Иван Кръстев: Източноевропейците се чувстват като най-големите лузъри
Българският политолог Иван Кръстев е доста търсена персона - изключително откогато излезе блестящото му есе " След Европа ", написа немският публицист Саша Ленарц при започване на обширна обява, поместена в седмичника " Велт ам Зонтаг ". " Дневник " препечатва текста от " Дойче веле "
Според Иван Кръстев, в следствие от рецесията с бежанците Европа във всички случаи ще се промени. В тази връзка политологът напомня, че през последните години европейците са претърпели три разнообразни рецесии: на общата валута, спора Русия-Украйна и Брекзита. Всички те бяха провокации за европейския план, само че миграционната рецесия въпреки всичко е най-дълбоката, счита Кръстев и изяснява за какво:
" Живеехме в един свят, където границите като че ли към този момент не играеха роля. Изведнъж обаче установихме, че границите въпреки всичко са значими. Оттук произтичат три въпроса. Къде въобще минават границите на Европа? На този въпрос към момента няма отговор, тъй като Европа е единствената мощ, чиито граници се уголемяват. Второ: Какви са тези граници? И трето: Кой ще ги пази? При това освен против военни набези, само че и при миграционни рецесии. "
Според Кръстев, сегашната миграционна рецесия още не е решена: броят на мигрантите е намалял, само че законово решение към момента няма, тъй като Дъблинското съглашение не действа, а друга уредба просто не е налице. Политологът счита, че и решението за разпределение на бежанците по квоти също не работи. Да, реакцията на източноевропейците беше сбъркана, само че това не прави концепцията за квотите по-добра, счита той и изяснява:
" Източноевропейският консерватизъм е недодялан "
" Бежанската рецесия породи тежък спор сред Западна и Източна Европа. Ако Вишеградската група беше еднороден блок, тя би могла да блокира доста решения. Орбан обаче не съумя да я сплоти. По две аргументи. Първата е рецесията с Русия. Полша и Унгария се отнасят към Русия по доста друг метод. Варшава с съображение е доста твърда, до момента в който Орбан е по-близък с Путин, в сравнение с който и да е различен европейски водач. Втората причина, колкото и парадоксално да звучи, е обвързвана с възхода на западноевропейския консерватизъм. Той размива границите сред Запад и Изток. В цяла Европа настава закостенял поврат. Тъй че става дума освен за спор сред Западна и Средна Европа (), само че и за един завой надясно, който може да се съпоставя със събитията през 1968. Това е културен поврат, въпреки и в противоположната посока. () През 1968 ставаше дума за самоопределението на индивида, а през днешния ден - за суверенитета на политическата общественост. През 1968 година въпросът беше за правата на малцинствата, през днешния ден въпросът е за правата на болшинствата. "
По-нататък Иван Кръстев споделя, че сериозните разлики сред Източна и Западна Европа ще се запазят. Според политолога, извънредно десните в Западна Европа в някакъв смисъл са приемници на 1968 година, чието културно завещание за усвоили.
" Вижте Холандия. Там въобще не е проблем, че един намерено хомосексуален човек е водач на десните популисти. В Източна Европа това е немислимо. Източноевропейският консерватизъм е недодялан. Ние сме консерватори на цялостен работен ден и по всички въпроси. Срещу всяко малцинство. Големият вододел сред Западна и Източна Европа минава през въпроса за етническата еднородност. "
По-нататък Иван Кръстев изяснява, че за източноевропейците казусът идва освен от външния миграционен напън, само че и от противоположната наклонност - обезлюдяването на техните страни.
" Единствената химера на 1989 беше Нормалността "
" Надигнало се е нещо като демографска суматоха, която се себеизразява като морална суматоха. През 1989 година България имаше над 8 милиона жители, след това обаче хората започнаха да емигрират. Това е гигантската разлика сред революцията от 1989 и доста други поврати. Всяка гражданска война е демографско събитие. Много хора напуснаха Русия след Октомврийската гражданска война, същото се е случило и във Франция след 1789. Това обаче са били основно хора, обявяващи се срещу съответната гражданска война. Интересното при революцията от 1989 е това, че най-бързо си потеглиха таман хората, които я подкрепяха.Единствената химера на 1989 беше Нормалността. () Ние искахме да живеем като хората на Запад. Но когато човек желае да живее " като на Запад ", тогава доста по-лесно е напряко да върви на Запад, вместо да чака, до момента в който Западът пристигна при нас. Защо цялостен живот да очаквам България да стане като Германия, вместо напряко да се преместя в Германия? Тъкмо това направиха мнозина, които поддържаха революцията. "
А какво значи това за другите, които останаха? На този въпрос българският политолог дава отговор по този начин:
" Те просто изпаднаха, в същинския смисъл на думата. Дори когато могат да си изкарват препитанието, те отново виждат по какъв начин младите изчезват, а обществото се топи. В България () хората се притесняват, че етническата им група чезне. Оттук поражда нещо, което аз назовавам " отбранителен комунитаризъм ". () Те споделят: " Най-напред ще се погрижим за нас самите, тук. Големият външен свят е неприятелски. Ако си българин, би трябвало да останеш да живееш в България. " () Дефанзивно и със податливост към съзаклятнически теории. Средноевропейската покруса се състои в това, че тамошните политически водачи приказват един извънредно неприятелски и жесток език - и таман заради това става все по-трудно да осъзнаем, че някои от опасенията на хората там в действителност са напълно основателни. Имаме си работа с едно деморализирано общество, което е демографски отслабено. Много се приказва за трансферните заплащания, които текат от Запад на Изток, само че непрестанно се подценява фактът, че огромен брой хора, получили положително обучение на Изток, през днешния ден работят на Запад. А това също си е веществен трансфер. "
Иван Кръстев напомня, че преди десетина години западноевропейците са се страхували да не изгубят работни места поради разширението на Европейски Съюз. Днес обаче не те, а източноевропейците се усещат като най-големите " неудачници ", споделя Кръстев и продължава:
" На чисто човешко ниво това беше същинска злополука "
" Този психически прелом настъпи по едно и също време с бежанската рецесия, само че не беше провокиран от нея. () Начинът, по който източноевропейците реагираха на квотното систематизиране на бежанците, беше погрешен. Помолиха ни да приемем една релативно ниска численост и да покажем взаимност, откакто самите ние спечелихме от европейската взаимност. На чисто човешко ниво това беше същинска злополука. Защото не можеш просто така да заявиш, че нямаш потенциала да приемеш няколкостотин души. Това е смехотворно, изключително когато в това време гледаш по какъв начин всички тези хора идват в Австрия и в Германия. "
" И все пак Вие разбирате тази реакция, по този начин ли? " - пита немският публицист Саша Ленарц. Иван Кръстев дава отговор по този начин:
" По време на еврокризата Германия задължи всички да се придържат към разпоредбите, в случай че желаят Европа да оцелее. А ето, че след това внезапно сама промени разпоредбите. Лично аз даже изпитвам благосклонност към това, което направи Меркел. Защото в случай че не беше направила нищо, Италия и Гърция напряко щяха да рухнат. Но методът, по който го направи, беше спорен. () Тя наруши разпоредбите, без да е говорила с никого за това. Когато човек прави сходно нещо, той най-малко може да го изясни. В същото време не е почтено да изкарваме, че Меркел е имала хиляди други разновидности за деяние. Времето и опциите за реакция бяха извънредно лимитирани. Какво щеше да стане, в случай че Германия беше споделила на Гърция и Италия: " Бежанци ли? Не е наш проблем. Съществува Дъблинско съглашение, дано да се придържаме към разпоредбите ". Това щеше да е краят на Европейски Съюз. Тоест, Меркел беше права освен в морално, само че и в политическо отношение. Грешката ѝ беше, че не го разиска с никого. А в следствие настъпи спор с страни, които така или другояче имат двойствено отношение към Германия. Защото Средна Европа от една страна към този момент от дълго време е част от немската стопанска система - вижте единствено индикаторите им за износа. От друга страна обаче в избрани публични кръгове към момента е жив страхът от Германия. "
В края на обширното изявление Кръстев прави следното резюме: " Кризите постоянно имат и позитивен резултат. Сега европейските общества за пръв път започнаха да се интересуват от разликите посред им. Днес германците знаят за гръцката стопанска система повече, в сравнение с когато и да било преди, а поляците - доста повече от преди за отношението на германците към имиграцията. В някакъв смисъл това основава чувството за обща орис. "
Според Иван Кръстев, в следствие от рецесията с бежанците Европа във всички случаи ще се промени. В тази връзка политологът напомня, че през последните години европейците са претърпели три разнообразни рецесии: на общата валута, спора Русия-Украйна и Брекзита. Всички те бяха провокации за европейския план, само че миграционната рецесия въпреки всичко е най-дълбоката, счита Кръстев и изяснява за какво:
" Живеехме в един свят, където границите като че ли към този момент не играеха роля. Изведнъж обаче установихме, че границите въпреки всичко са значими. Оттук произтичат три въпроса. Къде въобще минават границите на Европа? На този въпрос към момента няма отговор, тъй като Европа е единствената мощ, чиито граници се уголемяват. Второ: Какви са тези граници? И трето: Кой ще ги пази? При това освен против военни набези, само че и при миграционни рецесии. "
Според Кръстев, сегашната миграционна рецесия още не е решена: броят на мигрантите е намалял, само че законово решение към момента няма, тъй като Дъблинското съглашение не действа, а друга уредба просто не е налице. Политологът счита, че и решението за разпределение на бежанците по квоти също не работи. Да, реакцията на източноевропейците беше сбъркана, само че това не прави концепцията за квотите по-добра, счита той и изяснява:
" Източноевропейският консерватизъм е недодялан "
" Бежанската рецесия породи тежък спор сред Западна и Източна Европа. Ако Вишеградската група беше еднороден блок, тя би могла да блокира доста решения. Орбан обаче не съумя да я сплоти. По две аргументи. Първата е рецесията с Русия. Полша и Унгария се отнасят към Русия по доста друг метод. Варшава с съображение е доста твърда, до момента в който Орбан е по-близък с Путин, в сравнение с който и да е различен европейски водач. Втората причина, колкото и парадоксално да звучи, е обвързвана с възхода на западноевропейския консерватизъм. Той размива границите сред Запад и Изток. В цяла Европа настава закостенял поврат. Тъй че става дума освен за спор сред Западна и Средна Европа (), само че и за един завой надясно, който може да се съпоставя със събитията през 1968. Това е културен поврат, въпреки и в противоположната посока. () През 1968 ставаше дума за самоопределението на индивида, а през днешния ден - за суверенитета на политическата общественост. През 1968 година въпросът беше за правата на малцинствата, през днешния ден въпросът е за правата на болшинствата. "
По-нататък Иван Кръстев споделя, че сериозните разлики сред Източна и Западна Европа ще се запазят. Според политолога, извънредно десните в Западна Европа в някакъв смисъл са приемници на 1968 година, чието културно завещание за усвоили.
" Вижте Холандия. Там въобще не е проблем, че един намерено хомосексуален човек е водач на десните популисти. В Източна Европа това е немислимо. Източноевропейският консерватизъм е недодялан. Ние сме консерватори на цялостен работен ден и по всички въпроси. Срещу всяко малцинство. Големият вододел сред Западна и Източна Европа минава през въпроса за етническата еднородност. "
По-нататък Иван Кръстев изяснява, че за източноевропейците казусът идва освен от външния миграционен напън, само че и от противоположната наклонност - обезлюдяването на техните страни.
" Единствената химера на 1989 беше Нормалността "
" Надигнало се е нещо като демографска суматоха, която се себеизразява като морална суматоха. През 1989 година България имаше над 8 милиона жители, след това обаче хората започнаха да емигрират. Това е гигантската разлика сред революцията от 1989 и доста други поврати. Всяка гражданска война е демографско събитие. Много хора напуснаха Русия след Октомврийската гражданска война, същото се е случило и във Франция след 1789. Това обаче са били основно хора, обявяващи се срещу съответната гражданска война. Интересното при революцията от 1989 е това, че най-бързо си потеглиха таман хората, които я подкрепяха.Единствената химера на 1989 беше Нормалността. () Ние искахме да живеем като хората на Запад. Но когато човек желае да живее " като на Запад ", тогава доста по-лесно е напряко да върви на Запад, вместо да чака, до момента в който Западът пристигна при нас. Защо цялостен живот да очаквам България да стане като Германия, вместо напряко да се преместя в Германия? Тъкмо това направиха мнозина, които поддържаха революцията. "
А какво значи това за другите, които останаха? На този въпрос българският политолог дава отговор по този начин:
" Те просто изпаднаха, в същинския смисъл на думата. Дори когато могат да си изкарват препитанието, те отново виждат по какъв начин младите изчезват, а обществото се топи. В България () хората се притесняват, че етническата им група чезне. Оттук поражда нещо, което аз назовавам " отбранителен комунитаризъм ". () Те споделят: " Най-напред ще се погрижим за нас самите, тук. Големият външен свят е неприятелски. Ако си българин, би трябвало да останеш да живееш в България. " () Дефанзивно и със податливост към съзаклятнически теории. Средноевропейската покруса се състои в това, че тамошните политически водачи приказват един извънредно неприятелски и жесток език - и таман заради това става все по-трудно да осъзнаем, че някои от опасенията на хората там в действителност са напълно основателни. Имаме си работа с едно деморализирано общество, което е демографски отслабено. Много се приказва за трансферните заплащания, които текат от Запад на Изток, само че непрестанно се подценява фактът, че огромен брой хора, получили положително обучение на Изток, през днешния ден работят на Запад. А това също си е веществен трансфер. "
Иван Кръстев напомня, че преди десетина години западноевропейците са се страхували да не изгубят работни места поради разширението на Европейски Съюз. Днес обаче не те, а източноевропейците се усещат като най-големите " неудачници ", споделя Кръстев и продължава:
" На чисто човешко ниво това беше същинска злополука "
" Този психически прелом настъпи по едно и също време с бежанската рецесия, само че не беше провокиран от нея. () Начинът, по който източноевропейците реагираха на квотното систематизиране на бежанците, беше погрешен. Помолиха ни да приемем една релативно ниска численост и да покажем взаимност, откакто самите ние спечелихме от европейската взаимност. На чисто човешко ниво това беше същинска злополука. Защото не можеш просто така да заявиш, че нямаш потенциала да приемеш няколкостотин души. Това е смехотворно, изключително когато в това време гледаш по какъв начин всички тези хора идват в Австрия и в Германия. "
" И все пак Вие разбирате тази реакция, по този начин ли? " - пита немският публицист Саша Ленарц. Иван Кръстев дава отговор по този начин:
" По време на еврокризата Германия задължи всички да се придържат към разпоредбите, в случай че желаят Европа да оцелее. А ето, че след това внезапно сама промени разпоредбите. Лично аз даже изпитвам благосклонност към това, което направи Меркел. Защото в случай че не беше направила нищо, Италия и Гърция напряко щяха да рухнат. Но методът, по който го направи, беше спорен. () Тя наруши разпоредбите, без да е говорила с никого за това. Когато човек прави сходно нещо, той най-малко може да го изясни. В същото време не е почтено да изкарваме, че Меркел е имала хиляди други разновидности за деяние. Времето и опциите за реакция бяха извънредно лимитирани. Какво щеше да стане, в случай че Германия беше споделила на Гърция и Италия: " Бежанци ли? Не е наш проблем. Съществува Дъблинско съглашение, дано да се придържаме към разпоредбите ". Това щеше да е краят на Европейски Съюз. Тоест, Меркел беше права освен в морално, само че и в политическо отношение. Грешката ѝ беше, че не го разиска с никого. А в следствие настъпи спор с страни, които така или другояче имат двойствено отношение към Германия. Защото Средна Европа от една страна към този момент от дълго време е част от немската стопанска система - вижте единствено индикаторите им за износа. От друга страна обаче в избрани публични кръгове към момента е жив страхът от Германия. "
В края на обширното изявление Кръстев прави следното резюме: " Кризите постоянно имат и позитивен резултат. Сега европейските общества за пръв път започнаха да се интересуват от разликите посред им. Днес германците знаят за гръцката стопанска система повече, в сравнение с когато и да било преди, а поляците - доста повече от преди за отношението на германците към имиграцията. В някакъв смисъл това основава чувството за обща орис. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ