Галин Стоев към Борисов: Историята Ви гледа, а нейният съд е безпощаден.
Българският режисьор Галин Стоев, шеф на Националния трагичен спектакъл в Тулуза, Франция, изпрати остро отворено писмо до Бойко Борисов, като съгласно сътрудниците от " Площад Славейков " то е получено на формалния имейл на премиера.
Господин Министър-председател,
Обръщам се към Вас като жител. Артистът и индивидът в мен мъчно биха намерили пресечни точки с Вас. С това писмо се обръщам и към всички политици, които скрито или очевидно стоят зад Вашия план за държавност.
В България повече от месец се случва нещо. Нещо, което Вие очевидно не разбирате или по-скоро не можете да разберете: Един непредвиден изблик на обществена сила, който съгласно предварителните Ви сметки би трябвало бързо да отече в плаващите пясъци на родните непукизъм, нихилизъм и слабоволие. Но той продължава по-дълго от предвижданото, макар сменящите се тактики да го омаловажите или оклеветите. Защо става по този начин?
COVID-19 докара в домовете ни страха и суматохата. Същите тези боязън и суматоха, които Вие експлоатирахте с PR акции и с обиколки с джип, които с изключение на да дадат своя дан за световното стопляне, демонстрираха и гения Ви да превърнете даже ария от италианската опозиция в домашна чалга, допринасяйки, за кой ли път, за бетонирането на неприятния усет като само средство за легитимност в очите на електората. Представяхте свойствения си мачизъм като достолепие, с което ще погалите или пък отвъртите някой пестник там където би трябвало, само че който ще Ви обезпечи това, което в логиката на психиката се назовава Стокхолмски синдром или с други думи парадоксалното привързване на жертвата към мъчителя си. Българинът от години живее в сходен психически и физически тормоз и за плашещо огромна част от популацията той се е трансформирал в неизбежна нормалност. Това, което обаче пропуснахте да видите с идването на COVID-19 е, че той физически върна в родината голямо количество млади българи, а също и попречи на други такива да заминат да учат или работят на открито. Така се появи онази сериозна маса от образовани и мислещи мъже и дами, които медийната империя на един локален олигарх пренебрежително назовава «умните и красивите». Това извращаване на превъзходната фраза на писателя Георги Господинов е единствено част от официализираното пренебрежение като средство за разговор с съперника. Именно тази маса, за която всички бяхме уверени, че е дефинитивно затрита от културния геноцид на Вашата политика, в този момент е на улицата и, убеждавам Ви, те не са нито толкоз наивни, нито толкоз неориентирани, както на Вас би ви се желало. И когато към този момент не можете да говорите от позицията на силата, презрението се трансформира в подмазване, само че в никакъв случай в разговор, колкото и да се кълнете в противоположното. Това в известната логика на психиката се назовава пасивно-агресивен метод, който безотказно обезпечава отбягване на равнопоставеност в разговора и от там води до липса на подобен.
Според теорията на колапса, една система може да прекара години и години в струпване на пасиви под забележимата повърхнина, които в един миг доближават равнището, от което процесите стават необратими. В края на 80те и политици и жители към този момент знаеха, че системата в България не действа, само че на никой не му и хрумваше, че тя може да бъде преобърната. Печално известната имитация за танковете издава този вид некомпетентност. Онзи злополучен политик още не беше схванал, че времената са се сменили. Вие също не разбирате залозите на протичащото се, с изключение на несъмнено тези, касаещи персоналните Ви ползи и тези на субектите, които обслужвате. И през днешния ден това недоумение се трансформира в измама на тематика политическа отговорност. Но все по-малко хора могат да ѝ повярват. Оказа се, че сериозна маса, способна да обърне статуквото, въпреки всичко съществува и това е голям късмет за другояче измъчения развой на демократизация, който толкоз от дълго време предъвкваме, че към този момент се изпразни от смисъл. А вие разчитате точно на това неявяване на смисъл, на тази празнина и измама, тъй като се храните с тях. Нищото поражда нищо и от нищото не произлиза нищо, с изключение на примиренческата безизходност на обществото.
Този климат роди новото животно на политическата сцена - Популистът. Популистът флиртува със страховете на хората, трансформира държавническото говорене в диалог на маса, фамилиарничи до момента в който споделя едно, мисли друго, а прави трето, служи си с откровени неистини, с цел да поляризира до дъно обществото, а в случай че мине номерът, би оглавил и митингите против себе си. И всичко това с една единствена цел – да резервира властта и статуквото, в чието създаване е вградил сянката си. Той по хипотеза счита хората за простаци или най-малко за страдащи от загуба на краткосрочната памет. Как другояче би си разрешил да мълчи пред лицето на безсрамни аудио записи с неговия глас и фотоси, на които - въпреки кралят да е гол - револверът е наоколо, а пачките доста. И това, уви, не е неприятен гангстерски филм, това е част от целенасоченото втълпяване на концепцията, че видите ли, «няма неприятна реклама» и че всичко това е обикновено. С други думи, няма коректив, всичко е допустимо, тъй като всичко е разрешено. На средностатистическия неподвижен субект това може и да му харесва, тъй като то легитимира личното му безволие и непочтеност. Но сходна тактика в дълготраен проект неизбежно се увенчава с неуспех заради една елементарна причина – тя не може да сътвори полезност, не може да мине за блян, не може да породи смисъл. А човек не може да съществува без Смисъл.
И още...
Господин Министър-председател,
Обръщам се към Вас като жител. Артистът и индивидът в мен мъчно биха намерили пресечни точки с Вас. С това писмо се обръщам и към всички политици, които скрито или очевидно стоят зад Вашия план за държавност.
В България повече от месец се случва нещо. Нещо, което Вие очевидно не разбирате или по-скоро не можете да разберете: Един непредвиден изблик на обществена сила, който съгласно предварителните Ви сметки би трябвало бързо да отече в плаващите пясъци на родните непукизъм, нихилизъм и слабоволие. Но той продължава по-дълго от предвижданото, макар сменящите се тактики да го омаловажите или оклеветите. Защо става по този начин?
COVID-19 докара в домовете ни страха и суматохата. Същите тези боязън и суматоха, които Вие експлоатирахте с PR акции и с обиколки с джип, които с изключение на да дадат своя дан за световното стопляне, демонстрираха и гения Ви да превърнете даже ария от италианската опозиция в домашна чалга, допринасяйки, за кой ли път, за бетонирането на неприятния усет като само средство за легитимност в очите на електората. Представяхте свойствения си мачизъм като достолепие, с което ще погалите или пък отвъртите някой пестник там където би трябвало, само че който ще Ви обезпечи това, което в логиката на психиката се назовава Стокхолмски синдром или с други думи парадоксалното привързване на жертвата към мъчителя си. Българинът от години живее в сходен психически и физически тормоз и за плашещо огромна част от популацията той се е трансформирал в неизбежна нормалност. Това, което обаче пропуснахте да видите с идването на COVID-19 е, че той физически върна в родината голямо количество млади българи, а също и попречи на други такива да заминат да учат или работят на открито. Така се появи онази сериозна маса от образовани и мислещи мъже и дами, които медийната империя на един локален олигарх пренебрежително назовава «умните и красивите». Това извращаване на превъзходната фраза на писателя Георги Господинов е единствено част от официализираното пренебрежение като средство за разговор с съперника. Именно тази маса, за която всички бяхме уверени, че е дефинитивно затрита от културния геноцид на Вашата политика, в този момент е на улицата и, убеждавам Ви, те не са нито толкоз наивни, нито толкоз неориентирани, както на Вас би ви се желало. И когато към този момент не можете да говорите от позицията на силата, презрението се трансформира в подмазване, само че в никакъв случай в разговор, колкото и да се кълнете в противоположното. Това в известната логика на психиката се назовава пасивно-агресивен метод, който безотказно обезпечава отбягване на равнопоставеност в разговора и от там води до липса на подобен.
Според теорията на колапса, една система може да прекара години и години в струпване на пасиви под забележимата повърхнина, които в един миг доближават равнището, от което процесите стават необратими. В края на 80те и политици и жители към този момент знаеха, че системата в България не действа, само че на никой не му и хрумваше, че тя може да бъде преобърната. Печално известната имитация за танковете издава този вид некомпетентност. Онзи злополучен политик още не беше схванал, че времената са се сменили. Вие също не разбирате залозите на протичащото се, с изключение на несъмнено тези, касаещи персоналните Ви ползи и тези на субектите, които обслужвате. И през днешния ден това недоумение се трансформира в измама на тематика политическа отговорност. Но все по-малко хора могат да ѝ повярват. Оказа се, че сериозна маса, способна да обърне статуквото, въпреки всичко съществува и това е голям късмет за другояче измъчения развой на демократизация, който толкоз от дълго време предъвкваме, че към този момент се изпразни от смисъл. А вие разчитате точно на това неявяване на смисъл, на тази празнина и измама, тъй като се храните с тях. Нищото поражда нищо и от нищото не произлиза нищо, с изключение на примиренческата безизходност на обществото.
Този климат роди новото животно на политическата сцена - Популистът. Популистът флиртува със страховете на хората, трансформира държавническото говорене в диалог на маса, фамилиарничи до момента в който споделя едно, мисли друго, а прави трето, служи си с откровени неистини, с цел да поляризира до дъно обществото, а в случай че мине номерът, би оглавил и митингите против себе си. И всичко това с една единствена цел – да резервира властта и статуквото, в чието създаване е вградил сянката си. Той по хипотеза счита хората за простаци или най-малко за страдащи от загуба на краткосрочната памет. Как другояче би си разрешил да мълчи пред лицето на безсрамни аудио записи с неговия глас и фотоси, на които - въпреки кралят да е гол - револверът е наоколо, а пачките доста. И това, уви, не е неприятен гангстерски филм, това е част от целенасоченото втълпяване на концепцията, че видите ли, «няма неприятна реклама» и че всичко това е обикновено. С други думи, няма коректив, всичко е допустимо, тъй като всичко е разрешено. На средностатистическия неподвижен субект това може и да му харесва, тъй като то легитимира личното му безволие и непочтеност. Но сходна тактика в дълготраен проект неизбежно се увенчава с неуспех заради една елементарна причина – тя не може да сътвори полезност, не може да мине за блян, не може да породи смисъл. А човек не може да съществува без Смисъл.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ