На 11 часа продължава дискусията върху текстовете от държавния бюджет

На 11 часа продължава полемиката върху текстовете от държавния бюджет в Народното събание, преди окончателното им гласоподаване в петък. Финансите до края на актуалната година са изчислени при недостиг от 5,7%, или 7,2 милиарда евро. Заложени са рекордни доходи и разноски, както и дълг от 10,1 милиарда евро.

В проектобюджета се съдържат приходни и разходни ограничения. Обещанието на ръководещите е, че до 2028 година салдото ще доближи недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт. Тезата има е, че рекордният дефицит, заложен в актуалната рамка, е в действителност наследени разноски, само че тази теза се оспорва от опозицията, а до момента не е даден съответен отговор от кое място в действителност идват тези цифри.

Според Мартин Димитров от " Демократична България " темпът със стесняване на недостига е доста муден.

" Рекорден недостиг. Такъв недостиг не е имало от времето на Жан Виденов, това е реалност. И подобен дълг никой не е взимал в новата история на България. Последното постоянно държавно управление потегли да взима сходен дълг и, както виждате, огромни митинги провокираха неговата оставка ”, съобщи той.

Депутатите се концентрираха върху разнообразни сфери от бюджетната рамка, само че множеството оферти са свързани с повече разноски, главно в сферите обучение, опазване на здравето, пътно строителство и защита.

Асен Василев от " Продължава на смяната " разяснява, че би трябвало да се търси композиция от приходни ограничения и подкрепяне на хората, като даде образец с ваучерите за храна.

" Предлагаме ваучерите за храна от 100 евро да станат 150 евро. Това отново оказва помощ на българския бизнес, както апропо и на българските служащи. Вместо служащите да получават пари в плик, почнаха да получават ваучери за храна, тъй като върху тях не се заплащат налози и осигуровки ", разяснява някогашният финансов министър.

Теменужка Петкова от ГЕРБ - Съюз на демократичните сили разкритикува ръководещите за рекордния минус в хазната и напомни, че препоръчаният от нея бюджет в ролята на финансов министър в кабинета " Желязков ", който предизвика митингите, е бил с недостиг от 3%.

" В края на предходната година вашият водач и тогавашен президент господин Румен Радев се извини пред българския бизнес за бюджета, който държавното управление на Росен Желязков предложи, в случай че той нямаше никакво касателство към този план на закон за бюджет. Готови ли сте, уважаеми сътрудници, от " Прогресивна България " да извършите същото в този момент, тъй като в този момент е време да се извините на българските жители за вашия бюджет ", съобщи Петкова, която също бе финансов министър.

Една от сериозните рецензии на опозицията беше и против решението на ръководещото болшинство да се откаже от концепцията да постави таван на заплатите в бордовете, само че то бе предпазено от Константин Проданов от " Прогресивна България ".

" Тук би трябвало да се направи точно, да не се направи по урбулешки метод, тъй че " да избодем очи, вместо да изпишем вежди ". Просто държа да съм безусловно безапелационен, че това се случва, то ще се случи и ще се направи по верния метод напълно скоро ", съобщи Проданов, представен от Българска телеграфна агенция.

Спорове провокираха и плануваните средства за просвета.

Според Йорданка Фандъкова от ГЕРБ-СДС е нужен нов политически консенсус, че средствата за просвета не са разход, а вложения. По думите ѝ, Министерството на културата продължава да бъде недофинансирано, делът на културата в брутния вътрешен артикул (БВП) остава доста невисок. С 557 000 евро са понижени парите за културно завещание спрямо 2025 година, добави тя. Заявката до края на мандата е за 1% от Брутният вътрешен продукт, означи още Йорданка Фандъкова и заявява, че ГЕРБ са подготвени да поддържат препоръчани промени.

Културата желае вложения, посочи и Александра Стеркова от “Демократична България ”. Получаваме бюджет, който възпроизвежда настоящия модел, счита тя.

Държавата да не понижава дотацията за вероизповеданията, изиска Иво Михайлов от “Продължаваме смяната ”. Той означи, че предходната година е била по 20 лева за всеки изразил принадлежност към обещано изповедание, през днешния ден се предлага малко над 7 евро. По думите му, полезностите се потвърждават в бюджетите.

Днес страната изпраща едно доста необичайно обръщение към три публични медии, разяснява още Михайлов.

“На Българска телеграфна агенция се споделя – вие заслужавате нарастване на бюджета си с към 21%, а на Българска национална телевизия и БНР се отхвърля ”, сподели той. Подкрепяме нарастването на бюджета на Българска телеграфна агенция, всички виждаме, че през последните години организацията се развива, уголемява активността си и извършва все по-добре публичната си задача, акцентира депутатът. Когато една социална институция работи добре, страната би трябвало да я поддържа, по този начин е вярно, счита Иво Михайлов.

“И в случай че този принцип е верен за Българска телеграфна агенция, за какво не е верен за Българска национална телевизия и БНР. Защо страната е решила, че една социална медия заслужава нарастване, а други две – не “. От Политическа партия желаят същото отношение към Българска национална телевизия и БНР, каквото страната е решила, че е вярно за Българска телеграфна агенция. Като член на комисията по културата и медиите през последните дни получих писма от чиновници на Българска национална телевизия – оператори, инженери, монтажисти, в тях има чувство за неправда, тези хора не желаят привилегии, единствено страната да бъде поредна, сподели Михайлов. Предлагаме страната да бъде поредна ”, добави той.

От Движение за права и свободи и " Възраждане " също не икономисаха рецензиите си към текстовете, които се разискват в полупразна зала и не престават дебатите по тях.

Идеята на народните представители е да приключат с аргументацията по всички текстове през днешния ден, а на следващия ден да се гласоподават текстовете.

Законът би трябвало да влезе в действие от 1-ви август.