Мистериозен.Черен. Исторически: Автомобилът на комунистическия лидер Георги Димитров остава в Чикаго
Едно прикрито украшение в региона на Рокфорд, Съединени американски щати, беше прието с интернационална премия. Онлайн туристическата компания Tripadvisor разгласи, че Historic Auto Attractions е победител за 2022 година
Наградата отличава обичаните дестинации на пътешествениците, хотели, заведения за хранене, неща за извършване и други въз основа на мненията, събрани от пътешественици и посетители от целия свят в Tripadvisor за интервал от 12 месеца.
„ Просто мисля, че е необикновено след всичките часове и работа, които вложихме в това нещо “, сподели притежателят на музея Уейн Ленсинг.
ПРАГА – Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и чешкият министър председател Петр Фиала дават конференция след срещата на върха на водачите на Европейски Съюз
ПРАГА – Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и чешкият министър председател Петр Фиала дават конференция след срещата на върха на водачите на Европейски Съюз
Historic Auto Attractions включва богата сбирка от ретро транспортни средства, в това число президентски лимузини, коли и сувенири от ерата на гангстерите и коли от емблематични телевизионни излъчвания и филми, в това число „ Батман “, „ Ловци на духове “ и „ Завръщане в бъдещето “.
За почитателите на звездите от 20-ти век музеят демонстрира коли и сувенири, принадлежащи на Елвис Пресли, Хауърд Хюз и Джон Дилинджър. Музеят също по този начин включва облекла, носени от Мерилин Монро и Джон Уейн.
В този неповторим музей се намира и на комунистическия водач на България Георги Димитров. Колата е марка „ Пакард “, създадена през 1937 година, е особено пригодена да успокои страховете на Сталин от атентат. Автомобилът тежи 7 тона. Стъклата са дебели 10 см и тежат към 200 кг, като се отварят отчасти. От този модел са създадени единствено 17 бройки.
Съветският водач подарява колата на Георги Димитров след края на Втората международна война. През 1992 година тя изчезва от България. Според управляващите в София пакардът е откраднат от музея на Георги Димитров в София, който в този момент е Музей на политехниката.
Колата е изнесена в Белгия с подправени документи като скрап. А през 1997 година е превозена до Чикаго, където я поема Иван Кристов от Петрич. Пред ФБР той споделя, че е получил колата от Стоил Славов, прочут СИК-аджия, който беше взривен в асансьор.
От 2008 година е в дребния музей за исторически коли Роско край Чикаго. Тук паралелно до него застават експонати като лимузините на Евита Перон и английското кралско семейство.
Собственикът на музея Уейн Ленсинг купува лимузината единствено за 300 хиляди $ от ebay.com. Днес автомобилът се прави оценка на сред 2 и 6 млн. $.
Пътят на една бронирана черна красавица…
В началото на трийсетте години първите бронирани лимузини слизат от поточните линии. Отправят се към гаражите на богатите и известните.
Сталин също се снабдява с „ ризница ”, освен това освен една. Според специалистите от Националния политехнически музей (бившата къща-музей „ Георги Димитров ”) Йосиф Висарионович получава няколко Пакарда след Втората международна. Всички те са подарък от детройтския тръст и може би са великодушен жест към съдружник.
След края на бойните дейности Сталин раздава някои от бронираните си хубавици на правилни приятели от Източния блок. Една отпътува за Белград при Тито. Друга – в Румъния при Чаушеску. Георги Димитров също получава Пакард. По-точно Пакард Туелв, 1937-а. Според специалисти от този модел са създадени най-много 15 бройки. А единствено 2-3 са оживели до през днешния ден.
Въпреки че излиза от завода бронирана отчасти, по-нареждане на Сталин лимузината по-късно е предпазена напълно.
Подът й е заздравен със стомана. Страничните стъкла, дебели близо 8 см, тежат към 200 кг. Отварят се с хидравлика единствено ненапълно. До водача и защитата има стойки за автомати. Въпреки че тежи съвсем 7 тона, колата се управлявала елементарно. Димитров сигурно се е чувствал като вкъщи си, потопен в облицованата с червен плюш седалка.
Всъщност министър-председателят не експлоатирал лимузината кой знае какъв брой. След гибелта му Пакардът бил съвсем пропуснат. Паркирали го в гаража на Централен комитет и Управление безопасност и охрана (Пето управление н. През 1974-а го трансферирали в къщата музей на „ Опълченска ” 66. Попаднал в под земята гараж с още два от обичаните коли на вожда – „ Кадилак ” и „ Татра ”, подарена му от Клемент Готвалд при подписването на първото междудържавно съглашение сред България и Германска демократична република.
Години по-късно, на 11 октомври 1992-а, след цялостна реституция, Пакардът още веднъж излязъл на път, въпреки и къс. Включил се в шествие на ретро коли из София. Преминал тържествено по улиците, след което се прибрал в гаража. Странно, само че на идната вечер моторът му още веднъж проработил. Музейният експонат, персоналната кола на Вожда, скъпият му подарък от Сталин липсващ безследно…
Скандалът е величествен, само че дълго остава загадка за елементарния българин. Без подозрение става дума за брилянтно проведена интервенция на високо равнище с присъединяване на вътрешен човек, а не за обеден грабеж. Предвид антикварната стойност на колата, е ясно, че поръчителят не е инцидентен. Още повече, във опциите му е било да обезпечи канал за експорт на скъпия експонат.
Сигурно е обаче, че крадците били добре готови и елементарно приспали съмненията на защитата. В показанията си пазачът на къщата музей „ Георги Димитров ” твърди, че в деня след ретропарада решил, че още веднъж изкарват колата за някакво мероприятие и по тази причина не обърнал внимание.
Един железен фантом броди из Европа…
С днешна дата е ясно, че лимузината е изнесена с подправени документи като скрап. Дали преди този момент е крита на българска територия, или незабавно се е отправила към границата – не е ясно. Внася я българин с американски паспорт. Дали той има общо с кражбата й, остава мистерия към този момент.
„ Колата е експортирана незаконно от България към Белгия някъде сред 1992 и 1997 година ”, написа в отчета на американските федерални, които по-късно се включват в издирването й.
Според тяхното следствие на 9 септември 1997 година лимузината била изпратена в резервоар от Антвертпен, Белгия, към Съединени американски щати. Първата й спирка била Чикаго. От там отпътувала в градчето Сикамор, щата Илинойс, към Unique Transportation, където я очаквал обвързваният с въпросната компания Иван Борисов Кристов. Казват, че е родом от Петрич.
Няколко месеца по-късно специалист от близкия град Генуа разпознал автомобила като Пакард от 1937-а със сериен номер 1035447.
В тази все по-ясна картина лицето на експортьора на Пакарда от България остава в сянка. До момента, в който американските управляващи не вземат решение да разпитат Иван Кристов кой тъкмо му е изпратил автомобила в Щатите. В показанията си като собствен някогашен бизнес сътрудник Кристов показва един труп – Стоил Славов, небезизвестният СИК-аджия, взривен в асансьор в центъра на София.
Музейният експонат на търг в eBay
За първи път данни за автомобила са открити от публицисти в американски уебсайт през 2007 година, когато се появява публикация за продажбата му. В нея притежателят я предлага против 3 млн. $. Сформира се комисия, която да откри точното място на автомобила, само че нещата още веднъж затихват. Обгърнатата с митове и история кола продължава да бъде най-скъпият автомобил, който в миналото е краден в България.
Въпреки че държал в ръцете си богатство, Иван Кристов не съумял да го продаде. През годините залагал лимузината на Георги Димитров против свои отговорности. После още веднъж си я прибирал. Едва през 2007-а, тъкмо десетилетие откакто се сдобил с нея, шансът му се усмихнал. Някой си Джон Хошоу му броил за легендата 200 000 $.
Въпросният Хошоу от своя страна опитал да завоюва още от находката, като я пуснал на търг в eBay. Обявил лимузината за благосъстоятелност на Йосиф Висарионович (връзката й с Георги Димитров евентуално му се губела, а и не била толкоз атрактивна за евентуалните купувачи). Наддаването почнало от 200 000 $ 12 юли 2007-а.
Вместо да се избият за Пакарда, колекционерите поискали увещание за достоверността му. „ Как ще докажете, че тъкмо тази кола е принадлежала на Сталин? ”, питали те. „ Все още очаквам документите от положителните хора в Русия ”, дал отговор продавачът. Въпросът „ Как се сдобихте с лимузината ” Хошоу отиграл още по-неубедителното: „ Взех я на аукцион, на който се събираха пари за музей в Белгия ”.
След края на безславното наддаване с Хошоу се свързал един слаб, синеок американец на междинна възраст – Уейн Ленсинг, притежател на частен музей за ретро коли в градчето Роско, Илинойс. Мъжът спазарил колата за $350 000 и с изискването, че ще я заплати на три вноски. Вместо с документ за достоверност се задоволил с една фотография – черно-бял кадър със Сталин, застанал край лимузина като купената от него.
Като дефинитивно изплатил Пакарда през юни 2008-а, Ленсинг отпътувал за Канзас сити, Мисури. Бронираната хубавица го очаквала там, изложена в тамошен автомузей. Прекарал я назад до своята експозиция на ретро коли в Роско, Илинойс. Паркирал я измежду лимузините на Никсън, Рейгън, Рузвелт, Труман, Хитлер, Мусолини, Елвис и Джони Кеш.
Следващите години се търкаляли умерено за Ленсинг. Докато един ден, в късната есен на 2011-а, на прага му застанали федералните. Заявили, че са пристигнали за Пакарда – и лимузината е иззета.
„ Шокирах се. Та аз бях работил хубавичко, с цел да спестя и да купя тази кола ”, оплаква се по-късно притежателят Уейн Ленсинг пред тв публицисти, пристигнали да отразят неговата драма и тази на лимузината.
Въпреки че лимузината на Георги Димитров е открита и разпозната, разрешаването на случая боксува. За да форсира събитията, българската страна се намесва.
През октомври 2012 година министърът на културата Вежди Рашидов изпраща писмо до способените управляващи на Съединени американски щати. С него желае връщането на нелегално изнесената от страната ни лимузина. Позовава се на член 7 от Конвенцията за ограниченията за възбрана и попречване на противозаконен импорт, експорт и прекачване на правото на благосъстоятелност на културни полезности.
Любопитното е, че Георги Димитров не харесвал Пакарда, не се знае даже дали се е возил в него. Предпочитал си кадилака, подарък от служащи в Америка, които го купили във връзка Лайпцигския развой.
Наградата отличава обичаните дестинации на пътешествениците, хотели, заведения за хранене, неща за извършване и други въз основа на мненията, събрани от пътешественици и посетители от целия свят в Tripadvisor за интервал от 12 месеца.
„ Просто мисля, че е необикновено след всичките часове и работа, които вложихме в това нещо “, сподели притежателят на музея Уейн Ленсинг.
ПРАГА – Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и чешкият министър председател Петр Фиала дават конференция след срещата на върха на водачите на Европейски Съюз
ПРАГА – Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и чешкият министър председател Петр Фиала дават конференция след срещата на върха на водачите на Европейски Съюз
Historic Auto Attractions включва богата сбирка от ретро транспортни средства, в това число президентски лимузини, коли и сувенири от ерата на гангстерите и коли от емблематични телевизионни излъчвания и филми, в това число „ Батман “, „ Ловци на духове “ и „ Завръщане в бъдещето “.
За почитателите на звездите от 20-ти век музеят демонстрира коли и сувенири, принадлежащи на Елвис Пресли, Хауърд Хюз и Джон Дилинджър. Музеят също по този начин включва облекла, носени от Мерилин Монро и Джон Уейн.
В този неповторим музей се намира и на комунистическия водач на България Георги Димитров. Колата е марка „ Пакард “, създадена през 1937 година, е особено пригодена да успокои страховете на Сталин от атентат. Автомобилът тежи 7 тона. Стъклата са дебели 10 см и тежат към 200 кг, като се отварят отчасти. От този модел са създадени единствено 17 бройки.
Съветският водач подарява колата на Георги Димитров след края на Втората международна война. През 1992 година тя изчезва от България. Според управляващите в София пакардът е откраднат от музея на Георги Димитров в София, който в този момент е Музей на политехниката.
Колата е изнесена в Белгия с подправени документи като скрап. А през 1997 година е превозена до Чикаго, където я поема Иван Кристов от Петрич. Пред ФБР той споделя, че е получил колата от Стоил Славов, прочут СИК-аджия, който беше взривен в асансьор.
От 2008 година е в дребния музей за исторически коли Роско край Чикаго. Тук паралелно до него застават експонати като лимузините на Евита Перон и английското кралско семейство.
Собственикът на музея Уейн Ленсинг купува лимузината единствено за 300 хиляди $ от ebay.com. Днес автомобилът се прави оценка на сред 2 и 6 млн. $.
Пътят на една бронирана черна красавица…
В началото на трийсетте години първите бронирани лимузини слизат от поточните линии. Отправят се към гаражите на богатите и известните.
Сталин също се снабдява с „ ризница ”, освен това освен една. Според специалистите от Националния политехнически музей (бившата къща-музей „ Георги Димитров ”) Йосиф Висарионович получава няколко Пакарда след Втората международна. Всички те са подарък от детройтския тръст и може би са великодушен жест към съдружник.
След края на бойните дейности Сталин раздава някои от бронираните си хубавици на правилни приятели от Източния блок. Една отпътува за Белград при Тито. Друга – в Румъния при Чаушеску. Георги Димитров също получава Пакард. По-точно Пакард Туелв, 1937-а. Според специалисти от този модел са създадени най-много 15 бройки. А единствено 2-3 са оживели до през днешния ден.
Въпреки че излиза от завода бронирана отчасти, по-нареждане на Сталин лимузината по-късно е предпазена напълно.
Подът й е заздравен със стомана. Страничните стъкла, дебели близо 8 см, тежат към 200 кг. Отварят се с хидравлика единствено ненапълно. До водача и защитата има стойки за автомати. Въпреки че тежи съвсем 7 тона, колата се управлявала елементарно. Димитров сигурно се е чувствал като вкъщи си, потопен в облицованата с червен плюш седалка.
Всъщност министър-председателят не експлоатирал лимузината кой знае какъв брой. След гибелта му Пакардът бил съвсем пропуснат. Паркирали го в гаража на Централен комитет и Управление безопасност и охрана (Пето управление н. През 1974-а го трансферирали в къщата музей на „ Опълченска ” 66. Попаднал в под земята гараж с още два от обичаните коли на вожда – „ Кадилак ” и „ Татра ”, подарена му от Клемент Готвалд при подписването на първото междудържавно съглашение сред България и Германска демократична република.
Години по-късно, на 11 октомври 1992-а, след цялостна реституция, Пакардът още веднъж излязъл на път, въпреки и къс. Включил се в шествие на ретро коли из София. Преминал тържествено по улиците, след което се прибрал в гаража. Странно, само че на идната вечер моторът му още веднъж проработил. Музейният експонат, персоналната кола на Вожда, скъпият му подарък от Сталин липсващ безследно…
Скандалът е величествен, само че дълго остава загадка за елементарния българин. Без подозрение става дума за брилянтно проведена интервенция на високо равнище с присъединяване на вътрешен човек, а не за обеден грабеж. Предвид антикварната стойност на колата, е ясно, че поръчителят не е инцидентен. Още повече, във опциите му е било да обезпечи канал за експорт на скъпия експонат.
Сигурно е обаче, че крадците били добре готови и елементарно приспали съмненията на защитата. В показанията си пазачът на къщата музей „ Георги Димитров ” твърди, че в деня след ретропарада решил, че още веднъж изкарват колата за някакво мероприятие и по тази причина не обърнал внимание.
Един железен фантом броди из Европа…
С днешна дата е ясно, че лимузината е изнесена с подправени документи като скрап. Дали преди този момент е крита на българска територия, или незабавно се е отправила към границата – не е ясно. Внася я българин с американски паспорт. Дали той има общо с кражбата й, остава мистерия към този момент.
„ Колата е експортирана незаконно от България към Белгия някъде сред 1992 и 1997 година ”, написа в отчета на американските федерални, които по-късно се включват в издирването й.
Според тяхното следствие на 9 септември 1997 година лимузината била изпратена в резервоар от Антвертпен, Белгия, към Съединени американски щати. Първата й спирка била Чикаго. От там отпътувала в градчето Сикамор, щата Илинойс, към Unique Transportation, където я очаквал обвързваният с въпросната компания Иван Борисов Кристов. Казват, че е родом от Петрич.
Няколко месеца по-късно специалист от близкия град Генуа разпознал автомобила като Пакард от 1937-а със сериен номер 1035447.
В тази все по-ясна картина лицето на експортьора на Пакарда от България остава в сянка. До момента, в който американските управляващи не вземат решение да разпитат Иван Кристов кой тъкмо му е изпратил автомобила в Щатите. В показанията си като собствен някогашен бизнес сътрудник Кристов показва един труп – Стоил Славов, небезизвестният СИК-аджия, взривен в асансьор в центъра на София.
Музейният експонат на търг в eBay
За първи път данни за автомобила са открити от публицисти в американски уебсайт през 2007 година, когато се появява публикация за продажбата му. В нея притежателят я предлага против 3 млн. $. Сформира се комисия, която да откри точното място на автомобила, само че нещата още веднъж затихват. Обгърнатата с митове и история кола продължава да бъде най-скъпият автомобил, който в миналото е краден в България.
Въпреки че държал в ръцете си богатство, Иван Кристов не съумял да го продаде. През годините залагал лимузината на Георги Димитров против свои отговорности. После още веднъж си я прибирал. Едва през 2007-а, тъкмо десетилетие откакто се сдобил с нея, шансът му се усмихнал. Някой си Джон Хошоу му броил за легендата 200 000 $.
Въпросният Хошоу от своя страна опитал да завоюва още от находката, като я пуснал на търг в eBay. Обявил лимузината за благосъстоятелност на Йосиф Висарионович (връзката й с Георги Димитров евентуално му се губела, а и не била толкоз атрактивна за евентуалните купувачи). Наддаването почнало от 200 000 $ 12 юли 2007-а.
Вместо да се избият за Пакарда, колекционерите поискали увещание за достоверността му. „ Как ще докажете, че тъкмо тази кола е принадлежала на Сталин? ”, питали те. „ Все още очаквам документите от положителните хора в Русия ”, дал отговор продавачът. Въпросът „ Как се сдобихте с лимузината ” Хошоу отиграл още по-неубедителното: „ Взех я на аукцион, на който се събираха пари за музей в Белгия ”.
След края на безславното наддаване с Хошоу се свързал един слаб, синеок американец на междинна възраст – Уейн Ленсинг, притежател на частен музей за ретро коли в градчето Роско, Илинойс. Мъжът спазарил колата за $350 000 и с изискването, че ще я заплати на три вноски. Вместо с документ за достоверност се задоволил с една фотография – черно-бял кадър със Сталин, застанал край лимузина като купената от него.
Като дефинитивно изплатил Пакарда през юни 2008-а, Ленсинг отпътувал за Канзас сити, Мисури. Бронираната хубавица го очаквала там, изложена в тамошен автомузей. Прекарал я назад до своята експозиция на ретро коли в Роско, Илинойс. Паркирал я измежду лимузините на Никсън, Рейгън, Рузвелт, Труман, Хитлер, Мусолини, Елвис и Джони Кеш.
Следващите години се търкаляли умерено за Ленсинг. Докато един ден, в късната есен на 2011-а, на прага му застанали федералните. Заявили, че са пристигнали за Пакарда – и лимузината е иззета.
„ Шокирах се. Та аз бях работил хубавичко, с цел да спестя и да купя тази кола ”, оплаква се по-късно притежателят Уейн Ленсинг пред тв публицисти, пристигнали да отразят неговата драма и тази на лимузината.
Въпреки че лимузината на Георги Димитров е открита и разпозната, разрешаването на случая боксува. За да форсира събитията, българската страна се намесва.
През октомври 2012 година министърът на културата Вежди Рашидов изпраща писмо до способените управляващи на Съединени американски щати. С него желае връщането на нелегално изнесената от страната ни лимузина. Позовава се на член 7 от Конвенцията за ограниченията за възбрана и попречване на противозаконен импорт, експорт и прекачване на правото на благосъстоятелност на културни полезности.
Любопитното е, че Георги Димитров не харесвал Пакарда, не се знае даже дали се е возил в него. Предпочитал си кадилака, подарък от служащи в Америка, които го купили във връзка Лайпцигския развой.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ