"Нашето тихо местенце" – филм на Елица Георгиева
Бащата на Альона, безмълвен отстъпник, инженер и ликвидатор на Чернобил, чудноват тип гамен, изчезва един ден в морето, покрай турското крайбрежие. След корабокрушението са открити всички тела като се изключи неговото. Прокрадва се подозрение. Той към този момент е направил няколко опита за бягство от своята белоруска действителност: взривявал е крайбрежия, с цел да премине с лодката си; почнал е да пие; оповестил е, че ще избяга в Индия. Освен в случай че детското въображение на Альона не е измислило всичко това.
Двадесет години по-късно Альона живее във Франция. На брега на Нормандия тя стартира да написа разказ за тази история, „ създавайки “ мемоари, с цел да запълни пропуските. Затова тя избира език, „ посипан “ с дупки, пропуски, неналичия – нейния личен френски. Едновременно с това тя желае да проумее какъв брой километра би трябвало да измине човек, с цел да откри своя център. И в случай че през 1994 година се бяха провели митингите на продемократичните придвижвания, татко ѝ щеше ли да напусне Беларус, както през 2020 година?
Елица Георгиева снима основаването на романа, който белоруското ѝ алтер-его Альона стартира да написа за татко ѝ – морски авантюрист, физик и идеалист, липсващ край турския бряг през 1995 година Като съпровожда този развой на загуба и превъзмогване на тъгата посредством писане, режисьорката измисля собствен личен образен език, който ускорява напрежението сред сън и действителност, лирика и памет.
Кое е истина в този пъзел от фрагментирани детски мемоари?
Снимки – София филм фест
Елица Георгиева е родена през 1982 година От 2000 година живее и работи във Франция. Изучава кино и литература. Посвещава се на необятен набор артистични планове, съчетаващи кино, литература и мултимедийни пърформанси. През 2017 година режисира документалния филм " Всяка стена " е врата. " Нашето безшумно местенце " е вторият ѝ филм.
ФИЛМОГРАФИЯ
2009 Чужденка/ки (Etrangere/s) – пай. док.
2017 Всяка стена е врата (Every Wall is a Door) – док.
2021 Нашето безшумно местенце (Our Quiet Place) – док.
Двадесет години по-късно Альона живее във Франция. На брега на Нормандия тя стартира да написа разказ за тази история, „ създавайки “ мемоари, с цел да запълни пропуските. Затова тя избира език, „ посипан “ с дупки, пропуски, неналичия – нейния личен френски. Едновременно с това тя желае да проумее какъв брой километра би трябвало да измине човек, с цел да откри своя център. И в случай че през 1994 година се бяха провели митингите на продемократичните придвижвания, татко ѝ щеше ли да напусне Беларус, както през 2020 година?
Елица Георгиева снима основаването на романа, който белоруското ѝ алтер-его Альона стартира да написа за татко ѝ – морски авантюрист, физик и идеалист, липсващ край турския бряг през 1995 година Като съпровожда този развой на загуба и превъзмогване на тъгата посредством писане, режисьорката измисля собствен личен образен език, който ускорява напрежението сред сън и действителност, лирика и памет.
Кое е истина в този пъзел от фрагментирани детски мемоари?
Снимки – София филм фест
Елица Георгиева е родена през 1982 година От 2000 година живее и работи във Франция. Изучава кино и литература. Посвещава се на необятен набор артистични планове, съчетаващи кино, литература и мултимедийни пърформанси. През 2017 година режисира документалния филм " Всяка стена " е врата. " Нашето безшумно местенце " е вторият ѝ филм. ФИЛМОГРАФИЯ
2009 Чужденка/ки (Etrangere/s) – пай. док.
2017 Всяка стена е врата (Every Wall is a Door) – док.
2021 Нашето безшумно местенце (Our Quiet Place) – док.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ