Бащата на бъдещия талант, Пиеро от Винчи, богат нотариус и земевладелец, е най-известният човек във Флоренция, само че майка му Катерина е просто селско момиче, мимолетна волност на авторитетен стопанин.

От 4-5-годишна възраст момчето е отглеждано от татко си и мащехата си, до момента в който личната му майка, както е всекидневно, е дадена със зестра на селяндур.

Красивото момче, отличаващо се в това време с изключителния си разум и привлекателен темперамент, незабавно става повсеместен любим и любимец в къщата на татко си. Това частично е улеснено от обстоятелството, че първите две мащехи на Леонардо са бездетни. Третата брачна половинка на Пиеро, Маргарита, влизе в дома на бащата на Леонардо, когато известният й доведен наследник към този момент е на 24 години. От третата си жена сеньор Пиеро има девет сина и две дъщери, само че нито една от тях не свети " нито с разсъдък, нито с меч ".

През 1466 година, на 14-годишна възраст, Леонардо да Винчи постъпва като чирак в работилницата на Верокио. Изненадващо: 20-годишен, той към този момент е провъзгласен за занаятчия. Леонардо се занимава с доста тематики, само че откакто стартира да ги учи, скоро ги изоставя. Може да се каже, че най-много се е учил от себе си. Той не заобикаля вниманието си към музиката, откакто съвършено усвоява лирата.

Съвременници напомнят, че той " божествено пееше своите импровизации ". Веднъж даже самичък направил лютня със специфична форма, като й придал тип на конска глава и я украсил богато със сребро. Свирейки на нея, той дотолкоз надминава всички музиканти, които се събират в двора на херцог Лудовико Сфорца, че го " очарова " за цялостен живот.

Леонардо, наподобява, не е бил дете на родителите си, не е флорентинец и италианец и дали е земен човек?

Този супер талант от началото на италианския Ренесанс е толкоз чудноват, че провокира у учените не просто удивление, а съвсем благоговение, примесено с комплициране.

Дори общ обзор на опциите му шокира откривателите: добре, човек, даже и да има най-малко седем педи на челото си, не може незабавно да бъде ослепителен инженер, художник, ваятел, откривател, монтьор, химик, лингвист, академик, един от най-хубавите за времето си артисти, плувец, занаятчия на музикални принадлежности, кантат, конник, фехтовач, проектант, фешън дизайнер и други

Външните му данни също са поразителни: Леонардо е висок, строен и толкоз хубав на разположение, че го назовават " ангел ", до момента в който беше гигантски мощен (с дясната си ръка – а е левичар! – можеше да смаже подкова).

Същевременно неговият нрав наподобява безпределно надалеч освен от равнището на съзнанието на неговите съвременници, само че и от човешкото въобще. Леонардо, да вземем за пример, изцяло управлява възприятията си, не демонстрира съвсем никакви страсти, типични за елементарните хора, постоянно поддържайки изненадващо отмерено въодушевление.

Освен това той се отличава с някаква странна безчувственост и апатия. Той не обича и не ненавижда, а схваща е, по тази причина освен наподобява, само че и е апатичен към положителното и злото в човешкия смисъл (той оказа помощ да вземем за пример за завоеванията на чудовищния Чезаре Борджия), към грозното и красивото, което учеше с идентичен интерес като нещо обещано, външно.

И най-после, съгласно съвременниците Леонардо е бил бисексуален. Днес е мъчно да се реши тъкмо за какво той първо " учи " науката за любовта с флорентинските дами, а по-късно се концентрира върху хомосексуалните връзки.

Има документ за изобличение, в който точно да Винчи е упрекнат в хомосексуализъм, който тогава е неразрешен. Анонимни упрекват него и още трима мъже в дейна содомия на Якопо Салтарели, 17-годишен, брат на бижутера. Всички били застрашени от наказване – гибел на клада. Първата среща е на 9 април 1476 година Нищо: съдът изиска доказателства, разгласи свидетели; те не се появиха. Делото беше пренасрочено за 7 юли. Ново следствие – и този път дефинитивна оправдателна присъда. Независимо от това, когато Леонардо става занаятчия, той се заобикаля с писмени, надарени красиви мъже, които взема за възпитаници. Фройд счита, че любовта му към тях е била чисто платонична, само че тази концепция наподобява безспорна не за всички.

Беше ли човек? Способностите на Леонардо безспорно са свръхестествени. Например в " Дневниците на да Винчи " има скици на летящи птици!

Той води доста чудноват дневник, наричайки себе си в него " ти ", давайки заповеди на себе си като прислужник или плебей: " подреди ми да ти покажа … ", " би трябвало да покажеш в есето си … ", " поръчай да направи две пътни чанти … " Изглежда, че в да Винчи са живели две персони: едната – позната на всички, другарска, нелишена от някои човешки недостатъци, а другата – необикновено странна, потайна, незнайна на никого, която го командва и управлява дейностите му.

В допълнение, да Винчи има способността да планува бъдещето, което може би даже надминава пророческия подарък на Нострадамус. Неговите известни " Пророчества " (първоначално поредност от бележки, направени в Милано през 1494 г.) рисуват ужасяващи картини на бъдещето, доста от които или към този момент са били наше минало, или в този момент са наше настояще.

Преценете сами: " Хората ще приказват между тях от най-отдалечените страни и ще си дават отговор " – сигурно приказваме за телефона. " Хората няма да мърдат никъде; те ще приказват на тези, които не са тук, те ще чуят тези, които не приказват ” – телевизия, запис на лента, възпроизвеждане на тон. " Хората … неотложно ще се разпилян в разнообразни елементи на света, без да мръднат от мястото си " – предаване на телевизионно изображение. " Ще видите по какъв начин падате от огромни височини без никаква щета за вас " – явно скок с парашут. " Безброй животи ще бъдат унищожени и безчет дупки ще бъдат направени в земята " – тук най-вероятно гледачът приказва за кратери от въздушни бомби и снаряди, които в действителност са умъртвили безчет животи. Леонардо даже е планувал пътешестване в космоса: " И доста земни и водни животни ще се повдигнат сред звездите … " – изстрелването на живи същества в космоса.Леонардо практикува специфични психотехнически извършения, датиращи от езотеричните практики на питагорейците и … актуалната невролингвистика, с цел да изострят светоусещането си, да подобрят паметта и да развият въображението. Той като че ли знаеше еволюционните ключове към тайните на човешката душeвност, което към момента е надалеч от осъзнаването на актуалния човек.

И по този начин, една от тайните на Леонардо да Винчи е специфичната формула на съня: той спи по 15 минути на всеки 4 часа, като по този метод понижава дневния си сън от 8 на 1,5 часа. Благодарение на това геният икономисва 75% от времето си за сън, което в действителност удължава живота му от 70 на 100 години! В езотеричната традиция сходни техники са известни от незапомнени времена, само че постоянно са били считани за толкоз секрети, че сходно на други психо- и мнемонични техники в никакъв случай не са били оповестявани обществено.

Изобретенията и откритията на Да Винчи обгръщат всички области на знанието (има повече от 50 от тях!), като изцяло плануват главните насоки на развиване на актуалната цивилизация. Нека поговорим единствено за някои от тях.

През 1499 година Леонардо проектира дървен машинален лъв, с цел да посрещне френския крал Луи XII в Милано, който лъв, откакто прави няколко крачки, отваря гърдите си и сподели вътрешностите, " цялостни с лилии ". Ученият е откривател на скафандър, подводница, параход, плавници. Той има ръкопис, който демонстрира опцията за гмуркане на огромни дълбочини без костюм заради потреблението на специфична газова примес (чийто секрет той съзнателно унищожава). За да го изобрети, е належащо да има положително схващане на биохимичните процеси в човешкото тяло, които са изцяло непознати по това време!

Той пръв предложи да се инсталират батареи с огнестрелни оръжия на бронирани кораби (той дава концепцията за броненосец!), той изобретява хеликоптер, велосипед, планер, парашут, танк, картечница, отровни газове, димна завеса за войските, лупа (100 години преди Галилей!).Да Винчи изобретява текстилни машини, станове, машини за произвеждане на игли, мощни кранове, системи за отводняване на блата посредством тръби и сводести мостове. Той основава планове за порти, лостове и витла, предопределени да подвигат големи тежести, механизми, които не са съществували по негово време.

Удивително е, че Леонардо разказва в детайли тези машини и механизми, макар че те не са могли да бъдат направени по това време заради обстоятелството, че тогава не са познавали сачмените лагери (но самият Леонардо е знаел това – съответният чертеж е запазен).

Понякога наподобява, че да Винчи просто е желал да научи колкото се може повече за този свят посредством събиране на информация. Какво прави той с нея? Защо се нуждае от нея в такава форма и в такова количество? Той не оставя отговор на този въпрос.

По чудноват метод даже картините на Леонардо наподобяват все по-малко значими с времето. Нека не приказваме за неговите шедьоври, известни на целия свят, дано просто кажем за една невероятна рисунка, съхранявана в Уиндзор, изобразяваща някакво неземно творение. Чертите на лицето на това творение са развалени от времето, само че може да се познае тяхната поразителна хубост. На тази рисунка големи и доста необятно ситуирани очи притеглят вниманието. Това не е неточност на художника, а умишлено пресмятане: точно тези очи имат парализиращо усещане.

В Кралската библиотека на Торино се съхранява фамозният автопортрет на Леонардо да Винчи – " Портрет на себе си в преклонна възраст ". Няма дата, само че специалисти считат, че е нарисувана към 1512 година Това е доста чудноват портрет: освен, че фенът възприема изражението и чертите на лицето на Леонардо по изцяло разнообразни способи от разнообразни ъгли, само че фотоси, направени даже с леко отклоняване на камерата, демонстрират друг човек, който е или отегчителен, или нахален, или умен или просто колеблив, тогава той наподобява като отпаднал дъртак, отпаднал от живота и така нататък За множеството хора геният е прочут като основател на безсмъртни художествени шедьоври. Но неговият непосредствен другар Фра Пиетродела Новелара отбелязва: " Математиката толкоз го е отдалечила от рисуването, че единствено типът на четка го вбесява. "

И той също е отличен маг (съвременниците приказват по-откровено – магьосник). Леонардо може да извика разноцветен пламък от вряща течност, като налее вино в нея; елементарно трансформира бялото вино в червено; с един удар чупи бастун, чиито краища са сложени на две чаши, без да счупи нито една от тях.

Чудесата, които демонстрира Леонардо, толкоз впечатляват съвременниците му, че той е съществено обвинен в служене на " черна магия ". В допълнение, странни, съмнителни морални персони непрекъснато са покрай гения, като Томазо Джовани Масини, прочут под псевдонима Зороастър де Перетола, монтьор, бижутер и в това време последовател на тайните науки.

До гибелта си да Винчи е извънредно деен, пътува доста. И по този начин, от 1513 до 1519 година той поредно живее в Рим, Павия, Болоня, Франция, където умира, съгласно легендата, на 2 май 1519 година в ръцете на крал Франциск I, молейки за амнистия от Бог и хората, че " той не направи всичко за изкуството, което аз можех да направя. "

Леонардо да Винчи е считан за един от гениите на италианския Ренесанс, което напълно не е правилно. Той е неповторим: нито преди него, нито по-късно в историята е имало подобен човек, талант във всичко! Кой беше той?

Това е най-голямата тайнственост. Някои модерни откриватели считат Леонардо за делегат на извънземни цивилизации, други – за странник във времето от далечно бъдеще, трети – за гражданин на успореден, по-развит свят от нашия. Изглежда, че последното съмнение е най-правдоподобно: да Винчи е знаел прекомерно добре светските каузи и бъдещето, което чака човечеството, за което самият той е бил малко угрижен.

Ицточник: nepoznato.energetika-bg.com

Източник: