Отбелязването на новото начало най-често свързваме с 1 март –

Отбелязването на новото начало най-често свързваме с 1 март – празникът на Баба Марта и денят, в който се закичваме с мартеници за здраве и благополучие.

Традицията е известна процедура измежду българския народ и е обвързвана с античната езическа история на Балканския полуостров.

Мартеници окачват освен в България, само че и във всички балкански страни, в това число в северната част на Гърция, както и Румъния и Молдова 

В една от по-съвременните митове даже се споделя, че мартеницата идва от времената на прабългарите и по-специално на хан Аспарух, написа Стандарт.

След като стигнал до Дунавската низина, той бил слисан от нейната хубост и решил да възпламени огромен огън, с цел да бъде покровителстван народът му от господ Тангра.

Започнал празникът, само че ханът бил печален, тъй като наложително трябвало да постави до жертвените блага една билка, която нямал.

В този миг дохвърчала лястовичка, а към крайници ѝ с бял конец била привързана изчезналата билка, подарък от сестрата на Аспарух Хуба.

Птичката обаче била ранена по време на своя полет и част от белия конец била обагрена от кръвта ѝ. Хан Аспарух предлага на господ Тангра стръкчето, а резервира бяло-червения конец, вярвайки, че той ще му донесе здраве и благополучие.

Разбира се, това е единствено легенда и няма никакви исторически доказателства, че е истина.

В днешно време, мартениците са дребни декорации, направени най-вече от вълнена или памучна прежда. Характерните цветове са бял и червен и символизират здраве, благополучие и ново начало. Смята се, че когато видите цъфнало дръвче или щъркел, би трябвало да окачите мартениците на клон или да ги положите под камък, с цел да ви е сполучлива цялата година.