Четирите годишни времена ♥ Поетично от Антонио ВИВАЛДИ
Бароков композитор, цигулар-виртуоз, възпитател, диригент, католически духовник, Антонио Лучо Вивалди се ражда във Венеция на 4 март 1678 година Един от най-големите представители на италианското цигулково изкуство на XVIII век, приживе получил необятно самопризнание в цяла Европа. Майстор на ансамблово-оркестровия концерт - кончерто гросо, създател на към 40 опери. Една от най-популярните му произведения е „ Четирите годишни времена ” (1723, оповестени - 1725), влизаща в цикъла „ Спорът на хармонията с изобретението ”. Всеки от 4-те концерта е обвързван със сонет от Вивалди. Умира в беднотия на 28 юли 1741 година във Виена.
(Probable portrait of Vivaldi, c. 1723)
♥ ПРОЛЕТ
И ето, отново дойде пролетта!
Жужат пчелички, птици са запяли.
Потоци ромолят, цъфтят цветя;
зефир полъхва, с топъл мирис ги гали.
Отеква гръм и облак мрачен плащ
отмята от просторите небесни.
Изгрява слънце и в деня кипящ
отново птиците запяват нежни песни.
Стадата дремят. Кучета край тях
ги пазят в пъстроцветните ливади.
Зелени вейки шумолят едва…
Гайдари свирят с гайди, в звук и смях
танцуват нимфите с овчари млади -
на воля тържествува пролетта.
♥ ЛЯТО
Едва вървят стадата в летен зной…
На слънце камък и дърво се пукат.
Изгаря борът. В глухия покой
гугутки гукат, кукувици кукат.
Полъхва бриз, само че заплашителен северняк
връхлита скоро, настрани го лашка…
Овчарят виждащ в облаците зложелател,
трепери за реколтата селяшка.
Страхът пред бурята го е лишил
от отдих за краката уморени;
комари и мухи кръжат навред…
И среща той вестта, преклонен, посърнал -
нивята, от градушка покосени,
са сринали бедняшкия шанс.
♥ ЕСЕН
Празнуват с танци, с песни в късна есен
селяци с Бакхус великодушен берекет,
и в царството му не един повлечен,
със сън приключва обилния пир.
А други, още жадни за веселба,
се радват на сезона до полунощ,
но и тях умората слетява,
заспиват сладко, капнали, без мощност!
На сутринта, като изгрей зората
на лов потеглят хрътки и ловци;
дивеча гонят, хванали следата,
стрелби и шум се чуват, рог тръби…
Уплашен, отпаднал, до гибел ранен,
най-после звярът пада покосен.
♥ ЗИМА
Трепериш ти на хлъзгавия сняг,
пред теб свирепо духа севернякът;
подскачаш без да спреш от крайник на крайник,
с цел да се стоплиш, а зъбите тракат.
И си представяш, че на открито вали,
а ти седиш пред топлата камина…
И внимателно стъпваш, да не би
да паднеш върху ледната пъртина.
Пързалката гъмжи от забава,
пропуква се под кънките ледът
и падат, стават възрастни и млади…
А ветровете духат вкъщи,
порти, стени… не могат да ги спрат.
И зимата е време за наслаждения.
Превод: Борис Младенов
Източник:
Изображение: Probable portrait of Vivaldi, c. 1723 - en.wikipedia.org
