Българска реч звучи и на най-голямото офроуд рали в света „Дакар“
Българска тирада може да се чуе на най-голямото офроуд рали в света „ Дакар “. На него нямаме български състезатели, само че имаме двама фотографи, които също по този начин препускат през пустинята с джип, само че с цел да заловен най-хубавите фрагменти от рисковото рали.
Казват се Яна Станчева и Антон Анестиев и към този момент 9 години снимат дружно всевъзможен тип рискови моторни спортове по цялото земно кълбо.
Двамата са дружно и в живота и всяка година запечатват фрагменти от 20 до 30 офроуд надпревари. Били са в съвсем цяла Европа, Близкия изток и северната част на Африка.
Сред най-вълнуващите си завършения преди всичко поставят Кения, където ги е грозяла същинска заплаха от нахлуване на лъвове, защото елементи от надпреварата са в националните паркове на страната.
„ Най-дивото ни премеждие беше най-много поради дивите животни. На мен ми беше първо рали, в което трябваше да ме охраняват, за
да не ме изяде нещо
по време на фотосите денем “, споделя с усмивка Яна за работата си по ралито на Източна Африка.
Освен измежду диви животни и пясъчни стихии двамата си спомнят и за работата си в рисково ниски температури в Канада. За да не залепват фотоапаратите до лицата им, се налагало за всеки кадър да стопират дъха си, а батериите падали за минути от мразовития мраз, написа и „ 24 часа “.
Като най-тежко съревнование обаче дефинират „ Дакар “. То продължава 14 дни в непрекъсната конкуренция по дюните с 20-килограмова раница с техника на гърба, а сънят им всеки ден не трае повече от 4-5 часа.
Антон по време на фотоси в Канада. Сн.: Facebook, Личен списък 
Жаждата най-вече ги тормози в пустинята. Сн.: Facebook, Личен списък 
Среща с масаи в Кения. Сн.: Facebook, Личен списък 
Яна по време на фотоси в пустинята. Сн.: Facebook, Личен списък 
Антон търси най-хубавия кадър по време на съревнование. Сн.: Facebook, Личен списък 
Понякога Антон и Яна пътуват с хеликоптер, където също се снимат. Сн.: Facebook, Личен списък 
Яна на фотоси в пустинята. Сн.: Facebook, Личен списък
„ На ден имаме по 20 хиляди крачки. Доста сме в придвижване. Понякога на дюните е извънредно тежко
даже без да има пясъчна стихия
тъй като би трябвало да гониш състезателите. Дехидратиран си съвсем непрекъснато “, изяснява Яна Станчева.
Един техен ден на ралито нормално стартира доста рано заран – към 4 часа. След това следват приблизително по 200 км път до мястото за фотоси.
„ Снимачният ден, като стартира от 8 сутринта с първите състезатели според от това дали ще ги снимаме на едно място или на друго, нормално завършва към 17 часа “, споделя Антон.
Щом са подготвени със снимането обаче, двамата българи се насочат
още веднъж на път още най-малко 3 часа, с цел да стигнат до бивака, където нощуват всички състезатели и уредници на надпреварата.
Те са единствените българи на „ Дакар “, където всяка година работят над 250 фотографи. Двамата се надяват някой ден да има и
сънародници измежду състезателите
„ Една част от състезателите са експерти, само че има 70-80%, които са запалянковци и просто желаят да карат там. Те са и нашата съществена клиентела “, споделя Антон.
В снимането на рисковите ралита го въвлича Яна. Дълги години той работи като графичен дизайнер и обработва фотосите на други фотографи. След като се срещат, тя го води на първото им събитие, което снимат дружно. То е едно от най-големите мотосъстезания в сърцето на Европа – Ерцберг Родео, което се организира от 26 години в австрийска мина. Щом завършват фотосите по него, Антон толкоз се възпламенява, че към този момент имат дружно близо 200 снимани ралита, а всяко едно
крие някаква щура история
„ На мен всичките ми истории са по какъв начин нещо за малко да ме убие. Имахме случай, в който един камион реши да не завие и продължи напряко по дюните. Така щеше да отнесе мен и сътрудника оператор “, спомня си Яна за едно от стотиците рискови преживявания на терен.
С усмивка споделя и за първата си среща с масаи през предходната година в Кения. След като изкарват един снимачен ден в компанията на част от племето, Яна взема решение да направи фотоси на няколко от локалните девойки. Отново се срещат няколко месеца по-късно, когато още веднъж са в Кения. Тогава като подарък Яна им носи разпечатаните фотографии и те
за пръв път се виждат на фотография
„ Беше им забавно ралито. След всяка предходна кола желаеха да видят фотосите. Така взех решение на едно от девойките да му покажа по какъв начин се употребява нашата техника. Показах й по какъв начин се снима с камерата. Тя снима приятелките си. Тъй като знаех, че ще се върнем през февруари, им разпечатах всички фотоси. Много им беше забавно. Толкова бяха удивени, за пръв път виждаха фото на хартия “, споделя Яна Станчева.
Докога с този рисков метод на живот и непрекъснати пътувания? Този въпрос и двамата възприемат с усмивка, само че и двамата са безапелационни, че ще е до момента в който могат.
„ Никога не съм си мислила докога ще го върша. Може би като стана на 60 и ме заболи кръстът, ще стартира да върша единствено фотосесии “, смее се Яна.
Антон пък прибавя, че и старостта не би го отказала от фотосите на пясъчните дюни. Тогава единствено ще размени тежкия фотоапарат и обектив с дрон.
Казват се Яна Станчева и Антон Анестиев и към този момент 9 години снимат дружно всевъзможен тип рискови моторни спортове по цялото земно кълбо.
Двамата са дружно и в живота и всяка година запечатват фрагменти от 20 до 30 офроуд надпревари. Били са в съвсем цяла Европа, Близкия изток и северната част на Африка.
Сред най-вълнуващите си завършения преди всичко поставят Кения, където ги е грозяла същинска заплаха от нахлуване на лъвове, защото елементи от надпреварата са в националните паркове на страната.
„ Най-дивото ни премеждие беше най-много поради дивите животни. На мен ми беше първо рали, в което трябваше да ме охраняват, за
да не ме изяде нещо
по време на фотосите денем “, споделя с усмивка Яна за работата си по ралито на Източна Африка.
Освен измежду диви животни и пясъчни стихии двамата си спомнят и за работата си в рисково ниски температури в Канада. За да не залепват фотоапаратите до лицата им, се налагало за всеки кадър да стопират дъха си, а батериите падали за минути от мразовития мраз, написа и „ 24 часа “.
Като най-тежко съревнование обаче дефинират „ Дакар “. То продължава 14 дни в непрекъсната конкуренция по дюните с 20-килограмова раница с техника на гърба, а сънят им всеки ден не трае повече от 4-5 часа.
Антон по време на фотоси в Канада. Сн.: Facebook, Личен списък Жаждата най-вече ги тормози в пустинята. Сн.: Facebook, Личен списък Среща с масаи в Кения. Сн.: Facebook, Личен списък Яна по време на фотоси в пустинята. Сн.: Facebook, Личен списък Антон търси най-хубавия кадър по време на съревнование. Сн.: Facebook, Личен списък Понякога Антон и Яна пътуват с хеликоптер, където също се снимат. Сн.: Facebook, Личен списък Яна на фотоси в пустинята. Сн.: Facebook, Личен списък „ На ден имаме по 20 хиляди крачки. Доста сме в придвижване. Понякога на дюните е извънредно тежко
даже без да има пясъчна стихия
тъй като би трябвало да гониш състезателите. Дехидратиран си съвсем непрекъснато “, изяснява Яна Станчева.
Един техен ден на ралито нормално стартира доста рано заран – към 4 часа. След това следват приблизително по 200 км път до мястото за фотоси.
„ Снимачният ден, като стартира от 8 сутринта с първите състезатели според от това дали ще ги снимаме на едно място или на друго, нормално завършва към 17 часа “, споделя Антон.
Щом са подготвени със снимането обаче, двамата българи се насочат
още веднъж на път още най-малко 3 часа, с цел да стигнат до бивака, където нощуват всички състезатели и уредници на надпреварата.
Те са единствените българи на „ Дакар “, където всяка година работят над 250 фотографи. Двамата се надяват някой ден да има и
сънародници измежду състезателите
„ Една част от състезателите са експерти, само че има 70-80%, които са запалянковци и просто желаят да карат там. Те са и нашата съществена клиентела “, споделя Антон.
В снимането на рисковите ралита го въвлича Яна. Дълги години той работи като графичен дизайнер и обработва фотосите на други фотографи. След като се срещат, тя го води на първото им събитие, което снимат дружно. То е едно от най-големите мотосъстезания в сърцето на Европа – Ерцберг Родео, което се организира от 26 години в австрийска мина. Щом завършват фотосите по него, Антон толкоз се възпламенява, че към този момент имат дружно близо 200 снимани ралита, а всяко едно
крие някаква щура история
„ На мен всичките ми истории са по какъв начин нещо за малко да ме убие. Имахме случай, в който един камион реши да не завие и продължи напряко по дюните. Така щеше да отнесе мен и сътрудника оператор “, спомня си Яна за едно от стотиците рискови преживявания на терен.
С усмивка споделя и за първата си среща с масаи през предходната година в Кения. След като изкарват един снимачен ден в компанията на част от племето, Яна взема решение да направи фотоси на няколко от локалните девойки. Отново се срещат няколко месеца по-късно, когато още веднъж са в Кения. Тогава като подарък Яна им носи разпечатаните фотографии и те
за пръв път се виждат на фотография
„ Беше им забавно ралито. След всяка предходна кола желаеха да видят фотосите. Така взех решение на едно от девойките да му покажа по какъв начин се употребява нашата техника. Показах й по какъв начин се снима с камерата. Тя снима приятелките си. Тъй като знаех, че ще се върнем през февруари, им разпечатах всички фотоси. Много им беше забавно. Толкова бяха удивени, за пръв път виждаха фото на хартия “, споделя Яна Станчева.
Докога с този рисков метод на живот и непрекъснати пътувания? Този въпрос и двамата възприемат с усмивка, само че и двамата са безапелационни, че ще е до момента в който могат.
„ Никога не съм си мислила докога ще го върша. Може би като стана на 60 и ме заболи кръстът, ще стартира да върша единствено фотосесии “, смее се Яна.
Антон пък прибавя, че и старостта не би го отказала от фотосите на пясъчните дюни. Тогава единствено ще размени тежкия фотоапарат и обектив с дрон.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ