Българската фамилия Вулгарис пази 400 години мощите на св. Спиридон

Българската фамилия Вулгарис пази 400 години мощите на св. Спиридон на Корфу, а родните ни туристи търсят в Гърция успокоение и доброжелателност. Това съобщи български екскурзовод в Гърция Ивайло Дилов.

Притеснени ли са българските туристи в южната ни съседка след пожарите, които бушуват там. С какво гръцкото море притегля нашенци и за какво хиляди се насочат на юг. Каква е българската връзка в историята на Корфу – неподозирани обстоятелства за това разкрива Ивайло Дилов, един наш екскурзовод на този баснословен остров, какъвто рядко към този момент можеш да срещнеш.

Кой е той? Ивайло Дилов е роден на 19 август 1966 година Занимава се с туризъм от 1988 година, екскурзовод е повече от 30 години. Работи с гръцки групи в България и с български в чужбина. Води групи в Италия, Австрия, Унгария, Германия, Израел, балканските страни. От 15 години е гид на остров Корфу, няколко години е представител на български компании на остров Санторини. Говори гръцки, немски и съветски. Ето какво още показа той в изявление за вестник „ Труд “:

– Господин Дилов, всяка година хиляди българи летуват на гръцките острови. Пожарите не са изолирано събитие, ето в този момент стотици наши сънародници са блокирани на остров Самотраки. От много години сте гид в южната ни съседка, имали ли сте подобен проблем и по какъв начин се оправят гърците в такава обстановка?
– Да, правилно е, в Гърция доста постоянно стават пожари, просто през лятото температурата е висока и при минимум нехайство на туристи или на локални хора стават пожари. В страната обаче има добра организация за справяне с тези страшни бедствия. На високите места в планините са прокарани с булдозери просеки, напряко през гората и в най-високата част слагат в непрекъснато дежурство пожарна с екип огнеборци. Така при зародил пожар се пробват оптимално бързо да го пресекат и изгасят. Затова мисля, че българските туристи, които посещават нашата южна съседка, не би трябвало да се тормозят, а да си пътуват умерено и да се насладят на красивата гръцка природа. Колкото до остров Самотраки, там пожарът към този момент е сподавен, а скупчването на туристи на пристанището е обвързвано с щета на ферибота, само че доколкото съм осведомен, към този момент е изпратен нов ферибот от остров Наксос и доста скоро и този проблем ще бъде решен.

– Вие сте на Корфу, именуван смарагдовият остров – по какъв начин е там, нашите туристи усещат ли се обезпокоени?
– Да, аз съм на Корфу към този момент от няколко месеца, само че не съм усетил терзание измежду българските туристи. Напротив, чартърите за почивките са цялостни и хората си потеглят от тук съвсем на 100% удовлетворени. Притеснението мисля, че се основава малко изкуствено от медиите. Не мога да схвана с каква цел, може би от патриотични подбуди, с концепцията да изпълнят нашите курорти, само че нямам доверие това да се получи, тъй като отливът на туристи на нашето море се дължи на куп аргументи.

– Кои са съгласно вас тези аргументи? Вие доста пътувате по тези дестинации, с какво гръцкото море е по-различно от българското?
– Водя групи в цяла Гърция, както и на други места в Европа. На Корфу пристигам като гид от 15 години, той е обичаното ми място. По-различен е от другите острови с многото зеленина, с историята си, обвързвана основно с Венеция, а има и забавна връзка с българската история. Чудесно е, че родните ни курорти регистрират, че към този момент са цялостни, само че е добре да се видят и аргументите, които водят до отлив на туристи. Няма да откривам топлата вода като загатна презастрояването, желанието за бърза облага и най-много отношението към хората, избрали несъмнено място за отмора на българските курорти.

– Добре, да го кажем по този начин: с какво гърците печелят българските туристи?
– Гърците печелят българите с положително обслужване, с това, което не се предлага на нашите курорти: по-ниски цени на шезлонгите, на храната и на хотелското настаняване на морето и изключително доста със спокойствието. Тук в Гърция в никакъв случай няма да ти откраднат багажа на плажовете, на никое място няма да те пребъркат и да ти оберат парите и документите… Отношението към туристите е доброжелателно, нещо, което рядко можем да забележим на нашето Черноморие. Туристът постоянно е добре пристигнал, постоянно добре обслужен, постоянно посрещнат с усмивка, до момента в който на доста места по родното море постоянно можеш да се сблъскаш с едно неприятно отношение.

– Макар че в Гърция има милиони туристи, въздухът стига за всички, хотелите не са залепени един до различен и са единствено на по 2-3 етажа. Не са малко тези, които незабавно ще репликират – по този начин е, тъй като Гърция е земетръсна зона. Вярно ли е такова изказване?
– Не, не е поради това. Хората си имат закони, които не позволяват презастрояване и високи хотели. В България в случай че нещо не става с пари, то става с доста пари. Тоест, в случай че един предприемач е решил да влага милиони, няма да се спре пред нищо да си заплати рушвети и да му издадат разрешителни да си построи, да вземем за пример хотела на самия плаж, пък в случай че ще и да съсипе дюните. Това в Гърция не може да се види. Никъде!

– Е, в случай че е някой мастит милиардер несъмнено ще може… Разбрах, че на острова вила има вездесъщият Роман Абрамович, а и други като него. Техните вили не са ли по-мащабни?
– Вярно е, че Абрамович има вила тук и тя е в дребен залив в гъста гора в региона на Палеокастрица. Но ще ви „ отчайвам “ – тя е естествена, изобщо не е огромна, тъй като другояче би развалила самата природа. Никой не би му разрешил да направи огромна вила, нищо, че е толкоз прочут и богат, а и той очевидно не го е поискал, въпреки да има благоприятни условия за всичко.

– Споменахте за българска връзка в историята на Корфу. Как ние сме вписани в историята на този остров, който е по-близо до Италия и Албания, в сравнение с до България?
– Ние би трябвало да се гордеем с това, което една българска фамилия е направила за Корфу. Историята е обвързвана с българското семейство Вулгарис, както го назовават гърците. Повече от 400 години то е страж на мощите на св. Спиридон, най-почитаният светец на острова, считан за негов покровител. От това семейство произлизат доста известни гърци, а историята му е тясно обвързвана с културната, религиозната и политическата история освен на Корфу, само че и на цяла Гърция. Документи, свързани с хронологията на живота им, демонстрират, че фамилията е директен правоприемник на една от царските семейства от Второто българско царство. Тяхната къща, мощите на св. Спиридон, издигнатата черква на светеца – всичко до ден сегашен се пази в центъра на столицата на острова – град Керкира или Корфу, както също е прочут.

– Разкажете защо става дума, кой е бил този българин и по какъв начин фамилията му е станало страж на мощите на св. Спиридон?
– Казва се Стамат Български или Стаматело Булгаро, както му споделят италианците, или пък Стаматис Вулгарис, както го назовават гърците. Той е първият, който поставя основите на това семейство и в действителност е първият страж на мощите на св. Спиридон. Получава ги като зестра след сватбата му с гъркинята Асимина Калохерети, чийто дядо поп Георгиос Калохеретис ги избавя през 1453 година от окупирания от турците град Константинопол. Спасява ги дружно с мощите на византийската императрица Теодора (сега те се намират в Митрополията на града), която по-късно става и света Теодора, а нейната история също е обвързвана с България. Тя с изключение на, че е брачна половинка на последния византийски император иконоборец, нейният наследник Михаил III е кръстник на нашия св. княз Борис. И след кръщенето той получава името Борис-Михаил.

– Всъщност, от кой момент тъкмо българинът Стамат става притежател и страж на мощите?
– От 1521 година, когато се дами за Асимина. Оттогава всички техни наследници над 4 епохи пазят тези мощи на най-обичания и уважаван светец на Корфу. Шест години след брака Стамат стартира да строи първата черква на св. Спиридон и през 1531 година тя е подготвена. Дотогава мощите на светеца се пазят в една дребна църква „ Св. Архангел Михаил “ в края на столицата Керкира. С тържествено литийно шествие мощите са пренесени в новата черква, която също не е била огромна. Започват да се събират пари за огромна черква и това продължава над 40 години. През 1577 година откакто са събрани задоволително средства, остарялата черква е разрушена и стартира строителството на нова, много по-внушителна, която е приключена през 1596-а и оттогава до през днешния ден мощите на св. Спиридон са съхранявани в нея.

– Споменахте, че са имали къща, тя непокътната ли е, знаете ли детайлности?
– Разбира се, къщата им е непокътната и до през днешния ден и се намира тъкмо до църквата на св. Спиридон. През 1541 година те подават молба до венецианския шеф на острова да закупят маслинова горичка, която се намира до църквата на светеца и там да си построят къща. Получават разрешението, а къщата в керемиден цвят със остарелия царски герб над вратата и е непокътната. Техният семеен герб съставлява щит с изправен лъв, с корона на главата, извърнат наляво, а изпод е стъпил върху турски полумесец – доста алегорично. Името на това благородническо семейство е записано в Златната книга, която съществува до 1797 година, когато идват французите и я изгарят.

– Казвате, че семейство Вулгарис е дало доста на Корфу и на Гърция, какви хора е имало през годините в него?
– От това семейство са произлезли лекари, учители, дипломати, министри. Четирима от тях са били и протопапас – това е най-висшият църковен ранг на Корфу. Били са доста богати хора. Голяма част и от земите, върху които е издигнат дворецът Ахилион на австрийската императрици Сиси, са били техни.

– Извинете, само че от кое място знаете всички тези обстоятелства, не съм чула те да са разпространявани?
– За мен изворът за тази информация постоянно е бил една доста известна и значима фигура в българската просвета – проф. Аксиния Джурова, дъщерята на ген. Добри Джуров. Преди години имах удоволствието да посрещна на острова група от Центъра за славяно-византийски проучвания „ Проф. Иван Дуйчев “, който се управлява от проф. Джурова. И с тях обикаляхме Корфу. Тя ме срещна с тези значими исторически обстоятелства и ми подари книга.

– Да не би да желаете да кажете, че това е разказано в тази книга?
– Да, тъкмо там е разказано. Историята е обвързвана с проф. Иван Дуйчев, когато двамата с проф. Джурова получават достъп до библиотеките на Ватикана, с цел да търсят документи и книги, свързани с българската история. Посещават и антикварни книжарници в Рим и в една от тях попадат на доста остаряла книга отпреди 200 години, писана на италиански. Тя се споделя „ Хронология на живота на семейство Булгари “, писана от един от наследниците на фамилия Вулгарис от Корфу. Проф. Джурова купува книгата, донася я в България, снима я страница по страница и всяка от тях е преведена на български език. Издава я в дребен тираж и тъкмо тази книга тя ми подари. В нея е разказано присъединяване на хора от фамилията в битките за свободата на острова, с цел да отхвърлен турците, ролята им за възраждането на Корфу. В книгата има документи и по какъв начин през 1698 година венецианският дож Силвестро Валиер издава декрет, с който дава вечно купата граф на главата на фамилията, тогава Антонио Булгари, и на неговите наследници. С тези исторически обстоятелства българите можем единствено да се гордеем.

– Българите в действителност харесват Корфу, островът е известен за летни почивки, само че в последно време доста наши сънародници идват тук за Великден. Защо?
– Трябва да знаете, че най-хубавият Великден в Гърция е на остров Корфу. Празникът се празнува най-тържествено тъкмо тук, с доста красиви паради по улиците, с литийно шествие с мощите на св. Спиридон, по улиците минават оркестри – всички с разнообразни цветни униформи. На площад Спианада, който е най-големият на Балканите, в събота след среднощ се събират над 10 000 души, с цел да се поздравят с християнския празник. Когато свещениците кажат „ Христос воскресе “, стартира страхотна заря от остарялата цитадела. Освен доста православни, тук идват и не малко католици. Изживяването в действителност е необикновено.

– Гърците сякаш са в рецесия, а най-малко тук на Корфу не наподобява да е по този начин, за какво?
– И да има рецесия, както споделят политиците, гърците си живеят добре. Когато гърци, които идват в България, ме питат по какъв начин усещаме рецесията, им давам отговор: „ Ние в България сме в перманентна рецесия от 30 години, толкоз сме привикнали, че не ни прави усещане “. В Гърция рецесията е такава, че в случай че преди си позволяваха всяка вечер да се веселят по таверни, в този момент вървят единствено 2-3 пъти в седмицата. Да, намаляването на приходите се усети, само че в този момент нещата малко по малко стартират да се възстановяват. Това, което някои приказват, че гърците са доста зле и даже ни плашат, че в случай че не сме прецизни и не работим повече ще станем като тях, не е правилно. Гърците са живели постоянно по-добре от нас.

– Няма по какъв начин да не сте чули приказката, че гърците сякаш били мързеливи… Какво ще кажете на тези, които имат вяра в това?
– Да видят гърците, че работят и то работят доста. Тази приказка, за мързела им е цялостна нелепост. Те умеят да вършат туризъм. Разгледайте Корфу, идете на прелестния остров Санторини и вижте защо става дума. Всичко това е реализирано с доста, доста труд. За да стигнат над 30 милиона туристи годишно, сещайте се кой работи повече и кой е по-добре. Ние в България имаме прелестни естествени дадености и забележителности, места, които могат да притеглят в действителност милиони туристи. Но имам възприятието, че у нас всичко се прави, с цел да бъдат изгонени непознатите, даже и българските туристи. От това губи страната, губят и вложителите.

– Какво ще пожелаете на нашите туристи?
– Пожелавам на българите да пътуват повече, тъй като всяка екскурзия е едно прочувствено прекарване и след нея човек постоянно се усеща духовно по-богат.