рафинерия, благосъстоятелност на „ Ендрюс, Кларк и компания ”, в която Рокфелер бил пълноправен съучастник. За разлика от другите в този прохождащ преди време бизнес, които усвоявали до 60 % от петрола, с цел да го трансфорат в керосин и изхвърляли останалото, Джон имал друга концепция за оставащите 40 %. И ги превръщал в масло, катран и нафта, на които бързо намирал пазар. Рафинерията имала лични служащи за слагане на тръбите за нефт и разноските за работна ръка намалявали двойно. Рокфелер купувал и дървото за барелите, с което цената за производството им паднала от 2,50 $ на 96 цента.
През февруари 1865 година Джон изкупува на търг дяла на двамата братя Кларк в рафинерията за 72 000 $ (1 млн. сегашни) и записва компанията „ Рокфелер и Ендрюс ”. На идната година към тях се причислява и брат му Уилям Рокфелер-младши, който също построява рафинерия в Кливланд. Компанията е насочена напълно към възползване от пост-военните условия и експанзията към западния бряг на Северна Америка, тласкана от железопътните мрежи и петролната стопанска система. Рокфелер тегли заеми, реинвестира облагите си и се приспособява бързо към изменящите се пазари. Три години след основаването на компанията, залагайки на практиките за оптимално асимилиране на петрола, рафинерията в Кливлънд е считана за най-голямата в света. През 1870 година компанията на Рокфелер трансформира статута си от партньорско сдружение на корпорация и се именува „ Стандарт Ойл ”.
Следвайки нападателни практики да изкупува конкуренцията през 1872 година Рокфелер към този момент има съвсем всички петролни рафинерии в Кливлънд, един от петте града в Съединени американски щати с най-развита такава промишленост. Като максимален снабдител на керосин и други артикули в страната „ Стандарт Ойл ” договаря преференциални цени с железопътните компании. Рокфелер изкупува петролопроводи и крайни терминали в други градове, разширявайки мрежата си върху цялата територия на Съединени американски щати. През 1881 година контролът върху активите на „ Стандарт Ойл ” в Охайо и други щати е трансфериран върху ръб на шефовете, с Рокфелер отпред, наименуван „ концерн ” – първият в историята. На идната година компанията към този момент публично държи монопола върху бизнеса с нефт в Съединени американски щати. И основава модела „ по какъв начин се прави ”.
Анти-тръст
С натрупването на публичното неодобрение против монополите и след няколко несполучливи опита на американското правораздаване в идващите две десетилетия да закопчае Рокфелер за нарушение на новоприетите анти-тръстови закони, през 1911 година с работата се залавя Върховният съд на Съединени американски щати. С решение на най-висшата правосъдна инстанция в страната същата година „ Стандарт Ойл ” е раздробена на 34 обособени компании, някои от които прародители на днешните „ Ексон Мобил ” и „ Шеврон ” – които са към момента измежду фирмите с най-високи доходи в света. Стойността на обособените елементи на „ Стандарт Ойл ” се оказала по-голяма от корпорацията като цяло и в ранните години след разпродажбата акциите се удвоили и утроили. Така Джон Рокфелер станал първият американски милиардер със положение равностойно на 2 % от стопанската система на Съединени американски щати. През 1913 година това е възлизало на към 400 милиарда настоящи долари.
Джон Рокфелер прекарва остатъка от живота си в имението си в Уестчестър, Ню Йорк, Възпитан от дребен да дава и постоянно великодушен, вкарва модерният систематичен метод на ориентираната филантропия чрез основаването на фондации, ориентирани към медицината, образованието и научните проучвания. Сам той е създател на Университета на Чикаго, Университета за медицински науки „ Рокфелер ” в Ню Йорк и Централен университет на Филипините.
Къде са парите?
За положението, което оставя след себе си Джон Рокфелер, се приказва и гадае доста – общият брой на активите и вложенията, които имат и са направени от самостоятелните членове на семейството, са незнайни. В главната си част „ имането ” на Рокфелер е затворено под формата на фамилен концерн в нюйоркската банка „ Морган Чейс ” и под контрола на най-възрастния мъжки член на династията. Управлението на средствата се реализира от главната компания „ Рокфелер финансови услуги ” в пет съществени посоки – „ Рокфелер и Ко. ” (управление на средства; финансиране на университетите), „ Венрок и съдружници ” (един от стартовите вложители в компютърната компания „ Епъл ” и доста други планове от Силициевата долина), „ Компания тръстове Рокфелер ” (обяснението е в името), „ Застраховане Рокфелер ” (приоритетно за членовете на семейството), „ Аркадия ръководство на опасности ” (застрахователен брокер). Повечето наблюдаващи правят оценка сумата на положението на династията Рокфелер на към 350 милиарда $.
В извънредно изявление за вестник „ Труд ” от 2 октомври, рапърът Кулио твърди, че силите които ръководят света са осем огромни фамилии. В изявлението Кулио декларира буквално: „ Осемте най-богати фамилии в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Уорбърг, Кун-Леб, Лазард, Голдман Сакс и Леман. Те управляват всичко. Те имат всичко … ” Музикантът въпреки всичко упорства, че гледната му точка може да се преглежда като една от многото теории на конспирацията. В серия изявления всяка събота, „ Труд ” ще опише на читателите си кои са тези фамилии.
Не напълно по реда на номерата заложен от Кулио, след Ротшилд предходната седмица, тази ще продължим с Рокфелер. Макар че основателно с това име трябваше да стартираме. В последна сметка – кой не знае Рокфелер, кой не е чувал за него, нали?! Името се е трансформирало в нарицателно за голямо положение по целия свят. Даже може да се спори в международното схващане кой е по-митично богат, Рокфелер или цар Крез. Но за последния държател на античното царство Лидия някой различен път.
Да обърнем внимание на индивида, притежател на купите „ най-богатият американец на всички времена ” и „ най-заможният човек в актуалната история на човечеството ”, основал едноименната могъща петролно-банкова династия – Джон Дейвисън Рокфелер. Роден на 8 юли 1839 година в Ричфорд, щата Ню Йорк, Джон е най-големият наследник и второто от шестте деца на Уилям („ Големият Бил ” или „ Адския Бил ”) Ейвъри Рокфелер и Елайза Дейвидсън. Пътуващ търговец и шарлатанин на дребно, бащата на бъдещия магнат е изкарвал прехраната си с продажба на мехлеми от змийско масло, лечебни еликсири или с други думи напълно достоверен персонаж от разказите на О`Хенри за този интервал от историята на „ Земята на неограничените благоприятни условия ”. „ Адският Бил ” не се задържал доста вкъщи, а фамилията се местело постоянно след него. За възпитанието си в ранните години Джон Рокфелер благодари най-много на майка си, Елайза, предан баптист, която „ през цялото време ме научи да работя, да икономисвам и да давам ”. През 1853 година „ Адският Бил ” реалокира фамилията от Ню Йорк в Охайо и Джон се записва да учи в гимназията в Кливлънд – първото образователно заведение от подобен сан в града и изобщо първото публично школо западно от Апалачите в тези години. Успоредно на гимназията Рокфелер изкарва десет-седмичен курс по счетоводство и през 1855 година, към този момент на 16-годишна възраст, стартира първата си работа „ по специалността ” като асистент в адвокатска фирма. По думите на самият Джон, в тези си години, на млади години, мечтаел само за две неща – един ден да има 100 000 $ и да живее до 100-годишна възраст. Скромно, ще кажете! Стойността на мечтаната преди време от Рокфелер сума възлиза на над 2,6 млн. настоящи долари – напълно почтена цел. А за възрастта, на която си отива магнатът от света … да не избързваме, само че да кажем просто че не му излиза сметката с три години. Така или другояче още на ранна възраст Джон Рокфелер е имал доста съответен проект какво желае да прави в живота си – да печели пари! И се отдава на това начинание с цялото си сърце. Джон основава първата си компания с сътрудник през 1859 година и стартира търговия с хранителни артикули с начален капитал от 4 000 $ (108 000 днес). По време на Американската Гражданска война (1861-1865 г.) Рокфелер симпатизира на Севера и гласоподава за избирането на Ейбръхам Линкълн за президент на Съюза. Подобно на доста богати северноамериканци, които не взели участие в сраженията, подарява постоянно пари за военните старания.
По пътя нагоре
В този интервал федералното държавно управление субсидирало цените на петрола, което на фона войната основало доста положителни условия за далавера. През 1862 година цената на черното злато скача от 35 цента за барел на 13,75 $ и хиляди кандидат-милионери се юрват да копаят. Малцина имали триумф, само че тези които стигали до нефт, употребявали най-примитивни средства за събиране и най-редовно оставяли след себе си цели реки нечисти с течаща суровина. Гледайки в профил всичко това, на Джон Рокфелер и съдружниците му хрумнала концепцията да се откажат от бизнеса с хранителни артикули и да влагат насъбраните средства в нещо по-печелившо. Така през 1863 година в Кливлънд разкрила порти чисто нова петролна рафинерия, благосъстоятелност на „ Ендрюс, Кларк и компания ”, в която Рокфелер бил пълноправен съучастник. За разлика от другите в този прохождащ преди време бизнес, които усвоявали до 60 % от петрола, с цел да го трансфорат в керосин и изхвърляли останалото, Джон имал друга концепция за оставащите 40 %. И ги превръщал в масло, катран и нафта, на които бързо намирал пазар. Рафинерията имала лични служащи за слагане на тръбите за нефт и разноските за работна ръка намалявали двойно. Рокфелер купувал и дървото за барелите, с което цената за производството им паднала от 2,50 $ на 96 цента.
През февруари 1865 година Джон изкупува на търг дяла на двамата братя Кларк в рафинерията за 72 000 $ (1 млн. сегашни) и записва компанията „ Рокфелер и Ендрюс ”. На идната година към тях се причислява и брат му Уилям Рокфелер-младши, който също построява рафинерия в Кливланд. Компанията е насочена напълно към възползване от пост-военните условия и експанзията към западния бряг на Северна Америка, тласкана от железопътните мрежи и петролната стопанска система. Рокфелер тегли заеми, реинвестира облагите си и се приспособява бързо към изменящите се пазари. Три години след основаването на компанията, залагайки на практиките за оптимално асимилиране на петрола, рафинерията в Кливлънд е считана за най-голямата в света. През 1870 година компанията на Рокфелер трансформира статута си от партньорско сдружение на корпорация и се именува „ Стандарт Ойл ”.
Следвайки нападателни практики да изкупува конкуренцията през 1872 година Рокфелер към този момент има съвсем всички петролни рафинерии в Кливлънд, един от петте града в Съединени американски щати с най-развита такава промишленост. Като максимален снабдител на керосин и други артикули в страната „ Стандарт Ойл ” договаря преференциални цени с железопътните компании. Рокфелер изкупува петролопроводи и крайни терминали в други градове, разширявайки мрежата си върху цялата територия на Съединени американски щати. През 1881 година контролът върху активите на „ Стандарт Ойл ” в Охайо и други щати е трансфериран върху ръб на шефовете, с Рокфелер отпред, наименуван „ концерн ” – първият в историята. На идната година компанията към този момент публично държи монопола върху бизнеса с нефт в Съединени американски щати. И основава модела „ по какъв начин се прави ”.
Анти-тръст
С натрупването на публичното неодобрение против монополите и след няколко несполучливи опита на американското правораздаване в идващите две десетилетия да закопчае Рокфелер за нарушение на новоприетите анти-тръстови закони, през 1911 година с работата се залавя Върховният съд на Съединени американски щати. С решение на най-висшата правосъдна инстанция в страната същата година „ Стандарт Ойл ” е раздробена на 34 обособени компании, някои от които прародители на днешните „ Ексон Мобил ” и „ Шеврон ” – които са към момента измежду фирмите с най-високи доходи в света. Стойността на обособените елементи на „ Стандарт Ойл ” се оказала по-голяма от корпорацията като цяло и в ранните години след разпродажбата акциите се удвоили и утроили. Така Джон Рокфелер станал първият американски милиардер със положение равностойно на 2 % от стопанската система на Съединени американски щати. През 1913 година това е възлизало на към 400 милиарда настоящи долари.
Джон Рокфелер прекарва остатъка от живота си в имението си в Уестчестър, Ню Йорк, Възпитан от дребен да дава и постоянно великодушен, вкарва модерният систематичен метод на ориентираната филантропия чрез основаването на фондации, ориентирани към медицината, образованието и научните проучвания. Сам той е създател на Университета на Чикаго, Университета за медицински науки „ Рокфелер ” в Ню Йорк и Централен университет на Филипините.
Къде са парите?
За положението, което оставя след себе си Джон Рокфелер, се приказва и гадае доста – общият брой на активите и вложенията, които имат и са направени от самостоятелните членове на семейството, са незнайни. В главната си част „ имането ” на Рокфелер е затворено под формата на фамилен концерн в нюйоркската банка „ Морган Чейс ” и под контрола на най-възрастния мъжки член на династията. Управлението на средствата се реализира от главната компания „ Рокфелер финансови услуги ” в пет съществени посоки – „ Рокфелер и Ко. ” (управление на средства; финансиране на университетите), „ Венрок и съдружници ” (един от стартовите вложители в компютърната компания „ Епъл ” и доста други планове от Силициевата долина), „ Компания тръстове Рокфелер ” (обяснението е в името), „ Застраховане Рокфелер ” (приоритетно за членовете на семейството), „ Аркадия ръководство на опасности ” (застрахователен брокер). Повечето наблюдаващи правят оценка сумата на положението на династията Рокфелер на към 350 милиарда $.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ