Проучване на БСК: Бизнесът е неподготвен за извънредни ситуации
Българските предприятия всеобщо нямат превантивни проекти. Според ситуацията и без антикризисен проект работят 67% от интервюираните, а 21 на 100 от компаниите настояват, че са изготвили по неотложност проект с оглед настоящата конюнктура, а едвам 7.5% имат проект за деяние в сходни обстановки, направен преди рецесията с ковид. Това демонстрира изследване на БСК, почнало на 12 март. Според него 52 на 100 от фирмите нямат клаузи за форсмажор в договорите си. До момента в изследването са се присъединили 633 компании от всички райони на страната и от съвсем всички стопански браншове. " Силно притеснително е, че голямата част от компаниите нямат в договорите си с контрагенти клаузи за форсмажор ", настояват от камарата. Сред бизнесмените доминират (36%) оценките, че ограниченията са закъснели, незадоволителни и несъответстващи. 24% пък считат, че има прекомерно високи рестрикции, които не дават отговор на обективната конюнктура. Почти толкоз (22%) са и далите отговор, че ограниченията са съответни на ситуацията. Проучването демонстрира, че максимален проблем за бизнеса е загубата на клиенти. Отсъствието на служащи пък се обрисува като най-малкото затруднение пред естественото действие на бизнеса.
" Мисля, че е наложително да се направи актуализация на бюджета. В идващите два-три дни би трябвало да има свръхкраткосрочни ограничения, ограничения към тези компании и бизнеси, затворени поради карантината, които нямат доходи, не могат да се заплащат заплати. Би трябвало да се каже, че на техните служащи тези дни ще се признаят за болнични и ще им бъдат платени от страната. Поне някаква първична мярка за една-две седмици, преди да се измисли огромния проект ", разяснява икономистът Георги Ангелов пред БНР. Според него може да се чака криза съвсем в целия свят, в Европа, а за България е съвсем несъмнено. " Въпросът е да разпределим по-равномерно бремето, с цел да не се окажем с цели унищожени браншове и без служащи, без логистика. Да можем да запазим индустриалния и човешкия капацитет на страната и след 3-4 месеца да можем да отворим още веднъж стопанската система и тя да може да се възвърне бързо. Ако има внезапно затваряне и уволняване на хора, по-късно ще бъде доста мъчно ", добави Ангелов. " Бизнесът прави оценка подхванатите ограничения в областта на запазване на здравето на хората за съответни. Но до момента не сме видели ограничения за запазване на стопанската система. Виждаме, че доста страни няма да позволен нито една компания да банкрутира и нито един човек да остане без приходи ", разяснява ръководителят на АИКБ Васил Велев пред Нова тв. Според него положителната вест е, че към края на работната седмица в една пета от предприятията не е отсъствал нито един служащ. В половината компании отсъстващите са били до 5% от целия личен състав и единствено в 7 на 100 от компаниите са отчели липса на повече от половината личен състав. Под една трета от чиновниците работят от домовете си, 5 на 100 не са в офисите поради карантина.
" Основен приоритет на страната ни би трябвало да бъде здравето. Ако допуснем тази зараза в предприятията и в публичния ни живот, това ще повлияе още по-негативно на стопанската система ни. Темата за икономическите ограничения е комплицирана ". Това разяснява пред БНР министърът на стопанската система Емил Караниколов. Още в края на февруари изпратихме писмо до огромните работодателски организации да приготвят въпросник за техните членове какви усложнения изпитват от рецесията, само че нещата са динамични ", разясни Караниколов.
" Мисля, че е наложително да се направи актуализация на бюджета. В идващите два-три дни би трябвало да има свръхкраткосрочни ограничения, ограничения към тези компании и бизнеси, затворени поради карантината, които нямат доходи, не могат да се заплащат заплати. Би трябвало да се каже, че на техните служащи тези дни ще се признаят за болнични и ще им бъдат платени от страната. Поне някаква първична мярка за една-две седмици, преди да се измисли огромния проект ", разяснява икономистът Георги Ангелов пред БНР. Според него може да се чака криза съвсем в целия свят, в Европа, а за България е съвсем несъмнено. " Въпросът е да разпределим по-равномерно бремето, с цел да не се окажем с цели унищожени браншове и без служащи, без логистика. Да можем да запазим индустриалния и човешкия капацитет на страната и след 3-4 месеца да можем да отворим още веднъж стопанската система и тя да може да се възвърне бързо. Ако има внезапно затваряне и уволняване на хора, по-късно ще бъде доста мъчно ", добави Ангелов. " Бизнесът прави оценка подхванатите ограничения в областта на запазване на здравето на хората за съответни. Но до момента не сме видели ограничения за запазване на стопанската система. Виждаме, че доста страни няма да позволен нито една компания да банкрутира и нито един човек да остане без приходи ", разяснява ръководителят на АИКБ Васил Велев пред Нова тв. Според него положителната вест е, че към края на работната седмица в една пета от предприятията не е отсъствал нито един служащ. В половината компании отсъстващите са били до 5% от целия личен състав и единствено в 7 на 100 от компаниите са отчели липса на повече от половината личен състав. Под една трета от чиновниците работят от домовете си, 5 на 100 не са в офисите поради карантина.
" Основен приоритет на страната ни би трябвало да бъде здравето. Ако допуснем тази зараза в предприятията и в публичния ни живот, това ще повлияе още по-негативно на стопанската система ни. Темата за икономическите ограничения е комплицирана ". Това разяснява пред БНР министърът на стопанската система Емил Караниколов. Още в края на февруари изпратихме писмо до огромните работодателски организации да приготвят въпросник за техните членове какви усложнения изпитват от рецесията, само че нещата са динамични ", разясни Караниколов.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ