Бързам да уточня, че днес в Токио е откриването на

Бързам да уточня, че през днешния ден в Токио е откриването на Олимпийските игри, а не Олимпиадата. Тя е 4-годишният интервал сред Игрите, надлежно летни и зимни. Първите модерни Олимпийски игри (ОИ) са в Атина през 1896 година. Проведени са посредством основно на инициативността и напъните на барон Пиер дьо Кубертен. България има собствен представител. Това е гимнастикът Шарл Шампо, един от митичните Швейцарски учители.
Французинът Кубертен е и първият президент на Международния олимпийски комитет (МОК). Там България няма представител след позорното изпъждане на Иван Славков. Чаровният безгрижник, шурей на комунистическия деспот Тодор Живков, някогашен началник на държавната телевизия и дълготраен ръководител на Българския футболен съюз и Българския олимпийски комитет, беше махленски в корупция и през 2005 година изгонен от МОК.
Но да оставим този печален случай и да се върнем към Токио и Игрите на XXXII Олимпиада. Макар че и те се обрисуват да са тъжни. Може би най-тъжните в историята. По простата причина, че поради световната здравна рецесия се организират (почти) без аудитория.

Олимпийски игри без аудитория. Трагедия.

Стартът беше даден в сряда с мачове от футболния шампионат за дами, а през днешния ден е формалното разкриване. Знаменосци на българската делегация от 42-ма спортисти са Мария Гроздева и Йосиф Миладинов. Разбира се, и този най-голям състезателен конгрес ще има своите герои, триумфи, върхове, драми, сълзи. Ще има истории, които ще се помнят дълго. Но ще се помни и разочарованието от отлагането му с една година, от необикновената атмосфера, в която се организира, от ужасяващите санитарни ограничения и от смесените усеща у жителите на страната хазаин.

В национално допитване на организация “Киодо ”, една трета от хората са за цялостна анулация на Игрите. Според съвсем половината интервюирани, ограниченията за строго ограничение на феновете са изцяло съответни. Защо японците посрещат по този начин Олимпийските игри, в контрастност с ентусиазма към предходните им семейства – Токио ‘64, Сапоро ‘72 Нагано ‘98?

Отговорите обобщава известният състезателен публицист Хироши Такеучи. Според него са огромни и упованията, и скептицизмът. Такеучи акцентира, че мнозина негови сънародници са разочаровани от големите разноски, основно за нова спортна инфраструктура.

Бюджетът е достигнал галактическите 5,7 милиарда $, а отлагането с 1 година е добавило към разноските 800 милиона.

Може би втората причина е по-важна, счита журналистът. А тя е, че към Игрите е имало прекомерно доста политически разногласия. “След избора през 2013-а на Токио за хазаин, хората се умориха от изказванията на министър-председателите и други авторитетни политически фигури ”, споделя Такеучи пред уеб страницата на AIPS.

Бившият министър председател Шиндзо Абе постоянно е казвал, че желае Игрите да станат знак на възобновяване от земетресенията в Източна Япония през 2011 година. В отговор, критиците на държавното управление бяха възмутени. Повечето хора смятаха, че е неуместно нещастието да придава спомагателна стойност на Токио 2020.

Сегашният министър-председател Йошихиде Суга пък нееднократно е заявявал: “Олимпийските игри могат да се трансфорат в доказателство за превъзмогването на Covid-19 “. Последните социологически изследвания обаче демонстрират, че едвам 35,9% от японците поддържат кабинета.

“Видя се, че големите разноски и неефективните ограничения за отбрана на Игрите и за справяне със здравната рецесия, могат да провокират съмнение у хората. Но към този момент над 30 хиляди спортисти, длъжностни лица и хора от медиите са в Япония и чувствам по какъв начин вълнението нараства “, приключва Хироши Такеучи.

 
Уволниха основен шеф от Олимпиадата поради смешка с Холокоста