“Не е заради мача”. Защо в Турция не гласуваха на втория тур
Българските гласоподаватели в Турция се трансфораха в централна тематика по време изборите за парламент и президент. Първия път, тъй като гласоподаваха всеобщо. Втория път, тъй като не го направиха.
На изборите В Турция не се случи нищо неизмеримо. За следващ път изселническите организации демонстрираха, че владеят гласоподавателите, а политиците – че употребяват този факт. Резултатите от изборите го потвърдиха. Свободна Европа подреди обстоятелствата.
На 14 ноември в България се. Седмица по-късно българите трябваше да гласоподават за държавен глава и на втори тур, тъй като нито един от претендентите не събра нужните гласове на първия.
Изборите бяха основни по няколко аргументи. Първо, тъй като това са третите парламентарни избори, които се организират в България в границите на година. Второ , тъй като бяха две в едно – за президент и за парламент. И трето – тъй като се гласоподава с машини.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Така пред партията, за която гласоподават най-често етническите турци в България – Движение за права и свободи, се появи предизвикването да активизира електората си, тъй като придвижването изпадна в политическа изолираност дружно с някогашните ръководещи от ГЕРБ.
Двойният избор и машините пък се трансфораха в чисто на практика проблем. Причината е, че многото цифри и технологиите объркват хората. Особено, в случай че не владеят добре българския език.
Решението
От Движение за права и свободи взеха решение задачата като за първи път издигнаха лични претенденти за президент и вицепрезидент. Това бяха Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова . Така отстраниха техническото затруднение с многото цифри, тъй като бюлетините за партия и за президент са с идентичен номер, когато партиите имат личен претендент.
Мобилизацията се. В акцията в Турция Движение за права и свободи заложи на етническия генезис на Мустафа Карадайъ и получи поддръжка от турските медии, в които главното обръщение беше, че за “първи път турчин е претендент за президент ”.
Тактиката сработи на 14 ноември, когато за Движение за права и свободи в Турция гласоподаваха над 80 хиляди души. На втория тур обаче това не се случи и гласовете се върнаха на равнището от изборите през юли – близо 25 хиляди
Заради медийната поддръжка и високата интензивност в Турция в прилежаща Турция във "вмешателство " в българските избори, а Министерството на външните работи привика турския дипломат.
Напрежението сред България и Турция за малко ескалира директно преди балотажа, само че резултатите демонстрираха, че този ход е бил по-скоро политически.
"Никой не знаеше, че има втори тур "
“За балотажа за президент нямаше интензивност и ще изтъквам един гласоподавател: “никой не знаеше, че през днешния ден има втори тур, нямаше пропаганда ”, сподели за Свободна Европа Осман Октай , някогашен политик от управлението на Движение за права и свободи.
“Тази експанзия и предизборна акция, потреблението на ектническия мир, изплашиха доста ДПС-избиратели и по тази причина има пробив в твърдото ядро на придвижването. До два три месеца Карадайъ ще изгори ”, сподели Октай.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Според българския публицист Мехмед Юмер по-ниската интензивност на втория тур на изборите не е била поради мача сред "Галатасарай " и "Фенербахче ", който се игра в неделя.
“По принцип нямаше по какъв начин да се възпроизведе втори епизод от това нещо. Факторите за първия тур бяха доста мощни – различим претендент. Това беше доста съобразителен ход на Движение за права и свободи. Много мощната медийна поддръжка ”, сподели Юмер.
Според него не е имало стабилен мотив за изкарването на изселниците повторно, по време на балотажа. “Те не се интересуват толкоз от българската политика ”, сподели Юмер.
Друг фактор, който повлия на по-ниската интензивност измежду турските изселници в неделя, е, че Движение за права и свободи не поддържа изрично нито един от претендентите.
В деня на вота почетният ръководител Ахмед Доган и ръководителят Мустафа Карадайъ обичайно дадоха индиректни знаци за номера на претендента, който поддържат посредством часа на гласоподаване и цифрата 15.
“Нямаше твърда позиция в партията. Намеците за поддръжка на различен претендент бяха по-трудни за разчитане ”, сподели Асан Ристемов , някогашен деятел на една от най-големите изселнически организации “Балгьоч ”.
“Направи ми усещане, че за първи път турските медии демонстрираха подобен интерес към изборите в България, само че съгласно мен това е, тъй като Карадайъ е с турски генезис ”, сподели Ристемов. Според него обаче “те са с къса памет, тъй като и преди е имало претендент с турско име ”.
Първият етнически турчин претендент за президент на България е Сали Шабан , който през 2011 година влиза в борбата за държавен глава от партия “Национално придвижване за единение ”. През 2016 година претендент за президент е Кемил Рамадан от “Балканска демократична лига ”.
“Всичко се случи не толкоз поради намесата на Турция във вътрешните работи, а просто тъй като Движение за права и свободи съумя да активизира електората си ”, сподели за Свободна Европа Мустафа Емин , който беше претендент за народен представител на “Демократична България ”.
Според него “мотивацията беше към обстоятелството, че има човек с малцинствен генезис като претендент за президент ”. Емин дава същото пояснение и за интереса на турските медии към изборите в България.
“Интересът на медиите беше подбуден не от интерес от турската страна, а от това, че има подобен претендент. Мисля че ползата беше по-скоро справедлив медиен интерес в сравнение с политика ”, сподели Емин.
На изборите В Турция не се случи нищо неизмеримо. За следващ път изселническите организации демонстрираха, че владеят гласоподавателите, а политиците – че употребяват този факт. Резултатите от изборите го потвърдиха. Свободна Европа подреди обстоятелствата.
На 14 ноември в България се. Седмица по-късно българите трябваше да гласоподават за държавен глава и на втори тур, тъй като нито един от претендентите не събра нужните гласове на първия.
Изборите бяха основни по няколко аргументи. Първо, тъй като това са третите парламентарни избори, които се организират в България в границите на година. Второ , тъй като бяха две в едно – за президент и за парламент. И трето – тъй като се гласоподава с машини.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Така пред партията, за която гласоподават най-често етническите турци в България – Движение за права и свободи, се появи предизвикването да активизира електората си, тъй като придвижването изпадна в политическа изолираност дружно с някогашните ръководещи от ГЕРБ.
Двойният избор и машините пък се трансфораха в чисто на практика проблем. Причината е, че многото цифри и технологиите объркват хората. Особено, в случай че не владеят добре българския език.
Решението
От Движение за права и свободи взеха решение задачата като за първи път издигнаха лични претенденти за президент и вицепрезидент. Това бяха Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова . Така отстраниха техническото затруднение с многото цифри, тъй като бюлетините за партия и за президент са с идентичен номер, когато партиите имат личен претендент.
Мобилизацията се. В акцията в Турция Движение за права и свободи заложи на етническия генезис на Мустафа Карадайъ и получи поддръжка от турските медии, в които главното обръщение беше, че за “първи път турчин е претендент за президент ”.
Тактиката сработи на 14 ноември, когато за Движение за права и свободи в Турция гласоподаваха над 80 хиляди души. На втория тур обаче това не се случи и гласовете се върнаха на равнището от изборите през юли – близо 25 хиляди
Заради медийната поддръжка и високата интензивност в Турция в прилежаща Турция във "вмешателство " в българските избори, а Министерството на външните работи привика турския дипломат.
Напрежението сред България и Турция за малко ескалира директно преди балотажа, само че резултатите демонстрираха, че този ход е бил по-скоро политически.
"Никой не знаеше, че има втори тур "
“За балотажа за президент нямаше интензивност и ще изтъквам един гласоподавател: “никой не знаеше, че през днешния ден има втори тур, нямаше пропаганда ”, сподели за Свободна Европа Осман Октай , някогашен политик от управлението на Движение за права и свободи.
“Тази експанзия и предизборна акция, потреблението на ектническия мир, изплашиха доста ДПС-избиратели и по тази причина има пробив в твърдото ядро на придвижването. До два три месеца Карадайъ ще изгори ”, сподели Октай.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Според българския публицист Мехмед Юмер по-ниската интензивност на втория тур на изборите не е била поради мача сред "Галатасарай " и "Фенербахче ", който се игра в неделя.
“По принцип нямаше по какъв начин да се възпроизведе втори епизод от това нещо. Факторите за първия тур бяха доста мощни – различим претендент. Това беше доста съобразителен ход на Движение за права и свободи. Много мощната медийна поддръжка ”, сподели Юмер.
Според него не е имало стабилен мотив за изкарването на изселниците повторно, по време на балотажа. “Те не се интересуват толкоз от българската политика ”, сподели Юмер.
Друг фактор, който повлия на по-ниската интензивност измежду турските изселници в неделя, е, че Движение за права и свободи не поддържа изрично нито един от претендентите.
В деня на вота почетният ръководител Ахмед Доган и ръководителят Мустафа Карадайъ обичайно дадоха индиректни знаци за номера на претендента, който поддържат посредством часа на гласоподаване и цифрата 15.
“Нямаше твърда позиция в партията. Намеците за поддръжка на различен претендент бяха по-трудни за разчитане ”, сподели Асан Ристемов , някогашен деятел на една от най-големите изселнически организации “Балгьоч ”.
“Направи ми усещане, че за първи път турските медии демонстрираха подобен интерес към изборите в България, само че съгласно мен това е, тъй като Карадайъ е с турски генезис ”, сподели Ристемов. Според него обаче “те са с къса памет, тъй като и преди е имало претендент с турско име ”.
Първият етнически турчин претендент за президент на България е Сали Шабан , който през 2011 година влиза в борбата за държавен глава от партия “Национално придвижване за единение ”. През 2016 година претендент за президент е Кемил Рамадан от “Балканска демократична лига ”.
“Всичко се случи не толкоз поради намесата на Турция във вътрешните работи, а просто тъй като Движение за права и свободи съумя да активизира електората си ”, сподели за Свободна Европа Мустафа Емин , който беше претендент за народен представител на “Демократична България ”.
Според него “мотивацията беше към обстоятелството, че има човек с малцинствен генезис като претендент за президент ”. Емин дава същото пояснение и за интереса на турските медии към изборите в България.
“Интересът на медиите беше подбуден не от интерес от турската страна, а от това, че има подобен претендент. Мисля че ползата беше по-скоро справедлив медиен интерес в сравнение с политика ”, сподели Емин.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ