Шефът на БНБ: Банките влязоха подготвени в кризата, имат допълнителен ресурс от 9.3 млрд. лв.
Банките влязоха в актуалната рецесия добре готови заради направеното през последните години. Това съобщи шефът на Българска национална банка Димитър Радев в изказването си при откриването на новата образователна година в УНСС.
Радев уточни невижданата по своя мащаб и дълбочина инспекция на качеството на активите на банките и стрес тестванията, извършени от Българска народна банка и Европейската централна банка.
Една от техните съществени цели беше да се приготвят банките за най-лоши макроикономически сюжети, които мнозина тогава определяха като невъзможни.
Сега, когато към този момент сме в тези „ невъзможни " сюжети, виждаме, че банките реагират съответно и не престават да бъдат в добра кондиция, акцентира гуверньорът на Българска народна банка.
Тази добра подготовка оказа помощ още при започване на рецесията да се одобряват спомагателни ограничения за усилване на финансовата позиция и ликвидността на банките.
Мерките включваха цялостното капитализиране на цялата облага в бранша, мощно съкращаване на задграничните експозиции, а също по този начин и отменяне на плануваните спомагателни финансови условия, свързани с цикличните опасности. Този пакет от ограничения обезпечи спомагателен запас в банковата система в размер на 9.3 милиарда лева
Пакетът от ограничения не беше ориентиран самоцелно и само към банките. По-скоро неговата цел беше да се основат условия в банковия бранш по този начин, че той да може да предприеме стъпки за облекчение следствията от рецесията за бизнеса и популацията.
Основният инструмент, който беше употребен за тази цел и който към момента е в действие, е така наречен „ частен мораториум " върху заплащанията по заеми. До момента отлагане на такива заплащания са получили над 14 хиляди предприятия и над 93 хиляди семейства в общ размер на над 9 милиарда лева, което е действително и доста облекчение на финансовите условия през най-трудния интервал на рецесията.
Кризата сложи по-актуално на дневен ред и въпроса с изискванията за външно финансиране. Знаете, че вследствие на рецесията стартира акумулирането на дефицити, които би трябвало да се финансират, а също по този начин и да се поддържат нужните финансови буфери.
Поради тази причина ние се нуждаехме от спомагателен знак за пазарите и за вложителите, че България стои устойчиво в рецесията от позиция на финансовата си позиция и на паричния си режим.
Този знак беше даден с установяването на суапова линия за 2 милиарда евро сред Европейската централна банка и Българската национална банка и беше разчетен еднопосочно позитивно както от пазарите, по този начин и от кредитните организации, а също по този начин и от вложителите.
Искам да посоча нещо доста значимо - констатацията за мощната финансова позиция на страната остава годна и сега, без значение от развиването през последните месеци. Ще бъде неточност с доста съществени последствия, в случай че допуснем пробив в тази посока.
Всички подхванати дотук стъпки във връзка с банковия бранш, които считам, че бяха сполучливи и навременни, по никакъв метод не понижават нашата угриженост за това, което става и което следва да стане в идващите месеци.
Съществува огромна неизясненост във връзка с това по какъв начин ще се развие здравната рецесия, свързаната с това икономическа рецесия, и по какъв начин ще се развие политическата обстановка.
Поради тази причина Българската национална банка остава, както евентуално сте видели от неотдавна оповестените от нас данни, консервативна в своите прогнози за икономическия напредък, освен това с прекомерно необятен диапазон на допусканията. В момента работим по нова, обновена оценка за обстановката за тази година и за това, което чакаме през идната година, заяви Димитър Радев и уточни, че оценката ще бъде оповестена през октомври.
След броени дни, на 1 октомври, Българската национална банка посредством банковия контрол ще стане първата българска институция, пълновръстен член на значима институция на еврозоната -
Единният контролен механизъм. Това, наред с другото, е незабравим образец на институционално развиване. Само преди няколко години надзорът бе една от най-уязвимите и най-критикуваните регулаторни институции в страната. В момента той е една от най-солидните и най-силните институции, призната единомислещо в фамилията на европейския банков контрол.
Този образец на институционално развиване може да бъде прибавен и в други значими сфери. Това ще даде опция да се оправим освен с провокациите на днешния, а и на утрешния ден, съобщи още Димитър Радев пред студентите от УНСС.
Радев уточни невижданата по своя мащаб и дълбочина инспекция на качеството на активите на банките и стрес тестванията, извършени от Българска народна банка и Европейската централна банка.
Една от техните съществени цели беше да се приготвят банките за най-лоши макроикономически сюжети, които мнозина тогава определяха като невъзможни.
Сега, когато към този момент сме в тези „ невъзможни " сюжети, виждаме, че банките реагират съответно и не престават да бъдат в добра кондиция, акцентира гуверньорът на Българска народна банка.
Тази добра подготовка оказа помощ още при започване на рецесията да се одобряват спомагателни ограничения за усилване на финансовата позиция и ликвидността на банките.
Мерките включваха цялостното капитализиране на цялата облага в бранша, мощно съкращаване на задграничните експозиции, а също по този начин и отменяне на плануваните спомагателни финансови условия, свързани с цикличните опасности. Този пакет от ограничения обезпечи спомагателен запас в банковата система в размер на 9.3 милиарда лева
Пакетът от ограничения не беше ориентиран самоцелно и само към банките. По-скоро неговата цел беше да се основат условия в банковия бранш по този начин, че той да може да предприеме стъпки за облекчение следствията от рецесията за бизнеса и популацията.
Основният инструмент, който беше употребен за тази цел и който към момента е в действие, е така наречен „ частен мораториум " върху заплащанията по заеми. До момента отлагане на такива заплащания са получили над 14 хиляди предприятия и над 93 хиляди семейства в общ размер на над 9 милиарда лева, което е действително и доста облекчение на финансовите условия през най-трудния интервал на рецесията.
Кризата сложи по-актуално на дневен ред и въпроса с изискванията за външно финансиране. Знаете, че вследствие на рецесията стартира акумулирането на дефицити, които би трябвало да се финансират, а също по този начин и да се поддържат нужните финансови буфери.
Поради тази причина ние се нуждаехме от спомагателен знак за пазарите и за вложителите, че България стои устойчиво в рецесията от позиция на финансовата си позиция и на паричния си режим.
Този знак беше даден с установяването на суапова линия за 2 милиарда евро сред Европейската централна банка и Българската национална банка и беше разчетен еднопосочно позитивно както от пазарите, по този начин и от кредитните организации, а също по този начин и от вложителите.
Искам да посоча нещо доста значимо - констатацията за мощната финансова позиция на страната остава годна и сега, без значение от развиването през последните месеци. Ще бъде неточност с доста съществени последствия, в случай че допуснем пробив в тази посока.
Всички подхванати дотук стъпки във връзка с банковия бранш, които считам, че бяха сполучливи и навременни, по никакъв метод не понижават нашата угриженост за това, което става и което следва да стане в идващите месеци.
Съществува огромна неизясненост във връзка с това по какъв начин ще се развие здравната рецесия, свързаната с това икономическа рецесия, и по какъв начин ще се развие политическата обстановка.
Поради тази причина Българската национална банка остава, както евентуално сте видели от неотдавна оповестените от нас данни, консервативна в своите прогнози за икономическия напредък, освен това с прекомерно необятен диапазон на допусканията. В момента работим по нова, обновена оценка за обстановката за тази година и за това, което чакаме през идната година, заяви Димитър Радев и уточни, че оценката ще бъде оповестена през октомври.
След броени дни, на 1 октомври, Българската национална банка посредством банковия контрол ще стане първата българска институция, пълновръстен член на значима институция на еврозоната -
Единният контролен механизъм. Това, наред с другото, е незабравим образец на институционално развиване. Само преди няколко години надзорът бе една от най-уязвимите и най-критикуваните регулаторни институции в страната. В момента той е една от най-солидните и най-силните институции, призната единомислещо в фамилията на европейския банков контрол.
Този образец на институционално развиване може да бъде прибавен и в други значими сфери. Това ще даде опция да се оправим освен с провокациите на днешния, а и на утрешния ден, съобщи още Димитър Радев пред студентите от УНСС.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ