Творил е в цяла България и по целия свят. В

Творил е в цяла България и по целия свят. В София е открит музей на творбите му. Освен огромни статуи, той прави рисунки, дребна пластика, дизайн на медали и награди. В събота проф. Георги Чапкънов навърши 83 години и е човек на деня на Свободна Европа.

Неговите творби са визитните картички на София: от Ларгото гледа паметникът на Света София; наоколо - в Градската градина, във фонтана пред Народния спектакъл, е неговата балерина; на 3 минути пешеходно разстояние са Пенчо и Петко Славейкови, седнали на едноименния площад; по „ Солунска “ стигаме до „ Похитената Европа “, а в случай че продължим до НДК - от него „ грее “ слънцето с лъчи от житни класове.

Негово произведение стои и над съвсем всяка обществена постройка в България, тъй като с изключение на всичко друго, той е съавтор и на герба на републиката, одобрен през 1997 година

В събота създателят на тези и още редица творби на изкуството – проф. Георги Чапкънов, навърши 83 години. Чапа , както е прочут, е един от най-прочутите български създатели, завоювал самопризнание в редица страни, а негови творби са част от влиятелни сбирки или са излагани в музеи във Франция, Обединеното кралство, Германия, Швейцария, Белгия, Япония, Русия и други

Георги Чапкънов е роден на 24 януари 1943 година във Вълчи дол , Царство България. Майка му е актриса, а татко му е самообразован художник. Историята и на двата рода е цялостна с премеждия – от бягство след ликвидиране, за което споделя, че води до семейството от дядо му „ чапкънина “ т.е. „ разбойника “, през рода на майка му, в който има ветерани от войните при започване на 20 в.

„ От напълно дребен можех да рисувам и знаех, че единственото, което става от мен, е художник. Не съм имал нищо друго в главата си “, споделя Чапкънов в изявление за БНР.

Той приключва Националното учебно заведение за изящни изкуства „ Илия Петров “, по-късно е в казармата за две години, а след това „ със боязън “ кандидатства в художествената академия. В последна сметка е признат в компетентност „ Скулптура “, а по-късно специализира в Париж.

„ Аз съм възпитаник на един доста огромен ваятел - Петър Рамаданов , единственият, който признавам до ден сегашен, той ми даде пътя в живота “, споделя Чапкънов.

Чапкънов споделя, че откакто приключва университета, са почнали „ несгоди “, като да вземем за пример потребността от ателите. Той стартира да работи при свои другари. В началото прави главно портрети, само че желае да твори друго.

„ Почнах у дома да върша в коленете си дребни фигурки от восък, които по-нататък отливах в бронз. Оказа се, че не съм портретист, а занаятчия на дребната пластика “, споделя Чапкънов.

Това обаче му малко, стартира да пробва да прави по-внушителни неща. Така на бял свят се появява едно от символните му творби – огромната статуя на дон Кихот за „ Дома на хумора и сатирата “ в Габрово, която прави от „ една купчина железа за скрап “.

На същото място по-късно се появява и статуя на Хитър Петър.

Както самичък споделя – целият му живот е обвързван с творчеството, което е всеобхватно. Той рисува всичко - от живопис до графика, прави дребни пластики, портретна и монументалната статуя, прави дизайни, медали и още, и още.

Сред най-известните му творби е „ слънцето “ на фасадата на НДК . Нейното основаване и слагане обаче не минават без премеждия.

„ Беше огромна драматургия. Проектът беше утвърден, само че партията не позволяваше да се постави. Един ден Людмила Живкова ме извика и сподели да го сложим краткотрайно. Така стои и до през днешния ден – краткотрайно “, споделя създателят в изявление за бТВ.

Една от огромните му гордости е, че е от малцината творици, които съумяват да създадат портрет на фамозния италиански режисьор Федерико Фелини . Всичко се случва в границите на няколко часа при срещата на двамата в Рим.

Огромни рецензии и опълчване има и за паметника му на Света София, който се намира на пресечките на столичните булеварди „ Мария Луиза “ и „ Тодор Александров “. Срещу плана са доста негови сътрудници от гилдията, както и от Светия Синод.

„ Не могат да понесат по този начин нещо да се направи, та езическа била, та грозна била, та самичък би трябвало да си я съборя, ей такива едни работи и след това утихнаха. Смеем се на следващите вестникарски изявления с апели за унищожаване на статуята, тъй като символизирала гибел и проституция “, споделя той пред бТВ.

Макар, че взе участие в начинанието за основаването на българския герб, Чапкънов не го счита за свое произведение.

„ Българският герб го направи един македонец - моят безценен другар Кирил Гогов . Тази работа не е по моите сили. А Киро е друго - той е човек на знака, на признака. Той измисли всичко. Аз единствено направих пластиката по неговите скици. Така, че нищо не съм направил аз “, споделя Чапкънов в изявление за Дневник.

Двамата са съавтори и на герба на Бургас.

През годините прави потрети, монументи и статуи на някои от най-известните българи – като Петко и Пенчо Славейкови, Радой Ралин, Йордан Радичков и други.

Освен в София и Габрово, негови творби могат да бъдат видени из цялата страна като Свищов, Ямбол, Силистра.

Дълги години е учител в Националната художествена академия, в която управлява катедра „ Художествена обработка и метал “.

Въпреки напредването на възрастта той не стопира да твори и да поема провокации. В последните години Чапкънов основава паметника на братя Прошек , който е подложен на улица „ Сан Стефано “ в София, покрай мястото на тогавашната пивоварна.

Има три деца и осем внуци. Единият от синовете му – Тодор, се занимава с кино и е от дейните модерни български режисьори.

Чапкънов е притежател на медал „ Св. св. Кирил и Методий “ за значимите му заслуги в региона на културата и изкуството и голям брой награди от държавни глави и креативен класи в чужбина.

Почетен жител е на Вълчи дол, София, Силистра и Свищов.

„ Това е същинският ми живот. Изкуството и приятелите. Другото е лошотия “, споделя Чапкънов пред Дневник.