Всеки десети журналист у нас е бил заплашван със съд
Българските публицисти са изправени пред редица проблеми - политическа интервенция в работата им, закани за правосъдни каузи, онлайн тормоз, автоцензура. Концентрацията на медиите продължава да бъде измежду най-сериозните проблеми в сектора, дружно с непрозрачността на собствеността. Това демонстрира 6-то издание на годишната анкета на Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ), озаглавено " Медии под обстрел ".
Проучването се организира от 2011 година на всеки две години, като т.г. в него са участвали 204 публицисти, анонимно. То не е представително, само че е единственото, анализиращо мненията на самите публицисти - кореспонденти, отраслови и основни редактори, притежатели на медии, академични преподаватели. 44% от интервюираните считат, че свободата на словото у нас през 2022 година е " междинна ", 16.2% - че е " добра ", а 21% - че е " неприятна ". В двата полюса са 3.4% от публицистите, които са показали, че свободата на словото е доста добра, и 13.7% от тях, определящи свободата на словото като " доста неприятна ".
Докладът установи, че продължава да бъде висок процентът на публицистите, коитокъм момента на проучванетосаработили в три и повечемедии. " Това е знак за нестабилната и несигурнатрудова среда ", казват от АЕЖ, добавяйки, че публицистиката се централизира в София и се наблюдава изчезване на регионалнитемедии . " Тази наклонност създавасериознипречки пред медийнияплурализъм, правото на информиранизбор и демократичнотосъществуване на локалните, районни общности ", е заключението на специалистите.
ПОЛИТИЧЕСКА НАМЕСА
63.7% от журналистите са били очевидци на непозволен напън върху техни сътрудници публицисти поради работата им. Продължава да бъде висок процентът на мненията, че намесата в журналистическотосъдържание е неизменима част от българскатамедийна среда - сходно на последнотоизследванеотпреди 2 година и в този момент 82% от публицистите споделят, че това е " по-скоро процедура " и " необятно публикувана процедура ".
През 2022 година понижава тежестта на " външния напън " като форма на ограничаване върху свободата на словото. Притеснително обаче се усилват формите на вътрешния напън и автоцензурата измежду публицистите. От 2017 година насам автоцензурата пораства приблизително с 5% в провежданите от АЕЖ-България анкети. В предишно изследване " външният напън " е събирал най-вече отговори (76.7%) спрямо " вътрешния " (65.8%) и " самоцензурирането " (20.8%). Тази година 69.6% от публицистите споделят, че най-честата форма на ограничаване на свободата на словото е вътрешният натиск - от самите медии. 66.2% признават за външен напън, а всеки четвърти публицист се самоцензурира.
По отношение на външния натиск 72.5% от публицистите споделят, че той е най-много от политически лица. Държавните, регионални и общински институции от ден на ден се утвърждават измежду водещитеизточниците на външен напън. Акопрез 2020 година те сапосочени от 30.7% от интервюираните, то две години след товаръстът е сериозен и доближава 47.5%. " Политическата интервенция е тук. И ще остане дълго " , заключават от АЕЖ. " Медиите в България са под обстрел, освен тъй като сме бомбардирани от комплицирани събития като войната в Украйна, само че и тъй като медиите регулярно са цел на политическа корист ", разяснява при представянето на резултатите ръководителят на АЕЖ Ирина Недева.
Проучването се организира от 2011 година на всеки две години, като т.г. в него са участвали 204 публицисти, анонимно. То не е представително, само че е единственото, анализиращо мненията на самите публицисти - кореспонденти, отраслови и основни редактори, притежатели на медии, академични преподаватели. 44% от интервюираните считат, че свободата на словото у нас през 2022 година е " междинна ", 16.2% - че е " добра ", а 21% - че е " неприятна ". В двата полюса са 3.4% от публицистите, които са показали, че свободата на словото е доста добра, и 13.7% от тях, определящи свободата на словото като " доста неприятна ".
Докладът установи, че продължава да бъде висок процентът на публицистите, коитокъм момента на проучванетосаработили в три и повечемедии. " Това е знак за нестабилната и несигурнатрудова среда ", казват от АЕЖ, добавяйки, че публицистиката се централизира в София и се наблюдава изчезване на регионалнитемедии . " Тази наклонност създавасериознипречки пред медийнияплурализъм, правото на информиранизбор и демократичнотосъществуване на локалните, районни общности ", е заключението на специалистите.
ПОЛИТИЧЕСКА НАМЕСА
63.7% от журналистите са били очевидци на непозволен напън върху техни сътрудници публицисти поради работата им. Продължава да бъде висок процентът на мненията, че намесата в журналистическотосъдържание е неизменима част от българскатамедийна среда - сходно на последнотоизследванеотпреди 2 година и в този момент 82% от публицистите споделят, че това е " по-скоро процедура " и " необятно публикувана процедура ".
През 2022 година понижава тежестта на " външния напън " като форма на ограничаване върху свободата на словото. Притеснително обаче се усилват формите на вътрешния напън и автоцензурата измежду публицистите. От 2017 година насам автоцензурата пораства приблизително с 5% в провежданите от АЕЖ-България анкети. В предишно изследване " външният напън " е събирал най-вече отговори (76.7%) спрямо " вътрешния " (65.8%) и " самоцензурирането " (20.8%). Тази година 69.6% от публицистите споделят, че най-честата форма на ограничаване на свободата на словото е вътрешният натиск - от самите медии. 66.2% признават за външен напън, а всеки четвърти публицист се самоцензурира.
По отношение на външния натиск 72.5% от публицистите споделят, че той е най-много от политически лица. Държавните, регионални и общински институции от ден на ден се утвърждават измежду водещитеизточниците на външен напън. Акопрез 2020 година те сапосочени от 30.7% от интервюираните, то две години след товаръстът е сериозен и доближава 47.5%. " Политическата интервенция е тук. И ще остане дълго " , заключават от АЕЖ. " Медиите в България са под обстрел, освен тъй като сме бомбардирани от комплицирани събития като войната в Украйна, само че и тъй като медиите регулярно са цел на политическа корист ", разяснява при представянето на резултатите ръководителят на АЕЖ Ирина Недева.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ