Стъпки за премахване на насилието и тормоза на работното място
Българското държавно управление разгласи 15 незабавни ограничения за битка против насилието и експанзията, като българското общество припозна нуждата от ограничаване на разпространяването на всевъзможни форми на принуждение и експанзия.
В същото време възходящите случи на принуждение и на работното място допуска да бъдат препоръчани и ограничения за ограничаването на сходен тип експанзия. Какви са законовите форми за това, в детайли коментира доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право.
В интернационален проект отговор на този въпрос е даден ясно и изрично посредством приемането на Конвенция №190 на Международната организация на труда (МОТ) за унищожаване на насилието и издевателството в региона на труда. Към днешна дата България е една от страните, които към момента не са утвърдили тази Конвенция и нейните разпореждания не са включени в нашето законодателство.
Конвенция 190 на МОТ е призната още през 2019 година Припомням, че българският Кодекс на труда не съдържа избрания на понятията „ тормоз “ и „ принуждение “ на работното място, в това число и на база пол, както и ограничения, ориентирани към предотвратяването им. Тази законова действителност може да се промени, в случай че България ратифицира Конвенция № 190. Това е извънредно значима стъпка в битката с насилието в областта на трудовите правни отношения.
Неслучайно синдикатите настоятелно оферират на държавното управление да инициира законодателна самодейност за това, тъй като Конвенцията основава ново трудово право – правото на всеки човек на работното място без принуждение и тормоз, в това число принуждение и тормоз, учредени на пола.
iStock
В Българското трудово законодателство, в това число в други закони отвън Кодекса на труда, които контролират конституционното право на труд, такова право не е уредено. Подобно право не е било предмет на разискване и договаряне на негови параметри и в условия за реализация в групови трудови контракти.
Според Преамбюла на Конвенцията това право обезпечава взаимното почитание и човешкото достолепие. А това е и задача, която е в цялостно сходство с висшия принцип от Преамбюла на Конституцията на Република България за правата на личността, нейното достолепие и сигурност.
Конвенцията вкарва избрания на понятията „ принуждение и тормоз в света на труда “ и „ принуждение и тормоз, учредени на пола “. В кодекса на труда в България не съдържа отговорности за работодателя или други лица да се въздържат, да не подхващат дейности, които съставляват „ тормоз “ и „ принуждение “ по силата на определението на Конвенция № 190 МОТ. Няма сходни текстове и в Закона за държавния чиновник, както и в други закони, които контролират конституционното право на труд.
В Закона за отбрана от дискриминация има определение единствено за „ тормоз “, само че то се разграничава от определението в Конвенция №190 поради на това, че в този закон тормозът (вкл. и този, учреден на пола) е организиран от позиция основаване на неравноправие или неравнопоставеност. Докато в самата Конвенцията той е обвързван с друга специфична цел, а точно причиняването на физическа, психическа, полова или икономическа щета.
В Конвенцията са обосновани редица основни последствия, свързани с издевателството и насилието. На първо място е негативно влияние върху качеството на обществените и частните услуги и могат да попречат на хората, изключително дамите, да навлязат на пазара на труда, да останат в работната мощ и да се развиват професионално. Също по този начин е обърнато внимание на неподходящо въздействие върху психическото положение, физическото и половото здраве на хората, възприятието им за достолепие, фамилната и обществената им среда.
iStock
Важно е да се означи, че конвенцията има всеобхватно приложение - за всички браншове, което значи държавни, обществени и частни, както във формалната, по този начин и в неофициалната стопанска система, без значение дали в градските или селските региони. Тя обгръща обстановки, свързани с принуждение и тормоз както на работното място, в това число на публични места и в частни пространства, когато те са място на работа, по този начин и тук-там, където служителят получава заплата, употребява отмора за отдих или банкет на храна, или употребява санитарни пространства и съблекални. Прилага се и по време на командировки, пътувания, образование, събития или обществени действия, в процеса на връзки, свързани с работата, в това число тези, предоставени от осведомителните и информационните технологии, в жилищни пространства, предоставени от работодателя, както и когато пътуваме до и от работа.
За България е от извънредно значимо значение Конвенция 190 на МОТ да бъде утвърден в най-кратки периоди.
В същото време възходящите случи на принуждение и на работното място допуска да бъдат препоръчани и ограничения за ограничаването на сходен тип експанзия. Какви са законовите форми за това, в детайли коментира доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право.
В интернационален проект отговор на този въпрос е даден ясно и изрично посредством приемането на Конвенция №190 на Международната организация на труда (МОТ) за унищожаване на насилието и издевателството в региона на труда. Към днешна дата България е една от страните, които към момента не са утвърдили тази Конвенция и нейните разпореждания не са включени в нашето законодателство.
Конвенция 190 на МОТ е призната още през 2019 година Припомням, че българският Кодекс на труда не съдържа избрания на понятията „ тормоз “ и „ принуждение “ на работното място, в това число и на база пол, както и ограничения, ориентирани към предотвратяването им. Тази законова действителност може да се промени, в случай че България ратифицира Конвенция № 190. Това е извънредно значима стъпка в битката с насилието в областта на трудовите правни отношения.
Неслучайно синдикатите настоятелно оферират на държавното управление да инициира законодателна самодейност за това, тъй като Конвенцията основава ново трудово право – правото на всеки човек на работното място без принуждение и тормоз, в това число принуждение и тормоз, учредени на пола.
iStock В Българското трудово законодателство, в това число в други закони отвън Кодекса на труда, които контролират конституционното право на труд, такова право не е уредено. Подобно право не е било предмет на разискване и договаряне на негови параметри и в условия за реализация в групови трудови контракти.
Според Преамбюла на Конвенцията това право обезпечава взаимното почитание и човешкото достолепие. А това е и задача, която е в цялостно сходство с висшия принцип от Преамбюла на Конституцията на Република България за правата на личността, нейното достолепие и сигурност.
Конвенцията вкарва избрания на понятията „ принуждение и тормоз в света на труда “ и „ принуждение и тормоз, учредени на пола “. В кодекса на труда в България не съдържа отговорности за работодателя или други лица да се въздържат, да не подхващат дейности, които съставляват „ тормоз “ и „ принуждение “ по силата на определението на Конвенция № 190 МОТ. Няма сходни текстове и в Закона за държавния чиновник, както и в други закони, които контролират конституционното право на труд.
В Закона за отбрана от дискриминация има определение единствено за „ тормоз “, само че то се разграничава от определението в Конвенция №190 поради на това, че в този закон тормозът (вкл. и този, учреден на пола) е организиран от позиция основаване на неравноправие или неравнопоставеност. Докато в самата Конвенцията той е обвързван с друга специфична цел, а точно причиняването на физическа, психическа, полова или икономическа щета.
В Конвенцията са обосновани редица основни последствия, свързани с издевателството и насилието. На първо място е негативно влияние върху качеството на обществените и частните услуги и могат да попречат на хората, изключително дамите, да навлязат на пазара на труда, да останат в работната мощ и да се развиват професионално. Също по този начин е обърнато внимание на неподходящо въздействие върху психическото положение, физическото и половото здраве на хората, възприятието им за достолепие, фамилната и обществената им среда.
iStock Важно е да се означи, че конвенцията има всеобхватно приложение - за всички браншове, което значи държавни, обществени и частни, както във формалната, по този начин и в неофициалната стопанска система, без значение дали в градските или селските региони. Тя обгръща обстановки, свързани с принуждение и тормоз както на работното място, в това число на публични места и в частни пространства, когато те са място на работа, по този начин и тук-там, където служителят получава заплата, употребява отмора за отдих или банкет на храна, или употребява санитарни пространства и съблекални. Прилага се и по време на командировки, пътувания, образование, събития или обществени действия, в процеса на връзки, свързани с работата, в това число тези, предоставени от осведомителните и информационните технологии, в жилищни пространства, предоставени от работодателя, както и когато пътуваме до и от работа.
За България е от извънредно значимо значение Конвенция 190 на МОТ да бъде утвърден в най-кратки периоди.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ