Свети Андрей бил покровител на древните българи
Баптистерий (от лат.: baptisterium, помещение за осъществяване на ритуала Свето кръщение), където почитателите на деятел Андрей са кръщавали езичниците от днешна Североизточна България, откриха археолози при разкопки на античния град Мисионис край Търговище. Край църквата предходната година бе открит неповторим оловен кръст с облика на деятел Андрей. А това е прекомерно интересно…
Много историци считат, че св. Андрей е настойник на античните българи, които дълги години бяха наричани прабългари. Доказателства за това има даже на Апенините. Там са най-вече в действителност.
Италианските историци Угели и Орсини, изследвайки живота в Беневентското херцогство, откриват, че през онази ера тамошният храм се споделя св. Андрея ди Палофернус. Те са безапелационни, че този светец е настойник на античните българи, заселили се на полуострова.
Палофернус е староримското име на областите на северозапад от Черно море, т.е. евентуално ръководените от Аспаруховия брат Алцек елементи от Велика България, местата, където съгласно преданието е проповядвал самият първи Христов възпитаник св. Андрей Първозвани. Според писанията той покръства там в християнството 70 000 езичници. Българите просто тачат светеца, тъй като проповядва в старите им земи в Скития, преди да бъде разпнат в гръцкия град Патра.
Още през 1942 година италианският историк проф. Винченцо д’Амико оповестява, че повече от 700 селища на Апенините са учредени от античните българи. Според него близо 3 милиона италианци са техни потомци. В труда си „Протобългарите в Италия“ той се базира на редица остарели документи, говорещи за наличието им на Апенините през вековете. Според учения българите за първи път донасят и стартират да отглеждат ориз в Италия. Установяват и други непознати до тогава на полуострова аграрни практики. Което значи, че още тогава са били освен конен народ, само че и отлични стопани, когато са в мир. За Алцек се допуска, че като татко си, великия кан Кубрат, приема християнството, без да го постанова на войската си. Част от бойците му и техните фамилии явно също са християни, още повече, че живеят в сърцето на християнския свят. Винченцо д’Амико обръща внимание на обстоятелството, че в Италия на всички места, където през Средновековието е имало прабългарски общности, по техен почин са вдигнати и църкви, носещи името на св. Андрей Първозвани.
Излизат от ден на ден доказателства, че култът към св. Андрей май идва в Италия точно с конниците на Алцек. Пише го даже в документи на Римската черква. Ето какво споделя един от тях: „Разпространението на култа към св. Андрей става по време на лангобардското господство /VI-VII в./ и е дело на българите, извикани да заселят някои земи, обезлюдени след войната с Византия“.
През 1987 година италиански археолози откриват всеобщ гроб в полето край Кампокиро-Вичене, до град Бояно в региона Молизе. През 90-те е открит и различен некропол край Морионе, единствено на 800 метра от първия. В него са разказани 175 гроба, в 12 от тях мъже са заровени с конете си, а телата са положени в посока изток-запад. За гроб номер 33 от Кампокиро се допуска, че е на кан Алцек. Воинът в него е мощен мъж, погубен в пердах, със заплашителен удар в главата. Погребан е дружно с коня си. Около тялото му за пътуването в отвъдното са подредени оръжия и скъпи предмети, измежду които златен пръстен със драгоценен камък, направен от монета. На него личат везни, държани от ръка, знак от времето на римския император Октавиан Август.
Вече сме писали, че български отряди са били ударната мощ на византийския цезар – пълководеца Флавий Велизарий, живял сред 505 и 565 година след Христа, magister militum per Orientem, от 534 година единствен консул на Източната Римска империя. Негов секретар и консултант бил фамозният летописец Прокопий Кесариийски, чиито сведения явно са от първа ръка. Пълководецът постоянно употребявал наемни български отряди, с които при започване на военната си кариера се е бил под стените на Константинопол. Интересното съгласно летописеца е, че от Италия той написа на императора си да му изпрати подкрепления от българи и славяни, което значи, че двете общности са воювали един до друг повече от 150 години преди Аспарух да сътвори Дунавска България.
Много историци считат, че св. Андрей е настойник на античните българи, които дълги години бяха наричани прабългари. Доказателства за това има даже на Апенините. Там са най-вече в действителност.
Италианските историци Угели и Орсини, изследвайки живота в Беневентското херцогство, откриват, че през онази ера тамошният храм се споделя св. Андрея ди Палофернус. Те са безапелационни, че този светец е настойник на античните българи, заселили се на полуострова.
Палофернус е староримското име на областите на северозапад от Черно море, т.е. евентуално ръководените от Аспаруховия брат Алцек елементи от Велика България, местата, където съгласно преданието е проповядвал самият първи Христов възпитаник св. Андрей Първозвани. Според писанията той покръства там в християнството 70 000 езичници. Българите просто тачат светеца, тъй като проповядва в старите им земи в Скития, преди да бъде разпнат в гръцкия град Патра.
Още през 1942 година италианският историк проф. Винченцо д’Амико оповестява, че повече от 700 селища на Апенините са учредени от античните българи. Според него близо 3 милиона италианци са техни потомци. В труда си „Протобългарите в Италия“ той се базира на редица остарели документи, говорещи за наличието им на Апенините през вековете. Според учения българите за първи път донасят и стартират да отглеждат ориз в Италия. Установяват и други непознати до тогава на полуострова аграрни практики. Което значи, че още тогава са били освен конен народ, само че и отлични стопани, когато са в мир. За Алцек се допуска, че като татко си, великия кан Кубрат, приема християнството, без да го постанова на войската си. Част от бойците му и техните фамилии явно също са християни, още повече, че живеят в сърцето на християнския свят. Винченцо д’Амико обръща внимание на обстоятелството, че в Италия на всички места, където през Средновековието е имало прабългарски общности, по техен почин са вдигнати и църкви, носещи името на св. Андрей Първозвани.
Излизат от ден на ден доказателства, че култът към св. Андрей май идва в Италия точно с конниците на Алцек. Пише го даже в документи на Римската черква. Ето какво споделя един от тях: „Разпространението на култа към св. Андрей става по време на лангобардското господство /VI-VII в./ и е дело на българите, извикани да заселят някои земи, обезлюдени след войната с Византия“.
През 1987 година италиански археолози откриват всеобщ гроб в полето край Кампокиро-Вичене, до град Бояно в региона Молизе. През 90-те е открит и различен некропол край Морионе, единствено на 800 метра от първия. В него са разказани 175 гроба, в 12 от тях мъже са заровени с конете си, а телата са положени в посока изток-запад. За гроб номер 33 от Кампокиро се допуска, че е на кан Алцек. Воинът в него е мощен мъж, погубен в пердах, със заплашителен удар в главата. Погребан е дружно с коня си. Около тялото му за пътуването в отвъдното са подредени оръжия и скъпи предмети, измежду които златен пръстен със драгоценен камък, направен от монета. На него личат везни, държани от ръка, знак от времето на римския император Октавиан Август.
Вече сме писали, че български отряди са били ударната мощ на византийския цезар – пълководеца Флавий Велизарий, живял сред 505 и 565 година след Христа, magister militum per Orientem, от 534 година единствен консул на Източната Римска империя. Негов секретар и консултант бил фамозният летописец Прокопий Кесариийски, чиито сведения явно са от първа ръка. Пълководецът постоянно употребявал наемни български отряди, с които при започване на военната си кариера се е бил под стените на Константинопол. Интересното съгласно летописеца е, че от Италия той написа на императора си да му изпрати подкрепления от българи и славяни, което значи, че двете общности са воювали един до друг повече от 150 години преди Аспарух да сътвори Дунавска България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ