Естрадата не устоя на ухажването на "Възраждане" за квоти
Български реализатори и музиканти, минали зенита си, измежду които Йорданка Христова, Милена Славова, Силвия Кацарова, дует " Ритон ", Васил Гюров, DJ Диян Соло, Люси Иларионов, се отзоваха с възторг на поканата на " Възраждане " за среща в Народното събрание, оповестява Българска телеграфна агенция. Пишман националистическата и проруска партия преди два дни стартира в Народно събрание концепцията на партията за квота от 50 % българска музика в ефира на БНР и Българска национална телевизия, като 10 % да е нова.
Популистката дъвка е на процедура съживяване на доста остаряла тематика, която от време на време излиза на дневен ред след края на социализма (когато ограничаването на вносна продукция раждане " осъществяване на квоти " по принуда). Предишното предложение по тази тематика в Народното събрание също принадлежеше на националистическа партия - Вътрешна македонска революционна организация, само че беше признато задушевно и от тогавашния министър на културата Боил Банов. През октомври 2020 година обаче, че такива квоти не може да има, тъй като нарушават правото на конкуренция, заложено в Закона за радиото и малкия екран. Вероятно по тази причина в този момент Костадинов се пробва да финтира това решение, заобикаляйки частните радиостанции (които са най-вокалните съперници на квотите, въпреки че измежду тях има и такива, излъчващи единствено и само българска музика) и пробвайки се наложи процентите единствено в публичния ефир - Българска национална телевизия и БНР. Сякаш не ни стигат нелепостите на Волгин!
А в този момент - за срещата. На нея не беше реализирано единодушие по базови въпроси, като да вземем за пример каква е дефиницията на " българска музика " - дали това значи създателите да са българи или да се пее единствено на български език. Чуха се обаче гласове и за по-висок % българска музика в ефира на публичните медии, в сравнение с предлага " Възраждане " - 70 и даже 100 %.
Йорданка Христова каза, че доста държи, когато някой пристигна в България, да се почувства в България, дали ще е с фолклорната музика или с шопската салата. Във Франция всичко е на френски, добави тя. (Но не посочи дали ще има квота за шопска салата против " Цезар " в менютата на заведенията за хранене.)
Здравко от дует " Ритон " означи, че от България изтичат милиони всяка година за непознати реализатори вместо да се влага в нашата просвета, което, по думите му, е светотатство. Според поп изпълнителя квотата за българска музика би трябвало да се отнася за песни, чиито създатели са българи и е на български език.
Силвия Кацарова разяснява, че по времето на социализма, за една година е взимала пари за една " Лада " от отчисления (от лъчение на песни), а в този момент за една година - 200-300 лв.. Тя означи, че българските реализатори са разединени също като българския народ.
Според Васил Гюров е пристигнал моментът за тази законова смяна. Той уточни, че процентът на българска музика в ефира е паднал до към 15 по отношение на 85 % непозната музика сега. За него най-точният аршин за българска музика е такава, основана от българи. Като пеят на британски, парите ще останат отново тук, уточни Гюров и изрази опасения, че другояче доста музиканти няма да поддържат концепцията.
DJ Диян Соло от Deep Zone Project предложи от квотата от 50 % българска музика, пет % да е изпълнена на непознат език. Запиши си ария и на китайски, само че в България ще звучи на български език, репликира го Здравко от " Ритон ". Барабанистът Пейо Пеев също поддържа сходна смяна в Закона за радиото и малкия екран за 50 % българска музика. Той обаче уточни, че два други законопроекта - на Българска социалистическа партия и на Вътрешна македонска революционна организация, не са съумели.
Квоти за национална музика има в няколко европейски страни, като обаче в някои от тях тя е скромните 15%. Все пак повечето разчитат на правилото на конкуренцията: в случай че се основава качествена музика, слушателите я търсят и се промотира професионално, тя ще звучи в ефира.
А ето и два предходни коментара на " Сега " по тематиката - един сериозен и един комичен (понеже " Възраждане " не са измислили топлата вода).
Популистката дъвка е на процедура съживяване на доста остаряла тематика, която от време на време излиза на дневен ред след края на социализма (когато ограничаването на вносна продукция раждане " осъществяване на квоти " по принуда). Предишното предложение по тази тематика в Народното събрание също принадлежеше на националистическа партия - Вътрешна македонска революционна организация, само че беше признато задушевно и от тогавашния министър на културата Боил Банов. През октомври 2020 година обаче, че такива квоти не може да има, тъй като нарушават правото на конкуренция, заложено в Закона за радиото и малкия екран. Вероятно по тази причина в този момент Костадинов се пробва да финтира това решение, заобикаляйки частните радиостанции (които са най-вокалните съперници на квотите, въпреки че измежду тях има и такива, излъчващи единствено и само българска музика) и пробвайки се наложи процентите единствено в публичния ефир - Българска национална телевизия и БНР. Сякаш не ни стигат нелепостите на Волгин!
А в този момент - за срещата. На нея не беше реализирано единодушие по базови въпроси, като да вземем за пример каква е дефиницията на " българска музика " - дали това значи създателите да са българи или да се пее единствено на български език. Чуха се обаче гласове и за по-висок % българска музика в ефира на публичните медии, в сравнение с предлага " Възраждане " - 70 и даже 100 %.
Йорданка Христова каза, че доста държи, когато някой пристигна в България, да се почувства в България, дали ще е с фолклорната музика или с шопската салата. Във Франция всичко е на френски, добави тя. (Но не посочи дали ще има квота за шопска салата против " Цезар " в менютата на заведенията за хранене.)
Здравко от дует " Ритон " означи, че от България изтичат милиони всяка година за непознати реализатори вместо да се влага в нашата просвета, което, по думите му, е светотатство. Според поп изпълнителя квотата за българска музика би трябвало да се отнася за песни, чиито създатели са българи и е на български език.
Силвия Кацарова разяснява, че по времето на социализма, за една година е взимала пари за една " Лада " от отчисления (от лъчение на песни), а в този момент за една година - 200-300 лв.. Тя означи, че българските реализатори са разединени също като българския народ.
Според Васил Гюров е пристигнал моментът за тази законова смяна. Той уточни, че процентът на българска музика в ефира е паднал до към 15 по отношение на 85 % непозната музика сега. За него най-точният аршин за българска музика е такава, основана от българи. Като пеят на британски, парите ще останат отново тук, уточни Гюров и изрази опасения, че другояче доста музиканти няма да поддържат концепцията.
DJ Диян Соло от Deep Zone Project предложи от квотата от 50 % българска музика, пет % да е изпълнена на непознат език. Запиши си ария и на китайски, само че в България ще звучи на български език, репликира го Здравко от " Ритон ". Барабанистът Пейо Пеев също поддържа сходна смяна в Закона за радиото и малкия екран за 50 % българска музика. Той обаче уточни, че два други законопроекта - на Българска социалистическа партия и на Вътрешна македонска революционна организация, не са съумели.
Квоти за национална музика има в няколко европейски страни, като обаче в някои от тях тя е скромните 15%. Все пак повечето разчитат на правилото на конкуренцията: в случай че се основава качествена музика, слушателите я търсят и се промотира професионално, тя ще звучи в ефира.
А ето и два предходни коментара на " Сега " по тематиката - един сериозен и един комичен (понеже " Възраждане " не са измислили топлата вода).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ