Печалбата на банките в България нарасна с над 70% през 2021 година
Банковата система е доста постоянна, доста ликвидна и облагата и внезапно нараства, а необслужваните заеми понижават. Според последните данни на Българска народна банка, които обобщават резултатите на банковия бранш за предходната година, той приключва 2021-а с облага от 1 415.04 млн. лв. - с 601.28 млн. лв. или с 73.81% повече спрямо резултата регистриран за 2020-а. При тази облага и регистрирания растеж на личният капитал на банковия бранш от над 1 250 млн. лв., индикаторите възвръщаемост на капитала и възвръщаемост на активите са надлежно 8.52% и 1.05 %. А година по-рано те са били 5.31% за възвръщаемост на личния капитал и 0.66% за възвръщаемост на активите.
Другите позитивни индикатори са, че банковата система продължава да е високо ликвидна. Според Българска народна банка отношението на ликвидно покритие в края на декември 2021 година е 274.1 %. И въпреки това съответствие да е паднало в съпоставяне със септември 2021-а когато е било 281.9%, то е по-високо от равнището - 268.7%, регистрирано през декември 2020 година. Също по този начин в края на декември 2021-а ликвидният буфер е 41.5 милиарда лева, а чистите изходящи ликвидни потоци - 15.1 милиарда лева (при надлежно 36.3 милиарда лева и 12.9 милиарда лева в края на септември 2021 година и 36.2 милиарда лв. буфер и 13 милиарда лв. изходящи потоци в края на 2020-а).
Тези данни удостоверяват написаното в последната публикация на шефа на Българска народна банка Димитър Радев, че от източник на проблеми в предишни години, в този момент банковият бранш се е трансформирал в инструмент за решаването на стопански проблеми.
На целия този общ декор обаче има някои въпроси, които не могат да не будят, в случай че не безпокойствие, то най-малко съществени въпросителни. Става дума най-много за източниците на другояче забележителния финансов резултат на банковата система за 2021-а. Един по-обстоен разбор на данните демонстрира, че растежът с 289.55 млн. лв. (6.96%) на приходите от главната активност на банките, изразени в индикатора " общ чист действен доход ", способстват с по-малко от 48.2%, за растежа на годишната облага от 601.28 млн. лв..
Друг подробност е, че този растеж на общия чист действен приход е значително разследване от сериозното годишно повишаване с 202.26 млн. лв. (19.47%) на чистия приход от такси и комисионни. Докато чистият приход от лихви за същия интервал се нараснал със 107.94 млн. лв. (4.07%) и то основно поради спада - с 68.27 млн. лв. (19.33%) на банковите разноски за лихви. Резултатите от приходите от лихви са малко странни, като се има поради, че спрямо 2020-а, през 2021-а растежът на заемите е по-висок.
" Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства с 2.2 милиарда лева (3.0%) до 75.9 милиарда лева Увеличават се заемите за нефинансови предприятия (това са фирмите) (с 1.2 милиарда лева, 3.0%), за семейства (с 870 млн. лева, 3.0%), както и тези за други финансови предприятия (със 72 млн. лева, 1.4%) и за бранш държавно ръководство (със 71 млн. лева, 7.9%) ", написа Българска народна банка в информацията си за 2021-а. Докато в доклада за 2020-а данните са следните: " Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства за интервала с 1.8% (1.2 милиарда лева.) до 69.5 милиарда лева Наблюдава се нарастване при заемите за нефинансови предприятия - с 2.8% (1.0 милиарда лева.), и за семейства - с 1.5% (392 млн. лева.) ".
Добре е също по този начин да се означи, че отрицателно въздействия върху общия чист действен приход за 2021-а има спадът - със 75.68 млн. лв. (39.81%) от приходите от дивиденти, които преди рецесията съществено надуваха финансовите резултати на банките.
Представената до тук информация демонстрира постепенна смяна в структурата на приходите на банките от главен бизнес, което слага въпроса до каква степен това прави резистентен растежа на тези доходи.
Ако се върнем на източниците на растежа на облагата на банките, ще забележим, че те в по-голямата си част се дължат на свиването на някои съществени разноски. Докато през 2021-а административните разноски не престават да порастват - със 107.68 млн. лв. (6.41%), за същия интервал има сериозен спад в разноските на банковата система, които тя прави като заплаща вноски във фондовете за гарантиране на влоговете и за преструктуриране на банки. В това перо средствата са се свили със 145.48 млн. лв. или с 48.12% годишно. Причината е, че заради влизането ни в Банковия съюз на Европейски Съюз нашите кредитни институции и през тази година са освободени от вноски към Европейския фонд за преструктуриране. Това е по този начин, тъй като към този фонд бяха трансферирани средства от националния ни фонд за преструктуриране, които надхвърляха сумите, които другояче нашите банки годишно трябваше да заплащат. Важно е да се знае обаче, че спестяването на този разход е краткотрайно, а също по този начин не е ясно дали изобщо ще имаме достъп до европейския фонд, в случай че се наложи. Досега той е отказвал на всички претенции за поддръжка на закъсали банки отправени му от страни - членки на Еврозоната и на Банковия съюз на Европейски Съюз като Италия, Испания и някои от прибалтийските страни.
Другото огромно перо за икономисване на разноските, което най-силно способства за растежа на регистрираната за 2021-а облага са средствата заделяни за обезценки и за хранителни запаси. Разходите за обезценки, с които се покрива риска отпуснатите заеми да не бъдат отчасти или изцяло погасени, през 2021-а са се свили с 281.86 млн. лв. или с 32.71 %. Обяснение за този спад може да се откри в информацията на Българска народна банка.
" В края на декември 2021 година брутните необслужвани заеми и задатъци са 4.969 милиарда лева (при 5.399 милиарда лева в края на септември), а делът им в общата сума на брутните заеми и задатъци е 6.03% (при 6.44% в края на септември). При показване на индикатора в необятния обсег (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани заеми и задатъци в края на декември е 4.60% (при 5.01% към 30 септември). Нетната стойност на необслужваните заеми и задатъци (след приспадане на присъщата им обезценка) е 2.595 милиарда лева (при 2.810 милиарда лева в края на септември), а делът ѝ в общата чиста стойност на заемите и задатъците е 3.29% (при 3.50% в края на септември) ", написа Българска народна банка при представянето на данните за банковия бранш през 2021-а.
Ако създадем съпоставяне с края на 2020-а ще забележим, че за една година има спад на брутните необслужвани заеми със 742 млн. лв. ( близо 13%) и на каузи им в общия размер на общата сума на предоставените заеми и задатъци от 7.45% през 2020-а, на 6.03% в края на 2021-а. Тези трендове сами по себе си са прелестни и приказват за положително ръководство на риска. Но безпокойствие остава обстоятелството, че темпа с който понижават необслужваните заеми - 13% годишно, е в пъти по-малък от темпа, с който спадат - с 32.71%, разноските за амортизация, с които се покрива риска от непогасяване на отпуснатите заеми. Тази ножица би трябвало да е много по-малка най-много заради обстоятелството, че без значение от спада на равнището на необслужваните заеми по отношение на общия размер на предоставените заеми, по този отрицателен индикатор, съгласно Европейския банков орган (ЕБО), България е на едно от първите места в Европейски Съюз. Когато излязат данните на ЕБО за 2021-а може да се окаже, че в случай че не в първата тройка, то сигурно ще сме в първата петица. Няма подозрение, че страната ни има систематичен проблем с необслужваните заеми, най-много с тези на бизнеса, и заради това всяко едно бързо стесняване на разноските за амортизация постоянно е тревожно.
Впрочем възможните опасности от сходно понижение на тези разноски до известна степен се компенсира от политиката на Българска народна банка за увеличение на финансовите буфери и за възбрана да се раздават дивиденти. Това резервира регистрираната облага в банките и усилва техния личен капитал. Но в множеството случаи тази облага взе участие в капитала като неразпределена и, в случай че и когато регулативните ограничения на Българска народна банка бъдат облекчени или свалени, тя може елементарно да изтече по формата на раздадени дивиденти.
Що се отнася до разноските за хранителни запаси, тяхното годишно понижение - с 49.32 млн. лв. (спад от 44.26%) също способства за растежа на банковата облага. Доколкото, обаче, тези разноски са свързани с покритието на риска на една характерна банкова активност - даването на гаранции, оценката за целесъобразността за тяхното понижение изисква един малко по-подробен разбор на годишните резултати на всяка една банка у нас.
Другите позитивни индикатори са, че банковата система продължава да е високо ликвидна. Според Българска народна банка отношението на ликвидно покритие в края на декември 2021 година е 274.1 %. И въпреки това съответствие да е паднало в съпоставяне със септември 2021-а когато е било 281.9%, то е по-високо от равнището - 268.7%, регистрирано през декември 2020 година. Също по този начин в края на декември 2021-а ликвидният буфер е 41.5 милиарда лева, а чистите изходящи ликвидни потоци - 15.1 милиарда лева (при надлежно 36.3 милиарда лева и 12.9 милиарда лева в края на септември 2021 година и 36.2 милиарда лв. буфер и 13 милиарда лв. изходящи потоци в края на 2020-а).
Тези данни удостоверяват написаното в последната публикация на шефа на Българска народна банка Димитър Радев, че от източник на проблеми в предишни години, в този момент банковият бранш се е трансформирал в инструмент за решаването на стопански проблеми.
На целия този общ декор обаче има някои въпроси, които не могат да не будят, в случай че не безпокойствие, то най-малко съществени въпросителни. Става дума най-много за източниците на другояче забележителния финансов резултат на банковата система за 2021-а. Един по-обстоен разбор на данните демонстрира, че растежът с 289.55 млн. лв. (6.96%) на приходите от главната активност на банките, изразени в индикатора " общ чист действен доход ", способстват с по-малко от 48.2%, за растежа на годишната облага от 601.28 млн. лв..
Друг подробност е, че този растеж на общия чист действен приход е значително разследване от сериозното годишно повишаване с 202.26 млн. лв. (19.47%) на чистия приход от такси и комисионни. Докато чистият приход от лихви за същия интервал се нараснал със 107.94 млн. лв. (4.07%) и то основно поради спада - с 68.27 млн. лв. (19.33%) на банковите разноски за лихви. Резултатите от приходите от лихви са малко странни, като се има поради, че спрямо 2020-а, през 2021-а растежът на заемите е по-висок.
" Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства с 2.2 милиарда лева (3.0%) до 75.9 милиарда лева Увеличават се заемите за нефинансови предприятия (това са фирмите) (с 1.2 милиарда лева, 3.0%), за семейства (с 870 млн. лева, 3.0%), както и тези за други финансови предприятия (със 72 млн. лева, 1.4%) и за бранш държавно ръководство (със 71 млн. лева, 7.9%) ", написа Българска народна банка в информацията си за 2021-а. Докато в доклада за 2020-а данните са следните: " Брутният кредитен портфейл на банковата система нараства за интервала с 1.8% (1.2 милиарда лева.) до 69.5 милиарда лева Наблюдава се нарастване при заемите за нефинансови предприятия - с 2.8% (1.0 милиарда лева.), и за семейства - с 1.5% (392 млн. лева.) ".
Добре е също по този начин да се означи, че отрицателно въздействия върху общия чист действен приход за 2021-а има спадът - със 75.68 млн. лв. (39.81%) от приходите от дивиденти, които преди рецесията съществено надуваха финансовите резултати на банките.
Представената до тук информация демонстрира постепенна смяна в структурата на приходите на банките от главен бизнес, което слага въпроса до каква степен това прави резистентен растежа на тези доходи.
Ако се върнем на източниците на растежа на облагата на банките, ще забележим, че те в по-голямата си част се дължат на свиването на някои съществени разноски. Докато през 2021-а административните разноски не престават да порастват - със 107.68 млн. лв. (6.41%), за същия интервал има сериозен спад в разноските на банковата система, които тя прави като заплаща вноски във фондовете за гарантиране на влоговете и за преструктуриране на банки. В това перо средствата са се свили със 145.48 млн. лв. или с 48.12% годишно. Причината е, че заради влизането ни в Банковия съюз на Европейски Съюз нашите кредитни институции и през тази година са освободени от вноски към Европейския фонд за преструктуриране. Това е по този начин, тъй като към този фонд бяха трансферирани средства от националния ни фонд за преструктуриране, които надхвърляха сумите, които другояче нашите банки годишно трябваше да заплащат. Важно е да се знае обаче, че спестяването на този разход е краткотрайно, а също по този начин не е ясно дали изобщо ще имаме достъп до европейския фонд, в случай че се наложи. Досега той е отказвал на всички претенции за поддръжка на закъсали банки отправени му от страни - членки на Еврозоната и на Банковия съюз на Европейски Съюз като Италия, Испания и някои от прибалтийските страни.
Другото огромно перо за икономисване на разноските, което най-силно способства за растежа на регистрираната за 2021-а облага са средствата заделяни за обезценки и за хранителни запаси. Разходите за обезценки, с които се покрива риска отпуснатите заеми да не бъдат отчасти или изцяло погасени, през 2021-а са се свили с 281.86 млн. лв. или с 32.71 %. Обяснение за този спад може да се откри в информацията на Българска народна банка.
" В края на декември 2021 година брутните необслужвани заеми и задатъци са 4.969 милиарда лева (при 5.399 милиарда лева в края на септември), а делът им в общата сума на брутните заеми и задатъци е 6.03% (при 6.44% в края на септември). При показване на индикатора в необятния обсег (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) делът на брутните необслужвани заеми и задатъци в края на декември е 4.60% (при 5.01% към 30 септември). Нетната стойност на необслужваните заеми и задатъци (след приспадане на присъщата им обезценка) е 2.595 милиарда лева (при 2.810 милиарда лева в края на септември), а делът ѝ в общата чиста стойност на заемите и задатъците е 3.29% (при 3.50% в края на септември) ", написа Българска народна банка при представянето на данните за банковия бранш през 2021-а.
Ако създадем съпоставяне с края на 2020-а ще забележим, че за една година има спад на брутните необслужвани заеми със 742 млн. лв. ( близо 13%) и на каузи им в общия размер на общата сума на предоставените заеми и задатъци от 7.45% през 2020-а, на 6.03% в края на 2021-а. Тези трендове сами по себе си са прелестни и приказват за положително ръководство на риска. Но безпокойствие остава обстоятелството, че темпа с който понижават необслужваните заеми - 13% годишно, е в пъти по-малък от темпа, с който спадат - с 32.71%, разноските за амортизация, с които се покрива риска от непогасяване на отпуснатите заеми. Тази ножица би трябвало да е много по-малка най-много заради обстоятелството, че без значение от спада на равнището на необслужваните заеми по отношение на общия размер на предоставените заеми, по този отрицателен индикатор, съгласно Европейския банков орган (ЕБО), България е на едно от първите места в Европейски Съюз. Когато излязат данните на ЕБО за 2021-а може да се окаже, че в случай че не в първата тройка, то сигурно ще сме в първата петица. Няма подозрение, че страната ни има систематичен проблем с необслужваните заеми, най-много с тези на бизнеса, и заради това всяко едно бързо стесняване на разноските за амортизация постоянно е тревожно.
Впрочем възможните опасности от сходно понижение на тези разноски до известна степен се компенсира от политиката на Българска народна банка за увеличение на финансовите буфери и за възбрана да се раздават дивиденти. Това резервира регистрираната облага в банките и усилва техния личен капитал. Но в множеството случаи тази облага взе участие в капитала като неразпределена и, в случай че и когато регулативните ограничения на Българска народна банка бъдат облекчени или свалени, тя може елементарно да изтече по формата на раздадени дивиденти.
Що се отнася до разноските за хранителни запаси, тяхното годишно понижение - с 49.32 млн. лв. (спад от 44.26%) също способства за растежа на банковата облага. Доколкото, обаче, тези разноски са свързани с покритието на риска на една характерна банкова активност - даването на гаранции, оценката за целесъобразността за тяхното понижение изисква един малко по-подробен разбор на годишните резултати на всяка една банка у нас.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ