Българка откри злато на Антарктида
Българският академик Ралица Събева откри злато на Антарктида, оповестява Нова телевизия. Десетилетия наред експерти от целия свят се пробват да намерят благородния метал на ледения континент.
Англичани, американци и испанци от десетилетия търсят злато на Антарктида. Открива го българския геолог от Софийския университет — Ралица Събева. Буквално в задния двор на българската база на остров Ливингстън.
„ Много геолози са работили там. Вероятно главната причина да го видя аз е, че виждам в детайлите, а с цел да видиш дребни златинки си би трябвало детайлна работа, би трябвало си доста работа”, изясни гл. помощник Ралица Събева, академик в СУ „ Св. Климент Охридски”.
Ралица е част от 28-мата ни арктическа задача на ледения континент. Докато е там взима геологични проби от десетки места.
„ Трябват месеци микроскопски проучвания, с цел да можем да ги забележим тези златинки. Може би човек би трябвало да има шанс преди всичко, само че и доста упорита работа”, споделя Ралица Събева.
До 2045 година на ледения континент има мораториум за добива на потребни изкопаеми.
„ Това е най-чистият, непорочен, хубав и непокътнат континент, обикновено е всички да желаеме да го запазим. Но! Остава въпроса — въпреки всичко всичко към нас е техника, електроника, нужни са ни тези метали, било то и злато, тъй че не се знае, след 45-а година какво ще се случи”, споделя Събева.
И тъкмо тогава — с изключение на златото, намерено на континента, ще имаме потребност и от други скъпи метали, от които има находища на Антарктида.
„ Ние не можем да спрем напредъка, тези скъпи минерали — метали, които ние добиваме — те ще ни трябват, в случай че желаеме да има напредък, в случай че желаеме да откриваме новите планети, в случай че желаеме да следим звездите. А те не се възобновяват. Т.е. когато свършат край. В Антарктида те са един огромен запас за бъдещето на човечеството”, счита проф. Христо Пимпирев.
Резерв, който ще бъде разпределен сред 29-те арктически народи, измежду които е и България.
„ Когато се седне на масата и се каже - бе тука би трябвало да се експлоатират - тъй като свършва на другите континенти, ние може да кажем: „ Да, само че ние имаме проучвания, изявления, разкрили сме това и това ". И за нас ще има парче от тортата. Много страни няма да имат това парче от тортата”, споделя проф. Пимпирев.
Англичани, американци и испанци от десетилетия търсят злато на Антарктида. Открива го българския геолог от Софийския университет — Ралица Събева. Буквално в задния двор на българската база на остров Ливингстън.
„ Много геолози са работили там. Вероятно главната причина да го видя аз е, че виждам в детайлите, а с цел да видиш дребни златинки си би трябвало детайлна работа, би трябвало си доста работа”, изясни гл. помощник Ралица Събева, академик в СУ „ Св. Климент Охридски”.
Ралица е част от 28-мата ни арктическа задача на ледения континент. Докато е там взима геологични проби от десетки места.
„ Трябват месеци микроскопски проучвания, с цел да можем да ги забележим тези златинки. Може би човек би трябвало да има шанс преди всичко, само че и доста упорита работа”, споделя Ралица Събева.
До 2045 година на ледения континент има мораториум за добива на потребни изкопаеми.
„ Това е най-чистият, непорочен, хубав и непокътнат континент, обикновено е всички да желаеме да го запазим. Но! Остава въпроса — въпреки всичко всичко към нас е техника, електроника, нужни са ни тези метали, било то и злато, тъй че не се знае, след 45-а година какво ще се случи”, споделя Събева.
И тъкмо тогава — с изключение на златото, намерено на континента, ще имаме потребност и от други скъпи метали, от които има находища на Антарктида.
„ Ние не можем да спрем напредъка, тези скъпи минерали — метали, които ние добиваме — те ще ни трябват, в случай че желаеме да има напредък, в случай че желаеме да откриваме новите планети, в случай че желаеме да следим звездите. А те не се възобновяват. Т.е. когато свършат край. В Антарктида те са един огромен запас за бъдещето на човечеството”, счита проф. Христо Пимпирев.
Резерв, който ще бъде разпределен сред 29-те арктически народи, измежду които е и България.
„ Когато се седне на масата и се каже - бе тука би трябвало да се експлоатират - тъй като свършва на другите континенти, ние може да кажем: „ Да, само че ние имаме проучвания, изявления, разкрили сме това и това ". И за нас ще има парче от тортата. Много страни няма да имат това парче от тортата”, споделя проф. Пимпирев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ